№ 33709
гр. София, 20.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110122239 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на Б. Г. Б. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД,
която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е основателно,
защото поставените задачи са допустими, относими и необходими за изясняване на делото,
но се нуждаят от преформулиране.
Ищцовото искане за задължаване на ответника да представи документи е
неоснователно, защото се касае за документи, с каквито ищецът би следвало да разполага,
респ. той би могъл да ги представи по делото, щом желае да бъдат приети като писмени
доказателства, а непредставянето им от него при наличие на такава възможност /не се
излагат твърдения в обратен смисъл/ не може да обоснове основание за задължаване на
насрещната страна да ги представи. Освен това за доказване на твърдението на ищеца за
плащане на процесното възнаграждение за допълнителни услуги е уважено искането му за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза, поради което задължаването на ответника да
представи платежни документи, разписки и извлечения от счетоводните книги е и не-
необходимо.
Искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение е неоснователно, защото
цели събирането на неотносими писмени доказателства.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 24.10.2024 г. от 10:20 часа, за когато ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза по следните задачи: „Какви суми са
платени от ищеца по Договор за потребителски кредит № 40013691939/28.11.2022 г., на коя
дата и как са осчетоводени плащанията при ответника, включително за погасяване на кои
задължения и до какъв размер са отнесени? Вземайки предвид размера на отпуснатия
кредит, начислената договорна лихва и възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“ и използвайки нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл. 19,
ал. 2 ЗПК, вещото лице да определи размера на ГПР.“, при депозит в размер на 300 лв.,
вносим от ищеца в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА като вещо лице по допуснатата експертиза В. Д. П., със специалност:
Счетоводство, която ДА СЕ ПРИЗОВЕ за откритото заседание СЛЕД представяне на
документ за внесен депозит.
УКАЗВА на ищеца, че при непредставяне в срок на документ за внесен депозит
определението за допускане на експертизата ще бъде отменено.
УКАЗВА на ответника, че следва да съдейства на вещото лице за изготвяне на
заключението, като му предостави своевременно достъп до счетоводството си и предостави
всички поискани от вещото лице документи, като в противен случай съдът може да приеме
за доказани фактите, относно които ответникът е създал пречки за събиране на допуснати
доказателства.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението въз основа на
документите по делото, както и след проверка в счетоводството на ответника, за което
следва своевременно да предприеме действия, така че непредоставянето навреме на
необходимата информация от ответника да не става причина за неизготвяне на експертизата
и за отлагане на делото.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението най-малко 1 седмица
преди датата на откритото заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание чл. 190 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са установителни искове от Б. Г. Б. срещу „Профи Кредит България“
ЕООД за признаване за установено, че клаузата в Договор за потребителски кредит №
40013691939/28.11.2022 г., предвиждаща заплащане на възнаграждение за допълнителни
услуги „Фаст“ и „Флекси“ в размер на 500 лв., е нищожна. Доколкото се иска прогласяване
нищожност на клаузата на две различни основания, съдът приема, че исковете следва да се
разгледат при условията на евентуалност, като те подлежат на разглеждане в поредността,
произтичаща от естеството на въведеното основание – от най-тежкото към най-лекото, а
именно: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 10, ал. 1, чл. 10а, ал. 2, чл. 11,
ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП – нищожност поради
противоречие на закона, включително поради неравноправност; иск с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – нищожност поради накърняване на добрите нрави. Предявен е и
кумулативно съединен с тях частичен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1,
2
пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5 лв.,
представляваща част от вземане в общ размер на 500 лв. – платено без основание
възнаграждение за допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит №
40013691939/28.11.2022 г., ведно със законната лихва от 16.04.2024 г. до окончателното
плащане. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили Договор за потребителски кредит №
40013691939/28.11.2022 г., по силата на който му била предоставена в заем сума в размер на
2 400 лв., като в договора била обективирана клауза, предвиждаща заплащането от него на
възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в размер на 500 лв., което
платил. Релевира възражения за нищожност на целия договор за кредит поради
противоречие на закона. Сочи, че е нарушено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Възразява, че
е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, защото е посочен грешен ГПР. В тази връзка излага, че
възнаграждението за допълнителни услуги представлява печалба за кредитора, било му е
изначално известно, но не е включено като разход по кредита и въобще е неясно как е
формиран посоченият в договора ГПР. Счита, че процесната клауза е нищожна и поради
нарушение на чл. 19, ал. 4 и чл. 10а, ал. 2 ЗПК, защото действителният размер на ГПР
надвишава допустимия, а и възнаграждението е за услуги, свързани с действия по
усвояването и управлението на кредита. Възразява, че клаузата за възнаграждение за
допълнителни услуги е неравноправна, защото не позволява на потребителя да прецени
реалните икономическите последици на договора. Релевира възражение за нищожност на
клаузата и поради накърняване на добрите нрави. Счита, че платената от него сума въз
основа на нищожната клауза е платена без основание.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че между страните е сключен
Договор за потребителски кредит № 40013691939/28.11.2022 г., по който той е предоставил
на ищеца сумата от 2 400 лв. за срок от 24 месеца, при ГЛП в размер на 41 % и ГПР в размер
на 48.95 %, а последният се задължил да върне на вноски, всяка в размер на 145.71 лв., сума
в общ размер на 3 496.73 лв., включваща освен главницата, но също договорна лихва. Счита,
че договорът отговаря на всички условия за действителност /общи и по ЗПК/ и не съдържа
нищожни клаузи. Излага, че ГПР е посочен и формиран изцяло в съответствие със закона,
като оспорва възнаграждението за допълнителните услуги да подлежи на включване в него,
след като ползването на услугите не е задължително условие за сключването на договора за
кредит. Оспорва твърдението, че се касае за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита. Евентуално сочи, че нищожността на клаузата за възнаграждение
за допълнителни услуги не води до недействителност на целия договор за кредит. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
По предявените в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността на
клаузата, предвиждаща заплащането на възнаграждение за допълнителни услуги, в
доказателствена тежест на ищеца е да установи: сключването между страните на Договор
за потребителски кредит № 40013691939/28.11.2022 г. с посоченото съдържание; твърдяната
3
противоречие на договора и на процесната клауза със закона, включително наличието на
неравноправни клаузи; твърдяното накърняване на добрите нрави.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че клаузите за ГПР и за
възнаграждение за допълнителни услуги са инвидивуално уговорени, за което не сочи
доказателства.
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в доказателствена
тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: извършена от него в полза на
ответника престация на определено благо – заплащане на парична сума в размер на 5 лв.
като възнаграждение за допълнителни услуги по процесния договор; получаване на сумата
от ответника.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докаже наличието на правно основание за получаване на процесната сума, което в случая
предполага да установи наличието на валидно облигационно отношение, възникнало по
силата на Договор за потребителски кредит № 40013691939/28.11.2022 г. и включващо в
съдържанието си валидна клауза за възнаграждение за допълнителни услуги.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
сключването между страните на Договор за потребителски кредит №
40013691939/28.11.2022 г., по който ответникът е предал на ищеца в заем сумата от 2 400 лв.,
при посочен в договора ГПР, включващ само договорната лихва, и при поето задължение от
ищеца за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в размер
на 500 лв.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за съдържанието на договорното
правоотношение с ответника.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
4
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5