РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Павликени, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Евелина П. Карагенова
като разгледа докладваното от Евелина П. Карагенова Гражданско дело №
20214140100377 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от Г. ф. гр.*** с посочен съдебен адрес -
адв.Н.И. от *** против К. М. К. от *** по облигационен иск с цена
10248.69лв.. В исковата молба се посочва, че на основание чл.288а ал.1 т.1 от
КЗ/отм/,сегашен чл.559 ал.1 т.1 от КЗ и споразумение между К. о. и Г. ф. от
29.04.2002г / на осн. на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕС/ във
връзка с предявена претенция на 07.04.2016г от НББАЗ в законовия срок по
щета №***.2016г ищецът е възстановил на НББАЗ като компенсаторен орган
сумата от 10 248.69лв. чрез банков превод на 20.04.2016г като парична
равностойност на 5 240.07евро по курса на деня, от които 4 350.35евро
обезщетение и 889.72евро такса обработка фактура № ***.2016г като на
основание чл.288а ал.2 от КЗ/отм/ на същата дата фондът е възстановил в
пълен размер всички суми, изплатени от компенсаторните органи във връзка с
претенцията на НБА на Г.. Твърди се, че ответникът на 20.05.2015г в Г. при
управление на МПС „***“с ДКН ***, извършвайки маневра паркиране
успоредно на пътното платно, удря паркирания зад него лек автомобил „***“
с рег № *** и причинил процесното ПТП като ответникът управлявал МПС
без сключена застраховка „ГО“ към датата на ПТП. На основание
претенцията на НБА на Г./ ***/ за изплатени имуществени вреди от ПТП с
1
виновно незастраховано МПС с български рег номер, НББАЗ му е
възстановил сумата от 5 240.07евро, а ищецът е възстановил а НББАЗ
равностойността на тази сума в лв. Ищецът е поканил ответника да
възстанови заплатеното от ищеца, но ответникът не е сторил това. Моли съда
да осъди ответника да му заплати сумата 10 248.69лв.- обезщетение за
имуществени вреди, възстановени от НББАЗ във връзка с претенцията на
НБА на Г. за щетите на увредения л. а. „***“ с рег № *** от ПТП на
20.05.2015г,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда
до окончателното изплащане. Претендира за направени по делото разноски.
Постъпил е писмен отговор от ответника чрез назначен особен
представител, в което твърди,че искът е неоснователен и моли да бъде
отхвърлен.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните
доказателства, намира за установено следното:
Видно от приложено по делото писмено доказателство – Уведомление за
ПТП на *** език, в превод на български език, от П. п. Ф. на ***.2015г е
станало ПТП в гр *** между МПС №* , паркирано успоредно на пътното
платно, в левия край на пътната лента на *** пред сграда №1 и МПС №*,
водачът на което е искал да паркира пред посочения автомобил като го блъска
в предната част, в капака на двигателя с теглича си На двата автомобила са
причинени материални щети. Водачът на МПС №1 е бил К.К., роден на *** в
гр.***, живущ в ***, правоспособен. Същият управлявал лек автомобил
***“с ДКН ***. Видно от справка от аза данни на инф център към ГФ на
подадени данни от застрахователните компении за застраховка „ГО“ на
автомобилистите, за този автомобил към дата 20.09.2015 няма валидно
сключена застраховка „ГО“ на автомобилистите- сключената застраховка е
била прекратена на 08.03.2015гВодачът на МПС№2 бил Н. Й. от А. А., ***,
живущ в гр.***, правоспособен. Същият бил паркирал лек автомобил „***“ с
рег № ***. Заведено е дело в РС *** от ***.2015г. Приложени са експертна
оценка и документи за разходи по щета реф № при *** на НББАЗ/ в размер
на 5240.07евро, като последното е изплатило тази сума на пострадалото лице.
Видно от представено писмо до ищеца, НББАЗ е възстановил на *** сумата
в размер на 5240.07евро по щетата. Съгласно споразумение между
Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г / на осн.
2
на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕС/ във връзка с предявена
претенция на 07.04.2016г от НББАЗ в законовия срок по щета №***.2016г
ищецът е възстановил на НББАЗ като компенсаторен орган сумата от 10
248.69лв. чрез банков превод на 20.04.2016г като парична равностойност на 5
240.07евро по курса на деня, от които 4 350.35евро обезщетение и 889.72евро
такса обработка фактура № ***.2016г като на основание чл.288а ал.2 от
КЗ/отм/ на същата дата фондът е възстановил в пълен размер всички суми,
изплатени от компенсаторните органи във връзка с претенцията на НБА на Г.
Последвала е регресна покана от ищеца до ответника от 12.11.2020г за
заплащане от последния на сумата от 10 248.94лв.-обезщетение за виновно
причинени вреди с МПС ***“с ДКН ***. Управлявано без задължителна
застраховка „ГО“ на автомобилистите на територията на Г. на 20.05.2015г.
Поканата не е получена от ответника. Същата е приложена като документ,
приложен към исковата молба, получена от особения представител на
ответника по делото и съдът намира, същата за връчена.
При тази фактическа обстановка съдът счита,че е предявен иск по чл. 45 от
ЗЗД вр. чл.288а ал.12 от КЗ/ отм/, вр чл.558 ал.7 от КЗ .
Налице е непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД. Съгласно
този текст на закона всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Според Постановление №7/30.12.1959 г. на Пленума на
ВС отговорност за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД носят само
физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия
или бездействия. Отговорността по този текст на закона се поражда при
наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение
на дееца и настъпилите вреди, като причинната връзка трябва да се докаже
във всеки конкретен случай. Вината се предполага до доказване на
противното. Всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане подлежат на доказване от ищеца, така както съдът е разпределил
тежестта на доказване още в първото по делото заседание.
Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило
повредата на застрахованата вещ след плащането на застрахования е регресно
право, а встъпването във всички права, които застрахованият има срещу
третото лице – суброгационно право. Следователно в случая се касае до
регресен иск, чието основание не е застрахователното правоотношение, а
3
фактът на изплащане на сумата на правоимащите лице по силата на
застраховката и даденото от закона право на регрес – чл.402 от ТЗ. Именно
поради правото, произтичащо от закона, застрахователят встъпва в правата на
застрахования след плащането, упражнявайки тези права от свое собствено
име. В този смисъл регресният иск е особен, самостоятелен иск, почиващ на
закона, а не на договора – застрахователен, макар да има връзка с тях и да е
обусловен от тях. В тази връзка съдът съобразява и Р №449/18.03.2002 год. на
ВКС на РБългария по гр.д.№1785/2001 год., V г.о.
Налице са безспорни доказателства за настъпилото ПТП, увреди на
застрахования автомобил от водача на незастрахован автомобил, изплатена от
ГФ сума, представляваща обезщетение по образуваната щета. №***.2016г.
Съдът приема, че претенцията на ищеца се явява изцяло основателна и
доказана и следва да бъде уважена до пълния претендиран размер на
сумата.Искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълен
размер за сумата от 10248.94лв, ведно със законната лихва от предявяване на
иска в съда-07.06.2021г до окончателното изплащане.
При този изход на делото ответникът следва на основание чл.78 ал. 1
от ГПК да заплати на ищеца направените по делото разноски от 409.95лв.
платена ДТ и 837.46лв внесен депозит за възнаграждение за особен
представител на ответника. Исковата молба е подадена от юрисконсулт Ш., в
хода на делото е представено пълномощно от ищеца за адв.Н.И. от ***,
преупълномощила адв.В.К. от ***. Съдът определя взнаграждението за
адвокатска защита на ищеца съгласно Тарифа за минималните адвокатски
възнаграждния, които в случая са съобразно интереса в размер на 837.46лв.
Общо ответникът следва да заплати на ищеца 2084.87 лв направени по
делото разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА К. М. К. с ЕГН ********** от с. *** ДА ЗАПЛАТИ на Г. Ф.
гр. ***, представляван от изп. Директори М. К. и С. С. сумата от
10 248.69лв./ десет хиляди двеста четиридесет и осем лева и шестдесет и
девет стотинки/, представляваща изплатено от ГФ по щета № №***.2016г
обезщетение, ведно със законната лихва от 07.06.2021г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА К. М. К. с ЕГН ********** от с.*** ДА ЗАПЛАТИ на Г. Ф. гр.
***, представляван от изп. Директори М. К. и С. С. сумата 2084.87лв./
двехиляди и осемдесет и четири лева и осемдесет и седем стотинки /
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от
съобщението на страните
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
5