№ 881
гр. София , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание
на двадесет и втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20201000503205 по описа за 2020 година
САС е сезиран с въззивни жалби, подадени от всяка от страните по гр.д. 6174/18
г. по описа на САС.
С решение по делото № 2276/19.04.20 г. съдът, като е приел, че искът, с който е
сезиран, се основава на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, е присъдил в полза на
ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 10 000 лв. (заплатен в
наказателното производство адвокатски хонорар) и такова за неимуществени вреди, в
размер на 15 000 лв. За разликите до заявените 135 000 лв. искът е отхвърлен. За
забавено плащане на главниците са присъдени законните лихви от 27.06.16 г., когато е
влязла в сила оправдателна присъда.
Ищецът оспорва правилността на решението в отхвърлителната му част.
Твърди, че страданията на ищеца са подценени, не е отчетено доброто му име преди
започване на процеса, професията му на юрист, изискваща повишено обществено
доверие, а повдигнатото и поддържано обвинение засяга именно професионалната
сфера на ищеца и препятства кариерното му израстване, личните и семейни травми
през време на водене на преследването, особено, след постановяване на осъдителна
присъда, и е подценена продължителността на процеса от близо 14 години, през които
обвиняемият респ. подсъдимият е бил под силен стрес.
Ответникът твърди, че неимуществените вреди на ищеца са недоказани. Като
1
порок на решението сочи липсата на мотиви за възприемане на присъденото
обезщетение като справедлив паричен еквивалент. Оспорва правилността на
постановения от СГС съдебен акт в осъдителната част и пледира за намаляване на
обезщетението за неимуществени вреди.
В частта, с която в полза на ищеца е присъдено обезщетение за имуществени
вреди, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Състав на САС при служебна проверка установи, че е сезиран с допустими
жалби, атакуващи валидно и допустимо съдебно решение.
На проверка подлежи правилността на решението с оглед доводите на страните
за неправилност, съдържащи се в касационните им жалби.
Въззивникът респ. въззиваемият по всяка от жалбите оспорва насрещната- и
поддържа собствената жалба.
В производството пред въззивния съд не са събирани нови доказателства и
изводите си САС следва да формира на база доказателствения материал, приобщен към
първоинстанционното производство.
Въз основа доводите на страните и очертания предмет на проверка САС
прави следните изводи:
Влизането в сила на решението в частта, с която се претендира обезщетение за
имуществени вреди, обосновава основателност на иска, като на анализ подлежат
понесените от ищеца неимуществени вреди и техния паричен еквивалент.
Видно от постановление за привличане на обвиняем, спрямо ищеца е
повдигнато на 18.12.03 г. обвинение за осъществено в съизвършителство с друго лице
длъжностно присвояване. Твърди се, че деянието е извършено от ищеца като
изпълнителен директор на „Бета“ АД. На 27.06.16 г. по касационно дело 1171/15 г. по
описа на ВКС ищецът (след отмени на актове и връщане на производството за
доразследване с повдигане на обвинение по друг текст от НК – безстопанственост) е
оправдан за престъпление по чл. 219, ал. 4 НК. Присъдата е влязла в сила на същата
дата поради необжалваемост на акта. Общата продължителност на наказателното
преследване е 13 г. и 3 м.
Процесът бил медийно огласен, а делото, определено като знаково.
Като свидетели по делото са разпитани житейската партньорка на ищеца – св. С.
К. и св. Р. Р. – бивша негова колежка. Не заявяват, че ищецът от стрес загубил съня си.
Приятел-лекар му предписал сънотворни. Докато траел процесът, ищецът нямал работа
– издържал се с частни юридически консултации. Част от хората от обкръжението му
2
(близки и познати) се отдръпнали. Намаляло доверието в него като юрист. Смъртта на
майката на ищеца св. К. свързва с тревогите поради осъждането на сина й. Това още
повече натоварило ищеца.
При анализ на събраните доказателства САС отчита общественото положение
на ищеца, професионалния му статус, времетраенето на наказателното преследване,
упорството при поддържането на обвинение (проявено в преквалифициране на
обвинението), обстоятелството, че обвинението е за тежко умишлено престъпление,
свързано с работата на ищеца, продължителността на наказателния процес. Същата е
несъизмерима с понятието „разумен срок“ за правораздаване. През цялото време, наред
с описаните от свидетелките вреди, отнасящи се до психичното състояние на ищеца,
настоящият състав зачита като несъмнено преживени характерните за обвинени
невинни лица чувства на несигурност, страх от произвол, загуба на самочувствие,
невъзможност да се организира личният и делови живот (с оглед на провежданите
следствени действия и наложената мярка за неотклонение). В кариерен и личен план
ищецът загубил 13 г. и 3 месеца, във възраст на достигната социална реализация и най-
големи възможности за проява на активност и развитие. Дори да няма връзка между
смъртта на майката на ищеца и наказателното преследване срещу него (обстоятелство
извън предмета на доказване), като вредоносен резултат от разследването следва да се
отчете убеждението на ищеца за такава връзка и носенето на вина за настъпилата
смърт.
Поради възприетото настоящият състав приема, че присъденото от СГС
обезщетение е занижено.
За да бъде обезщетението справедливо, същото следва да се увеличи с 10 000 лв.,
а за разликата до сумата от 25 000 лв. отхвърлителният диспозитив - да се отмени.
Съразмерно на новоприсъдената главница следва да се начислят законни лихви от
датата на постановяване на оправдателната присъда.
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ в отхвърлителната му част за разликата между сумата 15 000 лв. и 25 000 лв.
решение № 2276/19.04.20 г., постановено по гр.д. 6174/18 г. по описа на САС и вместо
това постановява:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на РБйлгария да
заплати на Р. Н. И. допълнително обезщетение от 10 000 (десет хиляди) лв., ведно със
3
законната лихва върху главницата от 10 000 лв. от 27.06.16 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му отхвърлителна част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, съобразно разпоредбите на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4