Р Е
Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 23.05.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
– гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на десети май
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Наталия Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Христова гр.
д. № 2773 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени
два установителни иска и един осъдителен иск, както следва: с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232,
ал. 2, предл. първо ЗЗД.
Производството е образувано по искова
молба и уточнителни молби вх. № 10860/23.07.2018 г., вх. № 12308/20.08.2018 г.
и вх. № 13501/12.09.2018 г., депозирани от „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********,
чрез адв. В.Г., против И.П.М., ЕГН **********.
В исковата и уточнителните молби се
твърди, че с ответницата бил сключен Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с индивидуален потребителски номер № М4133252 от
17.06.2014 г. с ID на клиента *********, по силата
на който ответницата е ползвала следните услуги:
- мобилни услуги за мобилен номер
********** по тарифен план M-Tel Трансфер XS с месечна абонаментна такса 12,90 лева с вкл. ДДС за
срок от 24 месеца;
- мобилни услуги за мобилен номер
********** по тарифен план M-Tel Мобилен
интернет Промо с месечна абонаментна такса 13,90 лева с вкл. ДДС за срок от 24
месеца;
- домашен телефон с тарифен план
Домашен телефон 1 за мобилен номер ********** и фиксиран номер 092/923454 с
месечна абонаментна такса в размер на 5,90 лева с ДДС за срок от 24 месеца;
На същата дата – 17.06.2014 г. бил
сключен и Договор за продажба на изплащане за компютър „ACER E1-510/15.6“ за 23 месечни вноски.
Сочи се, че договорът е подписан при
общи условия, приети и подписани от ответницата, като за всички ползвани от
ответницата услуги били издавани общи фактури. Ищецът твърди, че ответницата не
е изпълнила свои парични задължения за заплащане на предоставени
далекосъобщителни услуги, начислени в 6 бр. фактури, издадени за отчетни
периоди от 16.01.2015 г. до 15.06.2015 г. на обща стойност 100,99 лева. За
задълженията били издадени фактури, както следва:
Фактура № *********/19.02.2015 г. за
отчетен период от 16.01.2015 г. до 15.02.2015 г. за сумата от 11,49 лева с
падеж за плащане 06.03.2015 г.;
Фактура № *********/19.02.2015 г. за
отчетен период от 16.01.2015 г. до 15.02.2015 г. за сумата от 17,90 лева с
падеж за плащане 06.03.2015 г.;
Фактура № *********/19.03.2015 г. за
отчетен период от 16.02.2015 г. до 15.03.2015 г. за сумата от 17,90 лева с
падеж за плащане 03.04.2015 г.;
Фактура № *********/21.04.2015 г. за
отчетен период от 16.03.2015 г. до 15.04.2015 г. за сумата от 17,90 лева с
падеж за плащане 06.05.2015 г.;
Фактура № *********/20.05.2015 г. за
отчетен период от 16.04.2015 г. до 15.05.2015 г. за сумата от 17,90 лева с
падеж за плащане 04.06.2015 г.;
Фактура № *********/22.06.2015 г. за
отчетен период от 16.05.2015 г. до 15.06.2015 г. за сумата от 17,90 лева с
падеж за плащане 07.07.2015 г.
Поради изпадане в забава на ответника
за повече от 124 дни /чл. 54.12 от ОУ/, договорът бил предсрочно прекратен от
ищеца, като на ответницата била начислена неустойка за предсрочно прекратяване
на договора за мобилни услуги. Неустойката за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина на потребителя е в размер на 127,38 лева и е
формирана от сбора на дължимите 11 броя стандартни месечни абонаментни такси от
датата на прекратяване до изтичане на първоначално определения срок на договора
– от м.06.2015 г. до м. 06.2016 г. Договорът е сключен за 24 месеца и
неустойката е формирана от 11 месечни такси, всяка в размер на 11,58 без ДДС.
За това задължение била издадена фактура № *********/24.06.2015 г. с падеж на
плащане 24.06.2015 г.
Сочи се, че по депозирано заявление е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 85/2018 г. по описа на РС – гр.
Враца, ГО, VII състав, която е връчена на
длъжника по реда на чл. 47 ГПК, с оглед на което е налице правен интерес от
предявяване на установителни искове за претендираните суми от 100,99 лева –
потребени услуги и 127,38 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на
договора.
Същевременно се предявява и осъдителен
иск за сумата от 196,90 лева – 11 броя лизингови вноски за изплащане на
компютър „ACER E1-510/15.6“.
Иска се постановяване на решение, с
което да бъде признато за установено, че И.П.М., ЕГН **********, дължи на „А1
България“ ЕАД, ЕИК *********, следните суми: сумата от 100,99 лева /сто лева и
деветдесет и девет стотинки/ - главница, представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга по договор за далекосъобщителни услуги № М4133252 от
17.06.2014 г., сумата от 127,38 лева /сто двадесет и седем лева и тридесет и
осем стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 85/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, както
и да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 196,90
лева /сто деветдесет и шест лева и деветдесет стотинки/ - дължими лизингови
вноски по договор за лизинг от 17.06.2014 г. на компютър „ACER E1-510/15.6“. Претендира се присъждане на сторените в заповедното
и в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден
отговор, с който ответницата чрез назначения й особен представител адв. М.Д. счита,
че предявените искове са допустими, но неоснователни. Заявява, действително
между страните по делото е бил сключен договор за предоставяне на мобилни
услуги от 17.06.2014 г., но ответницата не е ползвала такива услуги. Прави
възражение за изтекла погасителна давност на перетендираните суми на основание
чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Иска се постановяване на решение, с което предявените
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните
и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
следното:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. №
85/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, се установява, че по
депозирано от ищцовото дружество заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК против И.П.М., ЕГН ************, е издадена Заповед № 190/29.01.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено
длъжникът да заплати на кредитора следните суми: сумата от 100,99 лева /сто
лева и деветдесет и девет стотинки/ - главница, представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга по договор за далекосъобщителни услуги № М4133252 от
17.06.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението – 05.01.2018 г. до окончателно изплащане на
вземането, сумата от 127,38 лева /сто двадесет и седем лева и тридесет и осем
стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора,
сумата от 196,90 лева /сто деветдесет и шест лева и деветдесет стотинки/ -
дължими лизингови вноски по договор за лизинг № М4133252, сумата от 71,80 лева
/седемдесет и един лева и осемдесет стотинки/, представляваща мораторна лихва
за периода от 05.08.2015 г. до 18.12.2017 г., сумата от 25 лева /двадесет и пет
лева/ разноски в производството за държавна такса и 180 лева /сто и осемдесет
лева/ - платен адвокатски хонорар.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда
на чл. 47 ГПК – чрез залепване на уведомление, поради което и с Разпореждане № 3058/04.05.2018 г. по ч. гр.
д. № 85/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, съдът е указал на
заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
уведомяването. По депозираната в срок искова молба е образувано настоящото гр.
д. № 2773/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав.
С влязло в
сила Определение № 2079/14.09.2018 г., постановено в настоящото производство,
производството по делото е прекратено в частта за сумата от 71,80 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 05.08.2015 г. до 18.12.2017 г.
поради отказ от иска. Със същото определение заповедта за изпълнение е
обезсилена в частта за сумите от 71,80 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 05.08.2015 г. до 18.12.2017 г. и от 196,90 лева,
представляваща лизингови вноски по договор за лизинг № м4133252.
По делото е
представен Договор № ********* от 17.06.2014 г. с предмет предоставяне на
електронни съобщителни услуги от оператора „Мобилтел“ ЕАД на абоната И.М., като
услугите се предоставят при условията на договора и Общите условия за
взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и потребителите /чл. 3.1/. В чл. 3.2 от
договора е посочено, че същият урежда условията, валидни за всички услуги, а
всяка конкретна избрана от абоната услуга или пакет от услуги се описват в
приложение, неразделна част от договора. Съгласно чл. 3.3, за всяка услуга,
ползвана от абоната, се прилагат действащите общи условия за съответната услуга
и се посочват в приложенията по чл. 3.2.
Представено е
Приложение № 1 към Договор № ********* от 17.06.2014 г. – Условия за ползване
на тарифни планове Мтел смарт, съгласно което на ответницата се предоставят
електронни съобщителни услуги с телефонен номер ********** по абонаментен план Мтел
смарт XS със
срок на действие на договора 24 месеца срещу заплащане на посочените в чл. 3
месечна абонаментна такса от 12,90 лева и цени на предоставени услуги. Съгласно
приложението, същото влиза в сила на 23.06.2014 г. /чл. 6.1.1/ и изтича на 23.06.2016
г. /чл. 6.2.1, б. „д“, изр. последно/. Съгласно чл. 6.3.1 от Приложение № 1 в
случай че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това приложение,
договора или общите условия, в това число ако по негово искане или по негова вина
договорът бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, операторът
има право да прекрати договора и да получи неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпки/, дължими от датата на
прекратяване до изтичане на определения срок за ползване.
Представено е
Приложение № 1 към Договор № ********* от 17.06.2014 г. – Активиране и условия
за ползване на ценови пакети за пренос на данни Мтел Мобилен интернет Промо,
съгласно което на ответницата се предоставят електронни съобщителни услуги с
телефонен номер ********** по абонаментен план Мтел Мобилен интернет Промо със
срок на действие на договора 24 месеца срещу заплащане на посочените в чл. 3
месечна абонаментна такса от 13,90 лева и цени на предоставени услуги. Съгласно
приложението, същото влиза в сила на 17.06.2014 г. /чл. 5.1.1/ и изтича на 17.06.2016
г. /чл. 5.2.1, б. „д“, изр. последно/. Съгласно чл. 5.3.1 от Приложение № 1 в
случай че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това приложение,
договора или общите условия, в това число ако по негово искане или по негова
вина договорът бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване,
операторът има право да прекрати договора и да получи неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпки/, дължими от датата
на прекратяване до изтичане на определения срок за ползване.
От Приложение
№ 1 към Договор № ********* от 17.06.2014 г. – Промоционални условия за
ползване на услугата Домашен телефон с тарифен план Домашен телефон 1 е видно,
че на ответницата се предоставя услугата Домашен телефон с телефонен номер 092/923454
по тарифен план Домашен телефон 1 със срок на действие на договора 24 месеца
срещу заплащане на посочените в чл. 4 месечна абонаментна такса от 5,90 лева и
цени на предоставени услуги. Съгласно приложението, същото влиза в сила на
17.06.2014 г. и изтича на 17.06.2016 г. /чл. 9.2.1, б. „д“, изр. последно/. Съгласно
чл. 9.3.1 от Приложение № 1 в случай че абонатът наруши задълженията си,
произтичащи от това приложение, договора или общите условия, в това число ако
по негово искане или по негова вина договорът бъде прекратен в рамките на
определения срок на ползване, операторът има право да прекрати договора и да
получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси /без
отстъпки/, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок за
ползване.
Приет е и
Договор за продажба на изплащане № ********* от 17.06.2014 г., съгласно който ищецът
като продавач прехвърля на ответника – купувач правото на собственост върху
компютър „Acer E1-510/15.6“ срещу обща цена в размер на 429.59 лева с ДДС, дължима на 23 месечни лизингови вноски, съгласно
погасителен план, обективиран в Приложение № 2 към договора. Срокът на договора
е 23 месеца и влиза в сила в деня на подписването му /чл. 11/. В договора е
инкорпорирано и Приложение № 1 – Приемо – предавателен протокол, съгласно който
вещта е предадена от продавача на купувача на 17.06.2014 г., което страните са
удостоверили с подписите си.
Представени
са следните фактури:
Фактура № **********/19.02.2015
г. за отчетен период от 16.01.2015 г. до 15.02.2015 г. на стойност 31,80 лева с
ДДС /от които 13,90 лева месечна такса и потребление за мобилни услуги и 17,90 лева вноски за
изплащане на стоки/ и срок на плащане 06.03.2015 г.,
Фактура № **********/20.05.2015
г. за отчетен период от 16.04.2015 г. до 15.05.2015 г. на стойност 17,90 лева с
ДДС – вноски за изплащане на стоки и срок на плащане 04.06.2015 г.,
Фактура № **********/22.06.2015
г. за отчетен период от 16.05.2015 г. до 15.06.2015 г. на стойност 17,90 лева с
ДДС – вноски за изплащане на стоки и срок на плащане 07.07.2015 г.
Фактура №
**********/20.07.2015 г. за сумата от 196,90 лева – вноски за изплащане на
стоки със срок на плащане 04.08.2015 г.
Фактурите са
придружени от справки за потреблението /Приложение А/ през съответния отчетен
период, от които са видни ползваните от абоната за съответния отчетен период
услуги – вид и количество /съответно минути, брой или мегабайти/.
Представена е
сметка № **********/24.06.2015 г. за сумата от 127,38 лева – неустойка.
Други относими
доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Предявени са кумулативно обективно съединени
два установителни иска и един осъдителен иск, както следва: с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232,
ал. 2, предл. първо ЗЗД.
По
иска с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС:
Искът е предявен за сумата от сумата от 100,99 лева, представляваща стойността на
доставени и незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за
далекосъобщителни услуги № М4133252 от 17.06.2014 г. за отчетни периоди от
16.01.2015 г. до 15.06.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението – 05.01.2018 г. до окончателно изплащане на
вземането.
За основателността на предявения иск
ищецът следва да докаже при условията на главно и пълно доказване елементите на
фактическия състав, както следва: 1. че между страните са били налице
облигационни правоотношения по валидно сключен Договор за далекосъобщителни
услуги № М4133252 от 17.06.2014 г.; 2. че ищецът е изпълнил задълженията си,
определени в него да предостави на ответника далекосъобщителни услуги за
процесния период, както и 3. стойността на доставените услуги по договора за посочения
период.
От представените по делото писмени доказателства
се установява, че ищцовото дружество и ответницата е сключен Договор №
********* от 17.06.2014 г. с предмет предоставяне на електронни съобщителни
услуги съгласно посочените в него и Приложение № 1 към него условия /срок на
договора, цена за услугите и срок за плащането им/.
В доказателствена тежест на ищеца е да
установи изпълнение на задължението си по договора да предостави
далекосъобщителни услуги на претендираната стойност. За установяване на това
обстоятелство е представена Фактура № **********/19.02.2015 г. за отчетен
период от 16.01.2015 г. до 15.02.2015 г. на стойност 31,80 лева с ДДС и срок на плащане 06.03.2015 г. От общата
стойност на посочената фактура сумата от 13,90 лева представлява месечна такса
и потребление за мобилни услуги, а сумата от 17,90 лева представлява вноски за
изплащане на стоки. Останалите представени към исковата молба и приети като
доказателства по делото Фактура № **********/20.05.2015 г., Фактура №
**********/22.06.2015 г. и Фактура № **********/20.07.2015 г. касаят вноски по
сключен между страните договор за продажба на изплащане, за който мотиви ще
бъдат изложени по – долу.
Следователно ищецът е доказал, че е предоставил
на ответника далекосъобщителни услуги и тяхната стойност единствено за отчетния
период от 16.01.2015 г. до 15.02.2015 г. на стойност 13,90 лева.
За отчетните периоди от 16.02.2015 г.
до 15.06.2015 г. ищецът не е ангажира доказателства, че е доставил някакви
мобилни услуги по посочените договори, нито размера и стойността на потреблението,
нито вида услуги, ползвани от ответницата за този период, поради което и искът с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС за този
период е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Неоснователно е възражението, заявено в
отговора на исковата молба, за изтекла погасителна давност по отношения на
вземанията. Видно е, че срокът за плащане на Фактура № **********/19.02.2015 г. е 06.03.2015г., а заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е депозирано в съда на 05.01.2018 г. Следователно
тригодишната погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД не е била изтекла към
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
С оглед гореизложеното, искът с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС по сключения
договор за мобилни услуги е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 13,90
лева с вкл. ДДС, представляваща стойността на доставени и незаплатени
далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги № ********* от
17.06.2014 г. за отчетен период от 16.01.2015 г. до 15.02.2015 г. включително. Сумата
се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението – 05.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
В останалата част – за разликата над
сумата от 13,90 лева до пълния предявен размер от 100,99 лева и за периода от
16.02.2015 г. до 15.06.2015 г. искът като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
По
иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
Искът е предявен за сумата от 127,38 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по вина на потребителя на Договор
за далекосъобщителни услуги № М4133252 от 17.06.2014 г.
За основателността на иска ищецът следва да докаже при условията на главно и пълно доказване елементите на фактическия състав, както следва: 1. че между страните са били налице облигационни правоотношения по валидно сключен Договор за далекосъобщителни услуги № М4133252 от 17.06.2014 г.; 2. наличие на клауза за неустойка за предсрочно прекратяване като елемент от съдържанието на посочения договор, 3. едностранно прекратяване на процесния договор от ищеца по вина на потребителя, както и 4. конкретния размер на неустоечното вземане.
Твърди се, че сумата от 127,38 лева е формирана от сбора на дължимите 11 броя стандартни месечни абонаментни такси от датата на прекратяване до изтичане на първоначално определения срок на договора – от м.06.2015 г. до м. 06.2016 г. Договорът е сключен за 24 месеца и неустойката е формирана от 11 месечни такси, всяка в размер на 11,58 без ДДС. За това задължение била издадена фактура № *********/24.06.2015 г. с падеж на плащане 24.06.2015 г.
Както бе посочено по – горе, от
представените по делото писмени доказателства се установява, че между ищцовото
дружество и ответницата е сключен Договор за далекосъобщителни услуги от 17.06.2014
г. Неустойката се претендира за предсрочното прекратяване по вина на
потребителя на Приложение № 1 към Договор № ********* от 17.06.2014 г. –
Активиране и условия за ползване на ценови пакети за пренос на данни Мтел
Мобилен интернет Промо с месечна абонаментна такса от 11,58 лева без ДДС. Съгласно
чл. 5.3.1 от Приложение № 1 в случай че абонатът наруши задълженията си,
произтичащи от това приложение, договора или общите условия, в това число ако
по негово искане или по негова вина договорът бъде прекратен в рамките на
определения срок на ползване, операторът има право да прекрати договора и да
получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси /без
отстъпки/, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок за
ползване.
Съдът намира, че клаузата в чл. 5.3.1 от договорите,
уреждащи задължение за абоната за заплащане на неустойка при предсрочно
прекратяване в размер на стандартните месечни такси до края на срока на
договора, е нищожна поради накърняване на добрите нрави, поради което и не
пораждат задължения за ответника Х.
Липсва нормативно ограничение и в рамките на
предоставената им договорна свобода на основание чл. 9 ЗЗД страните по договор
за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди
изтичане на срока по волята на която и да е от страните или на една определена
от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка за вредите
от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата
за неустойка би била нищожна поради накърняване на добрите нрави, за което
съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора
– т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните
особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният
оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги
срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу
предоставената му услуга.
От друга страна, ако е уговорена неустойка при
предсрочно прекратяване на договор за услуга, която е в размер на всички
неплатени по договора абонаментни вноски до края на неговия първоначално
уговорен срок, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена
облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора, като в
случая дори в пъти повече, доколкото неустойката се определя въз основа на
стандартната месечна такса, а не въз основа на индивидуално договорената между
страните преференциална месечна такса. Следователно уговорената по този начин
неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции,
създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен
оператор и нарушава принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза
на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради
неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички
абонаментни вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на първоначално
уговорения в него срок, е нищожна поради противоречие с добрите нрави на основание
чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД /в този смисъл е константната практика на ВКС – например
Решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., ВКС, I т. о., Решение №
193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., ВКС, I т. о. и Решение №
219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г., ВКС, I т. о./.
Следва да се посочи, че съдът следи служебно за
нищожността на договорните клаузи, предмет на договора, когато тя е свързана с
противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко
от твърденията и доказателства по делото /в този смисъл Решение № 178/26.02.2015
г. по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229/ 21.01.2013 г. по т.
д. № 1050/2011 г., ВКС, ІІ т. о., т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г.
по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС/. В настоящия случай и от особения
представител на ответника в отговора на исковата молба е заявено възражение за
нищожност на тези договорни клаузи поради противоречие с добрите нрави, което е
основателно.
С оглед изложеното, искът с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
За пълнота следва да се посочи, че
възражението, заявено в отговора на исковата молба, за изтекла погасителна
давност по отношения на вземането за неустойка, е неоснователно. Видно е, че
неустойката е начислена на 24.06.2015 г., а заявлението за издаване на заповед
за изпълнение е депозирано в съда на 05.01.2018 г. Следователно тригодишната
погасителна давност по чл. 111, б. „б“ ЗЗД не е била изтекла към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
По
иска с правно основание чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД:
Искът е осъдителен и е предявен за
сумата от 196,90 лева, представляваща дължими лизингови вноски по договор за
лизинг от 17.06.2014 г. на компютър „ACER E1-510/15.6“. Съгласно уточнителна молба вх. № 10860/23.07.2018 г., сумата от 196,90
лева е формирана от 11 бр. оставащи за плащане след прекратяване на договора вноски
за изплащане на вещта, всяка от които в размер на 17,90 лева.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. че между страните са били налице облигационни правоотношения по валидно сключен Договор за лизинг от 17.06.2014 г.; 2. че е изпълнил задължението си да предаде лизинговата вещ на лизингополучателя, както и 3. настъпила изискуемост на задължението на ответника да заплати остатъка от уговорените лизингови вноски.
Както бе
посочено, от представените по делото писмени доказателства се установява, че
между ищцовото дружество и ответницата е сключен Договор за продажба на
изплащане № ********* от 17.06.2014 г., съгласно който съгласно който ищецът
като продавач прехвърля на ответника – купувач правото на собственост върху
компютър „Acer E1-510/15.6“ срещу обща цена в размер на 429,59 лева с ДДС,
дължима на 23 месечни лизингови вноски, съгласно погасителен план, обективиран
в Приложение № 2 към договора. Срокът на договора е 23 месеца и влиза в сила в
деня на подписването му /чл. 11/. В договора е инкорпорирано и Приложение № 1 –
Приемо – предавателен протокол, съгласно който вещта е предадена от продавача
на купувача на 17.06.2014 г., което страните са удостоверили с подписите си.
Установено е изпълнение на задължението
на лизингодателя да предаде лизинговата вещ – предмет на договора, доколкото съгласно
Приемо – предавателен протокол, че при подписването му лизингодателят е
предоставил вещта на лизингополучателя във вид, годен за употреба, функционира
изрядно и съответства напълно на уговорените технически характеристики.
В чл. 12, ал. 2 от договора е
уговорено, че при неплащане в срок на най – малко две последователни месечни
вноски от страна на купувача, договорът се прекратява и всички суми, дължими до
края на срока на договора, стават незабавно изискуеми. След допуснатата от
ответника забава за посочения по – горе период всички непадежирали лизингови
вноски са станали предсрочно изискуеми и са дължими на лизингодателя. Касае се
за 11 бр. месечни вноски от по 17,90 лева за периода от датата на прекратяване
до изтичане на първоначално определения срок на договора – от м.06.2015 г. до
м. 05.2016 г. Същите са в общ размер на 196,90 лева.
Ето защо искът е основателен и следва да бъде уважен, както
е предявен: за сумата от 196,90 лева, представляваща остатък от дължими по Договор
за продажба на изплащане № ********* от 17.06.2014 г. лизингови вноски за компютър
„ACER
E1-510/15.6“.
По разноските:
При
този изход на спора право на разноски възниква за двете страни. Ответникът не
претендира и не е представила доказателства да е сторила разноски в
производството, поради което и такива не й се дължат.
С
оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС,
ОСГТК, съдът в исковото производство дължи да
разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно
изхода на спора, за което постановява осъдителен диспозитив.
В заповедното
производство на ищеца са присъдени разноски в общ размер на 205 лева, от които 25
лева – платена държавна такса и 180 лева – платен адвокатски хонорар. От тези
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество съобразно уважената част от исковете разноски в
общ размер на 5,73 лева.
В
настоящото производство ищцовото дружество претендира присъждане на разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК,
инкорпориран в молба вх. № 6019/18.04.2019 г., както следва: държавна такса в
размер на 75 лева, депозит за особен представител в размер на 150 лева и платен
адвокатски хонорар в размер на 180 лева.
Видно
от представения договор за правна защита и съдействие от 21.05.2018 г. /л. 7/, между ищцовото дружество и Адвокатско
дружество „Г. и П.“ е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева,
която сума е платена в брой, за което договорът служи като разписка.
От сторените
в исковото производство разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноски в общ размер на
200,75 лева съобразно уважената част от исковете.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.П.М.,
ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, ДЪЛЖИ на „А1 България” ЕАД /с предишно наименование „Мобилтел“/, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Илинден”, ул. „Кукуш” №
1, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС сумата от 13,90
лева /тринадесет лева и деветдесет стотинки/, представляваща стойността на
доставени и незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за
далекосъобщителни услуги № ********* от 17.06.2014 г. за отчетен период от 16.01.2015
г. до 15.02.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението – 05.01.2018 г. до окончателно изплащане на вземането,
за които суми е издадена Заповед № 190/29.01.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 85/2018 г. по описа на РС – гр. Враца,
ГО, VII състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС ЗА РАЗЛИКАТА над уважения размер от 13,90 лева до пълния предявен
размер от 100,99 лева и за периода от 16.02.2015 г. до 15.06.2015 г., както и ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО иска с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 127,38 лева /сто двадесет и седем лева и тридесет и осем стотинки/,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по вина на потребителя на Договор
за далекосъобщителни услуги № М4133252 от 17.06.2014 г.
ОСЪЖДА И.П.М.,
ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, ДА
ЗАПЛАТИ на „А1 България” ЕАД /с предишно наименование „Мобилтел“/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Илинден”, ул.
„Кукуш” № 1, следните суми: на основание
чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД сумата от 196,90 лева
/сто деветдесет и шест лева и деветдесет стотинки/, представляваща остатък от дължими
по Договор за продажба на изплащане № ********* от 17.06.2014 г. лизингови
вноски за компютър „ACER E1-510/15.6“, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
200,75 лева /двеста лева и седемдесет и пет стотинки/ - разноски в настоящото
производство съразмерно с уважената част на исковете, както и 5,73 лева /пет
лева и седемдесет и три стотинки/ - разноски за заповедното производство по ч.
гр. д. № 85/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, съразмерно с
уважената част на исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: …………………………….