Решение по дело №1235/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1227
Дата: 31 октомври 2022 г. (в сила от 3 май 2023 г.)
Съдия: Марина Христова Николова
Дело: 20227040701235
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 юли 2022 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 1227

 

гр. Бургас, 31.10.2022 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Бургас, осемнадесети състав, в открито съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: М. Николова

 

при секретаря Гергана Славова, като разгледа докладваното от съдията Николова административно дело № 1235 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност.

Образувано е по жалба на „ДЖАМБИ ГРУП 999” ОOД, ЕИК: ***, с адрес за кореспонденция: ***, представлявано от К. А. Б. против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК - 55-0094281/ 30.06.2022 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. В жалбата е заявено твърдение, че така постановената заповед е незаконосъобразна, тъй като при нейното издаване не са спазени изискванията на чл.146, т.2 и т.5 от АПК. Посочено е, че към момента на поръчката покупката се документира с нефискален бон, тъй като към същия този момент все още не ясно как точно ще се извърши плащането от клиента - в брой или с карта, като едва когато се изяви желание за плащане в брой, а не с карта, се издава фискален бон. Оспорват се твърденията, изложени в мотивите на заповедта, че извършеното нарушение е довело или ще доведе до укриване на приходи, респ. до отклоняване от данъчното облагане, както и се сочи, че не са изложени мотиви, касаещи срока на мярката. Отделно от това, жалбоподателят твърди, че административният орган е действал в нарушение на принципа на съразмерност и по-специално правилото, закрепено в чл.6, ал.5 от АПК, както и че не е издадено НП, въпреки подадената молба с вх.№Т-00-4623/05.07.2022г. за издаване на наказателно постановление, за да може лицето да се възползва от възможността, която дава разпоредбата на чл.187, ал.4 от ЗДДС. В заключение е поискано от съда да отмени наложената ПАМ.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, предоставя административната преписка по издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание се представлява от юрисконсулт, който моли за постановяване на решение, с което да се потвърди оспорената заповед като законосъобразна. Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че е налице административно нарушение, акцентира на установената разлика в касовата наличност, както и сочи, че съгласно разпоредбата в Наредба Н-18, независимо от начина на плащане се издава касова бележка, като разликата се отразява само в касовия апарат - дали плащането е по карта или в брой. Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

От съставения по повод на проверката Протокол за извършена проверка (ПИП) серия АА № 0094281/28.06.2022 год. се установява, че на 28.06.2022 г., в 14:25 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС - ресторант „Чевермето“, находящ се в гр.Несебър, Южен плаж, стопанисван от „ДЖАМБИ ГРУП 999“ ООД, ЕИК: ***. В хода на проверката е извършена контролна покупка на храна и напитки, на обща стойност 50.70 лева, заплатена в брой, като за плащането, извършено от Д. И. Ж. - старши инспектор по приходите не е издадена фискална касова бележка от монтираните и работещи в обекта фискални устройства - с ИН на ФУ: DУ428996 и ФП № 36586769 и с ИН на ФУ: DУ428999 и ФП № 36586772, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки. Плащането е прието от А. Г. - сервитьор в обекта. След легитимация на органите по приходите, от фискалните устройства са отпечатани дневен финансов отчет с № 003215/28.06.2022 г. и с № 001603/28.06.2022 г., от които е установено, че извършената продажба не е отразена като регистрирана, чрез издаване на фискален бон. Констатирано е и наличие на касова разлика в размер на 267,50 лв. между наличните парични средства в касата 270 лева и тези, маркирани във ФУ – 2.50 лева.

Във връзка с така установената фактическа обстановка, на 30.06.2022 год., административният орган – началник отдел „Оперативни дейност“ - Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ е приел, че с посоченото деяние са осъществени признаците на административно нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС вр. чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. С оглед на това и на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а” от ЗДДС и чл.186, ал.3 от ЗДДС е издал и оспорения в настоящото производство административен акт - Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК - 55-0094281/ 30.06.2022 година, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на търговски обект ресторант „Чевермето“, находящ се в гр.Несебър, Южен плаж, стопанисван от „ДЖАМБИ ГРУП 999“ ООД, ЕИК: *** и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК - 55-0094281/30.06.2022 година е редовно връчена на управителя на дружеството на 04.07.2022 год.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен интерес от оспорване. Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, тъй като заповедта е връчена на 04.07.2022 г., а жалбата е подадена на 18.07.2022 г. По изложените съображения съдът счита жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

От представената административна преписка се установява, че с оспорената заповед № ФК - 55-0094281/30.06.2022г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, е наложена на основание чл. 186, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителна административна мярка запечатване на търговски обект - ресторант „Чевермето“, находящ се в гр.Несебър, Южен плаж, стопанисван от „ДЖАМБИ ГРУП 999“ ООД, ЕИК: *** и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС. Изложени са следните мотиви, а именно: 1.Направена е контролна покупка на храни и напитки в 14:21 ч. на обща стойност 50.70 лв., заплатени в брой, като не е издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство в работен режим; 2. Констатирано е наличие на касова разлика в размер на 267,50 лв. между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ; 3.Средно-дневният оборот е на стойност 778.53 лева; 4. Декларирани финансови резултати от дейността на дружеството по години е: данъчна печалба за 2021 година - 27 868,89 лв.; 2020г. - 6506,25 лв., 2019г. - 10 374,89 лева.

При тези данни органът е формирал извод, че е създадена организация на работа, която позволява част от оборота да не се отчита, чрез фискално устройство. Посочил е, че липсата на организация за създаване на условия търговския обект да се ръководи и да се организира дейността в него в съответствие с изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006 година и невъзможността за проследяване на реализираните обороти, обосновава необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.

Посочено е, че неспазването на задължението за издаване на касова бележка от страна на лицата, винаги води до отрицателни последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи, не се отразяват обороти и по този начин се стига до намаляване на данъчната основа, а с това и до отклонение от данъчно облагане.

Налагането на ПАМ е обосновано с вредата от нарушенията но чл. 118 от ЗДДС и чл. 3 от Наредба Н-18/2006 год., изразяващо се в неиздаване на касова бележка за документиране на продажба, която е в размера на дължимият корпоративен данък и ДДС, който не се внася върху неотчетените приходи от продажбите.

На първо място, по въпроса за валидността на оспорената заповед, съдът намира, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.

Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Като част от административната преписка е приложена заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 год. на изпълнителния директор на НАП /л. 44/, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за НАП и чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС. Поради изложеното заповедта е издадена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в предвидената от закона форма и е мотивирана - съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, в това число и чрез препращане към протокола за извършена проверка, т. е. по отношение на административния акт не са налице отменителните основания по чл.146, т.1 и т.2 от АПК.

По съществото на спора, след преценка на събраните по делото доказателства, съдебният състав достига до следните правни изводи:

Съгласно АПК, когато административния орган действа при условията на обвързана компетентност, съдът проверява само законосъобразността на издадения административен акт. Съдът не констатира при издаването на атакуваната заповед да са нарушени законовите разпоредби, уреждащи налагането на ПАМ.

От представените по делото доказателства по безспорен начин се установява, че по време на проверката в обекта – А. Г. - в качеството й на сервитьор в обекта, е бездействал правнорелевантно като не е издала касов бон за извършената покупка на храни и напитки на обща стойност 50.70 лева, заплатени в брой от Д. И. Ж. - старши инспектор по приходите. В жалбата този факт не се отрича от жалбоподателя, но се сочи, че към момента на поръчката покупката се документира с нефискален бон, тъй като към същия този момент все още не ясно как точно ще се извърши плащането от клиента - в брой или с карта, като едва когато се изяви желание за плащане в брой, а не с карта, се издава фискален бон. С това изявление в жалбата, на практика не се отричат нито твърдението на органа, че е извършено плащане в брой, нито констатацията му, че не е издадена касова бележка.

Още с Определението на съда за насрочване на делото, на страните е била указана доказателствената тежест, като въпреки така дадените указания, доказателства от страна на жалбоподателя, опровергаващи описаната в оспорената заповед за ПАМ фактология, не са били ангажирани.

С оглед установеното в хода на проверката, административният орган е приложил закона, където в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е записано, че "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба“. Редакцията на закона е такава, че налагането на ПАМ при констатирано такова нарушение е задължително и не е поставено на преценката на административния орган.

В настоящия случай, в оспорената Заповед № ФК - 55-0094281/30.06.2022г., е налице описание на фактическите основания, обуславящи издаването й, доколкото се касае за едно констатирано бездействие – неиздаване на фискален бон от ЕКАФП. Налице са и конкретни мотиви, изложени от административния орган, поради което съдът намира възраженията на жалбоподателя за липса на мотиви за неоснователни. В оспорената заповед административният орган, от една страна препраща към съставения Протокол (ПИП) серия АА № 0094281/28.06.2022 год., а от друга подробно е мотивирал определената продължителност на срока на ПАМ. При определяне на продължителността на мярката са взети под внимание извършеното нарушение, последиците от него, вида и характера на търговската дейност, а така също наличие на касова разлика между наличните парични средства и тези, маркирани във ФУ, стойност на средно-дневния оборот, декларираните финансови резултати и създадената организация на работа. От жалбоподателя не са представени каквито и да е доказателства, които да опровергаят констатацията на административния орган за издаване на заповедта за прилагане на ПАМ.

Отразени в заповедта са и правните основания за постановяване на спорната ПАМ – чл. 186, ал. 1, т. 1,, б. “а“ от ЗДДС. При сравнението им с констатираните от административния орган факти и обоснованите въз основа на тях правни изводи, съдът констатира пълно съответствие помежду им.

Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1 и по-конкретно на нейната б. ”а” ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице (търговец), което не издава съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Този ред е уреден в разпоредбите на НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вкл. и в цитирания от органа чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата.

Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че за нарушението не са издадени и връчени АУАН, респ. наказателно постановление, въпреки подадената молба с вх.№Т-00-4623/05.07.2022г. за това, доколкото издаването на заповедта не е предпоставено от издаване на акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление. Принудителната административна мярка запечатване на обект се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, при наличие на установените в нормата на чл.186, ал.1 от ЗДДС материалноправни предпоставки. Ето защо, съдът приема, че липсата на своевременно издадени и връчени АУАН и НП е ирелевантна за законосъобразността на процесната заповед с оглед независимия характер на двете производства. В случая се касае за отделно административно-наказателното производство, като поставеният въпрос за взаимната им обусловеност произхожда от нормата на чл.187, ал.4 от ЗДДС, (където е предвидено, че „Принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло.“) и касае изпълнението на индивидуалния административен акт, а не неговата законосъобразност, като е предмет на възражение и обсъждане в изпълнителното производство след влизане на индивидуалния административен акт и наказателното постановление в сила.

Разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г., която урежда задължението за издаване на фискална касова бележка при всяка продажба, гласи, че фискален бон се издава „за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод“, в които изключения настоящата хипотеза не попада. Именно това правнорелевантно бездействие се установява по делото.

Предвид изложеното, съдът приема, че са налице както правните, така и фактическите основания, посочени от органа при издаване на спорната заповед. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от Наредбата, като източник на правомощието си по чл.186, ал.3 във вр. с ал.1, т.1, б."а" от ЗДДС, ответникът в условията на обвързана компетентност е издал оспорения административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено противоправното поведение.

Що се касае до срока на така наложената ПАМ, в разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ да се прилага за срок до един месец. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган се явява задължен да обоснове размера, посочен от него. Съдът констатира, че административният орган е изложил мотиви и по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ. С оспорената Заповед № ФК - 55-0094281/30.06.2022 год. е постановено да се приложи ПАМ – запечатване на обект за срок от 14 (четиринадесет) дни, което е обосновано с вида на нарушението, последствията от него, реда и организацията по отчитане на оборотите в търговския обект и декларираните обороти.

Наред с това съдебният състав намира срокът и за правилно обоснован с необходимостта от защита на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Съдът счита, че при наличието в търговския обект на констатирани регистрирани обороти, със затварянето на обекта за четиринадесет дни фискът ще бъде минимално ощетен, а евентуални загуби, претърпени вследствие противоправното поведение на жалбоподателя, ще му въздействат предупредително-възпиращо и възпитателно.

Така определеният размер е правилен, като съдът намира за неоснователно възражението за нарушение на разпоредбата на чл.6, ал.5 от АПК и принципа на съразмерност. Срокът съответства на съдържащата се в чл.22 от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ. Съгласно същата, принудителните административни мерки могат да притежават една или повече от следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна. Съдържанието на конкретната ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна. Влияние върху продължителността на ПАМ в този случай оказва целта по реализирането не само на преустановителната, но и на превантивната функция. Продължително упражняваната търговска дейност обосновава притежанието на високи професионални познания по отношение на фискалното законодателство и разколебава всяко предположение за случайния характер на допуснатото нарушение.

С оглед законосъобразността на наложената ПАМ запечатване на обекта за срок от четиринадесет дни, законосъобразна се явява и разпоредената забрана за достъпа до обекта на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС. Забраната за достъп до обекта и запечатването на обекта, представляват две мерки, които се налагат кумулативно, при наличието на едни и същи предпоставки, които в случая са налице.

С оглед на всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК - 55-0094281/30.06.2022г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и на материалния закон, които да водят до нейната незаконосъобразност. Същата е съобразена и с целта на закона, предвид което възраженията на жалбоподателя се явяват категорично неоснователни и жалбата следва да бъде отхвърлена.

При този изход да спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК, ответната страна има право на разноски. С оглед своевременно направено искане за това, в полза на администрацията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, вр.чл.144 от АПК, като поради това, че делото не е с фактическа и правна сложност, следва на Национална агенция по приходите да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в минималния предвиден размер, съгласно чл.24 от НЗПП, а именно 100 лева, която сума следва да се заплати от жалбоподателя.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, осемнадесети състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ДЖАМБИ ГРУП 999” ОOД, ЕИК: ***, с адрес за кореспонденция***, представлявано от К. А. Б. против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК - 55-0094281/ 30.06.2022 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

 

ОСЪЖДА „ДЖАМБИ ГРУП 999” ОOД, ЕИК: ***, с адрес за кореспонденция: ***, представлявано от К. А. Б. да заплати в полза на Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: