РЕШЕНИЕ
№ 807
гр. Плевен, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20224430101211 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното: Пред ПлРС е депозирана искова молба от Банка ДСК против АН. Т. М. за
установяване на вземането на ищеца по заповед по ч.гр.д.№6726/2021г. на РС-Плевен,
издадена в полза на дружеството по чл.417 от ГПК. Твърди се, че съгласно Договор за
кредит за текущо потребление от 18.11.2019г. „Банка ДСК“ЕАД е предоставила на
кредитополучателя ***, ЕГН ********** от с***, кредит в размер на 5 000 лв. със срок на
издължаване 60 месеца, считано от неговото усвояване. При подписването на договора за
кредит са приети и подписани Общи условия на „БДСК“ЕАД за вида кредит, погасителен
план и други съпътстващи документи, касаещи кредитното правоотношение. За падежна
дата е определено 5-то число на месеца. Кредитът е усвоен изцяло по сметка на
кредитополучателя. След усвояването от първата падежна дата- 05. 12. 2019г. е започнало
издължаването на кредита. Вноските са внасяни редовно до 14.08.2020г., След тази дата
плащанията по кредита са преустановени. При извършена проверка Банката е установила, че
кредитополучателката *** е починала. С оглед ангажиране отговорността на наследниците
за издължаване на кредита, по молба на Банката е образувано ч.гр.д. № 5643/2020 г. по
описа на РС-Плевен, като молбата е входирана на 28.10.2020г. Производството е по реда на
чл. 530 от ГПК , вр. Чл. 51 от ЗН. По делото е представено удостоверение за наследници, от
което е видно, че наследници от I ред на *** са ответницата АН. Т. М. и брат й ***. В
съдебно заседание по това дело АН. Т. М. е заявила отказ от наследството на
наследодателката, което е отразено в издаденото на 24.11.2020 г. Решение по ч.гр.д. №
1
5643/2020 г. С Решението е постановено да се впише в особената книга за приемане и отказ
от наследство, водена при РС-Плевен отказът на АН. Т. М. от наследството на
***.Преустановяване на плащанията след 14.08.2020 г. и непогасяването на дължимите
вноски за периода 05.09.2020 г.- 05.10.2021г. е накарало Банката да предприеме действия за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем на осн. чл. 18.2. от Общите условия за КТП.
По отношение на дължимите вноски до м. юли 2021 г. забавата по чл. 18.2 ОУ е била
налице.„Банка ДСК“АД е предприела действия за събиране на вземането си, като на
09.12.2020 г. е изпратила на АН. Т. М. покана- уведомление да издължи с седмодневен срок
доброволно задълженията си относно наследения кредит. След като М. не е погасила дълга,
на 12.10.2021 г. й е изпратено уведомление за обявяване предсрочната изискуемост на
кредита. Уведомлението е получено лично на 14.10.2021 г. от ответницата, като следва да се
приеме, че спрямо нея предсрочната изискуемост е настъпила на 14.10.2021 г.След
настъпването на изискуемостта «БАНКА ДСК»АД е предприела действия по присъждане на
вземането си. Заявлението срещу длъжника е подадено в РС- Плевен по реда на чл. 417 т. 2
от ГПК и е образувано ч.гр.д. № 6726/2021г. Кредиторът е доказал вземането си пред съда
чрез представянето на Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“АД към 26.10.2021
г. относно вземанията си от АН. Т. М., ЕГН **********. Представени са необходимите
документи, удостоверяващи вземането.Издадени са Заповед за незабавно изпълнение №
3933/28.10.2021 г. и изпълнителен лист, с които длъжникът е осъден да заплати на „Банка
ДСК“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, сумата 4351.12 лв. - главница
по извлечение от счетоводни книги по договор за КТП от 18.11.2019г., сумата 422.55 лв.
договорна/възнаградителна/ лихва за периода 05.09.2020 г.-13.10.2021 г., сумата 59.86 лв,-
лихва/обезщетение/ за забава за периода от 05.09.2020 г.- 13.10.2021 г. , сумата 1. 21 лв.-
лихва/обезщетение/ за забава за периода от 14.10.2021 г.- 26.10.2021 г. Присъдени са и 120
лв.- разходи при изискуем кредит.„Банка ДСК“ АД, в качеството на неудовлетворен
кредитор, в полза на който има издаден изпълнителен лист срещу длъжника, е образувало
изпълнително дело № 1204/2021 г. на ЧСИ ***- Плевен. ЧСИ е връчил ПДИ на длъжника и в
законоустановения срок АН. Т. М. е подала възражение срещу издадената заповед. Към
възражението срещу заповедта за изпълнение А.М. е представила заявление до ЧСИ и
Решение на РС-Плевен за вписване на направения от нея в с.з. отказ от наследството на
***.Смята, че заявеният в с.з. по ч.гр.д. № 5643/20 г. на РС-Плевен отказ от наследство, е
недействителен, тъй като е направен след приемането на същото наследство с конклудентни
действия, съгл. нормата на чл. 49 ал. 2, предл. 1 от ЗН. След смъртта на *** на 14.05.2020 г.
по кредита са внесени три вноски- на 11.06.2020 г., на 13.07.2020 г. и на14.08.2020 г.
Вноските са направени касово в офиса на БДСК АД в гр. Долни Дъбник. Вносител е А.М., а
основанието е „вн. КТП поч.титуляр“. В платежните документи е вписан № на кредитната
сметка на *** и трите вноски са постъпили за погасяване на дълга. С тези си действия АН.
Т. М. е манифестирала намерението си да приеме наследството на ***.В тази връзка оспорва
действителността на направения отказ от наследството на *** от страна на ответницата А.М.
.РС-Плевен е указал на „Банка ДСК“АД на основание чл. 415 ал. 1 т. 2 да предяви
установителен иск за вземането си срещу длъжника. За банката е възникнал правен интерес
2
от предявяване на настоящия установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок.
Моли съда да се постанови решение, с което да признае за установено, че към
26.10.2021г. - датата на подаване в Плевенски РС на Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, ответницата АН. Т. М.,ЕГН **********, с постоянен адрес -
***, дължи на „Банка ДСК“АД, със седалище и адрес на управление в ***, ЕИК ***, сумата
4351.12 лв. — главница по извлечение от счетоводни книги по договор за КТП от
18.11.2019г., сумата 422.55 лв. договорна/възнаградителна/ лихва за периода 05.09.2020 г.-
13.10.2021 г., сумата 59.86 лв.- лихва/обезщетение/ за забава за периода от 05.09.2020 г.-
13.10.2021 г., сумата 1. 21 лв.- лихва/обезщетение/ за забава за периода от14.10.2021
г.- 26.10.2021 г., сумата 120 лв.- разходи при изискуем кредит, заедно със законната лихва
върху главницата, считано от 26.10.2021г. г. до окончателното погасяване на
задължението.Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, като заявява, че има
отказ от наследство и че наследодателя освен други наследници има и достатъчно
имущество да се удовлетвори вземането на кредитора.
При така изложеното от фактическа страна, съдът намира за установено следното:
Безспорно между страните по делото е, а и видно от приложеното ч.гр.д.
№6726/2021г. по описа на РС-Плевен е, че е издадена на основание чл.417 от
ГПК заповед №3933 от 28.10.2021г., съгласно която е разпоредено: АН. Т. М.
, да заплати на Банка ДСК ЕАД , сумата 4351,12лв. главница,422,55лв.
договорна лихва за периода 05.09.2020г. до 13.10.2021г., сумата 59,86
обезщетение за забава за периода 05.09.2020г. до 13.10.2021г., сумата 1,21лв.
законна лихва за периода 14.10.2021г. до 26.10.2021г., сумата 30лв., дължими
заемни такси, сумата 120лв. дължими разходи по изискуем кредит, както и
законната лихва върху главницата , считано от 26.10.2021г.
Правната квалификация на предявената искова претенция е по чл.124 от
ГПК-положителни установителни искове за установяване, че се дължи
сумата, за които е издадена заповед по чл.417 по ч. гр.д.№6726/2021г. на РС-
Плевен.
Не е спорно, че между ***, като кредитополучател от една страна и
Банка ДСК- от друга, е сключен договор за кредит на 18.11.2019г.Не е
спорно, че кредитът е усвоен изцяло по сметка на длъжника.Неразделна част
от договора са „Общи условия за предоставяне на кредит за текущо
потребление“ и Погасителен план и краен срок 18.11.2024г.Не е спорно, че
вноските са заплащани до 14.08.2020г. Уговорен е променлив лихвен процент
3
8 %, годишен процент по разходите -9,93%.Не е спорно, че след 14.08.2020г.,
не е извършавано плащане по договора.Видно от приложено удостоверение за
наследници, че кредитопулчателката е починала на 14.05.2020г. и оставила за
наследници двама низходящи, от които е ответницата по настоящето дело-
л.14.Не е спорно, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на
14.10.2020г., когато е получена покана в този смисъл от ответницата, поради
неплащане на вноските.Не е спорно, че ответницата е заплатила следните
суми на 11.06.2020г.-94лв., на 13.07.2020г. -103,60лв., 14.08.2020г -105лв.
С оглед ангажиране отговорността на наследниците за издължаване на
кредита, по молба на Банката е образувано ч.гр.д. № 5643/2020 г. по описа на
РС-Плевен, като молбата е входирана на 28.10.2020г. по реда на чл. 530 от
ГПК , вр. чл. 51 от ЗН. В съдебно заседание по това дело АН. Т. М. е заявила
отказ от наследството на наследодателката, което е отразено в издаденото на
24.11.2020г. Решение по ч.гр.д. № 5643/2020г. С Решението е постановено да
се впише в особената книга за приемане и отказ от наследство, водена при
РС-Плевен отказът на АН. Т. М. от наследството на ***.Другия наследник не
е бил открит и производството е било прекратено по отношение на него.
С оглед на спорните въпроси относно дължимост на задължението и
направеното възражение за отказ от наследството , съдът приема следното:
Съгласно чл.48 от ЗН наследството не преминава по право автоматически
към наследниците.лицата, които имат право да наследяват, се призовават към
наследяване.Придобиването на наследството става с приемането му, което
може да бъде изрично или мълчаливо и то има обратно действие, от датата на
откриване на наследството.Ответницата не е приела изрично
наследството.Спорен по делото е въпросът за мълчаливо приемане на
наследството.Мълчаливо приемане е налице, когато от действията на
наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме
наследството, като законът е дал възможност на съда, при всеки конкретен
случай, извършвайки цялостна съпоставка на доказателствата, да преценява
извършените действия дали сочат воля за приемане.От осъществените
плащания от страна ответницата, се установява проявление на онези активни
действия, от които може да бъде приета, че е приела наследството, поради и
което вписания в последствие отказ е недействителен.Плащайки, ответницата
намалява своя патримониум, а не на някой друг, плащанията са се отразили в
4
нейната правна сфера, намалили са нейното имущество и тъй като става
въпрос за наследствено задължение, чл.49 от ЗН и трайната съдебна практика
считат това за действие на приемане на наследството.
По делото е назначена СИЕ, ката ВЛ е посочило, че след извършените
три плащания от страна на ответницата е останала дължима посочената в ИМ
сума по пера.Съдът приема, че като наследник дължи само половината от
претендираната сума, съобразна наследствените си права, паради което
следва да се уважат исковите претенции за 1/2 ид. част:2175,56лв., главница,
211,28лв. договорна лихва, 29,93лв. обезщетение за забава , 0.61лв. лихва и
60лв. разходи, ведно със законната лихва върху главницата ,считано от
26.10.2021г., като за разликата до претендираните: 4351.12 лв. — главница по
извлечение от счетоводни книги по договор за КТП от 18.11.2019г., сумата
422.55 лв. договорна/възнаградителна/ лихва за периода 05.09.2020 г.-
13.10.2021 г., сумата 59.86 лв.- лихва/обезщетение/ за забава за периода от
05.09.2020 г.-13.10.2021 г., сумата 1. 21 лв.- лихва/обезщетение/ за забава за
периода от14.10.2021 г.- 26.10.2021 г., сумата 120 лв.- разходи при изискуем
кредит, отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
Ответницата не е изпълнил в срок задължението си и с поведението
си е станал причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето
дело, които следва да заплати на ищеца. Изрично в Наредба№1/2004г. е
предвидено, че се дължат разноски и за двете производства, като исковият
съд се произнася за разноски и в двете производства.Съобразно т.12 от ТР №
4/2013г., съдът следва да се произнесе и относно разноските в заповедното
производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен диспозитив, като
ответника бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 74,85лв.- разноски по ч.
гр.д.№6726/2021г. по описа на РС-Плевен.
Следва да се присъдят и разноски по настоящето дело, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба за заплащането на
правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че юрк.
възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв. поради което
следва на осн. чл.78, ал.1 от ГПК да бъде осъден ответника да заплати на ищеца и сумата
314,35лв. разноски по настоящето дело, съобразно изхода на процеса, по компенсация.
Водим от горното, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че АН. Т. М.,
ЕГН**********, ДЪЛЖИ на „БАНКА ДСК” АД, гр. София, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ***, следната суми:
2175,56лв. - главница по извлечение от счетоводни книги по договор за КТП от
18.11.2019г.,
сумата 211,28 лв. договорна/възнаградителна/ лихва за периода 05.09.2020 г.-13.10.2021г.,
сумата 29,93 лв,- лихва/обезщетение/ за забава за периода от 05.09.2020 г.- 13.10.2021
г. , сумата 0,61 лв.- лихва/обезщетение/ за забава за периода от 14.10.2021 г.- 26.10.2021 г. и
60 лв.- разходи при изискуем кредит, за които суми е издадена заповед за изпълнение
№3933/28.10.2021г. по ч.гр.д. №6726/2021г. по описа на ПлРС,
като ОТХВЪРЛЯ предявяните искове за разликата до претендираните: 4351.12 лв. —
главница по извлечение от счетоводни книги по договор за КТП от 18.11.2019г., сумата
422.55 лв. договорна/възнаградителна/ лихва за периода 05.09.2020 г.- 13.10.2021г., сумата
59.86 лв.- лихва/обезщетение/ за забава за периода от 05.09.2020 г.-13.10.2021 г., сумата
1. 21 лв.- лихва/обезщетение/ за забава за периода от14.10.2021 г.- 26.10.2021 г., сумата 120
лв.- разходи при изискуем кредит, като НЕСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА АН. Т. М., ЕГН********** на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ
на „БАНКА ДСК” АД, гр. София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
сумата от 74,85лв., представляваща разноски за заповедното производство ч.гр.д.
№6726/2021г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК АН. Т. М., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ
на „БАНКА ДСК” АД, гр. София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***
сумата от 314,35лв., представляваща разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6