Решение по дело №1185/2020 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260243
Дата: 8 юни 2021 г.
Съдия: Румяна Михайлова
Дело: 20201630101185
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юни 2020 г.

Съдържание на акта

№ 260243 / 8.6.2021 г.

Р Е Ш Е Н И. Е

08.06.2021 година

град Монтана

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, Първи граждански състав в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и. първа година в състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.д. №1185 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищецът Л. xxx, чрез пълномощника си адв. К.Г.,xxx предявява срещу ответниците Б.Л.Л. и. Л. xxx искове с правно основание чл.28, ал.2 вр. с ал.1 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/ и. чл.30, ал.3 Закона за собствеността.

 Поддържа, че е собственик на недвижим имот № 03722.18.38 в землището на с.Б. о., местност „Г. т.”, образуван от имот №018006 по предходен план, който придобил по силата на Решение от 29.03.2017г. по гр.дело № 70410/2010г. на РС Монтана.

Твърди също, че за имот №018006 по предходен план двамата ответници сключили помежду си Договор за аренда на земеделска земя, вписан вх.рег.№ 5142/20.07.2015г. на СВ при РС Монтана, за срок от 15 стопански години, считано от стопанската 01.10.2014г., по който първият ответник е арендатор, а втория Л.Л. арендодател. Отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл.30, ал.3 ЗС, тъй като към момента на сключване на арендния договор не е съществувало ограничението на чл.3, ал.4 ЗАЗ.

До момента заявява, че не е получавал никаква рента като съсобственик на идеални части от земеделски земи и. изключителен собственик на един от имотите, предмет на договора за аренда.

Твърди, че според решението за допускане на делбата притежава 9/54 ид.ч. от описаните общо 15 имота, а осем от петнадесетте делбени имота са предмет на договора за аренда.

Поддържа, че след влизане в сила на решението, с което е извършена делбата, 31.05.2017г., до предявяване на настоящия иск, не е получавал рента върху нива от 8.751 дка, четвърта категория, местността „Г. т.”, ПИ с № 03722.18.38, образувана от имот с №018006 по предходен план, която нива е поставена изцяло в негов дял.

Твърди също, че многократно е канил арендатора да уредят отношенията си по сключения аренден договор доброволно, включително по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД, но арендаторът не пожелал да преговарят.

Моли съда да постанови решение, с което развали на основание чл.28, ал.2 вр. с ал.1 от ЗАЗ частично сключения договор за аренда на земеделска земя, вписан вх.Рег.№ 5142/20.07.2015г. на СВ при РС Монтана, по отношение на имот с идентификатор 03722.18.38 в землището на с.Б. местност „Г. т.”, с площ от 8.751 дка, номер по предходен план 018006, който имот е поставен изцяло в негов дял с Решение по гр.дело № 70410/2010г. на РС Монтана, поради неплащане на арендните плащания за повече от три месеца.

На основание чл.30, ал.3 ЗС да бъдат осъдени двамата ответници солидарно да му заплатят рента за времето от 01.10.2014г. до 30.09.2017г., за притежаваните от него 9.458 дка, представляващи 9/54 ид.ч. от арендуваните 56.750 дка, по 30 лева на декар площ годишно или за периода рента в размер на 851.25 лева.

За периода от 01.10.2017г. до 30.09.2020г. заявява искане да бъдат осъдени двамата ответници да му заплатят солидарно сумата от 918.75 лева, представляваща рента по сключения договор за аренда, по 35 лева на декар площ за недвижим имот № 03722.18.38, представляващ Нива от 8.750 дка, образуван от имот номер по предходен план 018006.

Претендира и. разноските в производството.  

Ищецът е приложил писмени доказателства към исковата си молба.

Ответниците Б.Л.Л. и. Л., в срока по чл.131 от ГПК, чрез назначения им на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител, адв.Н.Б.,xxx, представят писмен отговор на исковата молба и. вземат становище по предявените искове.

Поддържат, че предявения иск за заплащане на рента за времето от 01.10.2014г. до 30.09.2017г. е недопустим. Към датата на подаване на исковата молба ищецът не е собственик на недвижимите имоти, обект на сключения аренден договор, т.е. липсва активна процесуална легитимация на ищеца.

Оспорват исковете по основание и. размер.

Към датата на сключване на арендния договор е в сила разпоредбата на чл.3, ал.4 от ЗАЗ, съгласно която когато договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл.30, ал.3 от ЗС.

На основание горното твърдят, че не са налице основания за прекратяване на договора на основание чл.3, ал.4 от ЗАЗ.

Поддържат възражение за погасено по давност вземане за арендните вноски за периода от 01.10.2014г. до 29.06.2017г., които представляват периодични плащания по см. на закона и. за същите важи кратката тригодишна давност, съобразно чл.111 б.в ЗЗД.

Заявяват възражение за недължимост на претендираното арендно плащане до 30.09.2020г., тъй като към датата на подаване на исковата молба, 29.06.2020г., не е настъпила изискуемостта на задължението за плащане.

Ответниците твърдят, че след влизане в сила на решението, постановено по гр.дело №70410/2010г. на РС Монтана, ищецът не е изпълнил задължението си по чл.17 от ЗАЗ, в качеството му на правоприемник на арендодателя, заместил го като страна по договора за аренда, да уведоми незабавно арендатора за настъпилото заместване.

Моли за постановяване на решение съобразно събраните по делото доказателства, като й се присъди възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.

Доказателствата са писмени.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и. доводите на страните според своето вътрешно убеждение и. съгласно правилото на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С договор за аренда на земеделска земя от 20.07.2015г., сключен в гр.Монтана, вписан в СВ Монтана с вх.№ 5142, акт №166, том 6, ответникът Л., като арендодател е предоставил на първия ответник Б.Л.Л., като арендатор, за временно ползване земеделски земи, находящи се в землището на с.Б. о., подробно описани в договора за аренда, както следва:

1. Нива от 5.500 дка, 4 категория, местност Ръстичката, имот № 027011;

2. нива от 15.499 дка, 4 категория, местност Г. Т. имот № 018006;

3. Ливада от 2.163 дка, пета категория, местност Шумалница, имот № 094004;

4.ливада от 4.012 дка, пета категория, местност Нарадица, имот № 011100;

5. Нива от 4.777 дка, пета категория, местност Нарадица, имот № 011097;

6. Пасище, мера от 6.198 дка, пета категория, местност Нарадица, имот № 011090;

7.Нива от 11.101 дка, четвърта категория, местност Горно ливаге, имот №  038028 и.

8. нива от 7.500 дка, пета категория, местност Скорчи дол, имот № 048006.

Договорът е сключен за срок от 15 стопански години, считано от стопанската 01.10.2014 година, както и. е уговорено съгласно чл.3, ал.1 арендно възнаграждение в размер на 10 % от средния добив за декар обработваема земя за съответната стопанска година, което се дължи в края на стопанската година.

Установено е също, че с решение по гр.дело №70410/2010г. на РС Монтана от 22.06.2015 година на основание чл.69 ЗН е допусната съдебна делба между Л.В.П., В. В.П., Ю. Г. Л. Д. Г. Т. Х. К. Х. С. Х. И.. П. Х. Д. Л. и. Г. Т. Л., по отношение на наследствени неурегулирани поземлени имоти, сред които са и. имотите, предмет на сключения договор за аренда от 20.07.2015г.

С решение №121/29.03.2017г., постановено във втората фаза на делбата, на основание чл.353 ГПК имотите са разпределени, като в дял на ищеца Л.В.П. е поставен следния имот: Нива от 8.750 дка, четвърта категория, местност Г. Т. имот № 018038. Този имот заедно с имот № 018039, поставен в дял на В. В.П., образува имот № 018006, който е сред имотите, предмет на сключения аренден договор от 20.07.2015г. Останалите имоти, обект на договора за аренда, са разпределени в дял на другите съделители.

По горните факти няма спор между страните.

Ищецът Л.В.П. предявява иск по чл.28, ал.2 ЗАЗ, за разваляне на договор за аренда, сключен на 20.07.2014г., поради неплащане на арендното плащане в договорените срокове или на основание чл.3, ал.4 от ЗАЗ.

Към датата на сключване на арендния договор, 20.07.2015г., е в сила разпоредбата на чл.3, ал.4 ЗАЗ, съгласно която когато договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на земеделска земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл.30, ал.3 от ЗС.

С изменението на закона, от 07.02.2017г., съгласно същия текст договор за аренда може да се сключи със съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот.

С оглед на гореизложеното не са налице основания за прекратяване на договора за аренда на основание разпоредбата на чл.3, ал.4 ЗАЗ.

На следващо място по процесния договор за аренда на земеделска земя ищецът Л.В.П. не е страна. Към датата на депозиране на исковата молба, 29.06.2020г., ищецът не е собственик на недвижимите имоти, предмет на арендния договор.

Същият няма правен интерес от предявяване на иск, т.е. липсва активна процесуална легитимация на ищеца. Активната процесуална легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за предявяването и. надлежното упражняване правото на иск. Когато тя липсва, липсва право на иск в полза на страната по делото. Поради липса на правен интерес производството по предявения иск по чл.28, ал.2 ЗАЗ следва да бъде прекратено и. съдът не следва да разглежда спора по същество.

Отдаването под аренда, като действие на обикновено управление, е такова, което може да бъде извършено самостоятелно и. без съгласието на останалите участници в общността. В този случай възниква арендно правоотношение само между този съсобственик, в качеството му на арендодател, и. арендатора. Останалите съсобственици нямат вземане срещу арендатора за приспадащата им се част от арендата. Арендаторът дължи плащане само на арендодателя, който от своя страна е длъжен да разпредели полученото между останалите съсобственици съобразно дяловете им. Исковете за получаване на припадащата се част от гражданските плодове, се предявяват срещу съсобственика, сключил договора.

Следва, че възникналите имуществени спорове във връзка със сключения договор за аренда следва да се уреждат между съсобствениците съгласно разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС, преди изменението й от 2017 година.

Ищецът предявява иск срещу ответниците за солидарно осъждане за заплащане на рента за периода от 01.10.2014г. до 30.09.2017г. в размер на сумата от 851.25 лева за притежаваните от него 9/54 ид.части от арендуваните общо 56.750 дка.

Ответниците поддържат възражение за погасено по давност вземане за арендните вноски за периода от 01.10.2014г. до 29.06.2017г., по което съдът е длъжен да се произнесе.

Отделно заявяват възражение за недължимост на претендираното арендно плащане до 30.09.2020г., тъй като към датата на подаване на исковата молба, 29.06.2020г., не е настъпила изискуемостта на задължението за плащане.

По направеното възражение за погасено по давност вземане, съдът намира следното:

Арендните плащания представляват периодични плащания по см. на закона и. като такива се погасяват с кратката три годишна давност, съобразно чл.111 б.в ЗЗД. Съгласно съдебната практика понятието „периодични плащания” по см. на чл.111 б.в ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и. плащанията да са еднакви. В настоящия случай договорът за аренда е сключен за 15 стопански години, а арендното плащане по договора се заплаща в края на стопанската година, която е до 01.10. на съответната година, а след този период започва следващата стопанска година.

Разпоредбата на §2, т.3 от ДР на ЗАЗ гласи, че "стопанска година" е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година”.

Падежът на задължението за стопанската 2014/2015 година е настъпил на 30.09.2015., за стопанската 2015/2016 година на 30.09.2016г., за стопанската 2016/2017 година на 30.09.2017г., за стопанската 2017/2018 година на 30.09.2018г., за стопанската 2018/2019година на 30.09.2019г. и. за стопанската 2019/2020 година на 30.09.2020г.

С оглед на горното за периода от 01.10.2014г. до 29.06.2017г., исковата молба е постъпила на 29.06.2020г., вземането на ищеца за арендни плащания е погасено поради изтекла погасителна давност.

След тази дата, 29.06.2017г. до края на претендирания период, 30.09.2017г., ответниците следва да заплатят на ищеца дължимото арендно плащане, пропорционално на остатъка от стопанската година. Претендира се аредно плащане в размер на 30 лева на декар годишно. За притежаваните от ищеца 9.458 дка по 30.00 лв. на декар се равнява на сумата от 283.74 лева годишно. За месеците, след 29.06.2017г. до края на стопанската година, което е 3 месеца, дължи пропорционално сумата от 70.94 лева. 

Ищецът претендира заплащане от ответника Б.Л.Л. на дължима рента по процесния договор за аренда за времето от 01.10.2017г. до 30.09.2020г., за имот № 03722.18.38, изключително негова собственост. Ищецът се легитимира като собственик на процесния недвижим имот, образуван от имот №018006 по предходен план по силата на Решение №121 от 29.03.2017г. по гр.дело №70410/ от 2010г. на РС Монтана, което е влязло в законна сила от 31.05.2017г.

След влизане в сила на решението за ищеца е възникнало задължението по чл.17 от ЗАЗ, в качеството му на правоприемник на арендодателя, заместил го като страна по договора за аренда, да уведоми незабавно арендатора за настъпилото заместване.

 По делото няма писмени доказателства, от които да е видно, че след влизане в сила на решението ищецът е уведомил арендатора за настъпилото заместване по сключения договор за аренда.

Налице са приложени към исковата молба нотариални покани, едната с дата от 13.03.2020г., връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, както и. друга с последваща дата, за която няма данни достигнала ли е до ответника, арендатор.

С оглед на горното, предявения иск за дължима рента за периода от 01.10.2017г. до 30.09.2020г. се явява неоснователен и. недоказан.

За прецизност и. пълнота следва да бъде отбелязано, че дори и. да се приеме, че с подаването на исковата молба в съда да се счита, че ответникът е уведомен за настъпилото заместване по договора за аренда, то за стопанската 2019/2020г., дължимото арендно плащане е недължимо, тъй като към датата на подаване на исковата молба, 29.06.2020г., не е настъпила изискуемостта на задължението за плащане, с оглед уговорените в договора срокове, в края на стопанската година.  

С оглед изхода на делото и. на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца направените деловодни разноски, съобразно уважената част на иска в размер на 59.18 лева, съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.79 от делото/.

Водим от гореизложените мотиви, съдът

Р Е Ш И.:

         ПРЕКРАТЯВА производството по предявен иск от Л. xxx ЕГН xxxxxxxxxx против Б.Л.Л. xxx ЕГН xxxxxxxxxx и. Л. xxx ЕГН xxxxxxxxxx, с правно основание чл.28, ал.2 вр. с ал.1 от ЗАЗ, за разваляне на Договор за аренда на земеделска земя от 20.07.2015г., в частта по отношение на поземлен имот с идентификатор 03722.18.38 в землището на с.Б. местност Г. Т. площ от 8.751 дка, номер по предходен план 018006, поради липса на правен интерес.

         ОСЪЖДА Б.Л.Л. xxx ЕГН xxxxxxxxxx и. Л. xxx ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТЯТ на Л. xxx ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 70.94 лева арендно плащане по Договор за аренда от 20.07.2015г. за стопанската 2016/2017 година, дължимо за периода от 29.06.2017г. до 30.09.2017г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения размер до пълния заявен от 851.25 лева, като неоснователен.

            ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Л. xxx ЕГН xxxxxxxxxx против Б.Л.Л. xxx ЕГН xxxxxxxxxx за заплащане на сумата от 918.75 лева, представляваща арендно плащане по Договор за аренда на земеделска земя от 20.07.2015г., за времето от 01.10.2017г. до 30.09.2020г., касаещо поземлен имот с идентификатор 03722.18.38 в землището на с.Б. местност Г. Т. представляващ Нива с площ от 8.751 дка, номер по предходен план 018006, ИЗЦЯЛО като неоснователен.

         ОСЪЖДА Б.Л.Л. xxx ЕГН xxxxxxxxxx и. Л. xxx ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТЯТ на Л. xxx ЕГН xxxxxxxxxx направените разноски по делото в размер на 59.18 лева, съобразно уважената част на иска.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                                                             

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :