№ 1983
гр. София, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20241110204473 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) Серия К № 7984316, издаден от
СДВР, с който на А. Б. Ц. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1
т. 3 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
/двеста/ лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В законоустановения 14-дневен срок е подадена жалба срещу
електронния фиш от легитимирано лице – санкционирания с елекронния фиш
А. Б. Ц.. В жалбата се твърди, че фишът е незаконосъобразен. Оспорва се
наличието на поставен знак за ограничение на скоростта. Навеждат се и
твърдения, че не е посочено в коя от посочените в закона хипотези има
повторност и се налага наказание глоба в двоен размер. Наведени са
аргументи, че липсват данни за техническата изправност и типа на
използваното АТТС, както и надлежно попълнен протокол за използването
му. Релевирани са доводи за допуснати съществени процесуални нарушения.
Направени са доказателствени искания. Моли се за отменя на електронният
фиш.
Въззиваемата страна – СДВР, изразява становище в депозирани писмени
бележки, в които излага становище по същество и моли електронният фиш да
бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, не се явява.
Призовката е върната в цялост с отбелязване, че лицето не е открито на
известния по делото адрес, нито е открито друго лице, на което да бъде
връчена призовката.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства намира за установено следното:
На 01.08.2023 г. в 14:48 ч. е управляван лек автомобил „Ауди А6
Олроуд“ с рег. № ХХХХХ в гр. София, по бул. „История Славянобългарска“
срещу номер 4, с посока на движение от бул. „Рожен“ към ул.
„Каменоделска“. При ограничение на скоростта 50 км/ч. за населено
горепосоченият автомобил е засечен да се движи със скорост от 71км/ч след
приспаднат толеранс от 3 %, като констатираното превишение на позволената
скорост е с 21 км/ч. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство АТСС TFR1-M 524. Собственик на автомобила към този
момент е бил А. Б. Ц..
За така установеното нарушение, на собственика на автомобила - А. Б.
Ц., на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1 т. 3 ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл.
21, ал. 1 ЗДвП.
С ЕФ Серия К № 4833624, влязъл в сила на 15.06.2023 г., на А. Б. Ц.,
ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1 т. 2 ЗДвП е било
наложено наказание глоба за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Съдът приема така посочената фактическа обстановка за установена
съобразно всички събрани по делото писмени доказателства, а именно: ЕФ
Серия К № 7984316, снимков материал, ЕФ Серия К № 4833624, справка за
собственост на МПС, заповед на МВР № 8121з-931/30.08.2016 г., протокол от
метрологична проверка, удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
протокол за използване на АТСС, справка разпечатка от АИС АНД,
ежедневна форма на отчет, сертификат за обучение, справка за
нарушител/водач, както и останалите писмени доказателства по делото,
приложени в преписката. Съдът кредитира представените доказателства,
доколкото не констатира противоречия в същите.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Съдът констатира, че електронният фиш е издаден от компетентен орган
– СДВР, макар да не е посочено конкретно физическо лице като издател на
акта. Съгласно §. 1, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗАНН ЕФ представлява електронно
изявление, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на данни, получени от автоматизирано техническо средство,
следователно не се нуждае от име и подпис на физическо лице като негов
издател. По тази причина и в ЗДвП се съдържа изискване фишът да съдържа
означение само на териториалната структура на МВР, на територията на която
е извършено нарушението, а не и други индивидуализиращи белези на
административния орган.
В чл. 189, ал. 4 ЗДвП са предвидени реквизитите, които ЕФ трябва да
съдържа, а именно това са данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е извършено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
2
регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното заплащане.
Относно мястото на нарушението ясно и недвусмислено е посочено
конкретното място, където е била установена скоростта на автомобила,
конкретизирани са посоката на движение и срещу кой номер по бул. „История
Славянобългарска“ е извършено, като данните кореспондират с тези от
протокола за използване на АТТС за място, на което е било поставено, поради
което съдът намира за неоснователни възраженията за неясно посочване на
мястото. Посочени са видът и номерът на използваното АТТС, приложен е
протокол за използването му, сертификат за преминат курс от служителя за
използването му, данните от който подкрепят посочените в електронния фиш
констатации, приложени са документи за премината метрологична проверка и
за одобрен тип средство. От приложената по делото справка за собственост на
автомобила се установява, че жалбоподателят е собственик на автомобила
към момента на извършване на нарушението. От описанието на мястото на
извършване на нарушението и данните от протокола за използване на АТТС
се установява, че на мястото на извършване на нарушението е действало
общото ограничение на скорост за населено място – до 50 км/ч. Цифровата
квалификация съответства на словесното описание на нарушението при
условията на повторност, като е посочено и в коя хипотеза на повторност е
определено наказанието глоба в двоен размер. Посочен е и електронният
фиш, с който жалбоподателят е бил санкциониран с влязъл в сила електронен
фиш в момент, предхождащ с по – малко от една година извършване на
процесното нарушение, като по делото са налице данни, че електронният
фиш за предходното нарушение е влязъл в сила. От приложената заповед на
министъра на вътрешните работи № 8121з-931/30.08.2016 г. относно
утвърждаването на образец на електронния фиш, съдът констатира, че същият
е спазен.
В чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидена облекчена процедура по
установяване и наказване на административни нарушения чрез издаване на
електронен фиш, тоест в случая не се развива административно-
наказателното производство, както е предвидено в ЗАНН, чрез издаване на
акт за установяване на административно нарушение и последващо издаване
на наказателно постановление. Тази облекчена процедура е предвидена
изрично и в чл. 39, ал. 4 ЗАНН.
От приложените по делото материали е видно, че нарушението е било
установено с мобилно автоматизирано средство и система (АТСС). Съгласно
допълнителните разпоредби към ЗДвП (§. 6, т. 65, б. „б“) мобилното АТСС
установява нарушения в присъствието на контролен орган, поставящ
началото и края на работния процес. Според мотивите към законопроекта за
изменението на ЗДвП (обн. с ДВ 19 от 2015 г.) мобилните АТСС установяват
нарушенията по аналогичен на стационарните начин, а намесата на контролен
орган се свежда само до позиционирането и настройката на мобилното
средство. В чл. 189, ал. 4 ЗДвП няма изискване за вида на средството, с което
следва да е установено нарушението. Съгласно чл. 3 от Наредба № 8121з-532
3
от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за установените
от АТСС нарушения се издават електронни фишове. Следователно
разпоредбите на ЗДвП и Наредбата позволяват електронни фишове да се
издават за нарушения, установявани и с двата вида АТСС – стационарни и
мобилни. Така например е прието в Решение № 6238 от 26.10.2022 г. по адм.
д. № 4195/2022 г. на Административен съд – София-град.
Съдът счита, че е доказано по делото извършеното от жалбоподателя
нарушение, а именно несъобразяване на скоростта на движение за населено
място с указаната в чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Изпълнителното деяние от състава на
това нарушение е определено като нарушение на просто извършване,
осъществявано чрез противоправно действие. В чл. 21, ал. 1 се съдържат
максимално позволените скорости на движение, които се разграничават
съобразно вида на пътното превозно средство и съответния път. Видно от
таблицата в чл. 21, ал. 1 за населени места максимално допустимата скорост
на движение за превозно средство от категория В е 50 км/ч. От субективна
страна нарушението, което е на просто извършване и е извършено виновно
при форма на вина пряк умисъл като жалбоподателят е съзнавал
противоправния характер на деянието и съзнателно е нарушил установеното в
закона ограничение на скоростта на движение.
От всички събрани доказателства е видно, че са спазени изискванията
във връзка с изправността на АТСС, с което е установено нарушението, а
именно същото притежава удостоверение за одобрен тип уред за измерване,
преминало е през метрологична проверка и е вписано в Българския институт
по метрология. В протокола за използване на АТСС е предоставена и
информация относно местоположението на АТСС, като е приложена и снимка
на същото. Съдът не намира основания да се поставя под съмнение
правилното функциониране на АТСС.
Към делото е приложена и справка за собственост, от която се
установява, че жалбоподателят е собственик на превозното средство.
Доколкото същият не е подал декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП с данни за
друго лице, което счита за извършител, съдът приема, че жалбоподателят е
извършител на основание чл. 188, ал. 1 ЗДвП.
Наказанието „глоба“ в размер на 200 лева е правилно определено по чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1 т. 3 ЗДвП, тъй като процесното нарушение
се явява повторно за жалбоподателя. Съгласно т. 33 от ДР на ЗДвП
повторност е налице когато нарушението е извършено в едногодишен срок от
влизане в сила на наказателно постановление (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП
влезлият в сила ЕФ се смята за влязло в сила НП), с което е наложено
наказание за същото по вид нарушение. Видно от приложената справка за
жалбоподателя, същият има издаден електронен К № 4833624, влязъл в сила
на 15.06.2023 г., с който на А. Б. Ц., ЕГН **********, на чл. 189, ал. 4 вр. чл.
182, ал. 1 т. 2 ЗДвП е било наложено наказание глоба за нарушение на чл. 21,
ал. 1 ЗДвП. Заверено копие на същия е приложен по делото.
Съдът намира, че наказанието е правилно определено съобразно
установеното превишаване на позволената скорост с 21 км/ч и изричната
4
разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП, в която е фиксиран размерът на
глобата, а заради повторното извършване на нарушението, на основание чл.
182, ал. 4 ЗДвП глобата е определена в двоен размер.
Предвид горното съдът намира, че обжалваният електронен фиш е
издаден при спазване на законовите изисквания и следва да бъде потвърден.
Относно разноските – такива са поискани от въззиваемата страна, като
съобразно изхода на спора на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН и с оглед
правната и фактическата сложност на делото, съдът определя в полза на
СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш (ЕФ) Серия К № 7984316, издаден от
СДВР, с който на А. Б. Ц. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1
т. 3 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
/двеста/ лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА А. Б. Ц., с ЕГН **********, да заплати на СДВР
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 (осемдесет) лева на основание
чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му на основание чл. 63в ЗАНН вр. чл. 211, ал. 1
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5