№ 4663
гр. Варна, 09.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Деница С.
мл.с. Виляна Н. Михалева
като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно
гражданско дело № 20253100501571 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от В. И. Н. и З. Г.
Н., двамата чрез адв. Д., срещу Решение №1405/24.04.2025 г., поправено с
Решение №3022/12.08.2025 г., постановено по гр. д. №10432/2023 г. по описа
на РС - Варна, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателите срещу М.
Д. Д., П. Д. Н. и М. К. А. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че В. И. Н. и З. Г. Н.
са собственици на реална част с площ от 568 кв. м от ПИ с идентификатор
10135.5403.4739 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-73/23.06.2008 г. на
изп. директор на АГКК, последно изменена със заповед КД-14-03-
1161/09.05.2011 г. на началника на СГКК – Варна, находящ се в гр. Варна, общ.
Варна, обл. Варна, с. о. “Боровец-юг“, целият с площ от 700 кв. м, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване, номер по предходен план: част 173, при съседи:
10135.5403.4738, 10135.5401.5, 10135.5403.174, 10135.5403.9769, на основание
изтекла в полза на В. И. Н. и З. Г. Н. придобивна давност, чрез осъществяване
на непрекъсната фактическа власт с намерение за своене (владение,
упражнявано заедно от Н.и), в периода от 1998 г. до м. август 2023 г., която
реална част е повдигната в червен цвят в приложение на л. 20 по делото, при
съседи на реалната част: 10135.5403.4738, гора, улица, 10135.5403.9769,
останалата част от ПИ с идентификатор 10135.5403.4739 по КККР.
Във въззивната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност
и неправилност на обжалваното решение. Въззивниците поддържат, че са
собственици на процесната реална част на заявеното от тях придобивно
основание и подробно навеждат доводи, с които обосновават твърденията си.
Считат, че първоинстанционният съд не извършил цялостна преценка на
събраните доказателства, не се произнесъл по всички искания, възражения и
оспорвания на ищцовата страна, включително относно Констативен протокол
в административната преписка по въвеждане на ответниците във владение, и
1
допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила при
обсъждане на гласните доказателства, като не изложил защо кредитира
единствено показанията на водените от ответната страна свидетели. Сочат, че
установеното от вещото лице, че владението на спорната реална част е
осъществявано в границите, материализирани на имота според границите му
по КП от 1996 г., както е предоставено правото на ползване, не е взето
предвид при постановяване на решението. Изтъкват, че вещото лице не е
изяснило въпроси, свързани с идентификацията на процесната реална част
според действащите планове на местността и не изготвило комбинирана скица
съобразно ПСИГ и ПКП, които били неразделна част от ПНИ на местността, и
подчертават, че първоинстанционният съд е следвало служебно да събере
доказателства. По изложените съображения отправят искане за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да
бъде уважен. Претендират разноски. Отправят доказателствени искания – на
осн. чл. 190 ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемите М. Д. Д.
и П. Д. Н., двамата чрез адв. Хвърчилкова, с който жалбата се оспорва като
неоснователна. Навеждат доводи, с които обосновава правилност и
законосъобразност на обжалваното решение. Отправят искане за
потвърждаване на обжалваното решение. Претендират разноски. Оспорват
доказателствените искания на насрещната страна. Евентуално, ако
доказателственото искане за допускане събиране на гласни доказателства бъде
уважено, отправят доказателствено искане – за допускане на свидетели при
режим на водене.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия М. К. А.,
чрез адв. М., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Навежда доводи,
с които обосновава правилност и законосъобразност на обжалваното решение.
Отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира
разноски. Оспорва доказателствените искания на насрещната страна. Не
релевира доказателствени искания.
По направените с въззивната жалба и отговора на въззивната жалба
доказателствени искания съдът намира, следното:
Доказателственото искане на въззивниците за допускане събирането на
гласни доказателствени средства посредством разпита на още двама свидетели
е допустимо, доколкото са налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК. Като е
допуснал по двама души свидетели на всяка от страните за доказване на
наведените от тях твърдения – двама свидетели на ищците и по двама на всеки
от ответниците, първоинстанционният съд е нарушил принципа на
равнопоставеност на страните, залегнал в чл. 9 ГПК, и по този начин е
допуснал процесуално нарушение. Ето защо доказателственото искане е
основателно и като такова следва да бъде уважено.
По отношение на релевираното от въззиваемите М. Д. и П. Н. в условията
на евентуалност – в случай че горното искане на въззивниците бъде уважено,
доказателствено искане за допускане събирането на гласни доказателствени
средства посредством разпита на свидетели не са налице предпоставките на
чл. 266 ГПК, поради което същото следва да бъде оставено без уважение. То е
и нередовно, доколкото страната не посочва броя на исканите свидетели и
фактите, чието установяване цели чрез разпита на свидетелите.
Искането на въззивниците за допускане провеждането на повторна СТЕ с
участие на вещо лице - агроинженер, което след оглед на място да установи
2
какви насаждения има в процесния имот и тяхната възраст е неоснователно. В
представената в първото открито съдебно заседание молба е поставен въпрос
към вещото лице налице ли са трайни насаждения в имота. Вещо лице със
специалност „Геодезия“ е компетентен да огледа имота и да отговори на така
поставения въпрос. Обстоятелството, че при изготвяне на експертното си
заключение и по време на изслушването си в о. с. з., вещото лице е отговорило
на въпроси, които не се съдържат в поставената му от съда задача, а именно:
какви са насажденията и каква е тяхната възраст, не води до извод за
допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение.
Провеждането на повторна експертиза е допустимо при наличие на
предпоставките по чл. 201 ГПК. За да е необосновано първоначалното
заключение и да възниква съмнение за неговата правилност, следва на вещото
лице да е възложена задача, но същата да е изпълнена от него необосновано
или неправилно. В случая на вещото лице по СТЕ не е поставен своевременно
въпрос за вида и възрастта на насажденията на имота, тъй като последният е
зададен от ищците след настъпване на преклузията за допълване на задачата
на експертизата, а предпоставките на чл. 147 ГПК за уважаване на искането на
ищцовата страна не са били налице. Отговарянето на въпроси от вещото лице,
които не са му поставени, не е основание за допускане на повторна
експертиза. Наред с това следва да се отбележи, че въпросите за вида и
възрастта на насажденията са неотносими към предмета на делото. Предвид
изложеното това доказателствено искане следва да бъде оставено без
уважение.
Не са налице предпоставките на чл. 201 ГПК и по отношение на искането
на въззивниците за допускане на повторна СТЕ с участие на вещо лице със
специалност „Геодезия“.
Без уважение следва да бъде оставено искането на въззивниците за
приемане и прилагане към доказателствата по делото на представени в о. с. з.,
проведено на 14.01.2025 г., документи – НА за дарение от 1965 г., договор за
доброволна делба от 2006 г. и скица – извадка от КККР за имота на свидетеля
Р., доколкото доказателствените средства са неотносими към предмета на
делото. Същите имат отношение към проверка достоверността на
свидетелските показания, но заявеното от свидетеля, че е собственик на
съседен на процесния имот, не е оспорено от насрещната страна и по
отношение на него няма спор.
Доказателственото искане на въззивниците за поставяне на въпроси към
ответниците по реда на чл. 176 ГПК също следва да бъде оставено без
уважение, тъй като касаят правноирелевантни факти и като такива са
неотносими към предмета на доказване по делото, доколкото заявеното
придобивно основание е давност, текла до завеждане на исковата претенция,
т. е. до 15.08.2023 г. Евентуалното смущаване на упражняваното от ищците
владение, настъпило след предявяване на иска, не се отнася до повдигнатия
пред съда правен спор.
Искането за изключване от доказателствата по делото на експертиза,
изготвена от Милка А.а и приложена към отговора на исковата молба, е
неоснователно, тъй като същото е отправено за пръв път едва пред настоящата
въззивна инстанция и то касае преценка на процесуалните действия на
първоинстанционния съд, която въззивният съд дължи с крайния си съдебен
акт.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 267 ГПК, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. №1571/2025 г. по описа на ОС –
Варна за разглеждане в открито заседание на 03.11.2025 г. от 10:00 ч., за която
дата и час да се призоват страните по делото, включително по телефон.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита
на двама свидетел при режим на водене от страна на въззивниците за
установяване на упражняваната от тях фактическа власт върху процесния
имот от 1985 г. насетне.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на въззивниците
за допускане провеждането на повторна СТЕ с участие на вещо лице –
агроинженер, за допускане на повторна СТЕ, за приемане и прилагане към
доказателствата по делото на НА за дарение от 1965 г., договор за доброволна
делба от 2006 г. и скица – извадка от КККР за имота на свидетеля Р., за
поставяне на въпроси към ответниците и за изключване от доказателствата по
делото на експертиза, изготвена от Милка А.а.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззиваемите
М. Д. и П. Н. за допускане събирането на гласни доказателствени средства
посредством разпита на свидетели.
НАПЪТВА на осн. чл. 273, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото
и ефективно уреждане на спора помежду им и ще благоприятства
процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения помежду им.
При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 9 ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от настоящото определение на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4