Р Е Ш Е Н И Е № 39
гр. Сливен, 02.03.2023
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на шести февруари
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Фърчанова
и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията административно дело № 395 по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е
административно и намира правното си основание в чл.172 ал.4 от ЗДвП във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по
жалбата на Г.Т.Г. против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-1670-000169/27.08.2022 г. издадена от Началник на РУ – Сливен към ОД
на МВР – Сливен, с която по отношение на Г.Т.Г. е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2А, б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС с рег. № ******** за срок от 6 месеца.
В жалбата се
твърди, че на посочената дата 27.08.2022 г. с приятели се събрали в местността
„Карандила“ в района на Телевизионната кула. Около
обяд са тръгнали с ж.си и с.му, както и двама приятели, но заваляло. Не си
спомнял към колко часа влезли в гр. Сливен, отишли до ж.к. „С. З.”, където ж.,
спрял пред гаража, свалили багажа и с колата тръгнали към блока. Минали покрай
спряла кола, в която имало мъж и жена, които свирнали, казали нещо, което не
разбрал. С. му го дръпнал и се качили в колата и тръгнали. Спрели пред блока,
разтоварили багажа и се качили в апартамента. След около половин час със сина
му се наложило да слязат до колата, където видели пред блока полицейският
автомобил и двама служители. Полицаите го попитали кой е собственика на
автомобила, когато им отговорил, че е той поискали документи и той им
представил свидетелство за управление и талона. Поискали да бъде изпробван за а.,
но тъй като не бил съгласен с проверката му написали акт и взели свидетелство
за управление, като свалили номерата на колата. Моли съда да отмени обжалваната
заповед, като неправилна и незаконосъобразна. .
В с.з. оспорващия,
лично и чрез пълномощника си адв.Т. поддържа жалбата.
Административния
орган чрез пълномощника си гл. юриск. К. Б. счита
обжалваната ЗППАМ за законосъобразна и моли съда да постанови решение, с което
да я потвърди. Заявява, че съгласно Постановление № 1/17.01.1983 г. по
наказателно дело № 8/1982 г. на Пленума на Върховния съд, употребата на а. или
п. състояние можело да се установи и само със свидетелски показания, ако не е
възможно да се съберат други доказателства. В тези случаи следвало да се имат
предвид някои особености на външно видимото състояние или прояви на дееца, като
смущения в говора, държане на тялото, походка, адекватност към околната среда,
явления и др., за да може да се направи положителен извод, че той действително
е употребил а.. От свидетелските показания се установило, че оспорващият не е
имал а. с. към околната среда и явленията в случая конкретно за процесното
събитие.
От събраните
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
На 27.08.2022 г.
оспорващия в компанията на св. П.Г.П. и В.С.С., с. и
п. на Г. и други неизвестни лица били в м. „Карандила”,
където жалбоподателя смятал да почерпи за р. си ден. Докато направят огъня и да
изгорят дървата, за да опекат носеното месо, да разтеглят масите, завалял дъжд.
Изчакали известно време за да видят дали ще спре, но не спряло да вали. Били
общо около 3-4 коли и решили да се върнат
в гр.Сливен. Докато били в м.Карандила не
употребявали а.. В колата на оспорващия се качили Г., с. му и п.му и около 15
ч. следобед се прибрали в гр. Сливен. Отишли до дома на Г., който отбил към
гаража си, а останалите продължили към жилищния блока, където било жилището му,
паркирали отстрани до съседния блок и отишли у тях. Домакините дали ключовете
на жената на св.П. за да се качат в жилището им, а те се качили след това.
Когато Г. отишъл
до гаража си за да остави някакъв багаж, св.Ч. изваждал личния си автомобил от
гаражна клетка в ж.к. „С.З.” зад В. б.. Ч. и с. му се качили в автомобила и
бавно потеглили в междугаражното пространство по
чакълест път, за да се включат в движението, в пътя между блоковете. Преди да
излезе от портала в началото на гаражите, където според свидетеля можело да
мине само една кола, жалбоподателя като водач на автомобил го задминал от
дясната му страна, с несъобразена според свидетеля скорост и само благодарение
на бързата му реакция предотвратил евентуален удар между колите. Свидетелят Ч. подал
звуков сигнал, при което Г. излязъл от шофьорското място на другия автомобил и тръгнал
към автомобила на свидетеля с а.. След това, се приближил до лявата врата на
автомобила на Ч. и започнал да използва н. думи към свидетеля, който излязъл от
автомобила. Тогава слязла и св. П.,
която застанала между двамата с намерение да предотврати с. между тях. По време
на разправията св.Ч. не са помирисвали, нито разбрал, че Г. е употребявал а.. Същият
не е имал с. или з.в говора. Държането му било а., с а. думи, личало си,
че търси с.. След размяната на реплики Г. се качил в автомобила и продължил към
неговия блок. В същото време, св. П.-Ч. се обадила на тел. 112 и повикала
патрул. Св.Ч. спрял зад автомобила на оспорващия и го уведомил, че следва да
изчака, тъй като са се обадили на патрул и всеки момент ще дойде. Докато чакат
патрула жалбоподателя Г. свалял някакви неща от багажника и ги качвал до неговия
апартамент. Когато след около 10-15 минути патрулът дошъл, Г. вече се бил прибрал.
Св.Ч. обяснил на патрулиращия полицай ситуацията и му показал как е станало. В този
момент, около 30 минути, след като патрулът пристигнал, жалбоподателя заедно
със с. си, слезли от жилището и с. му тръгнал да се качва на шофьорското място,
а Г. на пасажерското място. В този момент полицаят го призовал да дойде при
него и се установило, че жалбоподателя най-вероятно е употребил а.. Бил извикан
екип на „Пътна полиция“, който поканил жалбоподателя да даде проба за а., при
което същият отказал.
На 27.08.2022 г.
служителят на сектор ПП при ОД-МВР Сливен с. п. Д. Г. съставил против Г.Т.Г. АУАН
бл.№ 402358 за това, че на 27.08.2022 г. в 15:30 часа в гр.Сливен, ж.к. С. З.“
– северно от бл.№ … гаражни клетки намиращи се в двора до „В. б.“, като водач
на МПС – Пежо 301 с peг. № ********, негова собственост,
категорично отказва да бъде изпробван за а. с техн. средство
Дрегер Алкотест 7510 с № ARВА-163,
с което е нарушил чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Актът бил съставен въз основа на свидетелските
показания на И. В. Ч. и Д.В.П.. Издаден бил талон за мед.изследване № 098501,
който жалбоподателя отказал да получи в 16.30 ч. на 27.08.2022 г.
Въз основа на
съставения АУАН със Заповед за прилагане
на принудителни административни мерки 22-1670-000169/27.08.2022 г. издадена от
Началник на РУ – Сливен към ОД на МВР – Сливен, с която по отношение на Г.Т.Г.
е наложена принудителна административна мярка по по чл.171,
т.2А, б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № ******** за
срок от 6 месеца. Като мотиви е посочено, че отказва проверка с техническо средство
за установяване употреба на а. в кръвта и не изпълнява предписание за
изследване с доказателствен анализатор и за мед. изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация на а.
в кръвта.
Горната фактическа
обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на представените по
делото писмени доказателства, обясненията на страните и показанията на разпитаните
свидетели. Показанията на свидетелите са последователни, безпротиворечиви
за относимите обстоятелства и взаимно допълващи се,
поради което съдът следва да им даде вяра.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е
допустима - подадена е в срока по чл.149 ал.3 във вр.
с ал.1 от АПК от лице участвало в производството по издаване на
административния акт и имащо правен интерес от оспорването, като непосредствен
адресат от акта.
Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 171,
т.2а б. „б“ от ЗДвП, принудителната административна мярка „Прекратяване
регистрацията на пътно превозно средство" се налага на собственик, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на а. в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на а. и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на а. в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Принудителните
административни мерки по чл. 171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи
ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за административните
нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си
действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на
основание чл. 2, ал.1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК.
Предпоставка за
издаването на заповед на основание чл. 171, т.2а, б.
"б" от ЗДвП е извършено от водача на моторното превозно
средство административно нарушение по чл. 174, ал.1 или ал.
3 от същия закон, което се установява с акт за административно
нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица.
При тази законова
регламентация, необходимата материалноправна
предпоставка за налагане на мярката в конкретния случай е установено по
надлежен ред управление на МПС, както и наличие на отказ на водача да бъде
проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване. Следователно прилагането на тази
ПАМ е допустимо само спрямо лице, което управлява МПС т.е. е водач по смисъл на
§6 т.25 от ДР на ЗДвП. Тази ПАМ не може да бъде приложена спрямо всяко лице,
което откаже да бъде проверено с техническо средство или прояви нежелание да
даде кръвна проба за установяване употреба на а. или друго упойващо вещество.
Прилагането на тази ПАМ спрямо лице, за което не е установено по безспорен
начин, че е водач на МПС противоречи както на правната норма, така и на целите,
които си поставя ЗДвП. (в този смисъл Решение № 504 от 13.01.2010 г. на ВАС по
адм. д. № 13993/2009 г., VII о.)
Нарушението на
водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение
от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща
доказателствена сила до доказване на противното. По делото доказателствената
сила на съставения АУАН бе оборена с показанията на разпитаните свидетели,
които изясниха, че оспорващия в деня и часа на проверката, не е управлявал
лекия автомобил. От показанията на разпитаните свидетели става ясно, че
движение на процесния автомобил не е възприето от контролните органи, докато в
автомобила се е намирал оспорващия, тъй като са пристигнали значителен период
от време след като жалбоподателя е слязъл от него. От страна на
административния орган не бяха представени доказателства в подкрепа на
посоченото в заповедта за налагане на ПАМ, а именно, че оспорващия е бил водач
на МПС на 27.08.2022 г. около 16.00 ч. когато е поканен да даде проба за а. и в
това качество е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на а..
Действително по
делото по безспорен начин е установено, че жалбоподателя е управлявал процесния
автомобил към момента на срещата му със свидетелите Ч. От възприятието на тези
свидетели и описаното от тях поведение на жалбоподателя, обаче не може да се
направи извод, че същият е бил под въздействието на а.. Периода от време след
срещата на свидетелите с жалбоподателя, до извършването на проверката от
контролните органи, а именно около 45 минути, в който период жалбоподателя не е
бил водач на МПС, е основание да се приеме, че същият е загубил качеството на
водач по смисъла на §6 т.25 от ДР на ЗДвП. В момента на проверката за а. или
непосредствено преди нея от контролните органи не е възприето управление на МПС
от страна на Г.. В този смисъл същият не е имал качеството на водач, поради
което спрямо него без основание е приложена ПАМ по чл. 171, т.2а, б. "б" от ЗДвП.
Съдът приема, че
административният орган, в чиято тежест съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК е да докаже при условията на пълно главно доказване, не е
установил и доказал наличието на релевантните юридически факти, с които
правната норма на чл. 171, т.2а, б.
"б" от ЗДвП свързва налагането на ПАМ "прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство". В случая налагането на ПАМ
се основава на предположение, че провереният водач отказал тест на употреба на а.
е Г., без да са налице доказателства същият към момента на проверката да има
качеството на водач на МПС по см. на § 6, т. 25 от ДР
на ЗДвП. Това предположение е фактически и доказателствено
необосновано и не е достатъчно да се приеме за доказано съществуването на
материалноправните предпоставки за налагането на ограничението по чл. 171, т. 2а, б.
"б" от ЗДвП, с оглед на което обжалваната заповед за
прилагане на ПАМ се явява издадена в противоречие и при неправилно приложение
на материалния закон. В този смисъл оспорената ЗППАМ е лишена от фактическо и
правно основание.
Налице е отменително основание по чл.146 т.4 от АПК, поради което
оспорената заповед следва да бъде отменена.
От жалбоподателя
се претендират направените по делото разноски. Те са доказани в размер на 300
лева, за адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и
съдействие (л.6) и 10 лева д.т. за завеждане на делото, които на основание чл.
143, ал. 1 следва да бъда присъдени в полза на оспорващия.
Ръководен от изложените съображения и на
основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1670-000169/27.08.2022 г. издадена от Началник на РУ – Сливен към ОД на МВР – Сливен.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Сливен да заплати на Г.Т.Г., ЕГН ********** сумата от 310 (триста и десет) лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: