Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 153 04 февруари
2021 година
град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на двадесети януари, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар
В.С.
като разгледа административно дело номер 2296 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на М.В. ***, против заповед №20-0769-002111 от 25.09.2020 г. на
полицейски инспектор, сектор „Пътна полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, за прилагане
на принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл.171, т.1, б. „б“ от Закона за
движението по пътищата/ЗДвП/-временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но за
не повече от 18 /осемнадесет/ месеца.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, се явява лично и чрез процесуалния си представител, поддържа
сезиращата съда жалба. Твърди, че заповедта е издадена при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с
материалния закон. Излага подробни съображения. Ангажира доказателства.
Ответникът -
полицейски инспектор, сектор „Пътна полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, редовно
уведомен, не се явява и не се представлява. Писмено е изразил становище за
неоснователност на жалбата. Представил е административната преписка по издаване
на заповедта. Не ангажира допълнителни доказателства.
Административен
съд Бургас, като взе предвид изложените
доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от
лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от
оспорването, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е допустима.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна, при следните съображения:
Предмет на
оспорване в настоящото производство е заповед №
20-0769-002111 от 25.09.2020 г. на полицейски инспектор, сектор „Пътна
полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, с която, на основание чл.171, т.1 , б. „б“ от Закона за движението
по пътищата/ЗДвП/, на М.В. ***, е приложена принудителна административна
мярка/ПАМ/-временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство до решаване на въпроса
за отговорността му, но за не повече от 18 /осемнадесет/ месеца.
От представените
в административната преписка доказателства се установява, че на 25.09.2020 г.
на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/ №294681, за това, че на 24.09.2020 г. управлява собственото си
МПС-мотопед „Априлия“, рег.№А1527, на път, отворен за обществено ползване, след
употреба на наркотични вещества, установено с техническо средство-дрегер дръг
тест 5000, фабр. №ARBL-0021, отчел положителна проба за канабис. На
П. е издаден талон за медицинско изследване №0065860/л.10 от делото/. Деянието
е квалифицирано като нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП/л.7 от делото/.
Жалбоподателят е
отказал да даде кръвна проба/виж протокол за медицинско изследване №346 от
25.09.2020 г./л.11 от делото/.
Въз основа на
фактите, изложени в АУАН, връчен на жалбоподателя и подписан от него без
възражение на 25.09.2020 г., е издадена
процесната заповед, която е предмет на разглеждане в настоящото производство.
При тези факти
се налагат следните правни изводи:
На
първо място, заповед № 20-0769-002111 от
25.09.2020 г. за прилагане на принудителната административна мярка/ПАМ/, е
издадена от компетентен орган - полицейски инспектор, сектор „Пътна
полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, съобразно нормата на чл.172, ал.1 ЗДвП и
заповед №251з-209 от 18.01.2017 г. на директора на ОД МВР
Бургас за делегиране правомощия на длъжностни лица от МВР за издаване
заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, сред които изрично по т.1.8 са посочени полицейските
инспектори в сектор „Пътна полиция“, какъвто е издателят на процесния
административен акт/л.17 от делото/; заповед №8121з-1524 от 09.12.2016 г. на
министъра на вътрешните работи за определяне на службите за контрол по ЗДвП по
чл.165 ЗДвП/л.18 от делото/ и заповед за заместване на министъра на вътрешните
работи №8121з-1496 от 06.12.2016 г./л.19 от делото/.
На
второ място, заповедта е издадена в предвидена от закона писмена форма и
съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/. Същата е мотивирана, включително и чрез съдържанието на съставения на
водача АУАН. В практиката мотивите да съществуват в друг документ, съставен от
друг или същия орган, преди издаване на оспорения административен акт, се
прилага постоянно, не противоречи на закона и е в съответствие с ТР №16/1975 г.
Описаните в акта за установяване на административно нарушение фактически
обстоятелства за административни нарушения по ЗДвП съставляват едновременно и
фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Затова АУАН е част
от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и
съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59, т.4 АПК.
На
трето място, в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила, които да
обосноват нейната отмяна и е съобразена с целта на закона - гарантиране
безопасността на движението по пътищата.
Относно
приложението на материалния закон съдът съобрази следното:
Според
правилото на чл.171, т.1, б. „б” ЗДвП,
за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство“ по отношение на водач, за който се установи, че управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца като при наличие на изследване
от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. В случая, жалбоподателят е проверен с техническо средство, което отчело
положителна проба за канабис.
П. е
отказал да даде кръвна проба за наркотици/виж.протокол за медицинско изследване
№346 от 25.09.2020 г., л.11 от делото/.
Прилагането
на процесната ПАМ е допустимо и възможно при наличието на всяка една от
хипотезите, предвидени в нормата на чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП.
За да е
изпълнена хипотезата на чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП следва безспорно да бъде
установено, че лицето по отношение, на което същата е приложена е управлявало,
е било водач на МПС.
Това
обстоятелство обаче се оспорва от жалбоподателя. От ангажираните в тази насока
гласни доказателства не се опровергават констатациите на административния
орган. Показанията на разпитаните свидетели, брат и приятелка на жалбоподателя,
сочат на заинтересованост и са в противоречие с останалите събрани по делото
доказателства. Не са ангажирани такива относно обстоятелството, че мотопедът е
бил повреден и П. не го е управлявал, а го е бутал до читалището в кв.
„Ветрен“, където е бил спрян за проверка от служители на Второ РУ, ОД МВР
Бургас/виж докладна записка, рег.№434р от 25.09.2020 г., л.14 от делото/.
Нарушението
на водача следва да бъде констатирано със съставен акт за установяване на
административно нарушение, който, съобразно нормата на чл.189, ал.2 ЗДвП, има
доказателствена сила за визираните в него обстоятелства до доказване на
противното. В качеството им на официални свидетелстващи документи АУАН и
цитираната докладна записка се ползват с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно тяхната вярност, а опровергаването й предпоставя
изричното им оспорване, което е в тежест на жалбоподателя и което последният не
е сторил.
Предвид изложеното
установената с АУАН фактическа обстановка не е била надлежно оборена в
съдебното производство. Фактическите основания за прилагането на ПАМ изцяло
съответстват на правното основание за издаване на заповедта - чл. 171, т. 1,
б. „б“ ЗДвП. Касае се за административна принуда,
предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него
обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След
като те са налице, правилно административният орган е приложил мярката. ПАМ
нямат санкционен характер. Те се прилагат без оглед на вината, чрез тях се
реализира диспозицията на правната норма. За да приложи ПАМ за компетентния
орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните
лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да
приложи посочената мярка.
Материалноправните
предпоставки за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП
изискват да бъде установено по надлежния ред управление на моторно превозно
средство от водач след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест, а в случая, водачът е отказал и да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. Предписанието е
императивно и само при наличие на визираните предпоставки в условията на
обвързана компетентност, административният орган прилага предвидената в закона
ПАМ. В конкретния казус, органът не е установил наличието на предпоставките за
налагане на процесната ПАМ.
Ето
защо, при така установените факти, съдът приема, че са били налице
обстоятелствата за издаване на процесната заповед.
Горното
мотивира съдът да приеме, че така издадената заповед, с която е приложена
принудителната административна мярка - „временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца“, като издадена от компетентен орган, в предвидената от
закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, в съответствие с материалния закон
и неговата цел, е законосъобразна, а жалбата на М.П. като неоснователна
и следва да се отхвърли.
По тези
съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на М.В. ***, против заповед №20-0769-002111 от 25.09.2020 г. на полицейски
инспектор, сектор „Пътна полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, за прилагане на
принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл.171, т.1, б. „б“ от Закона за
движението по пътищата/ЗДвП/-временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 /осемнадесет/ месеца.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: