Решение по адм. дело №301/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на К. Т. К. от [населено място], [улица], чрез адв. Х. К., против РА № Р-04000424003504-091-001/16.12.2024г., потвърден с Решение № 31/13.03.2025г. на директора на Дирекция „ОДОП” Велико Търново, с който е определена отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения на „Е. КОМЕРС - СВИЩОВ“ ЕООД по ЗДДС за периодите от 03.03.2022г. до 31.10.2022г. общо в размер на 134 911.65лв., в т. ч. главница в размер на 103 572.11лв. и лихви в размер на 31 339.54лв.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, като издаден при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Неправилно с PA № Р-04000424003504-091-001/16.12.2024 г. по реда на чл. 19 от ДОПК му е установена отговорност за задължения на „Е. КОМЕРС-СВИЩОВ" ЕООД, тъй като не е налице фактическият състав за реализиране на отговорност по чл. 19 от ДОПК. Нормата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК визира укриване на факти, свързани със събирането на данъци, а позоваването на влязъл в сила РА, издаден на „Е. КОМЕРС-СВИЩОВ" ЕООД, не може да обоснове извод за поведение, водещо до невъзможност за събиране на ДДС. Относно хипотезата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК изискваща активно действие, с което имуществото на дружеството се намалява, приходните органи не са изяснили с какъв обем права или активи е намаляло имущественото и финансовото състояние на дружеството. Счита, че липсват доказателства за субективната страна на деянито и причинно-следствена връзка, че действие/бездействие на жалбоподателя е причината за несъбраните вземания. Не било налице изследване на размерът на средствата, с които е възпрепятствано събирането на установените задължения. Не било посочено вкакво се изразява недобросъвестното поведение на жалбоподателя управител. Дружеството е имало пари и имущество за удовлетворяване на задълженията си към издаване на РА, спрямо което имущество не са предприети обезпечителни мерки по време на ревизията от страна на приходния орган и публичния изпълнител. С изложени в жалбата доводи за липса на всички кумулативни елементи от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, жалбоподателят иска РА да бъде отменен.

В съдебно заседание, чрез адв. К., моли да се вземе предвид, че принципът на чл. 20 и чл. 21 от Хартата на основните права на ЕС не допуска третиране по еднакъв начин на различни правни положения, освен това ако не е обективно обосновано. В случая националният закон не урежда обект на тази солидарна отговорност да е бивш управител или орган на управление. Счита, че такова разширително тълкуване на данъчната норма е недопустимо и описано. В този смисъл се позовава на мотивите на СЕС по дела С-278/2024 и С-279/2024 година. С оглед правната уредба на РБългария, настоящият и бивш орган на управление не се намират в едно и също правно положение, не разполагат с едни и същи правни възможности, съответно правата им за участие в производствата за защита са различни. Жалбоподателят е нямал възможност като физическо лице да се защити, оспори и обори констатациите на РА на третото лице. Нарушени са принципите за правна сигурност, равно третиране и пропорционалност. Представя писмени бележки вх. № 4653/10.10.2025г. Претендира провъзгласяване нищожност на РА, алтернативно отмяна на ревизионния акт като незаконосъобразен и присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение на ответната страна.

 

Ответникът по жалбата, директорът на Дирекция „ОДОП” – В. Търново, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Х., оспорва същата като неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена. Счита че в потвърдителното решение са описани всички факти и обстоятелства и правната норма, която се прилага. Безспорно, в конкретния случай се установява наличие на всички елементи за отговорност по чл. 19 от ДОПК. Позовава се на Решение на СЕС по дело С-1/2021, т. 61 и 62. Счита, че възраженията на жалбоподателя, са неоснователни, тъй като към момента на издаване на РА на третото лице е бил управител на дружеството. Представя писмени бележки вх. № 4728/14.10.2025г. Претендира направените по делото разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, вр.чл. 144 от АПК.

 

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства от фактическа страна намира за установено следното:

Ревизията на К. Т. К. е възложена, съгласно чл. 112 от ДОПК, със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04000424003504-020-001/16.07.2024 г., връчена по електронен път на 22.07.2024 г. Ревизията е възложена за установяване на отговорност на лицето по чл. 19 от ДОПК за задължения на „Е. КОМЕРС-СВИЩЦОВ" ЕООД с [ЕИК], а именно за ДДС за периодите от 03.03.2022 г. до 31.10.2022 г.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-04000424003504-092-001/05.11.2024 г., който съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК е неразделна част от обжалвания РА № Р-04000424003 5 04-091 -001/16.12.2024 г.

Срещу РД е подадено писмено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК, заведено с вх. № 20818/18.11.2024 г., по описа на ТД на НАП В. Търново, офис Плевен, което е обсъдено, но не е прието за основателно от органите по приходите, издали РА.

С издадения РА № Р-04000424003504-091-001/16.12.2024 г. на жалбоподателя е установена отговорност по чл. 19 от ДОПК за внасяне на задължения на „Е. КОМЕРС-СВИЩОВ" ЕООД за ДДС за периодите от 03.03.2022 г. до 31.10.2022 г. общо в размерна 103572,11 лв. и лихви в размер на 31339,54 лв., или общо в размер [рег. номер],65 лв., които са предмет на обжалване.

В хода на ревизията органите по приходите са връчили на К. К. И. за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) № Р-04000424003504-040-001/17.07.2024 г., с което са изискали от ревизираното лице редица доказателства и писмени обяснения, в т.ч. относно: извършваната от него дейност в качеството му на управител на „Е. КОМЕРС-СВИЩОВ" ЕООД, извършвал ли е разпоредителни сделки с имущество на дружеството, начина на организация на работата в това дружеството, упълномощавани ли са други лица да го представляват, документи за извършени парични вноски и получени средства от дружеството, информация кой е водил счетоводната отчетност на дружеството, кое е лицето оперирало с банковите сметки, изискана е счетоводна отчетност на „Е. КОМЕРС-СВИЩОВ" ЕООД (в т.ч. оборотни ведомости и главни книги), и други.

От ревизираното лице не са представени изисканите документи и обяснения. Представена е единствено декларация с вх. № 13552/19.07.2024 г. за електронен адрес, на който да се получават съобщения от органи по приходите.

С Протокол № Р-04000424003504-ППД-001 /08.10.2024 г. за целите на ревизията са приобщени документи, събрани при друго ревизионно производство, свързано с К. Т. К.. Сред приобщените документи са представени писмени обяснения от К. К. с вх. № 1818/26.01.2024 г., във връзка с връчено му ИПДПОЗЛ № Р-04000423007473-040-001/19.12.2023 г. и вх. № 6868/01.04.2024 г., във връзка с ИПДПОЗЛ № Р-04000423007473-040-002/18.03.2024 г. Приобщени са също и Протоколи за извършени насрещни проверки (ПИНП) № П-04000724055646-141- 001/15.04.2024 г. и ПИНП № П-04000724063194-141-001/25.04.2024 г. съответно „Е. КОМЕРС-СВИЩОВ" ЕООД и на физическото лице, представляващо това дружество към момента - Н. И. Н..

С Протокол № Р-04000424003504-ППД-002/10.10.2024 г. са приобщени доказателства, събрани в хода на извършена ревизия на „Е. КОМЕРС-СВИЩОВ" ЕООД, завършила с РА № Р-04000423000506-091-001/10.07.2023 г., относно данъчните задължения на дружеството за ДДС за периодите от 03.03.2022 г. до 06.11.2022 г., в т.ч. ИПДПОЗЛ № Р-04000423000506-040-001/08.03.2023 г. до дружеството и представените писмени обяснения от представляващия К. К.. С Протокол № Р- 04000424003504-П73-001/10.10.2024 г. са приобщени въпросният РА и РД № Р-04000423000506-092-001/19.06.2023 г. към него, като органите по приходите са установили, че РА е влязъл в сила на 01.08.2023 г. При тази ревизия органите по приходите са установили, че дейността на „Е. КОМЕРС-СВИЩОВ" ЕООД през ревизираните периоди е била извършване продажби по електронен път, стоките (предимно витамини и добавки за спортисти) са изпращани до крайни клиенти, предимно физически лица, с наложен платеж, като не са отчитани продажби съгласно изискванията на закона. Дейността е извършвана от собственика К. К., като дружеството няма заведена счетоводна отчетност.

Въз основа на горното от ревизиращите органи е формиран извод, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, поради което основата за облагане на дружеството по ЗДДС за периода от 03.03.2022 г. до 06.11.2022 г. е определена по реда на чл. 122 от ДОПК. В резултат на събраните в хода на ревизията доказателства, органите по приходите са констатирали, че дружеството е било длъжно да подаде заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96 и чл. 99 от ЗДДС, което не е сторено. При ревизията са определени задължения по ЗДДС, съобразно чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, касаещи периодите от 08.03.2022 г. до 31.10.2022 г. в общ размер [рег. номер],11 лв., ведно със съответните лихви в размер на 10924,11 лв., които не са внесени към момента на процесната ревизия.

С Протокол № Р-04000424003504-ППД-003/10.10.2024 г. са присъединени доказателства, събрани при контролно производство на „Е. КОМЕРС-СВИЩОВ" ЕООД, а именно проверка за наличие на основание за дерегистрация по ЗДДС, приключила с Протокол № П-04000723200912-073-001/09.01.2024 г. и Акт за дерегистрация по ЗДДС № 070992400031680/08.01.2024 г.

В хода на ревизията е установено, че за събиране на задълженията на „Е. КОМЕРС-СВИЩОВ" ЕООД е образувано изпълнително дело № *********/2023 г., касаещо задължения по РА. Видно от приложения отговор с вх. № 18256/08.10.2024 г. от Дирекция „Събиране" при ТД на НАП В. Търново, офис Габрово, въпреки че са предприети и насочени своевременно всички възможни действия по принудително събиране към главния длъжник, е налице невъзможност за събиране на установените публични вземания поради липса на имущество и/или активи, върху които да бъде предприето принудително изпълнение. Ефективното събиране на установените задължения на „Е. КОМЕРС- СВИЩОВ" ЕООД не може да бъде постигнато, тъй като липсва имущество, годно за удовлетворяване публичните задължения.

В хода на настоящата ревизия с вх. № 18256/08.10.2024 г. от ТД на НАП В. Търново, офис Габрово, дирекция „Събиране" по преписката са събрани писмо от главен публичен изпълнител, относно проведени процесуални действия, във връзка със събиране на публични задължения на „Е. КОМЕРС-СВИЩОВ" ЕООД; Съобщение за доброволно изпълнение № [рег. номер]-048-0107154/12.09.2023 г.; Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК № [рег. номер]-023-0001323/18.05.2023 г.; Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК № [рег. номер]-139-0001482/20.07.2023 г.; Разпореждане за прекратяване на производство по принудително изпълнение, съгласно чл. 225 от ДОПК № [рег. номер]-035-0336837/08.12.2023 г. От документите е установено, че е образувано изпълнително дело № *********/2023 г. на 12.09.2023 г., към момента изпълнителното производство е прекратено, дългът е прекатегоризиран като несъбираем, тъй като дружеството няма имущество, което да бъде обект на публична продан.

Преди издаването на обжалвания ревизионен акт е извършена насрещна проверка на настоящия управител и едноличен собственик на капитала на „Е. КОМЕРС- СВИЩОВ" ЕООД Н. И. Н., документирана с ПИНП №-П-04000724207444-141-001/05.12.2024 г.

От лицето, в отговор на връченото му ИПДПОЗЛ № П-04000724207444-040-001/04.12.2024 г., са представени писмени обяснения, че не е получавало от К. К. документи на „Е. КОМЕРС-СВИЩОВ" ЕООД, не е получавало също парични средства на дружеството.

Въз основа на събраните и приобщените доказателства, органите по приходите са приели, че относно К. Т. К. е приложима нормата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Във връзка с това, на основание чл. 21, ал. 1 от ДОПК са установили отговорност на лицето за невнесени задължения на „Е. КОМЕРС-СВИЩОВ" ЕООД, възлизащи общо [рег. номер],65 лв., от които 103572,11 лв. главници, определени при извършена ревизия на дружеството по ЗДДС с обхват 03.03.2022 г. - 06.11.2022 г., приключила с влезлия в сила РА № Р-04000423000506-091-001/10.07.2023 г., и лихви в размер на 31339,54 лв.

Обжалваният PA № Р-04000424003504-091-001/16.12.2024 г. е връчен на ревизираното лице по електронен път на 02.01.2025 г. Жалба срещу акта е подадена по куриер чрез ТД на НАП В. Търново, офис Плевен в срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК.

С решение № 31/13.03.2025г. директорът на Дирекция „ОДОП“ Велико търново е потвърдил Ревизионен акт № Р-04000424003504-091-001/16.12.2024 г., издаден от В. А. Н. - началник сектор „Ревизии", възложил ревизията и Л. Д. Р. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново, ръководител на ревизията, на К. Т. К. е определена отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения на „Е. КОМЕРС-СВИЩОВ" ЕООД с [ЕИК] по ЗДДС за периодите от 03.03.2022 г. до 31.10.2022 г. общо в размер [рег. номер],65 лв., в т.ч. главница в размер [рег. номер],11 лв. и лихви в размер на 31339,54 лв., като законосъобразен.

Потвърдителното решение е съобщено на ревизираното лице по електронен път на 21.03.2025 г.

Жалбата пред съда е подадена чрез решаващия орган на 02.04.2025 г. видно от входящият номер на ДОДОП Велико Търново.

В хода на съдебното следствие като писмени доказателства по делото са приобщени материалите, съдържащи се в административната преписка, изпратена с писмо с изх. № 54-0005-8#6/08.04.2025 г. по делото от ДОДОП-Велико Търново; Служебна бележка № ВК-0005-36#2/03.06.2025 г. – 32 листа, съдържаща заверен препис на изпълнително дело на „Елеонора Комерс – Свищов“ ЕООД с [ЕИК]; Служебна бележка № СЛБ-04-2509#1/04.06.2025 г. – 3 листа, съдържаща заверен препис на Искане № П-040007242074444-040-001/04.12.2024 г., адресирано до Н. И. Н. с [ЕГН]; Служебна бележка от офис Габрово № СЛБ-07-780#1/03.06.2025 г. – 1 лист с информация за наличието на действия по установяване на фактически наличности на стоки или парични средства, по отношение на „Елеонора Комерс – Свищов“ ЕООД с [ЕИК], извършени в периода от 03.03.2022 г. – 16.12.2024 г.

Приобщен като веществено доказателство е представеният от ответника 1 брой DVD-R, именуван „РА №Р-04000424003504-091-001/16.12.2024 г. на К. Т. К. с [ЕГН]“. На основание чл. 204 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, на същият е извършен оглед на съдържанието, съдържа общо 4 бр. компресирани ZIP папки, както следва: документа на Microsoft Word „Валидност сертификати“ с дата и час на промяна 04.04.2025 г. 17:23 и размер 1249 КБ; 3 бр. документи на Adobe Acrobat Document Р-04000424003504-020-001_ORGES от 16.07.2024 г. с дата и час на промяна 04.04.2025 г. 17:31 и размер 337 КБ; РА № Р-04000424003504-091-001_ORGES от 16.12.2024 г. 17,31 452 КБ и РД № Р -04000424003504-092-001_ORGES от 05.11.2024 г. с дата и час на промяна 04.04.2025 г. 17:28 613 КБ. Приет е и 1 бр. DVD-R без наименование при огледа на съдържанието на който се установяват общо 4 бр. файлове, както следва: компресирана със ZIP папка RT-********* размер 1370093 КБ и дата на промяна 31.03.2025 г. 12:54; PKS#7 Signature [интернет адрес] размер 1370097 КБ и дата на промяна 31.03.2025 г. 12:53; Уведомително писмо Adobe Acrobat Document 137 КБ 31.03.2025 г. 12:53; Уведомително писмо.pdf PKS#7 Signature 142 КБ 31.03.2025 г. 12:54.

На основание чл. 193 от ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК е открито производство по оспорване на истинността на съдържанието на официалните удостоверителни документи ПИНП № П-04000724207444-141-001/05.12.2024 г. и протокол № 2051561/04.12.2024 година, като на жалбоподателя е указано, че доколкото се оспорват официални свидетелстващи документи, върху него лежи доказателствената тежест за опровергаване истинността на същите.

На основание чл. 192 от ГПК ТД НА НАП-ВЕЛИКО ТЪРНОВО е задължено да представи на съда Заверен препис на цялото изпълнително дело „Елеонора Комерс - Свищов" ЕООД с [ЕИК]; Заверен препис на Искане № П-04000724207244-040- 001/04.12.2024 г. адресирано до Н. И. Н. с [ЕГН]; Информация за наличието на действия по установяване на фактически наличности на стоки или парични средства, по отношение на „Елеонора Комерс - Свищов" ЕООД с [ЕИК] извършени в периода от 03.03.2022 г. до 16.12.2024 г. В случай, че има извършвани такива действия да се представят съставените при извършването им протоколи.

С вх. № 2552/09.06.2025 г. е постъпил от НАП отговор във връзка с протоколно определение от открито съдебно заседание, се изпращат на съда следните писмени доказателства: Служебна бележка № ВК-0005-36#2/03.06.2025 г. – 32 листа, съдържаща заверен препис на изпълнително дело на „Елеонора Комерс – Свищов“ ЕООД с [ЕИК]; Служебна бележка № СЛБ-04-2509#1/04.06.2025 г. – 3 листа, съдържаща заверен препис на Искане № П-040007242074444-040-001/04.12.2024 г., адресирано до Н. И. Н. с [ЕГН]; Служебна бележка от офис Габрово № СЛБ-07-780#1/03.06.2025 г. – 1 лист с информация за наличието на действия по установяване на фактически наличности на стоки или парични средства, по отношение на „Елеонора Комерс – Свищов“ ЕООД с [ЕИК], извършени в периода от 03.03.2022 г. – 16.12.2024 г.

На основание чл. 193 от ГПК вр. с чл. 144 АПК е открито производство по оспорване истинността, в частност – авторството на Оригинали на документите чиито образ е скрепен върху веществено доказателствено средство диск предоставен с П. И..№ 3727/31.03.2025 г. от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" АД с [ЕИК], намиращи се на диска в компресирана със ZIP папка RT- *********, папка „гко", и относими към К. Т. К. с [ЕГН] или „Елеонора Комерс-Свищов" ЕООД с [ЕИК], касаещи периода от 03.03.2022 г. до 31.10.2022 г.; Разписки за получените стоки от страна на третите лица - получатели в документите описани в т.1. На жалбоподателят е указано, че доколкото се касае за частни свидетелстващи документи, носещи подпис на жалбоподателя, върху него лежи доказателствената тежест за обосноваване неистинността на същите. При оспорва истинността на частните документи, които не носят подписа на оспорващия, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила.

На основание чл. 192 ГПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК в качеството на ТНЛ „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ЕАД е представил заверени копия на оригинали на документите чиито образ е скрепен върху веществено доказателствено средство диск предоставен с П. И..№ 3727/31.03.2025 г. от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" АД с [ЕИК], намиращи се на диска в компресирана със ZIP папка RT- *********, папка „гко", и относими към К. Т. К. с [ЕГН] или „Елеонора Комерс-Свищов" ЕООД с [ЕИК], касаещи периода от 03.03.2022 г. до 31.10.2022 г.; Разписки за получените стоки от страна на третите лица - получатели в описани документи.

По делото е допусната и изслушана съдебно-графологична експертиза, по която вещото лице се е запознало материалите по делото и постъпилите в изпълнение на задължението му по чл. 192 ГПК от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ АД оригиналите/заверени копия на документите чиито образ е скрепен върху веществено доказателствено средство диск, намиращи се в компресирана със ZIP папка RT-*********, папка „rко", представени от ответната страна в с.з. по делото от 27.05.2025 г. и отговорило на въпросите при кои от разписките липсва положен подпис за получаване на сумата и при кои от разписки положеният подпис за получател на сумата е положен от К. Т. К. с [ЕГН].

При извършеното сравнително изследване на подписите в електронните изявления, предоставени от „Еконт експрес“ АД със събраните сравнителни образци от подписа на К. Т. К. вещото лице установява съвпадание в разноообразна вариантност, степен на обработеност, темпа на полагане и графичен състав, както и във формата, направлението на движение при изпълнение и свързане, както и взаимното разположение на елементите и реда на изпълнение. Всичко това, съобразено с особеностите и условията на полагане на подпис върху графичен таблет, както и с установените от Еконт норми, записани под подписа за получените суми в табличен вид на всяко електронно изявление, дават основание за извода, че въпреки голямата вариантност, всичките 8 867бр. файлове с електронни изявления подписи са положени с почерк на едно и също лице и това е К. Т. К..

 

При така установената фактическа обстановка съдът, осъществявайки пълна служебна проверка за валидността и законосъобразността на РА съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, намира от правна страна следното:

 

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от ревизираното лице до компетентния съд след изчерпване на процедурата по административното оспорване на РА.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните мотиви:

При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът констатира, че обжалваният РА не страда от пороци водещи до неговата нищожност. Същият е издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган. РА е издаден от компетентен орган – органът, възложил ревизията, и ръководителят на ревизията, съгласно приложимата редакция на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, при спазване на формата, предвидена в чл. 120, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният доклад е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от същия кодекс и е връчен на жалбоподателя при спазване на разпоредбата чл. 117, ал. 4 от ДОПК. Ревизионното производство е приключило в установения от чл. 114, ал. 2 от ДОПК срок, надлежно определен от органа, който я е възложил и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. В съдържанието на издадените в настоящата ревизия РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР е отразено, че са издадени като електронен документ, подписан с квалифицирани електронни подписи.

Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител DVD-R. Жалбоподателят не се възползва от правото си да оспори истинността им в срока по чл. 184, ал. 2, изр. последно от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно чл. 25, т. 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014 квалифицираният електронен подпис има значението на саморъчен подпис. Установява се, че представените електронни документи са подписани с валидни квалифицирани електронни подписи на подписалите ги лица. С оглед изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис и издадените от тях документи са валидни такива, съответно и не са налице основания да се считат за нищожни, като неподписани от техните издатели.

Не се установяват и пороци, касаещи процесуалната законосъобразност на РА. При издаване на обжалвания РА приходната администрация стриктно се е придържала към основните начала на данъчно-осигурителния процес, като ревизираното лице е било запознавано с всички действия и актове на приходната администрация и му е предоставена достатъчна възможност да реализира защитата си, от което същият се е възползвал, видно от съдържащите се в ревизионната преписка документи.

Във връзка с проверката за правилното приложение на материалноправните норми съдът намира следното:

С Ревизионен акт № Р-04000424003504-091-001/16.12.2024 г., издаден от В. А. Н. - началник сектор „Ревизии", възложил ревизията и Л. Д. Р. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново, ръководител на ревизията, на К. Т. К. е определена отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения на „Е. КОМЕРС-СВИЩОВ" ЕООД по ЗДДС за периодите от 03.03.2022 г. до 31.10.2022 г. общо в размер [рег. номер],65 лв., в т.ч. главница в размер [рег. номер],11 лв. и лихви в размер на 31339,54 лв.

Констатациите на органите по приходите са правилни и законосъобразни, направени след пълно изясняване на фактическа обстановка. Ревизиращите органи са събрали достатъчно доказателства относно наличието и конкретното проявление на всеки един от елементите, формиращи фактическия състав на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, които от своя страна представляват законовите предпоставки за приложението му. С оглед на това, изложените в жалбата възражения в тази насока са неоснователни, като съображенията за това са следните:

Отговорността по чл. 19 от ДОПК е особен вид отговорност за трети лица - управители, членове на органи на управление, прокуристи, търговски представители, търговски пълномощници на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, която възниква, ако е изпълнен съответният фактически състав, предвиден в алинеите на същата разпоредба. Отговорността се състои във възникване на задължение за едно лице да заплати задълженията на друго лице за данъци или задължителни осигурителни вноски. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ДОПК, отговорността се установява с ревизионен акт, а съгласно чл. 16, ал. 3 от ДОПК отговорността обхваща, както самото задължение, така и лихвите и разноските по събирането му.

Съгласно чл. 19, ал. 2 от ДОПК, в редакцията, действаща за процесиите периоди, управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2. когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

За да бъде реализирана отговорността на лицето по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, следва да са налице кумулативно посочените в нея предпоставки: 1. Лицето да притежава качество сред лимитативно посочените в разпоредбата на чл. 19 от ДОПК, в т.ч. на управител на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК; 2. Лицето трябва да извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото юридическо лице по чл. 14, т.1 и 2 от ДОПК, представляващо скрито разпределение на печалбата или дивидент; да отчужди имущество на юридическото задължено лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. Алтернативно, да извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на трето лице; 3. Лицето следва да е действало недобросъвестно; 4. Да е налице причинно-следствена връзка, т.е. като следствие на действията на това лице дружественото имущество следва да е намаляло, като това намаление води до невъзможност публичния дълг да бъде погасен; 5. Да е налице невъзможност за събиране на публичните вземания.

Цитираната разпоредба на чл.19, ал. 2 от ДОПК регламентира от субективна страна да е налице проявена недобросъвестност от жалбоподателя, а от обективна страна - да е налице действие, вследствие на което имуществото на задълженото лице да е намаляло и именно това да е причина за невъзможността да бъдат погасени данъци или задължителни осигурителни вноски.

В настоящия случай органите по приходите са установили, че е налице фактическият състав именно на чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК, при който отговорността почива на недобросъвестно намаляване имуществото на длъжника, с което е препятствало плащането на задължения за ДДС. За да вменят отговорност за задълженията на „Е. КОМЕРС-СВИЩОВ" ЕООД, описани по-горе, ревизиращите органи са доказали наличието на всички елементи на фактическия състав на чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК.

Установено е, че К. Т. К. е бил едноличен собственик на капитала, управляващ и представляващ „Е. КОМЕРС-СВИЩОВ" ЕООД с [ЕИК] през ревизирания период от 03.03.2022 г. до 31.10.2022 г. Това му качество е от датата на учредяване на дружеството - 04.02.2022 г. до 25.07.2023 г., когато в Търговския регистър е вписано прехвърлянето на дружествените дялове от К. Т. К. на Н. И. Н., който след посочената дата става управител и едноличен собственик на капитала на дружеството.

В Търговския регистър е вписан Договор за управление от 02.02.2022 г., съгласно който на К. К. е възложено безвъзмездно да управлява и представлява „Е. КОМЕРС-СВИЩОВ" ЕООД, да извършва управлението на стопанската дейност на дружеството като организира изпълнението на поставените от дружеството задачи, да представлява дружеството пред съдебните, данъчните и другите държавни органи, пред банките и финансовите институции и пред други физически и юридически лица.

Органите по приходите са установили също, че К. К. не е упълномощавал трети лица с правомощията на управител, в „Е. КОМЕРС- СВИЩОВ" ЕООД е нямало заети лица и че действителното ръководене на дейността на дружеството и комуникацията с доставчици и клиенти е извършвана лично от него.

Главният длъжник „Е. КОМЕРС-СВИЩОВ" ЕООД е от категорията на лицата по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК, като задълженията му по ЗДДС за периода от 03.03.2022 г. до 31.10.2022 г. са установени надлежно с горепосочения влязъл в сила РА.

Относно предпоставката К. К. да е осъществил някое от действията, посочени в нормата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, органите по приходите са приели установеното с РА № Р-04000423000506-091-001/10.07.2023 г., което се потвърждава и от приобщените в настоящото производство доказателства, а именно че „Е. КОМЕРС-СВИЩОВ" ЕООД през периода от 04.02.2022 г. до 31.10.2022 г. е получило приходи от наложени платежи от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД в общ размер на 458 825,13лв.

След анализ на извлеченията от банковата сметка на дружеството в „ОББ" АД (BG 89 UBBS 8002 1029 1979 50) при настоящата ревизия е установено, че по банковата сметка на дружеството са внесени суми общо в размер [рег. номер],00 лв., с които са разплащани доставките на реализираните стоки. Налице е разлика в размер на 253 415,13 лв. (458 825,13 лв. минус 205 410,00 лв.), която не е внесена в касата на юридическото лице и не е отчетена в счетоводството на дружеството. Същата сума, заедно с изтеглената от банковата сметка сума в размер на 1900,00 лв., е останала в притежание на К. К..

Във връзка с откритото производство по оспорване на оригинали на документите, чиито образ е скрепен върху веществено доказателствено средство диск предоставен с П. И.. № 3727/31.03.2025 г. от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" АД, намиращи се на диска в компресирана със ZIP папка RT- *********, папка „гко", и относими към К. Т. К. или „Елеонора Комерс-Свищов" ЕООД зо периода от 03.03.2022 г. до 31.10.2022 г. и Разписки за получените стоки от страна на третите лица, съдът намира същото за недоказано. При извършеното сравнително изследване на подписите в електронните изявления, предоставени от „Еконт експрес“ АД със събраните сравнителни образци от подписа на К. Т. К., вещото лице установява съвпадание в разноообразна вариантност, степен на обработеност, темпа на полагане и графичен състав, както и във формата, направлението на движение при изпълнение и свързане, както и взаимното разположение на елементите и реда на изпълнение. Всичко това, съобразено с особеностите и условията на полагане на подпис върху графичен таблет, както и с установените от Еконт норми, записани под подписа за получените суми в табличен вид на всяко електронно изявление, дават основание за извода, че въпреки голямата вариантност, всичките 8 867бр. файлове с електронни изявления подписи са положени с почерк на едно и също лице и това е К. Т. К..

Съдът кредитира заключението по изслушаната съдебно графическа експертиза като компетентно и безпристрастно дадено. Разпитано по делото вещото лице уточнява, че оригиналните документи са електронни документи, като оригинални документи на хартиен носител няма. Тези документи е гледал от диска, представен от Еконт достъп на сървър. Сравнил е документите, които един път съдът е изтеглил от сървъра и които ги има на CD. Теорията за подписване на таблет изследва два вида таблети, които са с различна чувствителност. Разделителната способност и на едните, и на другите таблети може да бъде различна. По-ниският клас се намират в Еконт и Спиди. В случая, добра е разделителната способност на тези подписи, които са представени. Използваните таблети не разпознават биометрични данни, но там има изисквания за представяне на лична карта. Евентуално, имат камера за заснемане на хората. На подписа върху таблета се предава електронно изображение. Този електронен подпис върви съвкупно с данните, вкарани в този електронен документ и лицето, пред което се полага електронният подпис проверява данните на лицето и т.н. Подписите, в които няма цяло изображение, са много малко. По принцип, вещото лице вижда в тях други налични елементи, въз основа на които обосновава извода си за подписа. В количествено отношение не може да се измерват отрязани части от подписа, непопаднали в полето на таблета. Зависи значимостта на признака. Колкото по-рядко се среща признакът, толкова значимостта е по-голяма и обосновава извода. Може да има и два елемента налични. Достатъчно е да има един елемент и той да е твърд, необичаен, частен.

Жалбоподателят, като управител на „Е. КОМЕРС- СВИЩОВ" ЕООД, е отклонил въпросните парични средства на дружеството в общ размер на 255 315,13 лв. и е извършил разпореждане с имуществото на дружеството. Този извод е направен и във връзка с установените факти и обстоятелства при насрещните проверки на Н. И. Н. (настоящ управител и едноличен собственик на капитала на „Е. КОМЕРС-СВИЩОВ" ЕООД), че при прехвърлянето на дружествените дялове не му е предадена сума в размер на 255 315,13 лв. От жалбоподателя не са ангажирани доказателства, че към момента на извършената промяна в собствеността и управлението на дружеството, същото е разполагало с налични парични средства общо в размер на 255 315,13 лв., които да бъдат предадени на новия собственик на дружествените дялове, например счетоводни документи, приемо-предавателен протокол и др.

Въз основа на гореизложеното, ревизиращите органи са установили, че сумата от 255 315,13 лв. (част от получените парични средства от наложени платежи), която не е била осчетоводена като налична в дружеството, е била разплатена в полза на управителя К. К., без за това да са съставени съответните документи и без да е налице основание за изплащането й, доколкото от събраните при ревизията доказателства е ясно, че именно въпросното лице се е разпореждало с паричните средства на дружеството.

Извършените насочвания на паричните средства от „Е. КОМЕРС-СВИЩОВ" ЕООД към управителя и едноличен собственик на капитала К. К. попадат под квалифицията на скрито разпределение на печалбата, доколкото съгласно § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО скрито разпределение на печалбата са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви „а" и „б". Следователно това може да е всяка сума, изцяло несвързана с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност и представляваща изтекъл ресурс от страна на предприятието в полза на тези лица, която продължително време не е възстановена на предприятието.

От събраните по ревизионната преписка доказателства се установява, че К. К., който в качеството си на управител през периода м. 02/2022 г. - м. 07/2023 г. е контролирал и съхранявал паричните средства на дружеството, се е разпоредил с тях в своя полза, с което е лишил „Е. КОМЕРС-СВИЩОВ" ЕООД от част от имуществото му. В резултат на това в полза на едноличния собственик на капитала на „Е. КОМЕРС-СВИЩОВ" ЕООД е изтекъл паричен ресурс, несвързан с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност. Скритото разпределение на печалбата на „Е. КОМЕРС-СВИЩОВ" ЕООД възлиза в размер на 255 315,13 лв., т.е. с такава сума е намалено имуществото на дружеството. С обжалвания РА, на К. К. е вменена отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на „Е. КОМЕРС-СВИЩОВ" ЕООД главници и лихви общо в размер на 134 911,65 лв., т.е. спазено е ограничението К. К. да отговаря на задълженията на дружеството до размера на намалението на имуществото.

Недоказано остана оспорването по реда на 193 от ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК на истинността на съдържанието на официалните удостоверителни документи ПИНП № П-04000724207444-141-001/05.12.2024 г. и протокол № 2051561/04.12.2024г. На жалбоподателя бе указано, че доколкото се оспорват официални свидетелстващи документи, върху него лежи доказателствената тежест за опровергаване истинността на същите. Официалните свидетелстващи документи се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, която съдът следва да зачете. При тези факти безспорно са налице плащания от имуществото на задълженото лице към едноличния собственик на капитала, представляващи скрито разпределение на печалбата, което попада в хипотезата на чл. 19, ал. 2, т.1 от ДОПК.

За да бъде ангажирана отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, лицето трябва да е действало недобросъвестно. При липса на легално определение на понятието, даденото от правната теория и съдебната практика тълкувание е, че добросъвестен е този, който не знае определено обстоятелство. За недобросъвестност при разпореждането или обременяването на имуществото на дружеството-длъжник законът приема знанието на отговорното лице за наличие на непогасено задължение за данък или задължителни осигурителни вноски на същото. За да е налице знание на съответното лице за наличието на задължение, като правило задължението следва да е възникнало към датата на извършване на съответното действие или да възниква през същия данъчен период. В настоящия случай, за недобросъвестност се приема знанието на К. К., че резултатите от извършваната от „Е. КОМЕРС-СВИЩОВ" ЕООД за ревизирания период стопанска дейност - продажба на стоки, изпращани до клиентите чрез „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД, не са отчитани и декларирани в съответните данъчни декларации, респективно следващите се задължения за данъци на юридическото лице съзнателно не са погасявани.

Като управител на „Е. КОМЕРС-СВИЩОВ" ЕООД К. К. е осъществявал оперативното управление на дружеството, като е организирал и ръководил цялостната му дейност. Негово е било задължението да организира документално икономическата дейност на дружеството и да осигури осъществяването на счетоводна отчетност на дейността на база на документална обоснованост на стопанските операции и в съответствие с принципите на отчетността по ЗСч.

На основание чл. 96 и чл. 99 от ЗДДС К. К. в качеството си на управител е бил задължен и не е подал заявление за регистрация по ЗДДС, не е подавал и справки-декларации по ЗДДС, с които да декларира дължимите данъчни задължения. Дължимите задължения за ДДС на „Е. КОМЕРС-СВИЩОВ" ЕООД са установени с издадения на дружеството РА № Р-04000423000506-091-001/10.07.2023 г., връчен на 17.07.2023 г. След тази дата К. К. е знаел за конкретния размер на установените задължения по ЗДДС и вместо да предприеме действия за погасяване на същите, на 19.07.2023 г. сключва договор, с който прехвърля 100 % от собствеността на капитала на дружеството на Н. И. Н. (вписан в TP на 25.07.2023 г). За Н. Н. органите по приходите са установили, че е едноличен собственик, управител и представляващ на редица дружества, конкретно посочени на стр. 16-17 от РД, които са дерегистрирани по ЗДДС и имат образувани изпълнителни дела от органи на НАП. Така, въпреки информираността му относно съществуването на изискуеми и непогасени задължения на „Е. КОМЕРС-СВИЩОВ" ЕООД, К. К. не е извършил плащане на публичните задължения на дружеството с паричните средства на дружеството, а е извършил прехвърляне на дружествените си дялове в дружеството, които действия безспорно говорят единствено за умисъл да не бъдат платени дължимите публични задължения. Това поведение на управителя на дружеството за ревизираните периоди обосновава недобросъвестност.

В случая жалбоподателят като управител на дружеството е бил наясно относно смисъла и значението на действията си, предвиждал е техните последици и е целял или допускал настъпването на тези последици, което се доказва и от предприетите впоследствие действия от него, а именно прехвърлянето на дружеството на трето лице. Доказателства, които да оборят изводите на органите по приходите, не са представени нито в хода на ревизията, нито в хода на съдебното производство. Обоснован се явява крайният извод на директора на ДОДОП Велико Търново, че К. К. е действал планирано и целенасочено за поставяне на дружеството в невъзможност да изпълни данъчните си задължения и това намерение е било налице още към момента на извършване на съответното действие по чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК.

Налице е и следващият елемент от отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК - изискването имуществото на задълженото юридическо лице да е намаляло и именно по тази причина то да не е било в състояние да заплати данъците си или задължителните си осигурителни вноски. Върховният административен съд в съдебната си практика приема, че разпоредбата на чл. 19 от ДОПК изисква уникалност на каузалната връзка между поведението на управителя и несъбирането на данъчно-осигурителните задължения на представляваното дружество. Т.е. поведението на управителя следва да е единствената причина за несъбираемостта на публичните вземания.

В процесния случай е налице отклоняване на парични средства, платени от клиенти за извършени продажби в рамките на търговската дейност на „Е. КОМЕРС-СВИЩОВ" ЕООД към К. К.. Тези постъпили пари не са декларирани от дружеството и са останали в патримониума на жалбоподателя, като липсват доказателства същите да са вложени в дейността на дружеството или да са внесени в касата му, или с тях да са погасени задължения на същото, както и да са предадени на приобретателя Н. И. Н.. Установена е намалена касова наличност, представляваща липса на парични средства на дружеството, което е извършено в полза на ревизираното лице и под негов контрол с цел заобикаляне на закона. Налице е неправомерно отклонение на парични средства от имуществото на предприятието, което има за последица намаляване на имуществото му и невъзможност за погасяване на задълженията. Тези средства са били на дружеството и само управителят К. К. е имал възможност да се разпорежда с финансите на дружеството. Не са налице доказателства, липсващите суми на дружеството да са били използвани за неговата стопанска дейност. Няма доказателства дружеството да е притежавало други активи - недвижими имоти, движими вещи, вземания и други, за ревизирания период. Органите по приходите са установили, че от датата на регистрация по ЗДДС на „Е. КОМЕРС-СВИЩОВ" ЕООД - 07.11.2022 г. на практика дружеството е прекратило дейността си, тъй като за периода до датата на дерегистрацията по ЗДДС - 09.01.2024 г. са подавани справки-декларации за ДДС с нулеви данни, с изключение на подадената такава за м. 12/2022 г., в която е отразен само един документ, издаден от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД.

Причинно-следствената връзка между недобросъвестното разполагане с парични средства от имуществото на дружеството чрез изразходването на касовата наличност и несъбираемостта на задълженията на дружеството по смисъла на чл. 19, ал. 2 от ДОПК е налице, тъй като поведението на ревизираното лице е единствената причина за несъбираемостта на публичните задължения. Чрез недобросъвестното си поведение, касаещо изразходването на парични средства на дружеството, се е целяло именно не плащане на дължимите данъци, за които К. К. - управител и едноличен собственик на дружеството е имал знание.

Относно предпоставката да е налице невъзможност за събиране на публичните вземания, следва да се има предвид, че отговорността по чл. 19 от ДОПК е субсидиарна, а не солидарна отговорност. Това означава, че установяването на задълженията и действията по събирането им се предприемат първо спрямо основния длъжник. Само при невъзможност установените публични задължения да бъдат събрани от имуществото на длъжника може да се премине към установяването и впоследствие събирането им от лицето, отговорно по чл. 19 от ДОПК. От своя страна, с разпоредбата начл. 20 от ДОПК законодателят е въвел поредност при насочване на принудителното изпълнение, като е посочил главния длъжник (задължено лице по чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК) като първия към когото следва да бъдат насочени обезпечителните и принудителните мерки, пред законово встъпилият съдлъжник.

В случая действията по събирането на установените задължения за ДДС са предприети първо спрямо основния длъжник „Е. КОМЕРС-СВИЩОВ" ЕООД. В хода на ревизията е установено, че за събиране на задълженията на „Е. КОМЕРС-СВИЩОВ" ЕООД е образувано изпълнително дело № *********/2023 г., касаещо задълженията, за които на К. К. е вменена отговорност с обжалвания РА. Видно от приложения отговор с вх. № 18256/08.10.2024 г. от Дирекция „Събиране" при ТД на НАП В. Търново, офис Габрово, въпреки че са предприети и насочени своевременно всички възможни действия по принудително събиране към главния длъжник, е налице невъзможност за събиране на установените публични вземания поради липса на имущество и/или активи, върху които да бъде предприето принудително изпълнение. Може да се направи обоснован извод, че ефективното събиране на установените задължения на „Е. КОМЕРС- СВИЩОВ" ЕООД не може да бъде постигнато и че не е установено имущество, годно за удовлетворяване публичните му задължения. С оглед на всички гореизложено, доказан се явява и последният елемент от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 от ДОПК.

Неоснователно съдът намира възражението в жалбата, че „Е. КОМЕРС-СВИЩОВ" ЕООД е имало пари и имущество за удовлетворяване на задълженията си по РА, но спрямо имуществото не са предприети обезпечителни действия по време на ревизията от страна на органите по приходите и публичния изпълнител. От главен публичен изпълнител, относно проведени процесуални действия, във връзка със събиране на публични задължения на „Е. КОМЕРС-СВИЩОВ" ЕООД са представени Съобщение за доброволно изпълнение № [рег. номер]-048-0107154/12.09.2023 г.; Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК № [рег. номер]-023-0001323/18.05.2023 г.; Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК № [рег. номер]-139-0001482/20.07.2023 г. С Разпореждане № [рег. номер]-035-0336837/08.12.2023 г. е прекратено производство по принудително изпълнение, съгласно чл. 225 от ДОПК. От документите е установено, че е образувано изпълнително дело № *********/2023 г. на 12.09.2023 г., към момента изпълнителното производство е прекратено, дългът е прекатегоризиран като несъбираем, тъй като дружеството няма имущество, което да бъде обект на публична продан.

Неоснователно е и възражението в жалбата, че органите по приходите не са изяснили имущественото и финансовото състояние на „Е. КОМЕРС-СВИЩОВ" ЕООД. При ревизията на дружеството е установено, че същото няма заведена счетоводна отчетност, поради което по реда на чл. 122 от ДОПК са определени задълженията за данък върху добавена стойност за ревизирания период. В Търговския регистър не е публикуван годишен финансов отчет (ГФО) за 2022 г., поради което не могат да бъдат установени съответните факти и обстоятелства. Няма декларирани данни за осъществявана от дружеството дейност, включително и свързана с разпореждане с негови активи. Във връзка със събиране на невнесените задължения на „Е. КОМЕРС-СВИЩОВ" ЕООД по РА № Р-04000423000506-091-001/10.07.2023 г. е извършено цялостно проучване на имущественото състояние на задълженото лице и е установено, че „Е. КОМЕРС-СВИЩОВ" ЕООД не притежава други активи и имущество освен гореописаните парични средства, отклонени в полза на управителя, които да послужат за обезпечение, гарантиращо вземането на държавата.

Налице са всички кумулативни предпоставки на фактическия състав за ангажиране отговорността на жалбоподателя по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, поради което обжалваният PA, с който е установена отговорност на К. Т. К. на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК и на същия са вменени задължения на „Е. КОМЕРС-СВИЩОВ" ЕООД за данък върху добавената стойност, следва да бъде потвърден.

Настоящата инстанция намира, че в случая е налице и хипотезата за отговорност на ревизираното лице, а именно по чл. 19, ал. 1 от ДОПК. За ревизираните данъчни периоди относимата редакция на посочената правна норма (поел. изм. ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г.) е следната: който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение. Ревизираното лице К. Т. К. е бил едноличен собственик на капитала, управляващ и представляващ „Е. КОМЕРС-СВИЩОВ" ЕООД с [ЕИК] през ревизирания период от 03.03.2022 г. до 31.10.2022 г. Дружеството, управлявано от него, е било длъжно да подаде заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96 и чл. 99 от ЗДДС, което не е сторено. Налице са факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите. При ревизията са определени задължения по ЗДДС, съобразно чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, касаещи периодите от 08.03.2022 г. до 31.10.2022 г. в общ размер [рег. номер],11 лв., ведно със съответните лихви в размер на 10924,11 лв., които не са внесени към момента на процесната ревизия. С влезлия в сила РА № Р-04000423000506-091-001/10.07.2023 г., издаден на „Е. КОМЕРС-СВИЩОВ" ЕООД е установено, че К. К., като лице което е управлявало дружеството, организирало е, сключвало и изпълнявало сделките, несъмнено е формирало представа относно достигането на облагаем оборот по ЗДДС и установените впоследствие данъчни задължения, тъй като ЗДДС квалифицира сделките като облагаеми доставки. Информирането на приходната администрация за извършените и получените облагаеми доставки се извършва във формата на справка-декларация (чл. 125 от ЗДДС, чл. 115 от ППЗДДС и приложение № 13 към ППЗДДС). Жалбоподателят в качеството му на управител на „Е. КОМЕРС-СВИЩОВ" ЕООД не е подал заявление за регистрация по ЗДДС, въпреки че е имал такова задължение, респективно не е декларирал в справки-декларации по ЗДДС извършените облагаеми доставки по смисъла на чл. 6, във връзка с чл. 12 от ЗДДС. Недекларирането на облагаеми доставки е укриване, доколкото установеният обем доставки поражда в определен момент задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, съответно налице е задължение за облагане с ДДС. С оглед на доказателствата по преписката може да бъде направен извод, че това укриване е извършено умишлено, тъй като в резултат на тях се е стигнало до неплащане своевременно на задължения за ДДС. К. К. в качеството му на управител е съзнавал, че във връзка с недекларираните продажби за дружеството ще възникнат задължения за данъци, съзнавал е смисъла и значението на действията си, предвиждал е техните последици и/или е допускал настъпването им.

Тези, необорени с насрещно доказване факти, сочат наличие на елемента от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК - бездействие на лицето, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон то има задължение да обяви пред органа по приходите. При това положение жалбоподателят съзнателно е осуетил своевременното събиране на дължимите публични вземания. Последвалата несъбираемост на тези вземания се потвърждава от статуса на изпълнително дело № *********/2023 г., предмет на което е и събирането на вземането по влезлия в сила РА, по което дело е извършено пълно проучване на имущественото състояние на дружеството и е установено, че последното не притежава движимо и недвижимо имущество.

Връзка между поведението на задълженото лице и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството е налице. В хода на ревизията е установено, че дружеството не разполага с парични средства и имущество, с които да може да погаси установените публични задължения за ДДС. От данните по делото се установява, че към процесиите данъчни периоди, когато дружеството е извършвало стопанска дейност, то е разполагало с парични средства, с които е могло да погасява задълженията си за данъци. Поради липса на своевременно деклариране от управителя на дружеството, определянето на допълнителни данъчни задължения е станало след като дружеството вече не е разполагало със средства да погаси задължението си. Налице е и изискуемият от закона елемент на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, а именно несъбираемост на вземането от „Е. КОМЕРС-СВИЩОВ" ЕООД. Дългът на дружеството е несъбираем и същото няма движимо или недвижимо имущество, с което да погаси данъчните си задължения. При така установеното, следва да бъде прието, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на всички кумулативни предпоставки и по чл. 19, ал. 1 ДОПК за ангажиране на отговорността на жалбоподателя в качеството му на управител на „Е. КОМЕРС – СВИЩОВ“ ЕООД през процесния период.

Неоснователно е позоваването на Решения по дела С-278/24 и С-277/24 на СЕС. В случая е налице основание за отговорност, което гарантира достатъчна връзка с третото лице, което носи отговорност. Такава е отговорността на управителя за данъчно задължение на предприятието, когато и тъй като той има решаващо влияние върху обстоятелството дали предприятието ще плати данъчните си задължения. В този смисъл т. 64 от Решение от 30 април 2025г. по дело С-278/24; т. 29 от Решение от 14 ноември 2024г. по дело С-613/23; т. 40 и 45 от Решение от 27 февруари 2025г. по дело С-277/24 и т. 77 и сл. от Решение от 13 октомври 2022г. по дело С-1/21. К. К. има качеството на управител на юридическото лице длъжник „Е. КОМЕРС - СВИЩОВ“ ЕООД и в този смисъл може да се смята за участник във вземането на решения в това юридическо лице, като е налице причинно-следствена връзка между недобросъвестно извършените действия на К. и неспособността на юридическото лице „Е. КОМЕРС - СВИЩОВ“ ЕООД да плати публичното задължение по РА. Настоящата инстанция не споделя виждането, че е налице законодателен пропуск в ДОПК. Отговорността по чл. 19 ДОПК е особен вид отговорност на трети лица, вкл. управителя, на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2, която възниква ако е изпълнен съответния фактически състав, предвиден в алинеите на същата разпоредба. Отговорността се състои във възникване на задължение на едно лице да заплати задължение на друго лице за данъци. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ДОПК, отгововорността се установява с РА, а съгласно чл. 16, ал. 3 от ДОПК обхваща и лихвите и разноските за събирането на задължението.

Не е налице липса на възможност К. К. да защити интереса си, което да води до нарушаване на принципа на правната сигурност, защитени правни очаквания, добра администрация и зачитане на правовата държава. В ностящото производство жалбоподателят има възможност да докаже, че е нямал връзка с действията на „Е. КОМЕРС - СВИЩОВ“ ЕООД за ревизираните периоди от 03.03.2022г. до 31.10.2022г., към който момент е бил управител и едноличен собственик на капитала или че е изпълнил задължението си да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. В настоящото производство жалбоподателят разполага с възможност да обори всеки един от елементите на фактический състав на отговорността по чл. 19 от ДОПК. Не е налице несъразмерност, тъй като от К. К. се търси отговорност за загубата на данъчни приходи, причинени от негови лични действия в качеството му на управител, с които е повлиял дейността на едноличното му дружество „Е. КОМЕРС - СВИЩОВ“ ЕООД, довели до невъзможност да бъдат събрани публични задължения. От страна на ответника са посочени действията, с които К. е станал причина за несъбирането на установените на дружеството задължения, като твърдяното поведение на управителя е в пряка причинно следствена връзка довела до невъзможност за събиране на публични държавни вземания поради липса на имущество и/или активи на „Е. КОМЕРС - СВИЩОВ“ ЕООД, върху които да бъде предприето принудително изпълнение.

Както в хода на административното производство, така и пред съда ревизираното лице не ангажира каквито и да е доказателства, от които да е възможно проследяване на посочения паричен ресурс (получените приходи от наложени платежи от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД в общ размер на 458 825,13лв. през периода от 04.02.2022 г. до 31.10.2022 г.), така че същият да може да бъде използван за задълженията на дружеството. След анализ на извлеченията от банковата сметка на дружеството в „ОББ" АД при настоящата ревизия е установено, че по банковата сметка на дружеството са внесени суми общо в размер [рег. номер],00 лв., с които са разплащани доставките на реализираните стоки. Налице е разлика в размер на 253 415,13 лв. (458 825,13 лв. минус 205 410,00 лв.), която не е внесена в касата на юридическото лице и не е отчетена в счетоводството на дружеството. Същата сума, заедно с изтеглената от банковата сметка сума в размер на 1900,00 лв., е останала в притежание на К. К..

Липсата на активи за погасяване на установените публични задължения е безспорно установена по делото от събраните доказателства във връзка с проведеното изпълнително производство за принудително събиране на публичните вземания. От страна на приходната администрация са предприети действия за принудително събиране на установените публични задължения, включително чрез налагане на обезпечителни мерки. След извършено проучване е установено, че дружеството не разполага с имоти и активи, които могат да обезпечат задълженията му, липсват авоари по банкови сметки, поради което дълга на дружеството е категоризирано като несъбираем.

По силата на чл. 175, ал. 1 ДОПК за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. За главния длъжник, какъвто е дружеството, задължението за лихва върху непогасените задължения е безспорно. По отношение на субсидиарния длъжник по чл. 19, ал. 1 и, ал. 2 от ДОПК, какъвто е жалбоподателят, следва да се посочи, че същият попада в категорията на задължените лица по чл. 14 т. 3 от ДОПК - отговаря за непогасените задължения на лицата по чл. 14 т. 1 и т. 2 от ДОПК: лицата, които са носители на задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски (каквото е дружеството) и на лицата, които са задължени да удържат и внасят данъци или задължителни осигурителни вноски (дружеството). Нормата на чл. 16, ал. 3 от ДОПК регламентира обема на отговорността на третото задължено лице като посочва, че отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 от ДОПК обхваща данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските за събирането им. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 5/29.03.2021 г. по т.д. № 7/2019 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС.

С Решение по дело С-01/21 на СЕС се приема, че инструмент на солидарната отговорност като въведения с чл. 19, ал. 2 от ДОПК способства за събирането на сумите на ДДС, които данъчнозадълженото юридическо лице не е внесло в императивните срокове, установени с разпоредбите на Директивата за ДДС. Подобен инструмент допринася за осигуряване на правилното събиране на ДДС и/или предотвратяване на измамите по смисъла на член 273 от Директивата за ДДС в съответствие със задължението, установено в член 325, параграф 1 ДФЕС. Тази констатация не намира опровержение в обстоятелството, че самите лица, за които възниква солидарна отговорност въз основа на обсъждания в главното производство инструмент, а именно управителят или членът на орган на управление на юридическото лице, не са в това си качество данъчнозадължени за ДДС. Член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и принципът на пропорционалност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда инструмент на солидарна отговорност за задълженията на юридическите лица за данък върху добавената стойност (ДДС) при следните обстоятелства: солидарно отговорното лице е управител на юридическото лице или член на негов орган на управление; солидарно отговорното лице недобросъвестно е извършило плащания от имуществото на юридическото лице, които могат да се окачествят като скрито разпределение на печалбата или дивидент, или е отчуждило имущество на юридическото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; недобросъвестно извършените действия са довели до неспособността на юридическото лице да плати целия или част от ДДС, за който е лице платец; солидарната отговорност е ограничена до размера, с който е намаляло имуществото на юридическото лице заради недобросъвестно извършените действия, и тази солидарна отговорност се реализира само субсидиарно - когато се окаже невъзможно дължимите суми на ДДС да се съберат от юридическото лице. Член 273 от Директива 2006/112 и принципът на пропорционалност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда инструмент на солидарната отговорност обхваща и лихвите за просрочие, които юридическото лице дължи поради неплащането на данъка върху добавената стойност в императивните срокове, установени с разпоредбите на тази директива, в резултат на недобросъвестно извършените действия на посоченото за солидарно отговорно лице.

 

Предвид изложеното, съдът намира, че по отношение на установените задължения РА се явява законосъобразен. Жалбата като неоснователна, следва да се отхвърли.

 

При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото се явява основателно. Съдът намира за основателно направеното възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 10046,46 лева, съгласно представения списък. При определяне на неговия размер, съдът съобрази решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, в което е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Спорът макар и с висок материален интерес, не се характеризира с особена фактическата и правна сложност. Съобразявайки горното, настоящият състав намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер [рег. номер].

 

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 и чл. 161 от ДОПК, Административен съд Велико Търново, пети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Т. К. от [населено място], [улица], чрез адв. Х. К., против РА № Р-04000424003504-091-001/16.12.2024г., потвърден с Решение № 31/13.03.2025г. на директора на Дирекция „ОДОП” Велико Търново, с който е определена отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения на „Е. КОМЕРС - СВИЩОВ“ ЕООД по ЗДДС за периодите от 03.03.2022г. до 31.10.2022г. общо в размер на 134 911.65лв., в т. ч. главница в размер на 103 572.11лв. и лихви в размер на 31 339.54лв.

ОСЪЖДА К. Т. К., [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на НАП София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1700.00лв. (хиляда и седемстотин) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.