№ 4831
гр. Варна, 21.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Атанас В. Славов
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20243100101774 по описа за 2024 година
Производството е с правно осонвание чл.140 от ГПК.
Производсктвото е образувано по искова молба от С. А. Н. с
ЕГН:********** с адрес гр. Варна, ул. Голяма Т.ка 28, действащ чрез
процесуалния си представител по пълномощие адв. В. Ж. АК-София и съдебен
адрес: гр. Варна 9004, ул. *** ПРОТИВ АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ ВАРНА с
ЕИК:*********, представлявана от Т. П. К., със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. Батак 7, Ю. Г. Г. с ЕГН:********** и адрес гр. Варна
9000, ул. *** с цена на исковете 91 978,76 лева и правно основание чл.49 от
ЗЗД и чл.45 от ЗЗД.
В исковата си молба ищеца твърди, че упражнява свободна професия
адвокат, вписан в регистъра на адвокатите към Адвокатска колегия-Варна, от
януари 2013 год.
С Решение от 15.09.2017 г. по д. д. 19/2017 г. на Висшия дисциплинарен
съд /ВДС/ му е наложено първо наказание „лишаване от право да упражнява
адвокатската професия за срок от 9 месеца“, като е отписан от регистъра на
адвокатите към АК Варна, влязло в сила на 15.09.2017 год.
На основание чл. 144, ал.2 от ЗА решението е обнародвано в „Държавен
вестник“ бр. 81 от 10.10.2017 г. стр. 55, т. 69.
Срокът на изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от право да
упражнява адвокатска професия за определен срок“ е започнал да тече с
оповестяването му в ДВ на 10.10.2017 год. и 9 – месечният срок е изтекъл на
1
10.07.2018 год.
Въз основа на решението по д. д. 19/2017 г. на ВДС с решение на
Адвокатски съвет Варнаищеца е отписан от регистъра на адвокатите при ВАК.
С Решение от 13.04.2018 г. по д. д. 11/2018 г. на Висш дисциплинаред
съд му е наложил второ наказание „лишаване от право да упражнява
адвокатската професия за срок от 12 месеца“.
На основание чл. 144, ал.2 от ЗА, това Решение е обнародвано в
„Държавен вестник“ бр.56 от 06.07.18 год., стр. 63.
Според ищеца срокът на изтърпяване на наложеното наказание
„лишаване от право да упражнява адвокатска професия за определен срок“
(ЛПУАПОС), е започнал да тече с обнародването му в ДВ на 06.07.2018 год.
и е изтекъл съответно на 06.07.2019 год.
В исковата се твръди, че след тази дата ищеца е следвало да бъде
автоматично вписан в регистъра на адвокатите към ВАК на 07.07.2019 год.
Ищеца твръди, че в периода от 07.07.2019 год. до 19.02.2020 год. не е бил
вписан служебно в регистъра на адвокатите при ВАК, което е пречка да
упражнява адвокатска професия на основание чл.3 ал. 2 от ЗА.
С вх. №790/15.4.2019 г. по описа на ВАК е подадено от ищеца до АС на
ВАК „Напомнително писмо/заявление за приема/възстановяване на права след
изтърпяване на наказанието лишаване от право за упражняване на адвокатска
професия за 12 месеца“
С жалба вх. № 2113/23.08.19 год. ищеца е оспорил пред ВКС взетото
решение на ВАдвС от 18.07.19 год., с което се оставя без уважение жалбата, за
възстановяване на права след изтърпяване на дисциплинарно наказание
„лишаване от право за упражняване на адвокатска професия“ . ВКС се
произнася с Решение № 287/08.01.2020 г. по гр. д. 3456/19 год. с което
обезсилва решението на ВАдвС и на АС при ВАК в частта относно
напомнително писмо/заявление вх.№790/15.4.2019 г:
По напомнително писмо/заявление за приемана/възстановяване на права
с вх.№ 1026/27.05.2019 год. по описа на ВАК е подадено от С. Н. до АС на
ВАК „Напомнително писмо/заявление за приемана/възстановяване на права
след изтърпяване на наказанието лишаване от право за упражняване на
адвокатска професия за 12 месеца“
2
С жалба вх. № 2013/1.08.19 год. ищеца е оспорил пред ВКС
мълчаливия отказ на ВАдвС, който се произнясе с Решение № 284/05.12.19 г.
по гр. д. 3189/19 год.
Ищеца е подал заявление за вписване в регистъра на адвокатите на ВАК
с вх. № 1289/10.07.19 год. ответника на свое заседание на 23.07.19 г. по т. 1.1.
не взема решение, поради това, че „петима от основните членове отказват да
участват, включително и за следващи заседания да се произнесе по искането
без което не може да се осъществи вписване.“
Ищеца е подал Заявление с вх.№3746/7.08.2019 г. от за вписване в
регистъра на адвокатите, като на свое заседание на 29.08.19 год. ответника не
се е произнесъл, поради което ВАдвС отменя мълчаливия отказ със свое
решение от 8.11.2019 год.
Ищеца е подал Заявление с вх.№2115/12.12.2019 год. за вписване в
регистъра на адвокатите, по което е постановено решение 1301/10.01.2020 год.
и решение 1302/10.01.2020 г. на АС на ВАК, е постановен отказ, поради липса
на предвидените в ЗА предпоставки.
На свое заседание на 25.01.20 г. ВАдВС приема решение № 1254, с
което отменя решенията № 1301 и 1302 от 10.01.2020 г. на АС на ВАК и
вписва по реда на чл. 35, ал. 2 от Наредба № 3/29.10.2004 г. ищеца в регистъра
на адвокатите към ВАК. Решението на ВАдвС е влязло в сила, а вписването е
извършено на 20.02.2020 год.
В исковата си молба ищеца твръди, че членове на АС при АК-Варнса, за
периода за периода от 15.04.19 до 19.02.2020 г. като ръководен орган на АК, не
са изпълнили задължението, след отпадане пречката за упражняване на
адвокатска професия датата на изтърпяването на наказанието ЛПУАПОС по
Решение от 13.04.18 г. по д. д. 11/18 на Висш ДС на 6.07.19 год. не са взели
решение за вписване на ищеца в регистъра на АК-Варна.
Според ищеца Адвокатската колегия има качеството на възложител по
смисъла на чл. 49 ЗЗД.
Адвокатска колегия Варна (ВАК) е юридическо лице. Орган на
управление на АК е адвокатският съвет ( чл. 89, т. 1 ЗА).
По силата на нормативната уредба на АС към АК е възложено да
упражнява публично правните функции на адвокатурата, свързани с
3
регулирането на адвокатската дейност, включително по вписване на юристи в
регистъра на адвокатите към колегията чл.6 ЗА и последваща отговорност по
водене на регистъра на адвокатите към ВАК.
В правомощията на Съвета по чл. 89, т. 4 от ЗА е да води регистрите на
адвокатите.
Според ищеца членовете на АС при ВАК, са бездействали в
противоречие със Закона за адвокатурата и константната съдебна практика на
ВКС, като не са вписали го в регистъра на адвокатите в ВАК за периода от
07.07.2019 год. до 19.02.2020 год.
Според ищеца АС е следвало да го впише от датата на изтичане на
наказанието му - 07.07.19 год., което не е сторено.
Бездействието е вписването му извършено на 20.02.2020 год.
В случая противоправността се изразява в неизпълнение на вменените
задължения по вписването в регистъра на адвокатите на ВАК на лице, което е
изтърпяло срочното наложено наказание „лишаване от право на упражняване
на адвокатска професия за определен срок“ .
Според ищеца, тъй като Адвокатски съвет е колективен орган на
Адвокатската колегия и неговите членове нямат самостоятелна отговорност и
правомощия при дейността му.
Тъй като не може да ангажира отговороноста на членовете на АС, по иск
по чл. 49 ЗЗД следвна да се ангажи отговорността на възложителя /т. 7 от
Постановление № 7 от 1959 г. на Пленума на ВС, като Адвакотската колеги се
явява пасивно легитимирана по смисъла на чл.49 от ЗЗД.
Деяния на председателя на ВАК за периода от 6.12.19 г. до 19.02.2020 г.
Според ищеца Председателят на колегията е самостоятелен орган, който
представлява колегията, организира и ръководи цялостната дейност на
адвокатския съвет, свиква и председателства заседанията на адвокатския
съвет.
За периода от 6.12.19 г. до 19.02.20 г. председателят на ВАК е ответника
адв. Ю. Г.. Ищеца твръди, че той е бездействал, като е бил длъжен да издаде
разпореждане на длъжностното лице по вписванията при ВАК за вписване на
ищеца в регистъра на ВАК според Решение № 284/05.12.19 г. по гр. д. 3189/19
на ВКС.
4
Деянието на ответника според ищеца е противоправно за този период.
Противоправността се изразява в неизпълнение на вменените
задължения на председателя на ВАК ответника Ю. Г. по чл. 92 от ЗА, вр. чл.
35, ал. 2, вр. чл. 28 от Наредба №3/29.10.2004 г. на ВАдвС по вписването в
регистъра на адвокатите на ВАК на лице, което е изтърпяло наложеното
наказание „лишаване от право на упражняване на адвокатска професия за
определен срок“.
На основание чл.2, ал.1 от Наредба №3/29.10.2004 г. за водене и
съхраняване на регистрите от адвокатските съвети на ВАдвС / Наредбата/
ищеца е е следвало да бъде вписан в регистъра на адвокатите при ВАК от
длъжностно лице по вписванията на основание Решение №284/5.12.19 гр.д.
№3189/2019 г. на ВКС.
Производството по вписване НЕ ИЗИСКВА от Съвета на основание
чл.27, ал.2 от Наредбата извършването на проверка на заявените за вписване
обстоятелства.
Длъжностното лице по вписванията е задължено без решение на
Съвета, с което се постановява вписването, а на основание разпореждане на
председателя на ВАК и Решение №284/5.12.19 гр.д.№3189/2019 г. на ВКС.
Председателят на АС при АК Варна, ответника Ю. Г. НЕ ИЗПЪЛНЯВА
Решение №284/5.12.19 гр.д.№3189/2019 г. на ВКС и не разпореждане
вписването ищеца в регистъра на адвокатите към ВАК по реда на чл. 35, ал.2,
вр. чл. 28 от Наредба №3/29.10.2004 на ВАдвС.
Конкретният причинител на вредата ответника Ю. Г., който е
бездействал и не еразпоредил на длъжностното лице по вписванията към ВАК
да впише в регистъра на адвокатите към ВАК ищеца, като по този начин
виновно не е изпълнил задълженията си на основание чл. 92 от ЗА, вр. чл.35,
ал.2, вр. чл. 28 от Наредбата.
Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД на лицата, които са възложили
другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по
повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или
бездействия, и има обезпечително-гаранционна функция.
5
В този смисъл искът се предявява и против ответника Ю. Г., като
причинител на вреда.
Ищеца твръди, че за периода на изтърпяване 06.07.18 г. до 06.07.19 г. на
наложеното наказание с Решение от 13.02.18 г. по д. д. № 11/18 на Висш ДС не
е загубил качеството си на адвокат.
За периода от 7.07.19 до 19.02.2020 год. ищеца не е загубил качеството
си на адвокат.
Според ищеца с изтичане на срока на наложеното наказание на
06.07.2019 год. е отпаднала пречката за упражняване на адвокатската
професия, но ищеца не е могъл да я упражнява до момента на вписването му в
единния регистър на адвокатите, т.е. до 19.02.2020 год.
Ищеца е претърпял имуществени вреди, като пропуснатата полза от
приход за имуществото му, който не се е осъществил само поради не
вписването му в регистъра на адвокатите към ВАК.
Ищеца твръди, че е сключил договор за правна помощ от преди
налагането му на наказание ЛПУАПОС, но поради наложеното му наказание,
не е могъл да я осъществи лично.
Предвид това, че договорите са сключени при условията на наложеното
му наказание, за клиенти на ищеца, който лично преупълномощил други
адвокати, то претендираните суми представляват реална, а не хипотетична
загуба и може да бъде направено предположение за състоянието, в което
имуществото му би се намирало, ако не беше настъпило непозволеното
увреждане, съпоставено с имуществото му преди деликта.
Ищеца би имал реализирал защитата на клиентите си лично след
07.07.24 год. ако не му бяха нарушени правата.
Ищеца преди отписването му от регистъра на адвокатите към АК Варна
през 2017 год. е имал договори с клиентите, които не е могъл да изпълнява
поради отписването му.
Ищеца твръди, че ако е бил вписан на 07.07.2019 год., то защита по
договорите е могъл реализира лично, а не от друг адвокат.
Общата сума заплатена от ищеца по договорите е 19 300 лв и е
заплатена в по-голямата си част по банка, за което са приложени платежни
нареждания, а за малко част е заплатена в брой.
6
Ищеца сключил Договор за права помощ от 05.03.2019 год. с Анелия и
Станимир Неделчеви, по т. д. 88/19 на ОС Пловдив, по които получил с
платежни нареждания от 3.04.19год. и 24.04.2019 год. сумата в размер на 1 800
лв. Ищеца твръди, че е бил вписан на 07.07.19 год., би могъл да продължи
делото и част от възнаграждението да му бъде възстановено в размер на 1 000
лв. Претендираното от него обезщетение е в размер на 1 000 лв по този
договор.
Ищеца сключил Договор за правна помощ от 20.02.2019 год. с Татяна
Грудева Т.ова и Тачер АГ ООД, по която получил с платежно от 28.2.2019 год.
сумата в размер на 1500 лв.. Договорът е за защита по гр. д. 6592/18 на ВРС.
Последните две заседания са проведени на 12.07.19 год. и 22.11.19 год.,
поради което би могъл продължи защитата. Претендираното обезщетение по
този договор в размер на 1000 лв.
Ищеца е сключил договор за правна помощ от 10.08.2018 год. с ЛИС
ООД и Силвия Атанасова Павлова, по който с платежни от 31.08.2018,
3.10.2018, 6.11.2018 г. е получил сумата от 4000 лв. Договорът е за защита по
т. д. 6/18 г. на ОС Добрич. Претендираното обезщетение по този договор в
размер на 3000 лв.
Ищеца сключил договор за правна помощ от 20.04.2018 год. с Гергана и
Емил Цветанови за защита по гр. д. 3461/17 на СГС, по който му е заплатено
възнаграждение 2460 лв с платежни от 26.04.2018, 21.05.2021, 19.10.2023.
След 07.07.19 г. са проведени множество заседания. Претендираното
обезщетение по този договор в размер на 2000 лв.
Ищеца сключил договор за права помощ от 24.11.2017 год. с Николай
Иванчовски по т. д. 128/17 на СОС, по който с платежно 25.05.2018,
06.04.2022 год. получил сумата от 2000 лв. Претендирам обезщетение по този
договор в размер на 1000 лв.
Ищеца сключил Договор за права помощ от 18.09.2017 год. с Гергана и
Емил Цветанови относно гд 12008/16 на СГС, с възнаграждение в размер на 4
450 лв заплатен с платежни от 19.03.2018, 13.10.2022, 19.01.2023. Претендира
обезщетение по този договор в размер на 2000 лв.
Ищеца сключил договор за права помощ от 10.05.2018 год. с Красимир,
Митошка, Цветана Кръстеви за защита по т. д. 330/18 на ПлОС, по който с
платежни от 07.08.2018, 31.08.2018, 09.11.2022 г. получил възнаграждение в
7
размер на 3100 лв. Претендираме по този договор обезщетение в размер на
2000 лв.
Претендира размер на имуществените вреди в общ размер на 12 000 лв.
Ищеца сключил договор за правна помощ от 10.01.2019 год. за защита по
г. д. 16681/18 на ВРС на Иван и Росица Т.ови срещу сумата от 7000 лв., която
му е заплатена в брой с подписването на договора на 10.01.2019 г.
Обезщетението, което претендираме по този договор е в размер на 4 000 лв.
Ищеца е сключил Договор за правна помощ от 30.05.2018 г. за защита по
т. д. 336/18 на ВОС на Иван и Росица Т.ови, по който е получил сумата от 9000
лв в брой с подписването на договора на 30.05.2018 г.. Претендира по този
договор вреди в размер на 7 500 лв.
Ищеца сключил Договор за правна помощ от 25.01.2019 г., за защита по
т. д. 635/18 на ВОС на Албена Христова, за което получил сумата от 8000 лв в
брой с подписването на договора на 25.01.2019 год. Претендираното
обезщетени по този договор е в размер на 6 000 лв.
Ищеца сключил договор за правна помощ от 30.08.2018 год. за защита т.
д. 245/18 на ВОС Албена Христова, за което получил сумата от 9000 лв
заплатена в брой с подписването на договора на 30.08.2018 год.
Претендираното обезщетение по този договор е в размер на 6 000 лв.
Общо претендирания размер на вредите са 23 500 лв.
Ищеца претендира вреди от пропуснати ползи, на базата на доходите му
през предната година 2016 г. и текущата година 2017 г. на налагане на
наказанието.
Според декларации подадени в Националната агенция по приходите от
от ищеца за 2016 год. годишния му доход е в размер на 47 036 лв или средно
месечно 3 920 лв.
Според декларацията за 2017 г., годишния му доход е в размер на 31 545
лв. дейноста е /преустановена на 15.09.2017 год./, а средномесечния му доход
за 2017 год. е 3 711 лв. Според ищеца този спад през 2017 г. спрямо 2016 г. е
поради провежданите 18 дисциплинарни дела и пряката ангажираност на
ищеца в над 80-те съдебни заседания, което пряко се отразява с намаления на
доходите поради намалената му физическа възможност лично да обслужва
клиентите си и да консултира нови клиенти.
8
Според ищеца средномесечен доход за 2016 и 2017 г. е в размер на 3 815
лв. Според ищеца след вписване в регистъра на ВАК, може обосновано да се
предположи, че доходът му би бил в размер на 3 815 лв месечно.
Период през който ищеца не е упражнявал адвокатска професия е
7.07.2019 год. до 19.02.2020 год., поради не вписването му регистъра на
адвокатите при ВАК – 7 месеца и 12 дни.
Претендирани вреди от загубата на месечни доходи според ищеца са
общ размер 27 993 лв.
Ищеца твърди, че са му причинени и неимуществени вреди засягане на
честта, достойнството, доброто име на ищеца в обществото.
Според ищеца през годините е изградил високо обществено доверие,
придобил е изключителна популярност, като адвокат, общественик и
защитник на човешки права.
В настоящият случай авторитетът на ищеца като адвокат е бил сериозно
увреден от не вписването му след изтърпяване на наказанието на 6.07.19 год.
Не вписването му е използвано от медиите, за да бъде злепоставян в
обществото.
Не вписването е пречка да бъде допуснат да участва в самоуправлението
на адвокатурата в Общото събрание на ВАК през 2020 год., да се кандидатира
за делегати на Общото събрание на адвокатите от страната през 2020 год., да
присъства на заседанията на АС при ВАК, да обжалва решенията, да участва в
дебати по много от въпросите на адвокатурата, правосъдието, защитата
правата на човека. Всяко искане ищеца за процесният период за участие в
качеството му на адвокат в самоуправлението на адвокатурата, общественият
дебат и др. е било отхвърляно че не е вписан в регистъра на адвокатите при
ВАК.
Това е засегнало честта, достойнството, доброто име ищеца, като
размерът на неимуществените вреди, съда следва да определи по
справедливост
Размер на претендирани вреди от загубата на месечни доходи – общо 14
000 лева.
Ищеца твръди, че са му причинени неимуществени реди от претърпени
болки и страдания физически и психически
9
През исковия период поради ищеца се е притеснявал за бъдещето си,
как да се издържа и да издържа съпругата и сина си. Липсата на възможност
за работа и доходи, го поставя в положение на задлъжнялост и невъзможност
да си заплаща данъчните задължения.
Синът и съпругата на ищеца са прижевели тежко, че той не може да
упражнява професията си въпреки отпаднала пречка за това.
Тези страдания водят до тежко преживяване на положението от ищеца.
Неизвестността от това кога ще може спокойно да упражнява
професията си, унижението от това, че въпреки отпадналата пречка, без липса
на наложено наказание ищеца е лишен от право да упражнява адвокатска
професия.
Изпитвал чувство на безпомощност, че не може да се защити в
продължение на 7 месеца и 12 дена законните си права и да работи му
причиняват страдания и болка.
Размер на претендирани вреди от загубата на месечни доходи – общо 20
000 лв.
Моли съда да постанови решение, с което:
ОСЪДИ АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ ВАРНА, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца
причинените вреди в размер на 67 950 лв, за периода от 07.07.2019 до
06.12.2019 год., представляващи имуществени вреди в размер на 43 950 лв,
неимуществени вреди в размер на 24 000 лв, ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от деня на причиняване на вредата - 07.07.2019 г. до датата
на предявяване на на иска, която претендира само за периода от 04.09.2021
год. до 04.09.2024 в размер на 24 028,76 лева, върху целия размер на
дължимото ми обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, от
дата на завеждане на иска до окончателното й изплащане.
ОСЪДИ АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ ВАРНА и Ю. Г. Г., солидарно ДА
ЗАПЛАТЯТ на ищеца причинените вреди в размер на 29 483 Лева, за периода
от 06.12.2019 до 19.02.2020 год., представляващи сумата от 19 483 лв за
имуществени вреди и сумата от 10 000 лв неимуществени вреди, обезщетение
за забава равно на законната лихва върху главницата, считано от деня на
причиняване на вредата 07.07.19 г. до датата на предявяване на настоящия
иск, която претендира за периода от 04.09.21 г. до 04.09.24 в размер на 10
10
425,89 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на иска до й окончателното изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Адвокатска колегия Варна, действаща черз процесуален
представител по пълномощие.
В отговора се оспорват въведните твърдения относно момента на
изтърпявани на наложеното второ наказание „лишаване от право да
упражнява адвокатска професия“. В отговора се твръди, че решението, с което
е било наложено първото наказание на ищеца е обнародвано на 10.10.2017 г. за
срок от девет месеца, който изтича съответно на 10.07.2018 г. Поради
обнародване на решението на Висшия дисциплинарен съд, с което е наложено
второто идентично наказание на ищеца, по време на изтърпяване на първото
наказание.Според ответника, второто наказание на ищеца е изтекло на
10.07.2019 год.
Според ответника с изтичане на срока на наложеното наказание не
настъпва автоматично възстановяване на правата на наказаното лице, следва
адвокатският съвет да обследва налице ли са пречки за вписване на адвоката в
регистъра на адвокатите по чл.6 от Закона за адвокатурата.
Този изов се налага от Рещение на ВКС № 284 / 04.12.2019 г. по гр.д. №
3189 / 2019 год.
В изпълнение на решението на ВКС по т.д. № 3189 / 2019 г. ищецът е
бил поканен нееднократно за това да представи необходимата като
приложение на заявлението му декларация за липса на пречките по чл. 5, ал.2
от Закона за адвокатурата.
Според ответника Ззаявление с вх. N2 1026 / 27.05.2019 г. АС от ищеца е
предявено преждевременно.
Не оспорва, че по подадено заявление от ищеца за вписване в регистъра
на адвокатите с вх. № 1289 / 10.07.2019 год. АС не е формирал кворум и не е
взел решение.
Не оспорваме, че по заявление с вх. № 3746 / 07.08.2019 г. е налице
мълчалив отказ на АС, отменен от Висшия адвокатски съвет с решение от
08.11.2019 г.
11
Не оспорва, че АС е постановил отказ да впише ищеца в регистъра на
адвокатите с решение № 1302 / 10.01.2020 г., като е изложил обстоятелства, на
които отказът се основава.
Не оспорва, че ищецът е бил вписан в регистъра на адвокатите с
решение на Висшия адвокатски съвет с решение 1254 / 25.01.2020 г.
Оспорва периодите, посочени от ищеца като време, за което претендира
да бъде ангажирана отговорността на АК Варна за вреди.
Според ответника след постановяване на решението на ВКС по гр.д. №
3189 / 2019 г. от 04.12.2019 г. за АС Варна е възникнало задължение да впише
ищеца в регистрите на адвокатите, но СЛЕД ПРЕДСТАВЯНЕ ОТ НЕГОВА
СТРАНА НА ВСИЧКИ ИЗИСКУЕМИ ДОКУМЕНТИ, установяващи
изпълнението на изискванията на чл. 4 и чл. 5 от ЗА. Крайният период, за
който би могло евентуално да бъде ангажирана отговорността на ответника е
датата на влизане в сила на решението на Висшия адвокатски съвет -
25.01.2020 г.
Според ответника не е налице ФС на чл. 49 от ЗЗД за ангажиране на
отговорността му.
Ответника АК Варна няма качеството на възложител на АС, който е
нейн орган по смисъла на чл. 79 от ЗА.
АС не е извършил неправомерни действия. Второто наказание следва да
се счита изтекло не на 10.07.2019 год., поради невъзможността за кумулиране
на двете наказания.
Според ответника ищеца не е бил вписан от АС Варна след изтърпяване
на второто наказание по негова вина, в евентуалност и при съпричиняване,
тъй като не е представил на съвета документи, установяващи липсата на
пречки същият да бъде вписан в регистъра на адвокатите - декларация по чл.
5, ал. 2 от ЗА.
В този смисъл в решението си по гр.д. № 3189/ 2019 г. по описа на ВКС,
Четвърто ГО ВКС, според чл.6 ал.2 от ЗА, Адвокатският съвет проверява дали
са налице предпоставките за придобиване на права на адвокат и в едномесечен
срок от подаването на молбата се произнася с мотивирано решение.
С писмо с изх. № 3070 от 28.06.2019 год., ответника е поканил ищеца да
се яви в заседанието, насрочено за 02.07.2019 г. от 13.00 часа за изслушване по
12
повод заявлението му за вписване и нередовността на искането му, предвид
липсата на декларация за липса на пречки по чл.6 , ал.2 от Закона за
адвокатурата.
В заключение, причина за това ищецът да не бъде вписан в регистъра на
адвокатите по подадените от него заявления не е поради виновно действие или
бездействие на АС при ВАК, а единствено поради неизпълнението от страна
на ищеца на задължението му да представи декларация за липса на пречки по
чл. 5, ал.2 от Закона за адвокатурата, изискуема на основание чл. 6, ал. 2, т. 2
от Наредба № 3 от 29.10.2004 г. за водене и съхраняване на регистрите от
адвокатските съвети.
В този смисъл не е налице противоправност в действията и решенията
на Варненския адвокатски съвет, който е действал в изпълнение на решението
на ВКС.
Оспорва се в отнговора, твръденията ищецът да е претърпял
имуществени и неимуществени вреди от невписването му в регистъра на
адвокатите през периода 07.07.2019 г. до 06.12.2019 г., както и да е налице
причинно следствена връзка между невписването му в регистъра на
адвокатите и претендираните от него имуществени и неимуществени вреди.
Според ответника претендираната вред от ищеца вреда е предполагаема.
След наложени и изтърпяни две наказания „ лишаване от право да упражнява
адвокатска професия" ищецът не би имал доходи, сравними с тези от 2016 и
2017 год.
Ищецът претендира вреди от пропусната полза от това, че преди
налагане на наказанието бил сключил договори за правна помощ с клиенти,
които поради невписването му през посочения период не могъл да изпълнява
лично.
Поддържаме възражение за това, че ищецът е нямал договори за правна
помощ с посочените клиенти.
Оспорва, че ищецът да е пропуснал полза в размер на 25 000 лева по
описаните от него договори.
Излага конкретни възражение по всеки договор.
В заключение ищецът не е претърпял твърдяната имуществена вреда в
посочения размер по вина на ответника. Не налице сигурност на ползите,
13
които ищецът претендира като пропуснати по вина на АС при ВАК.
Липсва причинно следствена връзка между вредата, описана като
пропусната полза за ищеца, и невписването му от Адвокатския съвет при АК
Варна в регистъра на адвокатите, воден от него, след 10.07.2019 г.
Посочмените съдебни дела са образувани през период на изтърпяване на
наложено на ищеца наказание „ лишаване от права да упражнява адвокатска
професия'' , поради което няма как същият да е получавал мандат за
процесуално представителство за конкретните дела, а ако е получил, той е
действал в нарушение на закона. Представените в негова полза пълномощия
са с дати предхождащи съдебните дела, същите са общо формулирани, като не
може да се направи извод за връзка на тези пълномощия с конкретните
съдебни производства.
Оспорва твръденията ищецът да е претърпял имуществени и
неимуществени вреди от невписването му в регистъра на адвокатите през
периода 07.12.2019 г. до 19.02.2020 г. в размер на 10 500 лева, както и да е
налице причинно следствена връзка между невписването на ищеца в
регистъра на адвокатите и претендираните от него имуществени и
неимуществени вреди. Твръди, че изложените от ищеца обстоятелства не
установяват обективни факти от действителността, от които да произтича
сигурна възможност той да реализира доходи в посочените размери. В
представените от ищеца договори с адв. Ашикова и адв. Велчев липсва
уговорка за тяхното прекратяване при възстановяване на правата на ищеца, а
още по малко за връщане на част от платеното им възнаграждение.
В заключение, твръди, че исковете са изцяло неоснователни и
недоказани.
Според ответника при определяне на размера на обезщетението следва
да бъде взето предвид обстоятелството, че фактът на двукратно лишаване на
ищеца от адвокатски права неминуемо би довел до намаляване на доход за
процесния период. В този смисъл прякото позоваване на дохода на ищеца за
2016 г. е напълно неуместно и лишено от основание.
Неоснователно е искането на ищеца в обезщетението да бъдат включени
дължимите от него годишни данъци за 2017 и 2018 год.
Ответника оспорва твърденията на ищеца за качествата на собствената
му личност, както и че се ползвал с висока степен на обществено доверие, че е
14
придобил изключителна популярност като адвокат, общественик и защитник
на човешките права.
Налаганите на ищеца двукратното наказание лишаване от адвокатски
права, категорично опровергава горните твърдения. Твърденията на ищеца за
изключителната му популярност като адвокат и обществено доверие се
опровергават от множеството жалби на граждани срещу негови действия,
както и съдии срещу поведението в съдебна зала и начина на упражняване на
адвокатските му права.
Твърденията за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи
се в невъзможност да предлага решения на проблеми при упражняване на адв.
професия до АС Варна и да присъства на заседанията на АС при ВАС, са
изцяло несъстоятелни.
Според ответника липсва сигурност от тяхното осъществяване и са
лишени изцяло от основание.
Не оспорва съществуването на решение № 1302/10.01.2020 г., с което АС
при АК Варна е приел, че ищецът няма необходимите нравствени и
професионални качества да упражнява адвокатската професия с цитираните от
ищеца мотиви, като твърдим, че същото е основателно, а всички изложени
съображения в него верни и лесно доказуеми.
В заключение претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди за
периода от 07.12.2019 г. до 19.02.2020 г. в размер на 4000 лева. е изцяло
необоснована и недоказана по размер и основание.По претенцията за
неимуществени вреди от претърпени болки и страдания физически и
психически за периода 07.07.2019 г. до 06.12.2019 г. е изцяло неоснователна.
Оспорва твърденията за главоболие, мъка, душевна болка, проблеми със
съня и отчаяние у ищеца през посочения период. Според ответника
ирелевантни за спора преживяванията на детето и съпругата на ищеца през
посочения период.
По претенцията за неимуществени вреди от претърпени болки и
страдания физически и психически за периода 07.12.2019 г. до 19.02.2020 г. в
размер на 6 000 лева, също оспорва като неоснователна.
В заключение :
Не е налице фактическият състав на чл. 49 от ЗЗД, за да бъде ангажирана
15
отговорността на АК Варна за вреди, причинени от действия или бездействия
на АС Варна;
Не налице сигурна и реална вреда за ищеца под формата на пропусната
полза;
Не е налице причинно следствена връзка между твърдените от ищеца
имуществени и неимуществени вреди и действията и бездействията на АС при
АК Варна.
Презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД следва да се счита оборена.
Моли съда да постановите решение, с което да отхвърли предявените
искове като изцяло неоснователни.
Претендира направените разноски.
С отговора са представени писмени доказателсва и са направени
доказатлествени скания.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Ю. Г. Г., действащ чрез процесуалния си представител по
пълномощие, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.
Моли съда да го отхвърли и да присъдите на ответника направените по
делото разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Оспорва твърденията в исковата молба досежно това, че ищецът е
изтърпял наложените му дисциплинарни наказания „лишаване от право да
упражнява адвокатска професия"' на 07.07.2019 год.
Излага аргументи аналогични с тези на първия ответник, с които
обосновава тезата, че второто дисциплинарно наказание ищеца е изтърпяно на
10.07.2019 год.
Излага подробни аргументи, които следва да се обсъждат по съществото
на спора.
Ответника оспорва като невярно и твърдението, че след изтърпяване на
наказанието дисциплинарно наказаният адвокат се вписвал „автоматично" в
регистъра на адвокатите на ВАК.
Аргументите са аналогични на първия ответник и не се следва да се
възпроизвеждат.
В отговора ответника оспорваме твърдението, че в периода от 15.04.2019
16
до 19.07.2020г. подадените от ищеца заявления до АС - Варна са били
основателни.
В отговора ответника Ю. Г. оспорва като невярно твърдението, че в
качеството си на председател виновно е нарушили чл. 6, ал.2 ЗА, съобразно
въведените от ищеца твърдения.
В отговора оспорва като невярно твърдението, че АС имал „последваща
отговорност по водене на регистъра на адвокатите към ВАК".
Оспорва като невярно твърдението, че членовете на АС при ВАК са
действали виновно.
Оспорваме като невярно твърдението, че АС - Варна е приел
противоправно решения № 1301/10. 01. 2020г. както и № 1302/10.01.2020г., с
което е постановен отказ за вписване поради липса на предвидените в ЗА
предпоставки.
Оспорваме като невярно и твърдението, че АС - Варна
незаконосъобразно не изпълнил решение № 284/05.12.2019г., постановено по
гр. д. № 3189/2019г. на Върховния касационен съд.
Оспорва като невярно и неоснователно твърдението, че ответника Ю. Г.
(тогава председател на АС - Варна) са причинили вреда на ищеца.
Оспорва като невярно и лишено от основание твърдението, че
длъжностното лице по вписванията е задължено без решение на АС, с което се
постановява вписването, да извърши такова само но основание разпореждане
на председателя на АС.
Оспорва като невярно и неоснователно твърдението, че председателят
на АС при АК Варна, адв. Ю. Г. незаконосъобразно не е изпълнил решение №
284/2019г. на ВКС.
Според ответника невярно и неоснователно е твърдението, че
единствената пречка за получаване на доходи от адвокатска професия е била
създадена от АС - Варна и ответника като негов председател чрез
постановените откази и бездействие за вписването му в регистъра, което да се
намира в причинно следствена връзка с твърдяната имуществена вреда.
Ответника оспорва твърдението, че ищецът е пропуснал ползи като не е
реализирал приход, който не се бил осъществил поради не вписването му в
регистъра на адвокатите.
17
Оспорва твърдението, че общата сума, платена от ищеца по договорите е
била 19 300 лв. и е заплатена.
Оспорва твърдението на ищеца, че претендира вреди от „очаквана
бъдеща загуба на доходи.
Според ответника на обезщетение подлежи само претърпените вреди, не
и бъдещите.
Оспорва като неверни и недоказани твърденията на ищеца, че:
а), за 2016г. е реализирал годишен доход от адвокатска професия в
размер на 47 036 лв., от което следвало, че средномесечен доход е бил 3 920
лв.
б). за 2017 г. е реализирал годишен доход от адвокатска професия в
размер на 31 545 лв., от което следвало, че средномесечният му доход е бил 3
711 лв.
в), бил се ангажирал предимно с водените срещу него 18
дисциплинарни дела, по които били проведени над 80 съдебни заседания,
което пряко се отразявало на намаляването на доходите поради намалената му
„физическа възможност лично да обслужва клиентите си и да консултира нови
клиенти.
Оспорва ищеца да е търпял „вреди от загубата на месечни доходи в общ
размер 27 993 лева".
Оспорва като неоснователно и недоказано твърдението, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди, които се изразявали в засягане на неговата
чест и достойнство, както и доброто му име в обществото.
Оспорва като невярно и неоснователно е твърдението, че невписването
му в регистъра било използвано от медиите за да бъде злепоставян в
обществото.
Оспорва и твърдението, че ищеца е бил лишен неоснователно от правото
да упражнява адвокатска професия за 7 месеца и 9 дена, от което бил
претърпял вреди от „загубата на месечни доходи - общо 14 000 лева.
Невярно е твърдението, че ищецът претърпял неимуществени вреди от
„незаконната забрана да упражнява адвокатска професия и всякаква друга
трудова дейност.
Твърденията на ищеца по отношение на преживяванията на членовете
18
на неговото семейство са неотносими към претенцията му за неимуществени
вреди.
Оспорва твърдението, че ищецът е ефективно е изтърпявал наказание по
д. д. 19/2017 год. и д. д. 11/2018 год. ВДС, тъй като не е върнал адвокатската
си карта, нито е премахнал табелите, указващи, че помещението, в което се
намира, е адвокатска кантора, нито е предприел действия да се освободи от
давените му пълномощни преди влизане в сила на решенията за лишаване от
права, нито най-сетне е преустановил поемането на нови дела от клиенти,
които не е уведомил, че няма право да представлява като адвокат, защото е
лишен от правото да упражнява адвокатска професия.
Оспорва като невярно твърдението, че представителната власт на
Маринела Ашикова и Пламен Велчев след 07.07.2019г. би могла да бъде
оттеглени и възстановяване на част от заплатената сума, защото са
разполагали с пълномощни, подписани от ответниците по исковете.
Според ответника ищецът е изтърпял наложените му дисциплинарни
наказания „лишаване от право да упражнява адвокатска професия" на 10. 07.
2019 год.
Според ответника вписвания в регистрите на адвокатурата се извършват
единствено и само въз основа на решение на АС, а в изрично посочените в
закона случаи - по решение на ВАС.
Излага аргументи.
Оспорва, твърденията, че ответника в качеството си на председател на
АС е нарушил чл. 6, ал. 2 ЗА.
Оспорва твърдението, че АС и ответника Ю. Г. не били изпълнили
Решение № 284/05.12. 2019г. по гр. д. 3189/19г., ВКС, ГК, IV г.о., за вписване
на ищеца в регистъра на адвокатите при ВАК.
Излага подробни аргументи.
Оспорва като неоснователно и недоказано твърдението на ищеца, че
единствената пречка за получаване на доходи от адвокатска професия е била
създадена от АС - Варна и неговият председател чрез постановените откази и
бездействие за вписването му в регистъра на адвокатите, което да се намира в
причинно следствена връзка с твърдяната имуществена вреда.
Оспорва, като неоснователно, твърдението на ищеца, че е пропуснал
19
ползи поради невписването му в регистъра на адвокатите.
Излага подробни аргументи, като за нуждите на настоящото
производство, съдът не следва да ги обсъжда.
Оспорва като неоснователни и неверни твърденията на ищеца относно
реализираните от него доходи през 2016 и 2017г.
Излага аргументи, по които съдът дължи отговор по съществото на
спора.
Оспорва въведените твърдения, ищецът да е претърпял неимуществени
вреди, които се изразявали в засягане на неговата чест и достойнство, както и
доброто му име в обществото.
Оспорва като невярно твърдението, че не вписването на ищеца в
регистъра било използвано от медиите за да бъде злепоставян в обществото
при условие,, че той „не е допускан до медиите и по този начин не е имал
възможност да участва в обществения дебат по много от въпросите на
правосъдието, защитата правата на човека".
Оспорва твърдението, че на ищеца са причинени вреди поради
недопускането му да участва в самоуправлението на адвокатурата, в Общото
събрание на адвокатите от ВАК през 2020 год.,
Оспорва твърдението, че ищеца е бил лишен неоснователно от правото
да упражнява адвокатска професия за 7 месеца и 9 дена, от което бил
претърпял вреди от „загубата на месечни доходи - общо 14 000 лв" (10 000 лв.
по първият иск и 4 000 лв. по втория). Излага подробни аргументи.
Оспорва твърдението, че ищецът е изтърпявал каквото и да е наказание
по д. д. 19/2017 год. и д. д. 11/2018 год. ВДС, тъй като ищеца не е
преустановил упражняването на адвокатска дейност.
С отговора са представени писмени доказателства.
Съдът като съобрази твърденията на страните, както и направените
искания по доказателствата, намира за установено следното:
Предявени са два субективно съединени иска, от един и същ ищец, като
първия иск против АДВОКАТСКА КОРЛЕГИЯ ВАРНА е с правно основание
чл. 49 от ЗЗД, а втория иск против АДВОКАТСКА КОЛЕТГИЯ ВАРНА И
ответника ЮЛИАН геогиев е правно основание чл.45 в вр. чл.49 от ЗЗДот ЗЗД.
По предявени иск против АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ ВАРНА.
20
Предявения иск е за обезщетение от ответника На причинени на ищеца
вреди, като възложител на работа на преките причинители на вреди, който
отговаря по смисъла на чл.49 от ЗЗД за техните виновни противоправни
действия, от които са настъпили вредиТЕ.
Според постановките на Постановление № 7 от 1959 год., Пленум на
ВС юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от
техни служители при или по повод изпълнение на възложената им работа и
тогава, когато не е установено, кой конкретно измежду тях е причинил тези
вреди.
Отговорност по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило
работата другиму, когато вредите са причинени виновно от лице, на което е
възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на
възложената работа или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на
работата.
С оглед характера на отговорността по чл. 49 ЗЗД, отговорност за чужди
виновни противоправни действия като обезпечително-гаранционна
отговорност, съдът възлага в тежест на ищците да установи със всички
допустими доказателствени средства, че ответниците юридически лица са
възложители на работа на преките причинители на вреди.
Втория иск е за солидарното осъждане на двамата ответници
АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ ВАРНА и ответнка Ю. Г. Г. и намира правното си
основание чл.45 в вр. чл.49 от ЗЗД.
Предявения иск е против прекия причинител на вреди и обективно
съединени иск по чл.49 от ЗЗД, против солидарно задължени лица като прекия
причинител на вреди и възложителя му работата в кръга, на която са
причинили вредите
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД възложителят на работа, отговаря
за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази
работа.
Отговорността при деликт между прекия причинител на вреда и
възложителя на работа при изпълнението, на която е причинена вредата е
солидарна.
21
В случая се твръди налице съставът на чл.45 от ЗЗД, осъществен чрез
бездействие, при нормативно уредено задължение за действие на ответника Г.
и поради тази причина, виновно са причинили на ищеца вреди, като това им
бездействие е в причинно следствена връзка с причинените вреди и
извършено виновно, за което е установена презумция.
Отговорността на Адвокатска колегия –Варна по чл.49 ЗЗД.
Това е отговорност за чужди виновни противоправни действия, поради
което тя има „обезпечително-гаранционна функция” по отношение на
пострадалия в случая ищеца
Безвиновната отговорност по реда на чл.49 ЗЗД, може да се ангажира
след като се докаже, че вредите са причинени от лице, на което отговорният по
чл. 49 ЗЗД е възложил работа и вредите са причинени при или по повод
изпълнението й.
За възникване на отговорността по чл.49 ЗЗД са необходими следните
предпоставки: да са причинени вреди на пострадалия ищеца, да са причинени
от ответника Юлиан Г., както се твръди, на което ответника АДВОКАТСКА
КОЛГИЯ ВАРНА по чл.49 ЗЗД е възложил работа, вредите са причинени при
или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника и са
причинени виновно.
Вина като субективно отношение се търси не от възложителя на
работата, а от прекия причинител, която по силата на закона се презюмира.
Предявен е иск с правно основание чл.84 ал.3 от ЗЗД за законна лихва,
считано, считано от деня на причиняване на вредата - 07.07.2019 г. до датата
на предявяване на на иска, която претендира само за периода от 04.09.2021
год. до 04.09.2024, която по първия иск е в размер на 24 028,76 лева, а по
втория иск в размер на 10 425,89 лева.
Съдът указва на ищеца, че е негова тежест да докаже по реда на пълно и
главно доказване - и настъпилите вреди, ответника АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ
ВАРНА, като юридическо лице са възложители на работа на преките
причинители на вреди, които в случай са неизвестни, вида и характера на
причинените имуществени, вида и характера на причинени неимуществени
вреди, тяхната продължителност, интензитет и др. имащо значение за
определяне на техния справедлив размер. В тежест на ищеца съдът възлага да
докаже и размер на иска за обезщетение за забава за претендирания период.
22
Съдът възлага на ответниците да докажат всички въведени възражения,
обосновани с твърдения, от които черпят благоприятни за себе си последици.
След като се запозна с депозираната искова молба и постъпилия отговор,
съдът следва да се произнесе по въпросите визирани в чл. 140 и сл. от ГПК.
Съдът намира, че представените с исковата молба и отговор писмени
доказателства, са относими и допустими и следва да бъдат допуснати като
такива, като по тяхното приемане съдът ще се произнесе в открито съдебно
заседание по делото, като съобрази и въведеното ответника възражение, за
неосътносимост на част от писмените доказателства.
Искането за допускане на провеждане на съдебно икономическа
експертиза е нередовно. Ищеца се домогва да доказва обезщетение за
временна нетрудоспособност, което е вследствие на обективини причини –
заболяване. В случая се претендира имуществени вреди като прапуснати
ползи със сигурен характер, които не могат да се причислят като размер и
методика на изчисляване към „обезщетението за временна
нетродуспособност“.
В този смисъл това процесуално действие е нередовно, а тази
нередовност следва да се отстарин по реда на чл.101 от ГПК.
Съдът следва да укаже на ищеца, че не сочи доказателства за
причинените му неимуществени вреди.
По направените от ответника АК-Варна и Юлиан Г., доказателствени
искани, съдът следва да отложи произнасянето си след становище на ищеца.
Направеното от ответника Юлиан Геогиев иска за допускане на
свидетели е нередовно, тъй като не са посочени конкретните факти, които ще
се установяван с исканите свидетели, която нередовност следва да се отстарни
по реда на чл.101 ал.3 от ГПК.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
На страните по делото следва да бъде дадена възможност в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да
изразят писмено становище по доклада на иска, като на ищеца се връчи препис
от писмения отговор на ответника.
С оглед на горното, съдът
23
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад:
Предявени са два субективно съединен иска пълвия с правно сонование
чл. 49 от ЗЗД втория иск с правно основание чл.45 в вр чл.49 от ЗЗД и по иск
по чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, относно претендирания период.
На осн. чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, УКАЗВА на ищеца, че е в негова
тежест да установи всички изложени факти, от проявлението на които твърди
да е възникнало спорното материално право, посочени в мотивите.
На осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, УКАЗВА на ответниците, че в негова
тежест е да установи всички направени възражение, право-изключващи и
право-погасяващи факти и твърдения, от които черпи благоприятни за себе си
последици.
На осн. чл. 146, ал.4 ГПК:
ДОПУСКА като писмени доказателства по делото приложените с
исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ на основание чл.101 от ГПК процесуалното
действие на ищеца за провеждане на СЪДЕБНО ИКОНОМИЧЕСКА
ЕКСПЕРТИЗА, КАТО НЕРЕДОВНО.
УКАЗВА на ищеца в седмичен срок, от получаване на препис от
настоящото определение, да изправи неродовноста на това процесуално
действие, като заяви, какво е значението към заявения правен спор
установяване на „размер на паричното обезщетение за временна
нетрудоспособност на ищеца за периода от 07.07.2019 год. до 19.02.2019 год.
при базо на доходите от 2018 год.“.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че ако в дадения срок не изправи
нередовонст ана това процзесуално действие, на осонавине чл.101 ал.3 от
ГПК, съдът ще приеме че то не е извършвано.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ на основание чл. 101 от ГПК процесуалното
действие на ответника Юлиан Геогиев, за допускане на свидетели като
НЕРЕДОВНО.
УКАЗВА на ответника, В СЕДМИЧЕН СРОК ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА
24
ПРЕПИС ОТ НАСТОЯЩОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ да изправи неродовноста на
това процесуално действие, като посочи, кои конкретни факти и
обстоятелства ще установява с исканите свидетели, която нередовност следва
да се отстарни по реда на чл.101 ал.3 от ГПК.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че ако в дадения срок не изправи
нередовонаста на това процесуално действие, на основавине чл.101 ал.3 от
ГПК, съдът ще приеме, че то не е извършвано.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства, за вида, характера,
интензивноста и продължителноста на причинените болки и страдания,
претендирани като неимуществени вреди.
ОТЛАГА произнасянето си по направените останали доказателсвени
искания, на ответниците, след становище на ищеца по тяхната допустимост,
относимост и необходимост
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно
заседание на 21.01.2026 год. от 16.00 часа, за която дата и час да се призоват
страните. На страните да се връчи препис от настоящото определение, което
съдържа проекта за доклад.
На ищеца да се връчи препис от отговорите на исковата молба и
приложения.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, в едноседмичен срок от получаване
на препис от настоящото определение, да изразят писмено становище по
доклада на иска.
УКАЗВА на страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал.3 ГПК, че
съществуват възможности за извънсъдебно разрешаване на възникналия спор
- медиация или друг способ за доброволно уреждане.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява,
че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора,
който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на
спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за
медиацията
РАЗЯСНЯВА, че медиатора може да съдейства на страните за
25
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат
да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на
съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към
Окръжен съд - Варна, адрес гр. Варна ул. „Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата,
в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора
за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail:
*********@***.**.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация
следва да уведомят съда.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
26