№ 10192
гр. София, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М. Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от М. Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20211110173325 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от “****” ЕАД против Ц. К. В.,
А. В. Б. и К. Ц. К. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците
да заплатят на ищеца в условията на разделност при равни квоти от по 1/3, както
следва: сумата от 2 061,02 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва
от 22.12.2021 г. до изплащане на вземането. Претендира разноски.
С уточнителна молба от 16.02.2022 г. на л. 43 ищецът сочи, че претендира от
ответниците – наследници на Б. Е. В., починала на 27.11.2020 г., процесните суми
относно имот с аб. номер *****; претендира от всеки от ответниците по 1/3 от сумата
като наследници на Б. Е. В.. В исковата молба е посочен адрес на топлоснабдения
имот в ж.к. „***“, но винаги наред с процесния аб. номер *****. С молба от 04.08.2022
г. на л. 92 ищецът сочи, че аб. номер на процесния топлоснабден имот е *****. С молба
от 23.08.2022 г. на л. 96 ищецът уточнява, че процесният топлоснабден имот е с адрес:
********, с аб. номер *****. Сочи, че в исковата молба е допусната техническа грешка
единствено в адреса на имота. Във връзка с указания от разпореждане от 29.08.2022 г.
на л. 98 с молба от 08.09.2022 г. на л. 101 ищецът сочи, че между него и Б. Е. В. е
сключено споразумение за дължимите суми за процесния период от 01.05.2017 г. до
30.04.2020 г., като се претендира незаплатеният остатък по споразумение от
20.07.2020 г. на л. 74 за период 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., както и за процесния
период до 30.04.2020 г. С молба от 04.08.2022 г. на л. 92 сочи, че няма данни за
извършени плащания, които да погасяват сумата от 2 061,02 лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали писмен отговор на л. 60 от
11.04.2022 г. Не оспорват да са наследници на Б. Е. В., починала на 27.11.2020 г., при
сочените квоти, както и тя да е сключила споразумение за процесния период
20.07.2020 г. /л. 74/.
1
Последната уточнителна молба на ищеца от 08.09.2022 г. е изпратена на
ответниците за отговор, като в определения срок до 18.10.2022 г. не е постъпил отговор
от ответниците.
В с.з. от 06.03.2023 т. ответниците чрез процесуалния им представител
твърдят, че са заплатили на 05.03.2023 г. /в хода на процеса/ процесната главница от 2
061,02 лв., като представят преводно нареждане. Молбата е изпратена за становище на
ищеца в едноседмичен срок с протоколно определение от 06.03.2023 г. Определеният
от съда срок е изтекъл на 13.03.2023 г. В него не е постъпило становище. Последното
с.з. от 20.03.2023 г. е приключило на тази дата в 10,14 часа. На следващия ден
/21.03.2023 г./ на съдията в 14,00 часа е докладвана молба от ищеца от 17.03.2023 г. С
нея ищецът твърди, че: е получил плащането от 05.03.2023 г. на сума в размер на 2
061,02 лв.; при отчитането му останали са непогасени 469,69 лв. главница.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното.
Така предявеният иск е допустим. Относно дължимите суми за ТЕ до имот с
адрес: ******** с аб. номер *****, за част от процесния период, а именно от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. е издадена заповед за изпълнение от 23.03.2020 г. по гр.д.
№ 13333/2020 г. по описа на СРС, 81 състав /л. 84/. Дадени са указания за предявяване
на иск, като е образувано гр.д. № 40 894/2020 г. по описа на СРС, 81 състав /л. 108 и
сл./ с предмет искове по чл. 422 ГПК. Видно от справките гр.д. № 40 894/2020 г. по
описа на СРС, 81 състав е прекратено на осн. чл. 229, ал. 2 ГПК на 10.11.2021 г.
Заповедта за изпълнение по гр.д. № 13333/2020 г. по описа на СРС, 81 състав е
обезсилена. Във връзка със сумите по тази заповед е сключено извънсъдебно
споразумение от 20.07.2020 г., приложено на л. 74. Последната вноска по него е с
падеж 20.06.2021 г., а настоящата искова молба е входирана на 22.12.2021 г.
С молба от 04.08.2022 г. на л. 92 ищецът сочи, че няма данни за извършени
плащания, които да погасяват процесната сума от 2 061,02 лв., дължима за имот с
адрес: ********, с аб. номер *****, за период 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. С молба от
08.09.2022 г. на л. 101 ищецът сочи, че между него и Б. Е. В. е сключено
гореспоменатото споразумение, като по настоящото дело се претендира
незаплатеният остатък по споразумението от 20.07.2020 г. за период 01.05.2017 г. –
30.04.2019 г., вкл. за процесния период до 30.04.2020 г.
Като безспорно е отделено, че в исковия период Б. Е. В. е била собственик на
процесния имот с адрес: ******** с аб. номер *****, който е топлоснабден; че в
исковия период между страните е съществувало облигационно отношение, по силата
на което до топлоснабдения имот, в сочения исков период, ищецът е доставял
топлинна енергия с уговореното качество, количество и цена; че Б. Е. В. е сключила
споразумение относно сумите, дължими за част от процесния период; че ответниците
са наследници на Б. Е. В. и са придобили по 1/3 ид.ч. от имота по наследство.
По предявените искове в тежест на ищеца е възложено да докаже размера на
иска- неплатения остатък по споразумението.
В тежест на ответниците е да докажат възраженията си, вкл. че сумите са
заплатени.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
2
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на
параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент
- клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
собствени битови нужди.
Страните не спорят, а и се установява от нот. акт от 05.03.1963 г., че на тази дата
на Б. Е. В., починала на 27.11.2020 г. и наследодател на страните, и майка й А.Б. са
придобили процесния имот с адрес: ********. В нот. акт от 1963 г. на л. 17 е посочен
процесният ап. № 7, във вход втори от блок 12 Б, на ет. 3 от ж.к. „***“. Видно от
удостоверение за идентичност на л. 16 ж.к. „***“ понастоящем е ж.к. „***“.
Следователно наследодателят на ответниците Б. Е. В. наред със своята майка /справка
на л. 22/ е придобила процесния имот много преди началото на исковия период. Б. Е.
В. е починала след края на исковия период; също така преди началото му е наследила
майка си. Ответниците не спорят, че в исковия период 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. Б.
Е. В. е била едноличен собственик на процесния имот с адрес: ********, за който е
придаден аб. номер *****. Б. Е. В. е починала на 27.11.2020 г. и нейни наследници при
равни квоти от по 1/3 са ответниците, за което те не спорят. Приложено е и
удостоверение за наследници на л. 41. Б. Е. В. е признала задълженията си до
30.04.2019 г. при сключването на споразумение от 20.07.2020 г. на л. 74.
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват клиента и без приемането им.
Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По
делото не се установява наследодателят на ответника или ответникът да се е
възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Предвид изложеното между ищеца и
ответника за процесния период е действал договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди при публично известни ОУ. Служебно известно е на съда, че ОУ са
надлежно публикувани.
Ищецът претендира сума в размер на 2 061,02 лв. за топлинна енергия за
периода 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., която сума представлява незаплатен остатък по
споразумението от 20.07.2020 г. за период 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г.; претендира
сумата за период до 30.04.2020 г.
Ответниците не оспорват сумите по споразумението от 20.07.2020 г., както и
процесната сума в цялост като размер.
Твърдят да са извършвали плащания по споразумението от 20.07.2020 г., за
което представят доказателства на л. 76 – л. 80.
Сумите по обезсилената заповед за изпълнение от 23.03.2020 г. по гр.д. №
13333/2020 г. по описа на СРС, 81 състав съвпадат с тези по споразумението от
20.07.2020 г., а именно: главница за ТЕ и дялово разпределение от общо 3 180,22 лв.,
мораторна лихва върху тази главница от общо 319,47 лв., разноски за дт от 69,99 лв. и
разноски за юрк възнаграждение от 50 лв. По споразумението е била дължима и лихва
за забава до погасяване на вземанията, уговорена в същото.
Назначена е ССчЕ със задача да се определи размерът на процесните
задължения – тези по споразумението; тези до 30.04.2020 г., както и каква част от тях
3
са погасени с плащане. 3574,68
Според заключението на ССчЕ, което съдът напълно кредитира, то вземанията
за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г. са именно главница за ТЕ и дялово
разпределение от 3 180,22 лв., мораторна лихва върху тази главница от 319,47 лв.,
разноски за дт от 69,99 лв. и разноски за юрк възнаграждение от 50 лв, както и
обезщетение за забава. Видно от заключението сборът на главници, мораторна лихва и
разноски по гр.д. № 13333/2020 г. по описа на СРС, 81 състав е в размер на 3 619,68 лв.
Общо сумите по споразумението са 3 711,56 лв. Следователно лихвата за забава върху
главницата по чл. 86, ал. 1 ЗЗД до погасяване на вземанията е в размер на 91,88 лв.
Вещото лице дава заключение, че ищецът е отчел всички плащания от
наследодателя на ответниците, сочени от ответниците наред с още едно плащане,
непосочено от ответниците. Последното плащане от 22.12.2020 г. Следователно
сумите споразумението не са заплатени в цялост; падежът на последната вноска е
настъпил.
По споразумението са заплатени общо 1 855,80 лв.
С тях ищецът погасил, както следва:
Разноски от 275,25 лв.
Разноски за юрк възнаграждение 50 лв;
Мораторна лихва 319,47 лв.
Законна лихва 91,88 лв.
Част от главницата от 1 119,20 лв. /от дължими 3 180,22 лв./
Поради това по настоящото дело ищецът претендира 2 061,02 лв. главница
/=3 180,22 лв. - 1 119,20 лв./.
В споразумението не е уговорена поредност на погасяване на задълженията.
Според чл. 76 ЗЗД и разясненията, дадени в ТР № 3/2017 г. на ВКС ОСГТК
правилото на чл.76, ал.1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника. По този ред се
погасяват еднородните задължения, включително паричните. Условието е да
съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и самостоятелно и е
определено по основание и размер. За погасяването на паричните задължения
приложение намира специалното правило на чл.76, ал. 2 ЗЗД, според което при
недостатъчно изпълнение се погасяват най – напред разноските, след това лихвите и
най - после главницата. Условие за прихващане по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД е
съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от посочените
елемента. По отношение на изпълнението на паричните задължения законът не прави
разграничение между различните видове лихви – възнаградителна или обезщетителна,
договорна или законна. Разпоредбата на чл.76, ал. 2 ЗЗД предвижда еднаква поредност
за плащане на всички видове лихви.
Споразумението е сключено на 20.07.2020 г. – след издаване на ЗИ по гр.д. №
13333/2020 г. по описа на СРС, 81 състав. По нея са дължими разноски за дт от 69,99
лв. и разноски за юрк възнаграждение от 50 лв. Видно от справка гр.д. № 40 894/2020
г. по описа на СРС, 81 състав е образувано на 28.08.2020 г. Следователно към датата на
сключване на споразумението и съотв. на определяне размера на задълженията вкл. и
на осн. чл. 365 ЗЗД дължимите разноски са били за дт от 69,99 лв. и разноски за юрк
възнаграждение от 50 лв. или общо 119,99 лв., а не 275,25 лв.
Следователно със сумата от 1 855,80 лв. се погасяват, както следва:
4
Разноски от 119,99 лв. общо;
Мораторна лихва 319,47 лв.
Законна лихва 91,88 лв.
Част от главницата от 1 324,46 лв. /от дължими 3 180,22 лв./
Така са останали дължими за главница поради неспазване на споразумението
1 855,76 лв.
По този начин по споразумението са заплатени 1 855,80 лв., които сборувани с
тези оставащи 1 855,76 лв. правят именно 3 711,56 лв., което според ССчЕ е дългът по
споразумението.
Така стават незаплатени 1 855,76 лв. по споразумението. Дължимите разноски в
настоящото пр-во са както следва: 82,44 дт, 5 лв. за СУ, 250 лв. ССчЕ и 100 лв. юрк
възнаграждение, общо 437,44 Лв.
След запознавате със заключението на дата 05.03.2023 г. ответниците в хода на
процеса заплатиха доброволно по сметка на ищеца, с посочване номер на делото,
сумата от 2 061,02 лв. С нея по поредността от чл. 76, ал. 2 ГПК се погасяват както
следва:
Разноски 437,44 лв.;
Законна лихва върху главницата от 1 855,76 лв. за периода от входиране на
исковата молба - 22.12.2021 г., до плащането на 05.03.2023 г. в размер на 226,29
лв., който съдът определи на осн чл. 162 ГПК.
Остатъчна главница от 1 855,76 лв.
Със сумата от 2 061,02 лв. са погасени разноските, лихвата и част от главницата,
а именно 1 397,29 лв.
Останала е дължима и незаплатена 458,47 лв., за която сума искът е
основателен.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. К. В. ЕГН **********, А. В. Б. ЕГН ********** и К. Ц. К. ЕГН
**********, с адрес: ********, да заплатят при равни квоти от по 1/3 всеки на
„****” ЕАД ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ****, по предявените
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ , както следва:
сума в размер на 458,47 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. относно топлоснабден имот с
адрес: ********, с аб. номер *****, ведно със законната лихва върху главницата
считано от 06.03.2023 г. до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни исковете с пр. осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за главница за
доставена топлинна енергия за горницата над 458,47 лв. до пълния предявен размер.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца
„****“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6