РЕШЕНИЕ
№ ……….
гр. София, 26.2.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Апостолова
Галя Вълкова
като разгледа докладваното от съдия Вълкова по ч.гр.д. № 16343 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. във вр. с чл. 435, ал. 2, т. 7 и чл. 436 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Т.С.“ ЕАД с дата на пощенското клеймо на подаване от 28.10.2019г. срещу постановление за приети по делото разноски от 14.10.2019г. по изп. д. № 20197850400296 на ЧСИ Л.М., с рег. № 785 на КЧСИ, с което съдебният изпълнител след направено възражение намалява приетите разноски за адвокатски хонорар от 350лв. на 300лв. Твърди, че след като е получил поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело е подал молба до съдебния изпълнител да намали определения адвокатски хонорар до посочения в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно – 200 лв. Твърди, че и до сега определеният размер остава прекомерно завишен. Навежда доводи, че не следва да се дължат разноски за адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл. 10, т.2 от Наредбата. Твърди, че в срока за доброволно изпълнение от страна на „Т.С.“ ЕАД са платени изцяло всички дължими суми в срока за доброволно изпълнение. Счита адвокатският хонорар за прекомерен, тъй като изпълнителното дело не представлява действителна правна или фактическа сложност. Моли да бъде отменено постановлението до размера, предвиден в чл. 10, т. 1 от Наредбата, а по отношение на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ и видът на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение – въпросът да бъде решен по същество. Претендира присъждане на разноски по делото, включително платената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Взискателят оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че по изпълнителното дело са извършвани действия по събиране на вземането по изпълнителния лист, а не само действия по образуване на изпълнителното дело. Твърди, че дължимата сума по изпълнително дело не е платена към датата на отговора. Претендира присъждане на разноски по делото, а именно - юрисконсултско възнаграждение.
Съдебният изпълнител депозира пред съда мотиви, съгласно които жалбата е допустима, но неоснователна. Твърди, че първоначално приетият размер за адвокатско възнаграждение е намаляван няколко пъти, като последно определеният размер е 230лв., от които: 200лв. за образуване на делото и 30лв. върху материалния интерес. Твърди, че по делото няма плащане и съответно – длъжникът не е представил доказателство за това обстоятелство.
Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело, намира следното от фактическа и правна страна:
Изпълнителното производство е образувано по молба от 26.09.2019г., депозирана от процесуалния представител на взискателя „Г.С.М.П.“ ЕООД. Към молбата е приложен изпълнителен лист, с който „Т.С.“ ЕАД е осъдена да плати на адв. В.В.Т.сумата от 300лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ на осн. чл. 38 ЗА. Преди образуване на изпълнителното дело, постановлението по което се обжалва, В.В.Т.е прехвърлил в полза на „Г.С.М.П.“ ЕООД вземането си по изпълнителния лист.
Изпълнителното дело е образувано с молба до частния съдебен изпълнител от дата: 26.09.2019г. за сумата, присъдена с изпълнителния лист, както и за сумата от 5,91 лв. – такса за издаване на листа. В молбата се претендира и сумата от 350 лв. – адвокатско възнаграждение за изпълнителното дело. Към молбата е приложено пълномощно, от което е видно, че адвокатът, изготвил молбата е упълномощен за водене на образуване и водене на изпълнителното дело. Приложено е Споразумение за адвокатско възнаграждение от 24.09.2019г., от което се установява, че договореното адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело в размер на 350 лв. Приложено е и преводно нареждане, от което се установява, че договорената сума за адвокатски хонорар по изпълнителното дело е платена. В молбата за образуване на изпълнителното дело като изпълнителни способи са посочени запор на движими вещи на длъжника, възбрана на недвижими имоти и запор на притежаваните от него дялове. С молба по изпълнителното дело от 27.09.2019г. е оттеглена молбата от 26.09.2019г. за предприемане на посочените изпълнителни способи и като изпълнителен способ е посочен само запор на банкови сметки. В поканата за доброволно изпълнение до длъжника, връчена му на 01.10.2019г. е посочено, че разноските по изпълнителното дело са 350лв., а таксата по Тарифата към ЗЧСИ е в размер на 222,71лв. От длъжника е подадено възражение пред съдебния изпълнител срещу приетото адвокатско възнаграждение и определената такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ. С постановление на ЧСИ от 14.10.2019г. възнаграждението е намалено на 300лв., съразмерно е намалена и таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Със съобщение, получено на 20.11.2019г. от „Т.С.“ ЕАД, съдебният изпълнител е уведомил дружеството, че намалява адвокатския хонорар на 230лв., и съответно – таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
При така констатираните факти и обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:
По допустимост на Жалбата:
Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Същата е подадена в процесуално - преклузивния срок по чл. 436, ал.1 от ГПК от надлежно легитимирана страна (съгласно чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК - лице-длъжник по изпълнението, чрез процесуалния му представител) и срещу акт, подлежащ на обжалване на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
По основателност на Жалбата:
Жалбата е основателна по следните съображения:
Уважаването на искането за намаляване на възнаграждението на адвокат, платено във връзка с воденето на изпълнителното производство, предпоставя възнаграждението да е съобразено с фактическата и правна сложност на делото (арг. от чл. 78, ал.5 от ГПК), както и с правния интерес, за защита на който е ползвана правната помощ на адвокат (арг. от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата). При наличието на посочените предпоставки, възнаграждението може да бъде намалено под трикратния размер на възнаграждението по § 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в този смисъл е задължителната практика на ВКС – арг. от т. 3 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013г. на ОСТГК, ВКС).
Няма данни по изпълнителното дело да са наложени някои от изпълнителните способи, поискани от взискателя, поради което, не може да се приеме, че за целите на събиране на присъдената с изпълнителния лист сума процесуалният представител на взискателя е извършил действия по водене на изпълнителното дело или че делото се отличава с фактическа или правна сложност. Поради това, настоящият състав приема, че не се дължат разноски за водене на изпълнителното дело.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредбата възнаграждението за процесуално представителство за образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лв., а в т.2 – т.5 са посочени минималните размери на адвокатското възнаграждение за защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания като съгласно т. 2 размерът на възнаграждението е съобразно материалния интерес на вземането. Тълкуването на разпоредбата на чл. 10 от Наредбата води до извода, че размерът на адвокатския хонорар за образуване на изпълнително дело не е обусловен от стойността на вземането, предмет на изпълнение, а представлява твърд размер. Това решение намира резон и в обстоятелството, че и критериите към молбата за образуване на изпълнително дело са еднакви независимо от стойността на вземането или броя на взискателите.
Във връзка с гореизложеното, адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело следва да бъде намалено до сумата от 200 лв. за водене на изпълнителното дело.
По отношение на пропорционалната
такса по т. 26 от Тарифата, съдът намира следното:
Разпоредбата на т. 26 от Тарифата ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се определя върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Под „парично вземане“ по смисъла на посочената норма следва да се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които, такса по т. 26 от Тарифата не следва да се дължи. Съгласно забележка 4 към т. 26 от Тарифата, в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника, но същите не се включат в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Поради това и пропорционални такси върху претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение не следва да се начисляват и събират (в т. см. Решение от 08.03.2018г. по ч.гр.д. № 666/2018г. на СГС, ГО, I-20 с-в, Решение от 05.06.2018г. по ч.гр.д. № 6778/2018г. на СГС, ГО).
Вземането по изпълнителния лист е в размер на 300лв. и това е сумата върху която следва да се изчисли дължимата пропорционална такса по т. 26 от Тарифата. Съгласно т. 26, б. б) от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: за сумата от 100 до 1000 лв. - 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв. При прилагане на тази разпоредба, дължимата държавна такса е 30лв., върху която сума следва да се начисли ДДС в размер на 6в., т.е. дължима пропорционална такса - 36лв. с ДДС.
Поради изложените съображения, разпореждането, с което е определена пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата е незаконосъобразно в частта за сумата над 36 с ДДС до определения от ЧСИ размер, поради което следва да бъде отменено в тази част.
По претенцията за разноски в
настоящото производство:
Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което, с оглед изхода от спора, се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74 от ЗЧСИ.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 14.10.2019г. по изп. д. № 20197850400296 на ЧСИ Л.М., с рег. № 785 на КЧСИ в ЧАСТТА за сумата над 200лв., представляващ адвокатски хонорар на взискателя по изпълнителното дело и за сумата над 36лв. с ДДС - пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ постановлението за приемане на разноски по изпълнението като ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на процесуалния представител на взискателя по изпълнително дело № 20197850400296 на ЧСИ Л.М., с рег. № 785 на КЧСИ в размер на 200 лв. и пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 36 лв. с ДДС.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.