РЕШЕНИЕ
№ 1001
гр. Варна, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Д.а
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20233110116536 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Ищецът П. И. И. твърди, че на 22.02.2017 г. закупил гараж с площ от 12
кв. м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
*******.1.20 по КККР на гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. *******, съседи:
самостоятелни обекти с идентификатори *******.1.19, *******.1.22,
*******.1.21. При закупуване на гаража същият бил с приблизителни размери
от 2.20 м на 5.50 м и бил отделен със стена от съседните самостоятелни
обекти с идентификатори *******.1.19 и *******.1.21.
Ищецът сочи, че на 01.03.2017 г. сключил договор със С. С. Д., по силата
на който отдал под наем на последния гореописания недвижим имот.
Уговорената наемна цена била в размер на 300 лева месечно, като договорът
бил сключен за срок от 60 месеца.
Заявява, че на 20.03.2017 г. установил, че стената между собствения му
гараж и този с идентификатор *******.1.21 била преместена, като на място
била изградена нова стена с блокчета итонг, разположена на около 30 см от
границата с другия самостоятелен обект /с идентификатор *******.1.19/. Така
фактически част от собствения на ищеца имот с площ от около 10 кв. м. била
приобщена към самостоятелен обект с идентификатор *******.1.21, поради
което било невъзможно ищецът да ползва гаража си по предназначение.
Последното станало причина С. Д. да развали сключения помежду им договор
за наем, вследствие на което ищецът претърпял имуществени вреди под
1
формата на пропуснати ползи, съизмеряващи се с неполучения наем за гаража
в размер на 300 лева месечно.
Поради горното ищецът подал жалба до кмета на район „**“, общ.
Варна.
Ищецът поддържа, че описаните вреди са настъпили вследствие на
неправомерни действия от страна на ответника С. А. Н., собственик на
самостоятелен обект с идентификатор *******.1.21, която е приобщила част
от собствения му гараж посредством изграждането на стена.
Отправя искане до съда за осъждане на ответника да му заплати сумата
от 4500 лева, частичен иск от сума в размер на 11 400 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от
невъзможността ищецът да ползва собствения си недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *******.1.20
по КККР на гр. Варна, за периода от 01.01.2019 г. до 01.03.2022 г.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който
изразява становище за неоснователност на иска.
Ответникът потвърждава, че е собственик на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *******.1.21, придобит чрез договор за покупко-
продажба от 17.12.2010 г. Сочи, че последният е нанесен в КККР като
самостоятелен обект – гараж с площ от 20 кв. м. Излага, че върху същия са
наложени възбрани на 18.12.2013 г. /по изп. д. № 478/2013 г. на ЧСИ М. П.,
ред. № *** на КЧСИ/ и на 24.11.2017 г. /по изп. д. № **28/2017 г. на СИС при
ВРС/.
Признава, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *******.1.20 въз основа на договор за покупко-продажба от
23.02.2017 г.
Сочи, че във връзка с подадени от ищеца жалби е издадена Заповед №
169/22.06.2018 г. на Кмета на район „**“, с която е разпоредено да бъде
премахнат незаконен строеж „гараж, представляващ преустройство на
паркомясто и обособяването му в самостоятелен обект“. Поради наличието на
вписани възбрани върху обекта и под страх от отговорност пред кредиторите,
в полза на които същите са наложени, ответницата обжалвала посочената
заповед пред Административен съд – Варна. Жалбата й била отхвърлена с
Решение № 1364/03.07.2019 г. по адм. д. № 2591/2018 г. на АдмС-Варна. След
влизане в сила на последното Н. премахнала строежа.
Сочи, че върху имота на ищеца е наложена възбрана от ТД на НАП –
Варна, вписана на 21.05.2019 г., заличена на 20.04.2022 г., като на 21.04.2022 г.
П. И. се разпоредил с имота.
Ответницата оспорва да е приобщила част от гаража на ищеца към
собствения си обект, като поддържа, че строежът е реализиран преди да
придобие имота. Поради изложеното намира за несъстоятелни твърденията на
ищеца, че е извършила неправомерни действия, лишили го от правото на
ползване на собствения му имот. В тази връзка поддържа и че при закупуване
2
на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *******.1.20 ищецът е бил
запознат с фактическото положение и размерите на гаража, който купува,
поради което дори да е претърпял вреди те са следствие от собственото му
поведение и в частност – от неполагане на дължимата грижа предварително да
се запознае със състоянието на закупения имот.
Навежда доводи, че ищецът сам се е лишил от възможността да
упражнява в пълен обем правото си на собственост предвид наложената върху
имота му възбрана.
Оспорва представените с исковата молба договор за наем и известие за
прекратяване на последния, като счита, че същите са съставени за целите на
процеса. Заявява, че договорът за наем няма достоверна дата по смисъла на чл.
181 ГПК.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени
разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител,
поддържа предявения иск. Изрично в проведеното на 21.02.2025 г. о.с.з. адв. Д.
заявява, че претенцията се основава на твърдения за претърпени вреди
вследствие на противоправни действия на ответната страна, а не се
претендира обезщетение за лишаване от ползване на собствения на ищеца
имот.
Ответникът оспорва иска, като поддържа изложените в писмения
отговор доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
От съдържанието на приложените на л. 29-36 от делото писмени
доказателства /справки от Имотния регистър и преписи от нотариални актове/,
се установяват следните обстоятелства: на 23.02.2017 г. между К. С. К., в
качеството на продавач, и ищеца П. И. И., в качеството на купувач, е сключен
договор за покупко-продажба на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *******.1.20; на 17.12.2010 г. Е. К. М. и Ю. М. М. са продали
на ответника С. А. Н. самостоятелен обект в сграда с идентификатор
*******.1.21.
От ищеца са подадени жалби до Община Варна и Кмета на район „**“
съответно на 28.03.2017 г. и 15.05.2017 г. /л. 9/ във връзка с твърденията му за
извършване на незаконен строеж в собствения му гараж с идентификатор
*******.1.20.
Към исковата молба е представен договор за наем от 01.03.2017 г. /л. 5-
7/, по силата на който П. И. И. се е задължил да предостави за възмездно
ползване на С. С. Д. самостоятелен обект в сграда с идентификатор
*******.1.20, находящ се в гр. Варна, ул. *******, представляващ гараж с
площ от 12 кв. м. Уговорената месечна наемна цена е в размер на 300 лева /чл.
2.1/. Договорът е сключен за срок от 60 месеца, считано от датата на
3
подписването му /чл. 3.2 във вр. с чл. 3.1/.
С известие от 14.05.2017 г. С. С. Д. е отправил към П. И. И. изявление за
прекратяване на сключения помежду им договор за наем поради
невъзможност наетият имот да бъде ползван поради приобщаването на част от
него към съседния гараж с идентификатор *******.1.21 /л. 8/.
Към писмените доказателства по делото е приобщено адм. дело №
2591/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, образувано по жалба
на С. А. Н. срещу Заповед № 169/22.06.2018 г. на Кмета на район „**“,
Община Варна /приложена на л. 72 от административното дело/, с която е
наредено в 14-дневен срок от влизането й в сила да бъде премахната незаконен
строеж: „гараж, представляващ преустройство на паркомясто и обособяването
му в самостоятелен обект от общ подземен паркинг“, с административен
адрес: гр. Варна, ул. „*******. С влязло в сила Решение № 1364/03.07.2019 г.
по посоченото адм. дело е отхвърлена жалбата на С. Н. срещу Заповед №
169/22.06.2018 г. на Кмета на район „**“, Община Варна.
Като свидетел по делото е разпитан С. С. Д., който заявява, че през 2017
г. имал намерение да наеме от П. И. подземен гараж в района на ЖП гара.
Сочи, че с ищеца подписали договор и поръчали метална врата за гаража.
Пояснява, че всъщност се касае за паркомясто, но тъй като и от двете му
страни имало изградени стени, имало възможност да се затвори и да се ползва
като гараж. Излага, че когато отишли на място да поставят вратата,
установили, че е изградена нова стена във вътрешността на паркомястото на
ищеца, с която част от него била присъединена към съседния гараж.
Свидетелят изразява предположение, че собственичката на съседното
паркомясто е изградила стената.
Свидетелката С. Я. П., майка на ответницата, излага, че в периода от
2016 г. до 2022 г. двете живеели в сградата на ул. „*******. Сочи, че дъщеря й
закупила и гараж в същата сграда, който ползвали като складово помещение.
Заявява, че още когато дъщеря й го придобила, то било обособено със стени и
метална врата, като през 2019 г. стените били премахнати.
Останалите събрани доказателства не следва да бъдат обсъждани, тъй
като не допринасят за изясняване предмета на спора.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму.
За да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника, следва да
се установи наличието на следните юридически факти: 1) извършено от
ответника противоправно деяние; 2) настъпила вреда; 3) причинно-следствена
връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат; 4) вина на
делинквента.
В случая претенцията на ищеца се основава на твърдения за
осъществени от ответника противоправни действия, изразяващи се в
4
изграждането на незаконен строеж, посредством който част от собствения на
ищеца недвижим имот е приобщен към имота на ответника. Настоящият
съдебен състав намира, че ищецът, комуто е възложена доказателствената
тежест, не успя да установи при условията на пълно и главно доказване така
наведените твърдения. От приобщените по делото писмени доказателства се
установява, а и между страните не е налице спор, че в подземния паркинг на
процесната сграда е бил изграден незаконен строеж, представляващ гараж,
ползван от ответната страна. Същевременно, липсват категорични
доказателства относно това кога и от кого е изграден въпросният незаконен
строеж. Досежно момента на построяване на стената показанията на водените
от двете страни свидетели са диаметрално противоположни – св. Д. заявява, че
това се е случило през 2017 г., а св. П. сочи, че строежът е съществувал още
когато ответницата е закупила имота. При липсата на каквито и да било други
обективни данни относно момента на извършване на строителството съдът
намира, че само въз основа на показанията на св. Д. не би могло да се приеме
за доказано, че строежът е извършен в твърдения от ищеца момент. Следва да
се отбележи, че още в рамките на производството по съдебно оспорване на
заповедта за премахване на строежа С. Н. е поддържала тезата, че е придобила
гаража в този му вид, като самата тя не е извършвала незаконно строителство.
Тези нейни твърдения не са опровергани нито от събраните в рамките на
административното дело, нито от ангажираните от ищеца в настоящото
производство доказателства. Липсват и доказателства относно това кой е
осъществил строителството – св. Д. няма непосредствени лични впечатления
относно това обстоятелство, като изложеното от него се основава на
предположения на база на изложеното от самия ищец.
Предвид горното следва да се приеме, че не е налице първата от
обсъдените по-горе материалноправни предпоставки за ангажиране
деликтната отговорност на ответника. При това е безпредметно обсъждането
на следващите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Поради изложените съображения предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 750 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
***********, срещу С. А. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. *******,
осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 4500 /четири
5
хиляди и петстотин/ лева, частичен иск от сума в размер на 11 400 /единадесет
хиляди и четиристотин/ лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди под формата на пропуснати ползи от невъзможността ищецът да ползва
собствения си недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *******.1.20 по КККР на гр. Варна, за периода от 01.01.2019 г.
до 01.03.2022 г.
ОСЪЖДА П. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ДА
ЗАПЛАТИ НА С. А. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. *********, СУМАТА
ОТ 750 /седемстотин и петдесет/ лева, представляваща извършени по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6