РЕШЕНИЕ
№ 625
гр. София, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20241110216599 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. С. П. срещу наказателно постановление
/НП/ № **********г., издадено от началник група О”ПП”-СДВР, с което на
жалбоподателката М. С. П. е наложено административно наказание глоба в
размер на 20.00 /двадесет/ лв. на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на
чл. 20, ал. 1 ЗДвП и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП административно
наказание „глоба“ в размер на 100 / сто /лв. и „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от един месец за нарушение на
чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ от ЗДвП.
В жалбата си М. П. сочи, че не е съгласна с фактическите констатации в
акта. Твърди, че издаденото наказателно постановление е неправилно. Иска
същото да бъде отменено.
В съдебното заседание, в което е приключило съдебното следствие,
жалбоподателката редовно призован, се явява. Тя поддържа жалбата си и
доводите в нея. Иска от съда да отмени издаденото наказателно
постановление. Твърди, че е останала много изненадана, когато е потърсена в
последствие, тъй като на процесната дата при преминаване е прибрала
1
огледалата, изчаквали се автомобилите да преминат един по един, тъй като
било много тясно, като след разминаването е продължила и спряла след около
100 м. пред магазин, в който е останала двадесет минути.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР не изпраща представител. По делото
са постъпили писмени бележки. Иска се от съда да потвърди процесното
наказателно постановление. Претнедират се разноски. Софийски районен
съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 12.08.2024г., около 12:59 ч. в гр. С., по ул. „Г. Д.“ и ул. „******“ в кв.
„Л.“ К. п., свидетелката Дж. Т. отивала към Общината, като управлявала лек
автомобил „Р. Л.“. Тъй като имало много превозни средства, с много
паркирали превозни средства от едната страна, за да се осъществи
разминаване на автомобилите свидетелката следвало да направи път. При
преминаване на лекия автомобил, управляван от жалбаподателката П. – л.а.
„М. ******, с ДК № ********, последният при разминаването ожулил л.а.
„Р.Л.“ – по задна броня и калник. След преминаването на автомобила, същият
продължил движението си. Останалите автомобили също преминали.
Свидетелката Т. слязла от автомобила си и видяла щетите, издала и звуков
сигнал, но л.а „М.“, продължил движението си. Свидетелката Т. записала
данните на превозното средство и позвънила на КАТ. На място пристигнал
полицейски екип, като св. П. снел данни от св. Тодорова. Съставен бил
протокол за ПТП и скица. На 30.09.2024г. М. П. попълнила декларация, в
която отразила на 12.08.2024г. тя да е управлявала превозното средство л.а.
„М. *******“ с ДК № *****.
Въз основа на съставените документи на 30.09.2024г. св. Станилов
съставил АУАН, като в него описал фактическите констатации по случилото се
и квалифицирал извършеното като осъществяващо административно
нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДвП и по чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ от ЗДвП.
Въз основа на акта при идентична словесна обосновка и правна
квалификация на соченото нарушение е съставено и атакуваното НП, с което
на жалбоподателката М. П. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20.00лв. за първото нарушение и глоба в размер на 100 лв. и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един
2
месец за второто нарушение.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на
показанията на св. С., Св. П., св. Т., както и въз основа на писмените
доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК към материалите по
делото - АУАН, протокол за ПТП, декларации на водача, заповед на министъра
на вътрешните работи, справка-извлечение за извършени нарушения и
наложени на жалбоподателя административни наказания по ЗДвП.
Гореизброените доказателства единно и непротиворечиво изграждат
фактическата обстановка по случая. Между същите не съществуват
противоречия и несъответствия, с оглед на което съдебният състав ги
кредитира в цялост. Свидетелските показания очертават фактите, касаещи
настъпването на пътнотранспортното произшествие, поведението на водачите
в него.
От показанията на свидетелите, които съдът кредитира, защото са
последователни, логични и кореспондират с останалите доказателства по
делото, се установи св. Т. да е лицето възприело механизма на
произшествието, настъпването на същото, водача и рег. номера на автомобила,
причинил произшестивето, респективно поведението на този водач след това.
В този аспект са и писмените данни.
Така съпоставяйки тези показания с останалите писмени доказателства
и с показанията на свидетелите П. и С., съдът прие доказателствената
съвкупност да е единна и непротиворечива.
Тъй като гласните доказателствени средства подкрепят въведеното в
АУАН, същия може и следва да се ползва от съда като писмено доказателство,
относно дата, място, време на съставяне на същия.
Съдът кредитира като писмено доказателство наличната декларация, от
която установи да е спазена процедурата въведена в ЗДвП относно
предоставяне възможност на собственика на превозното средство да посочи,
кой е управлявал същото на въведената в акта дата и последният да е отразил
именно той да е управлявал автомобила.
От доказателствената съвкупност се установява с нужната степен на
стабилност след разминаването на превозните средства жалбоподателката да е
продължила движението си. По делото липсват доказателства, които да
3
установяват същата да е възприела настъпването на ПТП с лек автомобил
„Р.Л.“. Следва да се посочи, че в показанията си свидетелката Т. сочи да е
слязла от превозното си средство и тогава да е възприела щети по него,
другите автомобили да са продължили движението си. Липсват доказателства,
сочещи водачът на л.а. „М.“ да е възприел тези щети. Такива факти в АУАН и
последвалото го НП не са и описани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения в
закона срок, от процесуално легитимирано за това лице, срещу акт подлежащ
на съдебен контрол пред настоящата инстанция, но разгледана по същество тя
е частично основателна.
Видно от приобщената по делото заповед на министъра на вътрешните
работи АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, както в АУАН, така
и в НП следва да бъде описано както самото нарушение, така и
обстоятелствата, при които то е извършено.
В конкретния случай и в акта, и в НП не са посочени в пълен обем
обстоятелства, при които се твърди да е извършено второто нарушение.
Изрично са отразени време, място, МПС, фактите, свързани с конкретния
механизъм на настъпване на произшествието, респективно и резултатът от
ПТП, но липсва описание на фактите, касаещи поведението на
жалбоподателката непосредствено при настъпване на инцидента и след него,
както и такива касаещи поведението на останалите участници в движението.
Тези факти са от съществено значение, тъй като пряко следва да опишат
елементи от обективната, а от там и субективна страна на твърдяното второ
нарушение. От друга страна по делото липсват доказателства, които да
установяват наличието на представи в съзнанието на М. П. за настъпилото
пътно-транспортно произшествие, нанесени от нея щети. Липсата на
формирани представи обуславя и липсата на субективна страна при
осъществяване на нарушението по чл. 123 ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП.. Текстът на
посочената като нарушена правна норма изисква формиране на представи в
съзнанието на водача за настъпилото ПТП, но и последващи действия, каквито
факти в НП не са описани „ако между участниците в произшествието няма съгласие
4
относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи
на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания.“.
От словесното описание на нарушението по несъмнен начин се
установява извършването на какво нарушение е вменено на жабоподателя и то
съответства на посочената норма на чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
Нарушението е извършено с факта на осъщественото управление на
превозно средство, без да е окозан достатъчно контрол при това управление,
по начин, че в причинно-следстевна връзка с това волево поведение на водача
е причинен и вредоносения резултат, като са нанесени и щети.
Деянието е извършено виновно, като водачът-субект на отговорността е
имал представи в съзнанието си за обстоятелствата при които осъществява
управлението на превозното средство и предприетата от него маневра,
представи за позиционирането на другото превозно средство, като въпреки
тези представи е осъществил управлението без достатъчен контрол, така че е
допуснал реализирането на пътно-транспортон произшествие.
За така осъщественото нарушение на жалбоподателката М. П. е
наложена глоба в размер, който съответства на вида и тежестта на
извършеното нарушение, поради което и не следва да бъде редуциран.
Административнонаказателната отговрност на жалбоподателката за
второто нарушение, по изложените вече доводи, не е била правилно
ангажирана.
С оглед изложеното съдът приема, че атакуваното НП следва да бъде
потвърдено в частта, касаеща нарушение по чл. 20 ал.1 ЗДвП и отменено, в
частта касаеща нарушение по чл. 123 ал.1 т.3 б. „в“ от ЗДвП.
Не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН.
С оглед изхода на производството М. С. П. следва да заплати в полза на
СДВР сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнагарждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление НП № **********г., издадено от
началник група О”ПП”-СДВР, с което на М. С. П. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 / сто /лв. и „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ за срок от един месец за
нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление НП № ***********г.,
издадено от началник група О”ПП”-СДВР, с което на М. С. П. е наложено
административно наказание „глоба“ размер на 20.00 /двадесет/ лв. на
основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА М. С. П. да заплати в полза на СДВР сумата от 100 /сто/ лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6