РЕШЕНИЕ
№ 499
гр. Варна, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Константин Д. Иванов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско дело №
20243100501575 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Oбразувано е по въззивна жалба, подадена на 04.07.2024г. от К. И. К.,
ЕГН **********, срещу Решение №*********г. по гр. дело №********г. на
ВРС, 17-ти състав, в частта с което:
1/ е определен режим на лични отношения на бащата П. А. Б.,
ЕГН**********, с детето А. П.в Б., ЕГН **********, конкретно за след
навършване на 7-годишна възраст на детето, както следва:
- всяка нечетна седмица (започвайки броенето от началото на всяка
съответна година) за времето от 18,00 ч. в сряда до 19,00 ч. в неделя, с
преспиване в дома на бащата;
- 30 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен
отпуск, разделени на три пъти по 10 дни, при предварителна уговорка между
страните;
- от първия ден в 09,00 ч. до последния ден в 19.00 ч. през почивните дни
по време на Коледните празници на всяка четна година;
- от първия ден в 09,00 ч. до последния ден в 19.00 ч. през почивните дни
по време на Новогодишните празници на всяка нечетна година;
- по време на Великденските празници през нечетни години за времето
1
от 09,00 ч. на Велики Петък до 19,00 ч. на Велика Събота, а през четни
години от 09,00 ч. на Велика Събота до 18,00 ч. в понеделник;
- на рождения ден на детето /06.02/ страните ще празнуват заедно,
като при липса на съгласие, бащата ще бъде с детето в рамките на 4
астрономически часа, при предварителна уговорка между родителите;
- на рождения ден на бащата /28.01/ детето ще бъде с него с
преспиване, за времето от 18,00 ч. на самия ден до началото на учебните
занятия на следващия ден, или при почивен ден, за времето от 10,00 ч. на
самия ден до 10,00 ч., на следващия ден;
- на рождения ден на майката /12.03/, ако се пада по време на
осъществявания от бащата режим, същата следва да прекара с детето
времето от 18,00 ч. на самия ден до началото на учебните занятия на
следващия ден, или при почивен ден, за времето от 10,00 ч. на самия ден до
10,00 ч., на следващия ден;
- 20мин. през ден видео разговор през приложението Вайбър, започвайки
от деня следващ връщането на детето от бащата;
като при осъществяване на режима бащата взема детето от дома на
майката и го връща обратно там.
Подадена на 05.07.2024г. е и въззивна жалба от П. А. Б.,
ЕГН**********, срещу Решение №*********г. по гр. дело №********г. на
ВРС, 17-ти състав, в частите с което:
1/ е предоставено упражняване на родителските права по отношение
на детето А. П.в Б., ЕГН**********, на майката К. И. К., ЕГН**********,
при която е определено и местоживеенето на детето на адрес: гр. А., ж.к. Н.,
**********;
2/ е определен режим на лични отношения на бащата П. А. Б.,
ЕГН**********, с детето А. П.в Б., ЕГН **********, разписан подробно и
поетапно (до и след 7-годишна възраст на детето) в обжалваното решение;
3/ е осъден П. А. Б., ЕГН**********, да заплаща издръжка в полза на
детето А. П.в Б., ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител
К. И. К., ЕГН **********, в размер на 300.00лв. на месец, платима по банкова
сметка с IBAN *********************, считано от подаване на исковата
молба в съда – 16.03.2023г. до настъпване на законово основание за изменение
или прекратяване на задължението, с падеж 5-то число на всеки месец, за
който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска от
падежа й до окончателното й изплащане;
и е осъден бащата за държавни такси по делото.
Във въззивната жалба на К. К. се твърди, че решението, в обжалваните
му части, е в противоречие с интересите на детето. ВРС не е взел предвид че
майката никога не е ограничавала контактите на бащата с детето и дори ги е
позволявала и извън привременните мерки, докато бащата вместо да се ползва
от РЛО продължава да подава жалби и сигнали срещу майката. На 7-годишна
2
възраст на детето предстои важна промяна (започване на училище), поради
което още една такава (разширяване на РЛО с бащата) ще се отрази
неблагоприятно, при отчитане и че бащата живее в гр. Д., а момчето – в гр. А.,
което предпоставя пътуване за РЛО. Не може да се приеме и че разширяването
на режима е адекватно подбрано за след навършване на седем години на
детето. Моли се за отмяна на решението в обжалваните му части и за
определяне от съда на по-подходящ за детето редовен ежемесечен режим на
бащата. Със следващи молби и в о.с.з. поддържа и доразвива позицията си и
искането си до въззивния съд.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата. Оспорва твърдението за липса на създавани пречки от
майката за упражняване на РЛО от бащата,като посочва примери за
обратното. Счита, че ВРС е преценил правилно, че и след навършване на
седем години детето ще има нужда от подкрепата и на двамата родители, в т.ч.
на бащата, за спряване с учебния процес. Моли жалбата на майката да бъде
„оставена без уважение“. Поддържа и уточнява съображенията от своята
въззивна жалба. Със следващи молби и в о.с.з. поддържа и доразвива
позицията си и искането си до въззивния съд.
Във въззивната жалба на П. Б. се твърди, че решението, в неговите
обжалвани части, е неправилно, незаконосъобразно и необосновано;
постановено е при съществени процесуални нарушения, в т.ч. на принципи на
ГПК; и е в противоречие със събраните доказателства и интересите на детето.
Обобщено оплакванията се свеждат до непълно, немотивирано и избирателно
обсъждане на събраните доказателства, както и до едностранчив, погрешен и
нелогичен анализ на същите,при тенденциозност в полза на насрещната
страна по спора, довели до необоснованост на решаващите изводи и до
накърняване най-добрия интерес на детето в смисъла, поддържан от
въззивника. Относно родителските права се поддържат твърденията пред
първоинстанционния съд, че не майката, а бабата по бащина линия е
отглеждала детето през месеците след раждането му, поради неспособност и
незаинтересованост на майката, а също и поради постоянни скандали и
измислени обвинения към бащата. А той е помагал при отглеждането на
детето още от раждането му. И досега К. К. не може да се справи с детето и
разчита на помощта на близки. Към момента момчето се отглежда в опасна
среда, в т.ч. редовно от прабабата по майчина линия (Р.Ж.), но чието
психическо състояние е нестабилно и вредно за детето; вуйчото В.М. също не
е годен да помага в грижите за детето, а и е извършил акт на насилие в дома на
детето; новият партньор на майката (В.Г.) е с неясни доходи и стопанска
дейност. Неверни са отделно твърденията за извънбрачна връзка на П. Б. по
време на съжителството му с ищцата по делото, тъй като връзката му със
сегашната му жена и зачеването на новото му дете от нея са се случили след
фактическата раздяла с К. К.. Подаването на много жалби и сигнали от бащата
до различни институции е с цел защитата на детето му от вредната среда при
майката. Предвид нея момчето продължава да не иска да се връща при майка
си и при нейните близки след срещите в режима на бащата. П. Б. има силна
3
емоционална връзка със сина си, винаги се е грижил за него и момчето се
чувства чувства спокойно с него; бащата има подкрепата на бабата по бащина
линия и на новата му партньорка; бащата разполага с по-добрите родителски
качества, възможности и условия и ще бъде в интерес на детето да бъде
отглеждано от баща му. Във връзка с изложеното въззивникът поддържа
оспорванията си срещу КСПсЕ пред ВРС; анализира гласните доказателства
поотделно и по групи, като посочва начинът, по който те следва да бъдат
преценени от съда, според него; излага правни аргументи и се позовава на
съдебна практика. Моли за отмяна на решението на ВРС в обжалваните му
части и за предоставяне на бащата на родителските права, при уважаване и на
останалите му искове. В условията на евентуалност моли отмяна на РЛО и за
определяне на разширен такъв, предложен от бащата, тъй като предвиденият
от ВРС режим е необосновано намален през лятото за сметка на времето през
учебната година, което е нелогично и против интересите на детето. Моли и за
присъждане на разноски пред ВОС. Със следващи молби и в о.с.з. поддържа и
доразвива позицията си и искането си до въззивния съд.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано в
обжалваните му части, за което излага съображения по основните въззивни
оплаквания. Поддържа твърденията си пред първоинстанционния съд относно
родителските си качества, привързаността между майката и детето,
полаганите за детето грижи от майката от раждането му и досега и добрата
подкрепа от близките на майката при обгрижването на момчето. Оспорва
обвиненията за липса на възпитателски качества. Оспорва прабабата Р.Ж. да
страда от психични заболявания кън момента, напротив – между нея и детето
има емоционална връзка. За напълно недоказани счита обвиненията, че детето
е в риск.Бащата обаче продължава да подава жалби и сигнали до всякакви
органи, вместо да се ползва редовно от РЛО, който майката не ограничава.
Детето е в стрес от конфликта между родителите и въвличането на
институциите в него. Майката възразява и срещу доказателствения анализ,
направен от въззивника; позовава се на приетата КСПсЕ и гласните
доказателства, които счита правилно съобразени от ВРС. Поддържа, че е в
интерес на детето да продължи отглеждането му от майката. Моли за решение
в този смисъл и за разноски пред въззивния съд. Със следващи молби и в о.с.з.
поддържа и доразвива позицията си и искането си до въззивния съд.
Контролиращата страна – ДСП-Варна – изразява становище, че двамата
родители са в изключително тежък конфликт. И двамата реагират много остро
и емоционално на всяка ситуация относно детето, а в Дирекцията се депозират
ежеседмичено жалби и сигнали, приемуществено от бащата Б., които налагат
постоянни действия от ДСП с участието на родителите и на детето. До
момента жалбите и сигналите са десетки и продължават да нарастват. Това не
е начина да се отглежда дете. Предприети са редица мерки от ДСП спрямо
родителите и детето, в т.ч. в координационен център с участие и на други
държавни органи. Представен е заключителен към момента социален доклад
пред въззивния съд.
4
Контролиращата страна – ДСП-Д. – не изразява конкретно становище по
съществото на въззивните жалби.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове с правно основание
чл.127, ал.2 от СК вр. чл.143 от СК на К. И. К., ЕГН **********, срещу П. А.
Б., ЕГН**********, със следните искания:
- за предоставяне упражняването на родителските права по отношение
на детето А. П.в Б., ЕГН **********, на майката К. И. К., ЕГН **********;
за определяне при нея на местоживеенето на детето на посочен в исковата
молба адрес; за определяне на посочен режим на лични отношения на детето
с бащата А. П.в Б.; и за осъждане на бащата да заплаща издръжка в полза на
детето А. П.в Б., чрез майката и законен представител К. И. К., в размер на
300.00лв. на месец, платима по банкова сметка с IBAN
*********************, считано от подаване на исковата молба в съда –
16.03.2023г. до настъпване на законово основание за изменение или
прекратяване на задължението, с падеж 5-то число на всеки месец, за който се
дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска от падежа й до
окончателното й изплащане.
В срока по чл.211 от ГПК са предявени насрещни искове от П. А. Б.,
ЕГН**********, срещу К. И. К., ЕГН **********, с правно основание чл.127,
ал.2 от вр. чл.143 от СК и следните искания:
- за предоставяне упражняването на родителските права по отношение
на детето А. П.в Б., ЕГН **********, на бащата П. А. Б., ЕГН**********; за
определяне при него на местоживеенето на детето на посочен в исковата
молба адрес; за определяне на посочен режим на лични отношения на детето
с майката К. И. К.; и за осъждане на майката да заплаща издръжка в полза
на детето в определен от съда размер, ведно със законната лихва върху всяка
вноска от падежа й до пълното й изплащане.
Евентуално се претендира разширен режим на лични отношения (РЛО) –
от петък вечер до неделя вечер два пъти в месеца с преспиване при бащата,
както и през празниците и през ваканциите на детето.
Ищцата твърди, че с ответника са родители на детето А. П.в Б., родено
на ********г. от съвместното им съжителство без брак. Родителите са във
фактическа раздяла към датата на исковата молба.
Твърди още, че първоначално родителите са живели в гр. А., но
впоследствие се преместили в жилище на родителите на ответника в гр. Д..
Ответникът винаги се е държал грубо и наставнически по отношение на нея и
често я е обиждал, като проблемите продължили и зачестили след раждането
5
на детето. То било заченато след ин-витро процедура в гр.Т.. К. имала
трудности при бременността и раждането, а след това изпаднала в
следродилна депресия. След раждането живяла два месеца при свекърва си,
като ответникът постоянно я обвинявал, че не се грижи за детето, обиждал я и
я заплашвал. Подробно описва използваните от ответника изрази, както и че
това е провокирало в нея панически страх от всякакъв диалог. Скандалите
често ставали и в присъствието на детето, което се плачело. На 26.12.2022г.
ответникът я изгонил от жилището, заедно с детето. Ответникът е началник на
РУ при ОД на МВР-Д..
Излага още, че през последните две години, докато живели заедно, са
нямали физически контакт. В един момент разбрала, че ответникът се готви да
заживее с друга жена и ищцата трябвало да напусне дома, което и сторила на
25.02.2023г. и отишла да живее в наследствена къща в гр. А.. Сама и със
съдействие от близки майката отглежда сина си, а момчето се чувства добре и
е щастливо.
С оглед на изложеното, своите родителски качества, условията в дома си
и привързаността си с детето ищцата поддържа, че тя следва да упражнява
родителските права върху общото на страните дете.
Твърди и че предложеният режим на лични отношения (РЛО) на детето с
другия родител е подходящият за случая.
Твърди също, че възрастта и нуждите на детето предполагат издръжка в
предявения размер, която другият родител може да поеме.
По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски.
Със следващи молби и в о.с.з. поддържа и доразвива позицията си и
исканията си до съда.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не
оспорва, че с ищцата са родители на детето А., че след раждането му са
започнали конфликти между родителите, както и че понастоящем те не живеят
заедно. В отговора и в насрещната си искова молба обаче оспорва останалите
твърдения на ищцовата страна, като въвежда свои в следния смисъл:
Твърди, че живеят заедно от 2017 г. в гр. Д.; оспорва да са живели заедно
в гр. А.. Разказва подробно и с примери, че ищцата е имала занемарен външен
вид и постоянно изпадала в депресии, като същата не се грижила и за дома.
Разказва подробно факти относно проведената ин-витро процедура. Описва
животът на страните след раждането на детето и посочва причината, поради
която са се изнесли от дома на бабата на ищцата в гр. А.. Разказва, че майка му
се е грижила за детето, докато ищцата била в депресия. Ищцата се държала
като героиня от сериала „Мрежа от лъжи“ и отказала да получи лекарска
помощ от психолог, въпреки че настоявал за това. Основно майка му се е
грижила за детето, К. К. посещавала жена, която се занимавала с магии.
Къщата била потънала в мръсотия и постоянно изхвърлял мухлясала храна от
хладилника; прането стояло с дни, като той и майка му подреждали всичко
след ищцата. Разказва своята версия за случката от 26.12.2022г., при която е
отворил апартамента да се проветри и ищцата излязла с детето, но облечени
6
със зимни дрехи. Не оспорва, че с ищцата не са имали сексуален контакт, като
посочва, че причина за това е ниската й хигиена. Оспорва твърденията, че е
имал връзка с друга жена. На 25.02.2023г. ищцата била напуснала жилището,
заедно с детето.
Поддържа, че след като ищцата напуснала дома им се разбрали детето да
е поравно при двамата през седмица. Бащата искал с ищцата да подпишат
споразумение относно детето, но същата се консултирала с адвокат и
отказала. Разказва подробно за отношенията между страните и детето през
месец март 2023г., като на 16.03 забелязал, че детето е с рани по главата. Сочи,
че на 20.03.2023 г. подал молба по реда на ЗЗДН в ДРС с искане за налагане на
мерки за защита на сина му от ищцата, като в хода на делото установил, че К. е
сменила адресната си регистрация и тази на детето. Разказва как ищцата е
отказала да предаде детето и след това на 22.03.2023 г., че се е запознал с
определението на съда, с което се променя заповедта за защита. Сочи и че е
било образувано ДП № ****** г. срещу ищцата за престъпление по чл. 296,
ал. 1 НК. Излага, че е изключително притеснен за сина си и разказва подробно
за посещенията му, заедно с майка му, през месец март и април 2023г. в дома
на ищцата, включително за подадените от него сигнали и жалби, доколкото
ищцата отказвала да му позволи да види детето. Ответникът е притеснен за
детето, защото на адреса живеят и други хора – Р.Ж. и В.М., като г-жа Ж. била
агресивна, неуравновесена, без морал и уважение., а г-н М. бил агресивен,
криминално проявен, хазартна личност и ежедневно употребяващ големи
количества алкохол и цигари. Счита, че с поведението си ищцата причинява
непоправима психологична и емоционална травма на сина им. Сочи, че през
по-голямата част от времето детето е поверено на грижите на трети лица. Във
времето, през което детето е било при него, то не е тъгувало за майка си и не е
имало никакви проблеми в ежедневието. Счита, че майката не се явява по-
пригодния родител.
Оспорва претендирания размер на издръжката като завишен с оглед на
нуждите на детето и възможностите на бащата. Счита, че упражняването на
родителските права над детето следва да се предоставят на него. Той има с
възможности да отглежда детето и да му осигурява всичко необходимо.
С оглед на изложеното, своите родителски качества, условията в дома си
и привързаността си с детето бащата поддържа, че той следва да упражнява
родителските права върху общото на страните дете.
Твърди и че предложеният от него режим на лични отношения (РЛО) на
детето с другия родител е подходящият за случая.
Моли да бъде осъден другият родител за издръжка.
По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски.
С поредица от следващи молби, както и в о.с.з. поддържа и доразвива
позицията си и исканията си до съда.
В срока по чл.131 ГПК за отговор по насрещните искове майката
оспорва обвиненията към нея за изоставяне на грижите за детето, изпадане в
депресия, отношение към бащата и други. Счита за неверни и твърденията на
7
бащата за външния й вид; гледаните сериали; съмненията й в изневяра;
отношенията между Б. и майка й; случая на 26.12.2022г.; посещаването на
жена, която прави магии; състоянието на колата й; случаите през месец март и
април 2023г. и останалите изложени в отговора. Допълва, че ответникът не е
полагал грижи за детето, а такива са били осъществявани от майката и от
бабите на А., а бащата дори не е помагал на майката. Поддържа, че детето се
чувства спокойно и добре с нея, а твърденията на бащата за насилие над
момчето са измислица.Здравословното състояние на детето е добро, има
всички поставени ваксини и редовно посещава личната му лекарка. Доразвива
и твърденията си относно родителските и личните слабости на бащата и
ултимативното му поведение спрямо нея, поддържа позицията си по
съществото на спора. Моли за уважаване на нейните искове и за отхвърляне на
насрещните, като в о.с.з. поддържа и тези свои искания.
Двамата родители депозират и множество послеващи молби пред ВРС,
впочем както и пред ВОС, с които допълват и доразвиват обвиненията
помежду си и оспорват всяко насрещно твърдение и искане. Поддържат
исканията си по съществото на спора пред съда.
Контролиращата страна – ДСП-Варна – не изразява конкретно
становище по предмета на спора, но поддържа своите препоръки в
изготвените по делото социалните доклади.
Контролиращата страна – ДСП-Д. – не изразява конкретно становище по
предмета на спора, но поддържа своите препоръки в изготвените по делото
социалните доклади.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор и е видно от приетото удостоверение за раждане, че детето А.
П.в Б. е родено на ********г., като негови родители са страните по делото К.
К. и П. Б..
Няма спор още и се потвърждава от приобщените доказателства, че към
момента на делото родителите са във фактическа раздяла, като ищцата живее
заедно с детето в гр. А., а ответникът – в гр. Д.. Конкретните адреси на
актуално местоживеене са изяснени от социалните доклади.
Видно приетия НА ***********. на тази дата В.М. е дарил на Ж.Ж. ½
ид.ч. от дворно място, находящо се в с. А., ул. „В.Д.“ № 33, ведно с реална част
от къща близнак, в която къща първоначално се е преместила да живее
ищцата след раздялата с ответника.
Представени са по делото доказателства за трудовата ангажираност на
К. К. в периода 2016-2022г.
Видно от приетата справка от НАП и от данните от социалните доклади,
към м.12.2023г. и досега К. К. работи на трудов договор в Община А. като
„главен специалист“ срещу БТВ от 1558лв.
8
Видно от приетата служебна бележка от ОД на МВР-Д. и данните от
социалните доклади, П. Б. работи като „началник група териториална
полиция“ към Първо РУ гр. Д. срещу БТВ от 2800лв.
Представен по делото е болничен лист от 30.08.2019г. на ответника, от
който се изяснява, че е имал емоционално разстройство и се е лекувал. Видно
от епикриза от 2022г. от МИ към МВР г-н Б. е бил диагностициран със
„затлъстяване – метаболитен синдром; неинсулинозависим захарен диабет без
усложнения; хипертония; дислипидемия“.
Представени са още: фиш за спешна медицинска помощ от 06.08.2023г.,
видно от който детето било ухапано от инсекти, което е довело до обрив по
крайниците и сърбежи; както и множество амбулаторни листи, листи за
преглед на пациент и други медицински документи за детето, ведно и с касови
бележки за извършени разходи от майката за детето (л.440-538 от делото на
ВРС).
В приетия отговор от ДГ „Д.“ гр.А. от 22.03.2024г. са отразени
отсъствията на детето учебното заведение от 26.09.2023г. до март 2024г.
В приетите пред ВОС писма от 11.11. и от 12.11. 2024г. от ДГ „Д.“ гр. А.
са описани отсъствията на детето учебното заведение от м. март 2024г. до м.
ноември 2024г. Отсъствията не са малко, но всички са „по болест с
медицинска бележка“; отсъствията без изяснена причина са само няколко дни.
На л.440-534 от делото на ВРС са представени множество амбулаторни
листи, фактури, касови бонове и други аналогични документи за прекараните
от детето А. заболявания през годините и заплащането на лечението за тях с
оглед предписанията на съответните лекари.
Представен по делото е План за действие от АСП на РБ (л.171-173 от
делото на ВРС, както и отговори от агенцията и от ДАЗД на постъпилите от г-
н Б. (л.174-177 от делото на ВРС).
В приложената справка от РУ-А. към ОД-МВР Варна са отразени всички
подадени от страните жалби и сигнали до датата на издаване. Видно от нея,
жалбите и сигналите до РУ-А. само за периода м.03. – м.09.2023. (около шест
месца) са общо над 20 броя, като значително повече (около 15 бр.) са
подадените от П. Б..
В представените справки от ВРП са описани всички подадени сигнали от
страните до ВРП за втората половина на 2023г. – общо близо 15 броя,
повечето от които (около 11 броя) са подадените от П. Б..
Представени са пред ВРС доказателства за няколко водени дела по реда
на ЗЗДН между страните и във връзка с детето, за които са били образувани гр.
д. №******г. на ДРС, гр. д. №********г. на ВРС, гр. д. №********г. на ВРС и
други, като по нито едно от тях не е имало влязло в сила решение за защита на
детето от действия по ЗЗДН на някой от родителите му.
Пред ВОС са представени заповеди за незабавна защита по гр.д.
№*******г. на ДРС и по гр.д. №******** в полза на П. Б., сочен за „жертва на
домашно насилие“ от страна на прабабата по майчина линия Р.Ж. респ. от
страна на К. К. и майка й М. К.. И двете производства не са приключили с
9
решение за извършено домашно насилие, за което няма спор между страните.
От заявеното от г-н Б. и извършената служебна проверка става ясно, че с
решение по в.гр.д. №******г. на ВОС е било потвърдено частично решение на
ВРС, с което П. Б. е бил задължен да се въздръжа от домашно насилие спрямо
К. К. и е бил глобен за извършено такова.
От приложените пред ВОС справки за медицински консултации на Р.Ж.
за 2021г. и 2022г. се изяснява, че през тези две години прабабата по майчина
линия е била лекувана за: „захарен диабет – неинсулинов“, „синдром на
ветребралните и предните спинални артерии“, „хроничен гастрир“, „начална
старческа катаракта“, „невротично разстройство – неуточнено“, „депресивно
разстройство – лек епизод“ и „хипертонично сърце без застойна сърдечна
недостатъчност“.
Видно от приета пред ВОС справка за съдимост, лицето В.М. е било
осъждано през 2007г. за деяние по чл.210, ал.1, т.5 от НК вр. чл.209, ал.1 от
НК, като му е било наложено накзание „лишаване от свобода 1 година“, по
отношение на което е настъпила ребилитация по право.
Видно от приета пред ВОС справка за съдимост, лицето И.К. е било
осъдено през 2023г. за управление на МПС в пияно състояние, като му е било
наложено накзание „лишаване от свобода 8 месеца“.
На л.293-314 от делото на ВОС са ситуирани фискални бонове, фактури
и документи за доставка на маркови стоки за детето А., вероятно заплатни от
бащата П. Б..
В първото о.с.з. пред ВОС е потвърдено от П. Б., че същият е подавал
множество жалби и сигнали до РП-Варна, РП-Д., ДСП-Варна, ДСП-Д.,
Община А. и други институции.
Приобщена пред ВОС е пълната преписка при ДСП-Варна по случая с
детето А. П.в Б.. Преписката е с внушителния обем от над 867 листа.
Подадените от П. Б. жалби и сигнали до ДСП и до много други органи
(министър-председателя на РБ, министъра на вътрешните работи на РБ,
министъра на труда и социалната политика, АСП, главния инспектор към
ИВСС, главния прокурор и други) за последните две години са десетки и са
почти постоянни. По всяка от тях са били извършени от ДСП редица действия,
вкл. такива с родителите и с детето. Предприети са били мерки от ДПС по
реда на ЗЗДт. Обобщените констатации са отразени в приетите по делото
социални доклад, които ще бъдат обсъдени по-долу.
С решение от 30.01.2025г. по в.гр.д. №******г. на ВОС (към преписка на
ДСП) е определен режим на лични отношения на бабата М. Б.а с детето А.:
първа четна седмица от месеците март, юни, септември и декември, в събота
от 10ч. до 18ч. без преспиване, както и още малко време за разговори по
Вайбър.
По делото са приложени стотици страници с разпечатки от съобщения,
от писма, снимки и разговори по различни мобилни приложения или
електронни пощи, които свидетелстват най-вече за трайно и крайно
влошените отношения между родителите до степен на пълен антагонизъм, за
10
непрекъснатите обвинения между тях от всякакъв характер и за липсата на
какъвто и да било диалог, още по-малко ефективен, между родителите във
връзка с детето.
Двамата родители са изслушвани пред ВРС и пред ВОС по реда на чл.
59, ал.6 от СК, като обясненията и впечатлението от тях се отчитат от съда
заедно с всички други доказателства по делото и съобразно чл.11-12 от ГПК.
В приетия социален доклад от 27.10.2023г. от ДСП-Д. са застъпени
констатациите на служителите на органа, че битовите условия в дома на П. Б.
в гр. Д. са безупречни и подходящи за отглеждане на дете. По данни на бащата
същият има емоционална връзка със сина си и осъществява редовно режима
си на контакти с него. В ДСП-Д. са регистрирани сигнали от П. Б. относно
детето А., по които след координация с ДСП-Варна бащата е бил насочен към
ползване на социална услуга в общността.
В приетия информационен доклад от 07.11.2023г. от ЦОП към БЧК – гр.
Д. са посочени наблюденията на специалистите от ЦОП, че бащата няма
нужните умения и нагласи да следва даваните му препоръки. При него все
още дават превес желанието за надмощие и натрупаните негативи към майката
на сина му и към нейните близки.
В приетия социален доклад от 14.12.2023г. от ДСП-Варна са застъпени
констатациите на служителите на органа по закрила на детето по актуалното
му местоживеене, че в дома на майката в гр. А., кв. Н., бл.*********, са
осигурени необходимите хигиенно-битови условия за нормалното развитие на
детето. В присъствието на майка си, баба си и прабаба си детето е спокойно,
показва привързаност, няма индикации за стрес или насилие върху него.
Майката и близките й задоволяват основните потребности на момчето от
прехрана, дрехи, обувки, здравни и образователни грижи. Не са констатирани
рискове за здравето и живота на детето в семейството на майката. Поради това
не е в интерес на детето да променя постоянно своето местоживеене.
В приетия пред ВОС социален доклад от 02.10.2024г. от ДСП-Д. са
застъпени констатациите на служителите на органа, че понастоящем П. Б.
живее в едно домакинство с лицето М. Д. и роденият им на *******г. син М..
В жилището продължава да е осигорено всичко необходимо за нормалното
живеене на деца, в т.ч. пространство за А.. По данни от бащата и новата му
партньорка детето А. участва в грижите за малкия си еднокръвен брат и бил
привързано към него и родителите му.
В приетия пред ВОС социален доклад от 28.03.2025г. от ДСП-Варна са
застъпени констатациите на служителите на органа по закрила на детето по
актуалното му местоживеене, въз основа и на преписката от над 867 листа в
ДСП и наблюденията на специалистите, че от месец септември 2023г. К. К.
живее с детето в закупен от родителите й апартамент в гр. А., кв. Н.,
**********. В него са налице подходящи хигиенно-битови условия за
нормалното живеене и развитие на детето А.. Момчето е било записано в
първа група на ДГ „Д.“ гр. А. през 2023г., в която се е адаптирало успешно.
Основните грижи за А. се полагат от г-жа К. със съдействие и от нейни
близки. Майката задоволява основните потребности на сина си от подслон,
11
пълноценна храна, подходящо облекло и здравни грижи, а детето получава от
нея необходимото внимание и подкрепа. Своевременно му се оказва
медицинска помощ при нужда и се закупуват предписаните лекарства за това
от майката. В интерес на А. е той да расте в нормална среда, като общува и с
баща си и с роднините по линия на двамата родители. Нужно е да се постигне
родителско сътрудничество за да се запази психо-емоционалното състояние на
детето. То е привързано и към двамата си родители. Не е налице родителско
отчуждение от който и да било от родителите му.
Показанията св. М. К. съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но и като
непосредствени за лично възприети обстоятелства. От тях се изяснява, че К. и
П. са се разделили през м. февруари 2023г., защото ищцата не е можела повече
да търпи тормоза на ответника и извикала майка си и баща си да я вземат от
дома в гр. Д. заедно с детето. Първоначално ги завели при тях в гр. Д., където
стояли две седмици, след което се К. и А. се преместили в гр. А. в
наследствената къща на дядо си. Ответникът ги притеснявал по телефона
постоянно. В началото се редували детето да е при всеки родител през една
седмица, но после майката спряла да дава детето. Бащата е ходил в гр. А. да
търси детето. Описва къщата в гр. А. и много добрите условия за живеене на
детето. А. е записан на ясла в гр. А., има лекар, поставени са му ваксините.
Докато К. и П. били заедно само майката и бабата по бащина линия са гледали
детето, а бащата помагал само когато бил вкъщи. Свидетелката не е виждала
П. да храни, да къпе или да се занимава с детето, като се оправдал, че е много
зает в работата си като „началник на кварталните“. След раздялата в началото
П. виждал сина си само в присъствие на социален работник, защото
заплашвал, че ще го вземе и майката няма повече да го види.
Първоначалните показанията св. М. Б.а съдът цени по реда на чл.172 от
ГПК, но и като непосредствени за лично възприети обстоятелства. От тях се
изяснява, че след като К. и П. се разделили през март 2023г. уговорката била
детето да е при всеки от тях за по една седмица. Преди това тя е помагала при
отглеждането на А., а през деня бащата бил на работа и когато можел помагал
в къпането и нахранването на момчето. То се е чувствало добре с родителите
си и баба си. Майката имала добро отношение към свидетелката. Последната
не е виждала скандали между К. и П. пред нея, но знае че е имало забележки
от бащата към майката заради реда и чистотата в дома им. Когато ищцата
взела детето и отишла в А., бащата и свидетелката не го видели 15 дни. На
свидетелката й било мъчно, защото дотогава помагала почти всеки ден в
обгрижването на детето. На 25.03.2023г. свидетелката и бащата отишли до гр.
А., но майката не им дала да видят А.. Още няколко пъти са ходили и се е
случвало същото, като понякога дори К. не била тама, а за А. се грижела
прабабата.
Показанията на св. Г.К. съдът цени като обективни и базирани на лични
впечатления за част от обстоятелствата. От тях се потвърждава, че К. и П. не
живеят заедно от повече от година (спрямо разпита). Преди са живели в гр. Д.,
а след раздялата майката и детето са в гр. А.. Грижите за А. полага сновно
ищцата; води го на лекар; в почивните дни излизат с децата на свидетелката на
катерушки, батути, зоопарк и други. А. общува свободно с майка си, а тя се
12
грижи добре за него. Свидетелката няма наблюдения на отношенията на
ответника с детето, защото родителите са се разделили, когато А. е бил малък.
Но свидетелката е била на кръщенето му и е чула речта на бащата, кохто е
благодарил на К., че го е дарила с прекрасен син. Откакто К. и А. са в гр. А.
свидетелката поне веднъж седмично се вижда с тях или им гостува. Описва
дома на ищцата, който е пригоден и за дете. Знае, че бабата на К. (прабабата на
А.) й помага за детето, когато майката е на работа. Свидетелкат не е
забелязала някакво притеснително поведение в ищцата, счита я за стабилен и
грижовен родител.
Повторните показания св. М. Б.а съдът цени корективно на три отделни
основания – първо както като родител на ответника, второ като страна по
лично нейно дело срещу майката за режим на лични отношения с детето и
трето при отчитане на повторния им характер, които ясно индикират
заинтересованост от изхода по делото. При това условие от тях се изяснява, че
при разговор между двете баби, майката на ищцата споделила, че майка й Р. „е
луда и ще се лекува в лудницата“ (в тези части показанията противоречат на
КСПсЕ пред ВОС, а и към момента на разпита свидетелката не знае какво е
състоянието на Р.Ж.). Режимът на лични отношения на бащата с детето
започва, като го взимат от дома му; по пътя то спи; отиват в апартамента на
бащата и там обядват, играят си и спят; когато е в Д. бащата го гледа, храни,
къпе, облича; баща и син играят шах, градят пъзели, рисуват, пишат; а когато
стане време да го връщат на майка му А. не иска да тръгва, бащата не можел
да го убеди да се облече. Детето казвало, че не иска при майка си, защото го
бият по дупето, дърпат му ушите и му викат „мискинин“. Молело се да не го
връщат. Майката правила всичко възможно да го вземе, но детето не искало
при нея. П. Б. има и друго момче на 4 месеца, като А. го познава и много го
обича, храни го с биберона и си играе с него; на разходките А. бута количката
с братчето си. А. много се разбира и с новата жена на П.. Когато А. е с тях е
радостен и щастлив; непрекъснато казва, че обича баща си и че иска при него,
а не при майка си; дълго не иска да слезе от колата за да се върне при майка
си. П. и жена му сами се справят с грижите за двете деца и не викат
свидетелката да им помага.
Показанията св. М. Д. съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, като
непосредствени за лично възприети обстоятелства, но и при отчитане че
впечатленията й за отношенията между К. и А. са главно „от записи“ или от П.
Б.. От тях се изяснява, че Д. има интимни отношения с ответника от март
2023г. и живее на семейни начала с него от декември 2023г. Имат общо дете
М. на няколко месеца. Свидетелката не познава ищцата лично, само я е
„виждала на записи“, не е говорила с нея. Правило й е впечатление „от
записите“, че детето се държало агресивно с майка си, като на „единият запис“
й казало „ще те хвърля в казана“. П. й е споделял, че е много притеснен за
психическото състояние на детето и е молил ищцата детето да посещава
психолог, но тя отказала. П. е посещавал психолог и свидетелката е
присъствала.. Ответникът полага сам изцяло грижи за А., когато е с него, като
го облича, приготвя му храна, ходят на разходки, играят морски шах, редят
пъзели и са плътно заедно от сутрин до вечер. А. общува свободно с нея, но
13
основно е фокусиран върху баща си. На разговор по Вайбър, когато детето е
било при майка си, Д. видяла, че А. реди пъзел по различен начин от този,
показан му от бащата. Когато е при баща си А. не иска да се връща при майка
си, защото не му харесвало там. П. го успокоявал, че пак ще го вземе, но
момчето започвало да крещи и не искало да си тръгва, защото при майката
„били лоши“, заплашвали го „че ще яде шамари“. П. е изцяло концентриран
върху А., когато са заедно, и друг не може да се намеси в грижите. Детето се
радва изключително много на другото дете М.. Домакинската работа
свидетелката е поделила с ответника, на когото може да разчита. Не е чувала
защо детето не иска да ходи при някого, а само че не иска при майка си. Не го
е чувала да казва на баща си да не пише жалби срещу майката.
Заключението по приетата пред ВРС КСПсЕ съдът цени като обективно,
обосновано и кореспондиращо със заключениетопо КСПсЕ пред ВОС. Поради
това оспорването му от ответника не може да бъде споделено. От него се
установява, че и двамата родители имат необходимия родителски капацитет за
обгрижване на детето А., но предвид възрастта и потребностите му детето има
потребност приоритетно повече от майчината фигура. Между детето и
майката има изградена близка и положителна емоционална връзка. В нейно
присъствие се наблюдава позитивна нагласа на детето към майчината фигура.
Между детето и бащата също има данни за съхранена емоционална връзка, а
проекциите показват положително отношение към бащината фигура. Не се
установяват признаци на синдром на родителско отчуждение. А. изразява
позитивни привързаност и емоции и към двамата родители; не се притеснява в
отсъствие на единия от двамата; изразява обичта си и към двамата; като не се
наблюдава предпочитан родителски образ.На възрастта си А. не притежава
умения да направи логически обоснован избор относно местоживеенето си. За
нормалното му психическо, физическо и емоционално развитие е необходимо
детето да живее и общува и с двамата си родители. Но в психологичен план,
при актуалната възраст и степен на личностно и емоционално развитие, А.
има нужда от приоритетно съжителство с майка си. Към настоящия момент не
се установяват признаци на психично разстройствона майката г-жа К., тя е
психично здрава, няма данни за фамилна обремененост. И двамата родители
разпознават потребностите на детето и са в състояние да откликнат на тях. Не
се установяват отклонения в развитието на детето. А. е общителен и активен,
бързо се адаптира към нова ситуация, енергичен, любознателен, инициативен
в игрите. Може да изразява себе си адекватно за възрастта си; комуникативен
и емоционален е. Все още развива своята самостоятелност и независимост, но
се нуждае от подкрепа и стимулиране от околните. Не се установяват
дефицити или последици от травми, свързани с общуването с който и да било
от родителите. Бащата е психично здрав, не са установени психични или
сомато-вегетативни признаци на алкохолна зависимост, на абстиненция или на
интоксикация при бащата.
В о.с.з. вещите лица поддържат заключението си като подчертават, че
начинът на бащата справяне с конфликти – подаване на множество жалби и
сигнали до институции – не е ефективен и не води до разрешаването им. Няма
съмнение за експертите, че бащата не е психично болен; той има личностни
14
характеристики, които в някои ситуации могат да окажат влияние в насока да
бъде затруднен да намери правилната линия на поведение. Детето има връзка
и с двамата си родители, но възрастта му изисква по-голямото присъствие на
майката. Няма данни за родителско отчуждение.
Заключението по приетата пред ВОС КСПсЕ съдът кредитира изцяло
като обективно, обосновано, неоспорено и кореспондиращо със заключението
по първата експертиза и със социалните доклади. От него се установява, че и
двамата родители имат необходимия родителски капацитет да полагат грижи
за сина син; и двамата се придържат към авторитетния стил на възпитание,
който се приема за най-благоприятния за детето; и двамата са способни да
разпознават и да задоволяват потребностите на момчето. Между А. и всеки от
родителите му е формирана качествена емоционална връзка и надеждна и
сигурна привързаност. Между самите родители обаче е налице много тежък
личностен конфликт, който не е преодолян, а персистира, в резултат на което
волно или не майката и бащата предават на детето крайно негативните свои
нагласи един към друг. Родителите се стремят постоянно към конкуренция за
това кой е по-добрият измежду тях, вместо да общуват и да предприемат общи
или поне координирани действия във връзка с отглеждането на сина им. По
този начин те му създават фрустрации, повишават вътрешното му напрежение
и безпокойство и формират невротично поведение на момочето. В този
смисъл установените ниско ниво на когнитивно развитие на детето и
враждебността и агресивната му нагласа към трети непознати лица
(подчертани защитни механизми) се дължат на тежките конфликтни
отношения между майката и бащата, а не на принципно неподходящо
отглеждане от който и да било от тях. Травматични теза детето са самите
отношения между майката и бащата и въвличането му и от двамата в техния
непреодолян конфликте, на които то реагира емоционално негативно с
различни проявни форми. Отделно от това (видно и от преписката от ДСП от
близо 900 листа) детето много често е обект на обследване и на процедури от
социални работници, полиция и други, всяко от които е травматично
преживяване. Този травматизъм (обусловен и от двата посочени фактора) води
до повишена тревожност, до невротични прояви, до дефицити в социалното
функциониране и дори до задръжката в развитието на момчето. Единственият
полезен изход от ситуацията е подобряване на диалога между родителите,
търсенето на възможностите за договаряне в интерес на сина им и
смекчаването на взаимния им негативизъм поне пред детето. Докато не
постигнат това и двамата родители ще имат дефицити във възпитателския си
потенциал спрямо А.. Няма данни или индикации за психопатологични
симптоми или психични заболявания при нито един от родителите. На сешния
етап от възрастта и развитието на детето майката е родителят, на който то се
опира в ежедневието, като в същото време има нуждата от редовно
присъствие на баща си в живота му. Детето има отлична комуникация с
майката, бащата и с прабабата по майчина линия Р.Ж.. За последната няма
анамнестични данни или клинични признаци за психопаталогични симптоми
или заболявания, като в същото време между Р.Ж. и А. има изградена
емоционална връзка. Заключителните препоръки на вещите лица са изцяло
15
насочени към самите родители на А. и отношенията помежду им, в която
връзка ползват социална услуга в ЦОП към ДСП.
В о.с.з. вещите лица поддържат заключението си като подчертават, че
майката е имала изключително полезен педагогически подход за справяне със
силните съпротиви на детето да участва в обследването му. Майката разбира и
приема, че детето има нездавословни задръжки и полага усилия за справяне с
тях. Бащата също е успял да се справи с поведението на детето във връзка с
обследването му. Бащата, макар също с добри родителски качества, притежава
по-скоро теоретичните, макар и правилни, познания относно поставянето на
граници при отглеждането на детето. Поддържането от бащата на и без това
много тежкия личностен конфликт на родителите и чрез подаването на
множество жалби и сигнали до различни институциия говори за лек
родителски дефицит в него, тъй като засилва травматичността за детето и
противоречи на препоръките (и към двамата) за смекчаване на негативизма
един спрямо друг. Поддържането на конфликта е и от двете страни – бащата е
институционално агресивен, а майката реагира на множеството жалби и
сигнали до множество институции с напрежение и обвинения, като така и
двамата, по различен начин, допринасят за напрежението в детето и създават
насоки на недоверие към другия родител, което е против интересите на детето.
И все пак към момента няма данни за родителско отчуждение на А. от който и
да е от родителите му. И двете вещи лица са категорични, че след
съдбеседването и обследването на детето нямат впечатления и данни то да
отказва да се връща при майката. И майката, и бащата, и прабабата Р.Ж. са
психично здрави лица; никой от тях няма данни да приема понастоящем
психотропни вещества. А. е много свързан с прабаба си Р. и има „безкрайно
добър контакт с нея“, а самата тя е „твърде адекватна“ във връзка с
обгрижвамето на своя внук.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Относно родителските права: Изборът на родител за непосредствено
упражняване на родителските права е детерминиран от редица конкретни за
всеки отделен случай фактори, които следва да бъдат преценявани в духа на
водещия принцип за максимална защита на интересите на детето (чл.59, ал.4
СК вр. чл.3, т.3 ЗЗДет и КЗПД), при зачитане на заложените в ППВС №1/1974г.
критерии, сред които са родителските качества и индивидуалните особености
на родителите, битовите условия в домовете им, установеното положение във
връзка с отглеждането на детето и отражението му върху него, наличието на
подходяща подкрепяща среда при всеки от родителите, възрастта и пола на
детето, неговите личностови, физиологични и емоционални характеристики и
потребности, изразеното му желание и причините за него, данните за пряко
или непряко поведение на някой от родителите, резултиращо в негативна
промяна на отношението към другия родител, и други. В този процес всяка от
страните следва да докаже пълно и главно въведените от нея твърдения
досежно релевантните обстоятелства и ефекта на същите върху детето. А
интересите на детето, преценявани в конкретиката на случая, са винаги
16
първостепенния и решаващ за съда фактор.
По този най-спорен за производството въпрос се установи от социалните
доклади и двете КСПсЕ, че и двамата родители притежават номинално добър
родителски капацитет, подходящи за детето битови условия, емоционална
връзка с него и съответни на нуждите му ангажираност и инициативност; и
двамата имат общата психична пригодност да бъдат родители; няма отчетени
данни за опасно или вредно поведение на някой тях, пряко насочено спрямо
детето. Двете заключения по СПсЕ, докладите на ДСП и излушването от ВОС
на родителите водят до еднозначния извод, че детето има несъмнена
потребност и от двамата родители в живота си. При тези данни е очевидно, че
най – пълноценно спорът би могъл да бъде разрешен от самите родители, при
съответни между тях договорености, отстъпки и компромиси, въз основа на
общия им житейски път до момента на раздялата и с оглед на неминуемите им
бъдещи отношения, породени от пожизненото им качество на родители. Тази
възможност обаче и двамата отрекоха въпреки положените от съда усилия,
поради което спорът следва да бъде разрешен на база материалите по делото,
при спазване на процесуалните правила относно доказването, на принципите
на гражданския закон и на съдебната практика по приложението му. В тази
връзка за случая е от значение следното:
На първо място няма спор между страните и се потвърди от показанията
на св. К. и св. Б.а, че фактическата раздяла между родителите на детето е
настъпила през февруари или март 2023г. Оттогава и досега А. живее с и при
майка си, като тя полага основните и непосредствените грижи за него. От
кореспондиращите помежду си социални доклади на ДСП от края на 2023г. и
от началото на 2025г. се установи, че в дома на майката в гр. А., кв. Н.,
бл.*********, са осигурени всички необходими хигиенно-битови условия за
нормалното развитие на детето. Момчето е било записано в първа група на ДГ
„Д.“ гр. А. през 2023г., в която се е адаптирало успешно и която посещава и
сега. Изяснените отсъствия на детето от градина са били почти изцяло по
доказани медицински причини, друг е въпросът, че съгласно чл.8, ал.1 от
ЗПУО предучилищното образование е задължително от учебната година,
която е с начало в годината на навършване на 4-годишна възраст на детето,
което за детето А. означава от 2025г. – т.е. от всичко това не се извеждат
никакви негативи досежно поддържане образователните потребности на
момчето. Основните грижи за А. се полагат от майката със съдействие от
бабата и прабабата по майчина линия. Г-жа К. задоволява основните
потребности на сина си от подслон, пълноценна храна, подходящо облекло и
здравни грижи, а детето получава от нея необходимото внимание и подкрепа.
Своевременно му се оказва медицинска помощ при нужда и му се закупуват
предписаните лекарства за това от майката. В присъствието на майка си, баба
си и прабаба си момчето е спокойно, показва привързаност, няма индикации
за стрес или за насилие върху него. От всичко изложено следва извода, че в
битов, здравен, образователен и социален план няма никакви рискове за
здравето и живота на детето при отглеждането му от майката, противно на
доводите на бащата.
При така установеното вече две години отглеждане от заключението по
17
КСПсЕ пред ВРС се установи, че А. е активен, енергичен, любознателен,
инициативен в игрите, емоционален; все още развива своята самостоятелност,
за което се нуждае от подкрепа от околните; но обобщено не се установяват
последици от травми, свързани с общуването с който и да било от родителите;
няма родителско отчуждение от неотглеждащия родител. В сходен смисъл е и
заключението по КСПсЕ пред ВОС, че момчето има много добро общуване с
майката и прабабата по бащина линия Р.Ж. (основният подпомагащ майката в
отглеждането на детето възрастен), както и с бащата; има добра и качествена
емоционална връзка и сигурна привързаност с родителите си; не са налице
данни за родителско отчуждение от бащата. Следователно самото обгрижване
от майката и близките й е адекватно за детето, съобразно данните от
социалните доклади и двете КСПсЕ, а недопускането на родителско
отчуждение от бащата е още един белег за добро родителстване от страна на
отглеждащия родител.
Действително от заключението по КСПсЕ пред ВОС се изясни, че към
момента А. има занижено ниво на когнитивно развитие и проявява
враждебност и агресивна нагласа към трети непознати лица. Но тези защитни
механизми не са резултат от неподходящо отглеждане в семейството на майка
му, както поддържа бащата, а се дължат на постоянните тежки конфликтни
отношения между двамата родители, отново съобразно КСПсЕ пред ВОС.
Непреодоляният личностен конфликт на родителите, който персистира и се
проявява в разнообразни форми; липсата на поне базисен диалог, заместен от
постоянна конкуренция кой е по-добрият от родителите, създават на детето
силни фрустрации, повишават вътрешното му напрежение и безпокойство и
обясняват невротичното му поведение. Ето защо травматични за детето са
отношенията между майката и бащата и въвличането му и от двамата в техния
конфликт, а не отглеждането на момчето от майка му с подкрепата на
близките й. Точно напротив – от КСПсЕ пред ВРС се установи, че предвид
възрастта и потребностите му детето има приоритетно повече необходимост
от майчината фигура в ежедневието; между детето и майката има изградена
близка и положителна емоционална връзка; в нейно присъствие има
позитивна нагласа към майчината фигура; в психологичен план и
понастоящем А. има нужда от съжителство с майка си. В аналогичен смисъл е
и становището на съдебните психолог и психиатър пред ВОС, че при
обследването на детето майката е имала изключително полезен подход за
справяне със силните съпротиви на детето да участва процедурата; майката
разбира и приема, че детето има нездавословни задръжки и полага усилия за
справяне с тях; а бащата притежава по-скоро теоретичните, макар и правилни,
познания относно поставянето на граници при отглеждането на детето.
Експертното становище и на четирите вещи лица по обсъдените въпроси
мотивира извода за липсата на съществени възпитателски слабости, дефицити
или негативи в майката (извън поддържания и от двамата родители конфликт,
който обаче е общ родителски недостатък и на двамата), противно на
пространно поддържаното от бащата в обратен смисъл. Отречени от всички
експерти са и твърденията за заболявания на психиката и на двамата родители,
в това число и на майката, като аргумент за неадекватно отглеждане на детето
18
от последната.
Въззивните оплаквания срещу обкръжаващата среда при майката също
останаха недоказани. На първо място се изясни от докладите на ДСП, от двете
експертизи и от свидетелите, че основният подпомагащ г-жа К. в грижите за
А. възрастен е прабабата на детето Р.Ж.. Вещите лица по КСПсЕ пред ВОС са
категорични, че за последната няма анамнестични данни или клинични
признаци за актуални психопатологични симптоми или заболявания; тя е
психично здрава;няма данни и да приема психотропни вещества. В същото
време между Р.Ж. и А. има изградена емоционална връзка; А. е много свързан
с прабаба си Р. и има „безкрайно добър контакт с нея“, а самата тя е „твърде
адекватна“ във връзка с обгрижването на своя внук. На фона на това
експертно заключение всякакви възражения, че г-жа Ж. била вредна или
опасна за внука си, е изключено да бъдат споделени. Обратното – значимостта
й в живота на детето означава, че майката разполага с още един възрастен,
способен да я подпомага при отглеждането на А., което е в негов интерес.
Колкото до лицата В.М. и И.К. – първият е отдавна реабилитиран, като
последиците от деянието му (2007г.) са заличени; вторият наистина е осъден
през 2023г. за управление на МПС в пияно състояние, но само по себе си това
не означава, че той е генерално опасен за детето; няма по делото и влязло в
сила решение за закрила на детето по ЗЗДН от обсъжданите лица; а на
последно място и двете лица, както впрочем и новият партньор на майката,
съвсем не са основните за детето фактори от обкръжаващата среда при г-жа
К.. Пълноценната за майката подкрепа е от майка й и най-вече от баба й и тя е
полезна за детето, както беше обяснено.
Колкото до свидетелските данни на св. Б.а и на св. Д. (майката и новата
жена на ответника), че след РЛО с бащата А. не искал да се прибира при майка
си и се разстройвал – от една страна следва да се вземе предвид
заинтересоваността на свидетелките от изхода по делото (особено за г-жа Б.а,
която сама е ищец в производство по чл.128 от СК за личен режим с внука й).
От друга страна изяснената топла връзка баща-син е логично обяснение защо
детето би искало да бъде повече време с баща си (последното не се поставя
под съмнение от настоящия състав). Отделно всяко малко дете трудно
прекъсва дейността, с която се занимава в съответния момент, за да се настрои
към друга, поради степента си на развитие в първите години. Но може би най-
важното е, че при еднозначното експертно становище на четирите вещи лица
във вече обяснения смисъл (емоционална връзка с майката, приоритетна
нужда от нея в ежедневието, липса на явни родителски дефицити в нея, липса
на негативно за детето нейно поведение и липса на отчуждаващо такова от
бащата),извадените извън реалния контекст на ситуацията протести на детето
(впрочем посочени декларативно) не са достатъчен аргумент за промяна на
отглеждащия родител.
При анализа всички обсъдени групи обстоятелства се достига до извода,
че при установеното вече две години фактическо положение на приоритетно
отглеждане на детето от майка му, съчетано с редовно общуване с баща му, в
момента детето има като цяло нормално развитие, отглежда се при подходящи
условия и среда, общото му емоционално състояние е приемливо, а
19
известните тревожност и смущения не се дължат на самото му отглеждане от
майката, а на перманентното му въвличане в тежкия конфликт на родителите.
Поради това дотук не е налице основание за диаметрална промяна на
съществуващото и като цяло адекватно за детето статукво чрез извеждането
му от мястото, което то асоциира с дом и откъсването му от основният
отглеждащ го досега родител.
В контекста на горното е от значение и ниската възраст на детето
(четири навършени години към устните състезания пред ВОС). В психо –
емоционален план фигурата на майката се асоциира с безусловните подкрепа,
опора, обич, закрила и привързаност, независимо от обстоятелствата, които
при равни други обстоятелства я правят приоритетния родител в ранната
детска възраст. А ролята на бащата се проявява значимо на малко по-късен
етап от развитието на детето. С оглед на това и предвид обсъдените
привързаност на детето към майка му и липса на установени родителски
негативи в нея, трайното откъсване на дете на крехката възраст от четири
години от нея не е негов интерес. Макар възрастта сама по себе си да не
следва да бъде решаваща, тя е сред важните релевантни при спор за
родителски права въпроси (ППВС №1/1974г.), изводите относно който в
случая кореспондират с предходните обсъдени обстоятелства.
В продължение на изложеното бащата и новото му семейство живеят в
друг град, което означава, че промяната на отглеждащия родител ще изисква и
цялостна и сериозна промяна в живота на момчето. Ще се наложи то да се
установи в град, който посещава за по-кратко и не познава достатъчно добре;
да смени изцяло не само семейната, но и приятелската и учебната си среда; да
се запише в нова детска градина и т.н., като всичко това неминуемо ще
изисква сериозна адаптация и ще натовари допълнително детето. Ето защо
подобно решение следва да бъде взето внимателно и само при несъмнената
нужда от него, каквато не беше установена по делото.
На последно място по делото е налице още една важна за родителските
подход и нагласа на бащата група обстоятелства, а именно: Видно от
справката от РУ-А. към ОД-МВР – Варна, жалбите и сигналите до това РУП
само за периода м.03. – м.09.2023. (около шест месца) са над 20 броя, като
значително повече (около 15 бр.) са подадените от П. Б.. Видно от справката от
ВРП, през втората половина на 2023г. до ВРП са подадени близо 15 броя
сигнали, повечето от които (около 11 броя) са подадените от П. Б.. Самият г-н
Б. потвърди пред ВОС, че е подавал множество жалби и сигнали до РП-Варна,
РП-Д., ДСП-Варна, ДСП-Д., Община А. и до други институции с искания за
съдействие относно детето му. А приетата по делото пълна преписка от ДСП-
Варна по случая с детето А. Б. е с внушителния обем от над 867 листа, като
подадените от П. Б. жалби и сигнали до ДСП и до други органи са десетки и са
почти постоянни. По всеки сигнал до ДСП са били извършени от органа по
защита редица действия, вкл. и такива с родителите и с детето. Разбира се
формално е право на всеки гражданин на сезира компетентни институции за
съдействие, но при преценка на родителските качества са от значение
интензивността, поводите, условията и последиците за детото от въпросното
сезиране. Следва да се отбележи, че част от жалбите и сигналите са до органи
20
без пряка компентентност относно отглеждането на дете (например министър-
председателя на РБ, министъра на вътрешните работи на РБ, министъра на
труда и социалната политика, главния инспектор към ИВСС, и т.н.), а някои от
поводите са например ухапвания на детето от комари през летния сезон, и т.н.
На фона на това и без необходимост от специални знания е очевидно, че
подобно, граничещо с кверулантното поведение и постоянното въвличане на
детето в процедури и в контакт със социални работници, полиция,
прокуратура и други, води главно до генериране на стрес и напрежение във
всяко дете. Подобно поведение контрастира с установените на международно
ниво принципи за минималното участие на деца в институционални
процедури – само когато е наложително и само по изключение, а не като
норма на поведение от родител. Каскадното подаване на жалби и сигнали до
институции не може да бъде ефективен метод за разрешаване на всяко
отделно родителско разногласие относно детето; то не работи и не дава
очаквания от подателя резултат, а ескалира напрежението. От друга страна
обсъжданият подход онагледява стремежа към пренасяне на тежестта да бъде
разрешен даден конфликт или въпрос от участниците в него върху трето лице
(институция), което илюзорно се очаква да вземе решение вместо родителите,
което индикира неспособност за самостоятелно справяне с проблема или
ситуацията от самия родител. В тази насока е и становището на вещите лица
по КСПсЕ пред ВОС – детето А. е много често обект на обследване и на
процедури от социални работници, полиция и други, всяко от които е
травматично за него преживяване; този травматизъм повишава тревожността
му и обуславя поне част от невротичните му прояви и част от дефицитите му в
социалното функциониране. В този смисъл поддържането от бащата на и без
това много тежкия личностен конфликт на родителите чрез множество жалби
и сигнали до институции показва известен родителски дефицит в него, тъй
като засилва травматичността за детето и противоречи на препоръките (и към
двамата родители) за смекчаване на негативизма един спрямо друг. Това също
следва да бъде взето предвид при преценката за избор на родител за
упражняване на родителските права при относителния паритет на останалите
данни за преките възпитателски способности и на двамата родители.
По изложените групи съображения в тяхната съвкупност съставът на
въззивния съд преценява, че по делото не се доказаха причини за диаметрална
промяна на съществуващото и като цяло подходящо за детето статукво
относно непосредственото му отглеждане, нито такива, несъмнено
обуславящи извеждането на детето от усвоените му среда и начин на живот и
разделянето му от обгрижващия го досега родител, което да бъде в негов
интерес. Майката следва да продължи да осъществява ежедневните и
непосредствените грижи за детето, при трайното присъствие на бащата в
живота му, постижимо чрез разширен, собразно възрастта на детето и
останалите относими обстоятелтва, РЛО. Решението на ВРС следа да се
потвърди относно родителските права.
Относно местоживеенето: Съобразно чл.126, ал.1 от СК ненавършилите
пълнолетие лица живеят заедно с родителите, респ. с този от тях, на когото е
предоставено упражняването на родителските права, освен ако важни причини
21
не налагат друго.
Предвид приетото от съда относно родителските права и отсъствието на
важни причини, които да налагат друго, местоживеенето на детето при
майката, на изяснения й по делото адрес, на който според социалния доклад са
налице необходимите материално-битови условия, следва да се утвърди от
настоящия съдебен състав. Решението на ВРС следа да се потвърди и в тази
му част.
Относно режима: Безспорна е нуждата на всяко дете от регулярно
общуване с двамата му родители и в частност с този от тях, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права, при липса на вредоносно
спрямо детето поведение. Това е право, естествена потребност и гаранция за
правилното развитие, за увереността и общото усещане за спокойствие и за
защитеност на всяко дете. Затова ако няма обстоятелства, застрашаващи
здравословно, физически или емоционално детето, режимът трябва да бъде
определен по начин, по който съобразно случая да се осигури в максимална
степен възможност детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата
и на двамата си родители и да се предостави оптималното общуване и
осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото
не е предоставено упражняването на родителските права. Преценката налага
отчитане и на възрастта, индивидуалните особености, образователните нужди
и задължения на детето, здравословното му състояние, и други конкретни.
От съвкупния анализ на събраните по делото доклади на ДСП и гласни и
експертни доказателства се установи по несъмнен начин, че детето А. има
формирана качествена емоционална връзка и сигурна привързаност към баща
си. Бащата има нужните родителски качества и е отдаден на сина си родител.
А момчето е привързано към него и безусловно има потребност от него в
живота. Както вещите лица,така и настоящият съдебен състав, нямат
съмнение относно обичта и загрижеността на бащата към детето и стабилната
връзка между тях. Ето защо тези отношения трябва да бъдат запазени и
утвърдени, още повече че в процеса на порастване момчето ще има все повече
нуждата от бащината фигура в живота. На първо място обаче отговорността за
съхраняване на тези отношения баща-син е на двамата родители, а не на
институциите и на съда, защото и най-добрият съдебно установен режим би
бил безпредметен ако няма подхоящи атмосфера и условия за провеждането
му, които изискват подготовка и поне минимален диалог между родителите по
повод общуването на детето с неотглеждащия родител. Съдът от своя страна
следва да определи възможно по-разширен режим, съобразно принципите за
яснота, предвидимост и баланс на приоритетите според спецификите на
случая.
Точно „разширен“, спрямо обичайно постановявания в подобни случаи с
деца на ниска въраст, е определеният от ВРС режим на бащата, противно на
оплакванията за обратното. Достатъчно е да се спомене, че режимът включва:
регулярно месечно общуване от петък вечер (а не от събота сутрин) до неделя
вечер; 15 дни през лятото с преспиване (което е подходящо за дете на все още
крехката възраст от четири години); половината от най-големите традиционни
християнски празници, разпределени между родителите; както и рождените
22
дни на детето, бащата; и други. Предвижда се още и увеличаване на режима
след навършването на 7-годишна възраст на детето, като времето през лятото
и във връзка с традиционните християнски празници е увеличено почти
двойно; още е добавено и общуване чрез „Вайбър“, съобразено с порастването
на детето. С оглед на това въззивният съд не намира причина за съществена
промяна на определения от първоинстанционния съд режим на детето с
бащата, противно на исканията на двете страни. В допълнение следва да бъде
отбелязано, че от една страна постановеният РЛО до голяма степен
съответства на замоления от самия ответник в отговора му на исковата молба
(л.38-гръб от делото на ВРС), което е показателно за зачитане и на правата на
бащата. От друга страна във въззивната жалба на г-н Б. не се съдържат
конкретни доводи с какво избраният от ВРС режим нарушава интересите на
детето. А оплакванията на г-жа К., че за след 7-годишна възраст РЛО
генерално не бил „адекватно разширен“ не се споделят от съда с оглед
съобразеното по-горе, още повече че не включват и конкретно искане за „по-
подходящ“ от избрания от ВРС режим.
В заключение по изложените съображения въззивният съд преценява, че
определеният от първоинстанционния съд режим е съобразен с обективните
данни по делото, със съдебната практика и с установените добри родителски
качества бащата и привързаността между него и сина му, като по своя
характер съставлява „разширен“ такъв в интерес на детето, поради което не се
налага да бъде значимо променян от въззивния съд.
При извършената служебна преценка и в контекста на логичната
промяна в ежедневието на детето след започване на училище в първи клас
обаче съдът намира, че началото на редовния месечен режим на бащата
считано от сряда вечер не е подходящо и може да се отрази на обучителния
процес на А. в училище. Общоизвестно е, че преминаването от предучилищно
към училищно образование е важен етап за всяко дете, налагащ промяна на
цялостните му нагласи и режим. В първи клас децата трябва да привикнат към
училището, към времето на провеждане на часовете, към учители и
съученици, към изготвянето на домашни и други много важни завбъдеще
обстоятелства. От друга страна г-н Б. живее в гр. Д., а детето – в гр. А., а
разстоянието между двата града (с автомобил и при спазване на
ограниченията) е поне около един час от един адрес до друг адрес. Тоест ако
РЛО на бащата стартира от сряда вечер, детето ще трябва да пътува един час
до дома на бащата в Д. след часовете; на другата сутрин ще трябва да стане
много рано за да се приготви и да пътува един час до А. за да е на училище
най-късно в 7.45 часа сутринта (или дори по-рано, ако училището е на смени);
след което цялата процедура ще следва да се повтори още веднъж. Подобно
натоварване за дете на 7 години е твърде голямо и необосновано и в същото
време ще повлияе на концентрацията и на активността в самия образователен
процес, поради което съдът го преценява против интересите на момчето.
Както се посочи една от целите на РЛО е баланс между различните
приоритети на детето, който в разглежданата хипотеза не би се постигнал.
Поради това съдът намира, че режимът следва да започне най-рано от петък
на обяд (след края на редовните учебни занятия в училище) и да продължи до
23
неделя вечер. Така ще се осигури по-голямо време за редовно лично общуване
спрямо предходния период, но няма да бъде нарушен и учебният процес,
доколкото редовните учебни занятия в първи клас се провеждат обичайно
сутрин, а занималнята следобед не е задължителна и би могла веднъж на две
седмици да бъде заменена за сметка на малко по-дългото общуване с бащата.
Поради това съдът намира, че РЛО на бащата следва да бъде изменен само
относно редовния месечен такъв след 7-годишна възраст, като вместо от сряда
вечер започне от петък в 12.00часа, но не по-рано от края на редовните учебни
занятия на детето в училище, до неделя вечер. Решението на ВРС следва да
бъде изменено само в тази част, а в останалта – потвърдено.
За пълнота следва да се отбележи, че макар производството по чл.128 от
СК да не е решаващо за това по чл.127, ал.2 от СК, а обратното, в случая
въззивното решение по иска на бабата за личен контакт е в съответствие с
определния по настоящото дело режим на бащата, предвид несъвпадането им
по периоди през календарния месец. Друг е въпросът, че бабата и бащата са в
един град и в очевидно отлични взаимоотношения, което не изключва и
общите срещи им с детето в режима на единия или на другия от тях.
За издръжката: Съгласно чл.143, ал.1 СК всеки родител има безусловно
задължение за издръжка на ненавършилото пълнолетие свое дете. За размера
й следва да бъдат взети предвид общите и особените за детето потребности,
възможностите на призования родител (ответника), кой от родителите полага
непосредствена грижа за детето и други конкретни за случая особености. При
присъждане на дължимата издръжка следва да бъде определен общ размер,
съответен на конкретните нужди, който да се разпредели между родителите
според техните възможности, според упражняването на родителските права и
други конкретни обстоятелства, като във всички случаи се вземат предвид
(приспадат) грижите и даваната в натура издръжка от родителя, упражняващ
родителските права. С оглед на това съотношението на паричното задължение
е различно за двамата родители, съобразно обстоятелствата и при отчитане на
личното отглеждане от единия от тях. В изложения смисъл е задължителната
и казуалната съдебна практика (ППВС 5/1970г., ППВС №5/30.11.1981г.;
Решение №152/22.12.2020г. по гр.д. №4162 за 2019г. на 4-то ГО на ВКС; и
други).
Съгласно чл.142, ал.2 от СК размерът на издръжката за едно дете е равен
най-малко на 1/4 част от минималната заплата за страната, определена с
действащото към устните състезания ПМС. Съобразно ПМС
№359/23.10.2024г. от 01.01.2025г. минималната работна заплата в България е в
размер 1077лв., поради което минималната издръжка на дете възлиза на
269.25лв. Такава се присъжда за деца в най-ранна възраст и без никакви
особени нужди, с оглед на което същата е явно недостатъчна за дете във
възрастта на задължително по закон посещаване на учебно заведение (детска
градина или училище).
В настоящия случай се изясни, че към момента на устните състезания
пред ВОС детето А. е на 4 навършени години, с което от началото на 2025г.
подлежи на задължително предучилищно образование на осн. чл.8, ал.1
ЗПУО, като детето и реално посещава детска градина. Обичайна е за децата на
24
тази възраст нуждата от редовно закупуване и актуализиране на подходящите
за всеки сезон дрехи, обувки и някои пособия за оптимизиране на обучителния
процес, които изискват средства. Данните за отсъствията на детето от занятия
в градината (главно по медицински причини) и приетите медицински
документи за преминали за болявания на детето (основно вирусни и
респираторни) също обосновават нуждата от средства за лекарства и добавки
за справяне с тях. На фона на това да се твърди, че издръжка, надвишаваща с
едва 30лв. на месец абсолютния законов минимум, е завишена в случая, е
изключено. Освен това бащата получава БТВ от почти 3000лв. на месец, при
което да се твърди, че издръжката от 300лв. на месец е над възможностите му,
е несериозно и правно необосновано.
В заключение по издръжката, поради съвпадане на изводите на двете
инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските: Производството по реда на чл.127, ал.2 СК има характер
на спорна съдебна администрация и така налага кумулативното произнасяне
по всички предвидени в закона въпроси, в интерес на детето. Ето защо
нормите на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК не се прилагат пряко, а разноските остават
за страните, както са направени в производството пред първата инстанция
(Тълкувателно решение №3/27.06.2024г. по тълк. д. №3/2023г. на ОСГК на
ВКС; Определение №385 от 25.08.2016г. по ч.гр.д.№ 3423/2015г. на ВКС; и
други). Настоящият случай е такъв, като и с оглед резултата от въззивното
обжалване не се следва ревизиране на разноските за пред ВРС.
Относно разноските пред въззивния съд, съобразно ТР №3/27.06.2024г.
по тълк. дело №3/2023г. на ОСГК на ВКС, такива в полза на въззивната, респ.
на въззиваемата страна, се дължат само при напълно основателна, респ.
неоснователна жалба, а в останалите случаи разноските остават в тежест на
страните,както са направени от тях. Такъв е и настоящият случай, с оглед на
частичното изменение на първоинстанционното решение по режима, но не и в
пълния претендиран от обем,и потвърждаването на решението в другите
части.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №*********г. по гр. дело №********г. на
ВРС, 17-ти състав, в частите с които е предоставено упражняването на
родителските права по отношение на детето А. П.в Б., ЕГН **********, на
майката К. И. К., ЕГН**********, при която е определено и
местоживеенето на детето на адрес: гр. А., ж.к. Н., **********.
ИЗМЕНЯ Решение №*********г. по гр. дело №********г. на ВРС, 17-
ти състав, само в частта с която определен редовен месечен режим на лични
отношения на бащата П. А. Б., ЕГН**********, с детето А. П.в Б., ЕГН
**********, за след навършване на 7-годишна възраст на детето, както следва:
25
- всяка нечетна седмица (започвайки броенето от началото на всяка
съответна година) за времето от 18,00 ч. в сряда до 19,00 ч. в неделя, с
преспиване в дома на бащата,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА следния редовен месечен режим
на лични отношения на бащата П. А. Б., ЕГН**********, с детето А. П.в Б.,
ЕГН **********, за след навършване на 7-годишна възраст на детето:
- всяка нечетна календарна седмица (започвайки броенето от началото
на всяка съответна година) за времето от 12.00 часа в петък (но не по-рано от
края на редовните учебни занятие на детето в училище, като занималнята не
се включва в тях) до 20.00 часа в неделя, с преспиване в дома на бащата, като
бащата взема детето от училище или от дома на майката и го връща в дома
на майката.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №*********г. по гр. дело №********г. на
ВРС, 17-ти състав, в частта с която е определен режим на лични отношения
на бащата П. А. Б., ЕГН**********, с детето А. П.в Б., ЕГН **********,
разписан подробно и поетапно (до и след 7-годишна възраст на детето) в
обжалваното решение, в останалата му част, извън изменената от
въззивния съд част от режима.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №*********г. по гр. дело №********г. на
ВРС, 17-ти състав, в частта с което е осъден П. А. Б., ЕГН**********, да
заплаща издръжка в полза на детето А. П.в Б., ЕГН**********, чрез неговата
майка и законен представител К. И. К., ЕГН **********, в размер на
300.00лв. на месец, платима по банкова сметка с IBAN
*********************, считано от подаване на исковата молба в съда –
16.03.2023г. до настъпване на законово основание за изменение или
прекратяване на задължението, с падеж 5-то число на всеки месец, за който се
дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска от падежа й до
окончателното й изплащане,
както и е осъден бащата за държавни такси по издръжката на детето.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на самостоятелно обжалване в частта за
размера на присъдената издръжка на детето (чл.280, ал.3, т.2, пр.1 от ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26
27