Решение по гр. дело №2046/2024 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 680
Дата: 9 юли 2025 г.
Съдия: Борислава Петрова Борисова-Здравкова
Дело: 20241720102046
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 април 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 680
гр. Перник, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 202417***02046 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Р. М. П., ЕГН **********, с
адрес:***, чрез пълномощника адв. Х., искове с правно основание чл. 124 ГПК срещу С.
С. К., ЕГН **********, и Д. К. К., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, ул. ***, за
признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на
недвижим имот, а именно: поземлен имот, представляващ дворно място с площ от 807 кв.м.,
находящ се в землището на *** и означен по скица като имот пл. № ***, община Перник,
утвърден със Заповед № 675 от 25.04.2007 г. на Кмета на Община Перник, при граници: от
югозапад – улица, от северозапад – имот пл***, от североизток – имот пл. № *** и от
югоизток – УПИ *** заедно с подобренията и приращенията в имота, на основание договор
за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № ***г. на нотариус
Р.М., и искове с правно основание чл. 108 ЗС срещу В. В. А., ЕГН **********, с адрес: гр.
***и Р. М. К., ЕГН **********, с адрес:***, за признаване за установено по отношение на
ответниците, че ищецът е собственик на недвижим имот, а именно: поземлен имот,
представляващ дворно място с площ от ***кв.м., находящ се в землището на *** и означен
по скица като имот пл. № ***, община Перник, утвърден със Заповед № ***г. на Кмета на
Община Перник, при граници: от югозапад – улица, от северозапад – имот пл. №*** от
североизток – имот пл. № ****** и от югоизток – ***, заедно с подобренията и
приращенията в имота, на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот,
1
обективиран в Нотариален акт № *** г. на нотариус Р.М., и да бъдат осъдени ответниците да
му предадат владението върху имота.
Отправено е и искане на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен Нотариален акт
№ **** г. на нотариус М. М., с който ответниците С. С. К. и Д. К. К. са признати за
собственици на имота.
В исковата молба се излага, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот на
основание договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №*** г. на нотариус
Р.М.. Твърди се, че праводателите на ищеца – продавачите по сделката Ц. А. В. и Н. А. С., се
легитимирали като собственици на имота на основание решение № **** г. на ОСЗ, като
имотът е възстановен в съществуващи стари реални граници под т. 2 от решението, а
именно: нива с площ от ***дка, находяща се в строителните граници на *** в местността
„***“, съставляваща имот № **** от кадастралния план на селото, изработен през ***, при
граници: имоти с пл. № *** по плана на с. Д. За имота е издадена скица № *** г. на Община
Перник. След извършване на сделката ищецът установил, че с Нотариален акт № *** г. на
нотариус М. М. ответниците С. С. К. и Д. К. К. са признати за собственици на имота на
основание давностно владение и с Нотариален акт *** г. на нотариус М. М. са го продали на
В. В. А.. Твърди, че ответниците не са могли да придобият имота по давност, тъй като
никога не са го владели, а същият се е владял от наследодателя на неговите праводатели
О.В.С. и неговия син А.О.В., а след това от техните наследници – праводателите му, до
сключване на договора за покупко-проджаба. С оглед изложеното се моли за уважаване на
предявения иск, прилагане на последицата по чл. 537, ал. 2 ГПК и присъждане на сторените
по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от С. С. К. и Д. К. К.,
чрез пълномощника им адв. В., с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Сочи, че по делото няма приложено нито удостоверение, нито скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от
ППЗСПЗЗ, представляваща неразделна част от решението за възстановяване на правото на
собственост, а представената по делото скица е издадена за имот в ***. По излоЖ.те
съобраЖ.я оспорва ищецът да е придобил правото на собственост върху процесния имот.
В срока по чл. 131 ГПК по делото са постъпили отговори на исковата молба от
ответника В. В А. и Р. М. К., чрез пълномощника им адв. Р., в които предявените искове се
оспорват като неоснователни. Оспорват твърденията на ищеца, че е собственик на имота,
както и че неговите праводатели са били такива на основание възстановено право на
собственост по реда на ЗСПЗЗ с Решение №*** г. на ОСЗГ-гр. Перник, като сочи, че липсва
скица към него и възстановените имоти не са индивидуализирани, липсва и удостоверение
по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, тъй като същият е включен в строителните граници.
Твърдят, че не е налице идентичност между имота, описан в нотариалния акт от 2021 г., и
имота, на който ответникът е собственик, както и че сделката не породила вещно-
прехвърлителен ефект, тъй като праводателите им са придобили имота чрез давностно
владение преди 2007 г. и към датата на продажбата са били негови собственици. По
излоЖ.те съобраЖ.я молят за отхвърляне на иска и присъждане на разноските за
2
производството по делото.
В отговора на исковата молба от ответника Р. М. К. се твърди още, че от придобиването
на имота от В. А. и към момента той упражнява фактическа власт върху него, а след като й е
прехвърлил ½ ид.ч. от същия заедно са го владели необезпокоявано.
По излоЖ.те съобраЖ.я молят за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените
разноски.
С Определение № 3021/28.08.2024 г. на основание чл. 219, ал. 1 ГПК са конституирани
в производството по делото Ц. А. В. и Н. А. С. в качеството на трети лица-помагачи на
ищеца.
Съдът, след като прецени доводите и възраЖ.ята на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
С Нотариален акт № *** г. на нотариус М. М., С. С. К. и Д. К. К. са признати за
собственици на основание давностно владение на урегулиран поземлен имот №***, община
Перник, при граници на поземления имот: улица, УПИ ***
Съгласно Нотариален акт № *** г., на **** г. С. С. К. и Д. К. К. са продали на В. В. А.
недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот УПИ **, в квартал ** по плана
на село ***, община Перник, с площ на поземления имот от *** кв.м. при граници на
поземления имот: улица, УПИ IV-***, край на регулация и УПИ VI-***
От Нотариален акт №*** г. за покупко-продажба на недвижим имот се установява, че
на 08.07.2021 г. Ц. А. В. и Н. А. С. са продали на Р. М. П. недвижим имот, а именно:
поземлен имот, представляващ дворно урегулирано място с площ от 807 кв.м., находящо се в
землището на с. ***, община Перник, област Перник, и означено по скица като имот
планоснимачен номер ***, в квартал ** по плана на село *** община Перник, утвърден със
Заповед №*** г., при граници: от югозапад – улица, от северозапад – имот планоснимачен
номер *** и от югоизток – УПИ VI-**, заедно с подобренията и приращенията в имота.
С Решение № ***на ОСЗГ-гр. Перник е възстановено правото на собственост на
наследниците на О.В. С. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на
посочените имоти, като в т. 2 е посочена Нива от ***дка., находяща се в строителните
граници на село ** в местността **, имот № ** от кадастрален план, изработен *** г.при
граници: имоти с пл. №***
С писмо с вх.рег. № **** г. по делото е представен заверен препис на преписка с вх. №
***. на наследниците на О.В. С., съдържаща заявление отА.О.В., препис-извлечение от
емлячен регистър, декларация от А.О.В., удостоверение за наследници на О.С.В., Решение
№ *** г. на ОСЗГ-гр. Перник, удостоверение на техническа служба на Община Перник, два
броя скици и известие за доставяне, видно от което решение № *** г. на ОСЗГ-гр. Перник е
получено от А.О.В. на 30.12.2005 г.
По делото е приет заверен препис на нотариално дело № *** г., съдържащо
документите, представени при съставяне на Нотариален акт №***
3
От приетите по делото удостоверения за наследници се установява, че О.В. С. е
починал на*** г. като негови наследници по закон са Ц. А. В. и Н. А. С. – дъщери на сина му
А.О.В., а А.О.В. е починал на*** г., като е оставил наследници по закон: Р.Е. В., починала на
***г. /съпруга/ и Ц. А. В. и Н. А. С. /дъщери/.
В производството по делото са използвани специални знания чрез заключение на вещо
лице по допусната първоначална и допълнителна съдебно-техническа експертиза, изготвени
от инж. А. Ц.. От първоначалното заключение се установява, че по представените от ОСЗ-гр.
Перник удостоверение на техническа служба на Община Перник по чл. 13, ал. 5 ЗСПЗЗ и
скица е възстановен имот пл. № *** с площ *** кв.м. по кадастралния план на с.***на
наследниците на О.В. С., който е идентичен с част от имот с пл. №**по кадастралния план
от ** г. и с имот под т. 2 от решение № *** г. на ОСЗ-гр. Перник. Вещото лице посочва, че
имотът, предмет на Нотариален акт № ***г. на нотариус Р.М. от ***г. с район на действие
ПРС е идентичен с имота, възстановен с решение № **** г. на ОСЗ-гр. Перник под т. 2. В
Нотариален акт № ***г. с район на действие ПРС, има идентичност в частта с имот пл. №
*** с площ *** кв.м., а останалите площи се явяват придаваеми към ***, в с. *** по
регулационния план 2007 г., съответно от ПИ пл. № **** кв.м. и от общинско /към улицата/
4 кв.м. Има и отчуждаване от имота на 5 кв.м. към улица 1 кв.м. и към УПИ ***кв.м. по рег.
План на с. *** г. В Нотариален акт № **** г. на Нотариус М. М. от *** г. с район на действие
ПРС имотът с площ ** кв.м. е идентичен в частта за имот с пл. № *** с площ *** кв.м., от
който е образуван УПИ V-***
В допълнителното заключение отговорът на вещото лице на въпрос 1 се припокрива с
отговора, даден в основното заключение, и препраща към скицата, дадена на стр. 3 от
същото /л. 121 от делото/. Посочва се, че по рег. план от *** г. в парцел I, отреден за лятно
кино кв. ***, попадат няколко имота от кад. план ** г. и те са имот пл. № ** част от*** част
от *** и част от **. По разписен лист /план ** г./ не може да се каже на кой е записан всеки
имот, тъй като той липсва в общ. Перник. Имотите по кад. план *** г. по разписен лист са
записани на пл. № *** –Д.П., пл. № *** – Д.П, пл. № ** – Д.П., пл. № ***– А.О.В., после
задраскан и записан М.Б.., пл. №***–С.К.Н., пл. № *** – обш. Перник, пл. № *** – С.В. С.,
пл. № ****– С.К.Н.. Вещото лице не може да каже на кой е записан имот пл. № ***по кад.
план ** г., тъй като няма данни в Община Перник, а за имот пл. №***по разписен лист *** г.
е отговорено в т. 2 от заключението, че е записан наС.К.В., но вещото лице не може да каже
към кой момент са записани данните, тъй като липсва такава информация. Посочва, че
процесният имот е определен като УПИ V-**** с плана за регулация, одобрен със Заповед №
*г. на Кмета на **общ. Перник.
В първото открито съдебно заседание вещото лице изяснява, че в действащия план
имотът попада в кв. ***, а в предходния – в кв.***, като въпросът как да бъдат номерирани
кварталите е проектантско решение и не винаги има идентичност в номерата. При
изслушване на допълнителното заключение пояснява, че разписният лист се води като в
тетрадка се запише кой имот на основание кой нотариален акт се води на съответно лице, а в
случая няма данни кой е направил записа и на какво основание. Отбелязва, че УПИ I,
4
отреден за лятно кино, е с площ *** кв.м., което не е посочил изрично, тъй като целият
процесен имот попада в него.
Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно дадено, а възраЖ.ята на
ответниците досежно доказателствената му стойност намира за неоснователни.
В производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите П.Ц.Б. А.Б. С., П.К.М., А.К., К.В.Б., Е. В. А., Г. Г. Р.и Д. К. Д.
Свидетелят П. Ц.. Б., *** годишен, без родство и дела със страните, излага, че живее в
махала „***“ в с. Д.на 150 метра от спорното място, вижда го от вкъщи и когато минава по
пътя. Откакто знае мястото, то се коси от бай А., който имал десетина овце и два коня.
Посочва, че мястото е малко под декар голямо, ливада, не е оградено, нито преди, нито сега.
Никой не е пречил на А. да си ползва имота. Познава Ц. и Н., майка им наела момче, което
да го коси. Когато имотът бил в ТКЗС бил даден за лично позлване и се стопанисвал от
баща им докато го върнали. Познава С. К., той живее в същото село, но никога не го е
виждал в имота на А..
Свидетелят А.Б. С., *** годишен, без дела и родство със страните, излага, че О.В. е
починал преди да се роди и не го познава, а с А. са съседи, мястото на свидетеля е
последното, което с евижда на скицата, а под него е е това на А.. От къщата му се виждат
местата, те са около 800 кв.м. А. имал овце и коне и допреди 10 години, когато бащата на
свидетеля и А. били живи, ги косели. След това ги дали на арендатор - А., да ги коси и
полчуват рента. Познава С. като човек от *** но никога не го е виждал в мястото на А..
Свидетелят П.К.М., 51 годишен, без дела и родство със страните, излага, че бащата на
Ц. и Н. се казва А., делил ги един имот, отглеждал овце, имал и два коня. Знае спорното
място, А. го косил и си прибирал сеното за животните докато могъл, допреди десетина
години, после го косил Е., сега коси А., виждал ги е, когато извежда овцете.
Свидетелят А. К.П. *** годишен, без дела и родство със страните, заявява, че познава
Ц. и Н., те са от селото, той също живее там. Знае спорното място, не е оградено, намира се
в местността „***“, с. *** стопанисвало се от баща им А. до смъртта му, около 2-3 години
преди да почине той започнал да го коси, преди около пет години започнал да го коси Е..
Познава С., но не го е виждал в имота, нито хора по негово нареждане.
Свидетелят К.В.Б. годишен, без дела и родство със страните, излага, че В. и Р. закупили
място в с. *** през 2020 г. с цел да си построят сглобяема къща, свидетелят е ходил там през
2021 г., имотът бил ливада, неоградена. Не е виждал други хора там, не знае да са имали спор
с някой от селото. Когато отивали към имота, минали покрай едно заведение по пътя и
хората от там изглеждало, че знаят, че В. е купил имота, защото го питали дали започва да
стори.
Свидетелят Е. В. А. *** годишен, брат на ответника В., без дела със страните, излага,
че брат му закупил имота през 2020 г. Разпитвали в селото дали някой има имот за продан и
негов познат го свързал с продавача. След сделката брат му извадил разрешение за строеж,
направил си партида в „Енергото“. Не е споделял да е имал проблеми в администрациите.
5
Преди сделката извадили удостоверение за тежести за десет години и не е имало вписани
нито други сделки с имота, нито тежести. През 2022 г. с него се свързал човек, който имал
претенции за имота и тогава разбрали, че има проблем.
Свидетелят Г.Г.Р. годишен, без дела и родство със страните, излага, че знае имота, тъй
като е участвал в почистването му, както и на съседния имот, като този е под декар. От 2004
г. - 2005 г. до към ***7 г. е помагал на С. с косенето, почистване на тръни, ходил е около 2
или три пъти да коси. Заявява, че постоянно живее в Перник, не се занимава професионално
с това, не е земеделски производител, помагат си със С. на приятелски начала, има 4 или 5
тримера вкъщи. Първият път почиствали мястото два дни, а след това за по един ден. Никой
не е имал претенции и не е идвал да ги пита какво правят в имота.
Свидетелят Д.К.Д годишен, без дела и родство със страните, заявява, че знае къде е
имотът, намира се в местността „***“, с. ***. Познава А., съседи са, от един месец живее е
къща в с. *** точно срещу тази на А.. Познава С., виждал го е да обработва имота в близост
до неговия, както и жена му, и синовете му.
Съдът, ценейки свидетелските показания, намира, че следва да бъдат кредитирани
относно непоспосредствено възприетите от свидетелите факти, доколкото съответстват на
останалите доказателства по делото.
По така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По исковете с правно основание чл. 124 ГПК:
Oтветниците С. С. К. и Д. К. К. се легитимират като собственици на процесния имот
на основание Нотариален акт № ***, том I, рег. № *** дело № **** г. с район на действие
ПРС за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение,
което обосновава правния интерес на ищеца от предявените искове. С оглед изложеното,
съдът приема предявените установителни искове за допустими.
За успешното провеждане на предявените установителни искове с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване,
че е придобил правото на собственост върху процесния имот на посоченото придобивно
основание – договор за покупко-продажба.
Безспорно е, че ищецът е сключил договор за покупко-продажба с Ц. А. В. и Н. А. С. с
предмет процесния недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № ****, рег. № ***, дело
№ *** г. от 08.07.2021 г.
От представената преписка от ОСЗ-Перник се установява, че по заявление на А. О.В. -
баща на продавачите Ц. А. В. и Н. А. С., с решение № 1304/27.12.2005 г. на ОСЗ-гр. Перник
под т. 2 е възстановено правото на собственост на наследниците на О.В. С. на нива от 807
кв.м., находяща се в с. *** в местността Прогон, имот № ***, при граници: № *** В
решението е посочено, че така посоченият имот е по кадастрален план, изработен ***, което
вещото лице обяснява като техническа грешка, тъй като имот № *** се индивидуализира с
посочените граници по новия план от 2004 г. Вещото лице пояснява, че по кадастралния
6
план от *** процесният имот е част от имот пл. № ***, в кв. 8, попадащ в парцел I, отреден
за лятно кино, а по регулационния план от 2007 г. от процесния имот е образувано УПИ V-
***, ***. Разликата в номерата на кварталите вещото лице обяснява с липсата на изискване
те да съвпадат в плановете, поради което е въпрос на проектантско решение.
От заключението на вещото лице по проведената съдебно-техническа експертиза се
установява, че имотът, предмет на Нотариален акт № ****, рег. № ***, дело № *** г. от
08.07.2021 г., е идентичен с имота, възстановен на наследниците на О.В. С. с решение №
1304/27.12.2005 г. на ОСЗ-гр. Перник под т. 2. Съдът намира за неоснователни възраЖ.ята на
ответниците срещу приемането на заключението на вещото лице, тъй като същото е
обосновано, подкрепено от доказателствата по делото и аргументирано в проведеното
открито съдебно заседание. Обстоятелството, че по разписен лист по кадастрален план от
2004 г. имот пл. № *** е записан на С.К.Н., не променя този извод, тъй като липсват данни
за основанието, на което е направен този запис, а същият сам по себе си не поражда вещни
права в полза на посоченото лице.
По възраЖ.ето на ответниците, направено в писмената защита, че решението на
поземлената комисия е нищожно поради липсата на подпис на заместник-началника, съдът
намира следното:
До приемането на разпоредбата на чл. 60а ППЗСПЗЗ въпросът от колко и кои членове
от състава поземлената комисия следва да бъде подписано решението на този орган не е
изрично уреден от специалния закон, поради което съдебната практика възприема
становището, че за валидността на административния акт е достатъчно да бъде оформен
съобразно изискването на чл. 15, ал. 2, т. 6, изр. 2 ЗАП (отм.) с подписите на председател и
на секретар. Когато решението е подписано от председател и членовете на комисията,
участвали при постановяването му, липсата на подпис на секретаря не го прави нищожно.
Впоследствие нормата на чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ е отменена, а с чл. 60а ППЗСПЗЗ е уредено
кой следва да подписва решенията, което сочи че законодателят не отдава вече правно
значение на обстоятелствата, свързани със състава на поземлената комисия и уеднаквява
режима на подписването на решенията като такива на колективен орган /Решение ***** от
5.11.***0 г. на ВКС по гр. д. № 173/***0 г., I г. о., ГК, Решение № 360 от 23.01.***3 г. на ВКС
по гр. д. № 596/***1 г., I г. о., ГК и др./. В случая решението е подписано от председателя и
членовете на комисията и липсата на подпис на заместник-началника не води до
нищожността му.
По възраЖ.ето на ответниците, че решението на поземлената комисия няма
удостоверително действие, съдът намира следното:
По въпроса за правното действие на решенията на поземлената комисия, е формирана
трайна съдебна практика, като с решения на Върховния касационен съд, постановени в
производство по чл. 290 и сл. ГПК и съставляващи задължителна съдебна практика съгласно
разясненията в ТР № 1 от 19.02.***0 г. на ОСГТК на ВКС /решение № 595 от 05.07.***0 г.
по гр. д. № 1333/2009 г. на I-во г. о., решение № 555 от 22.10.2009 г. по гр. д. № 104/2009 г. и
7
решение № 511 от 19.11.***0 г. по гр. д. № 1080/2009 г., двете на II-ро г. о./, е прието, че
правното действие на решенията на органа по поземлената собственост се преценява
съобразно редакцията на закона, действала към момента на постановяването им. Затова
решенията, постановени след влизане в сила на изменението на ЗСПЗЗ по ДВ, бр. 45/1995 г.,
удостоверяват правото на собственост върху земеделската земя едва след издаването на
скица към тях, когато и приключва административната процедура по възстановяване на
собствеността.
Изискването към решението да се прилага скица на имота в посочените случаи е
въведено с изменението на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ съгласно публикацията в ДВ, бр. 45/1995
г., съответно с изменението на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ по ДВ, бр. 48/1995 г. Според чл. 14,
ал. 1, т. 1, изр. 4 ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1, изр. посл. ППЗСПЗЗ влязлото в сила решение,
придружено със скица, освен в случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, удостоверява правото на
собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху
възстановения имот. Изключението по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ касае липсата на необходимост от
прилагане на скица при възстановяване на собствеността върху земи, включени в границите
на урбанизираните територии /населени места/, определени с подробен устройствен план
или с околовръстен полигон, което е обяснимо с обстоятелството, че в този случай
границите на подлежащите на възстановяване земи са определени с предвижданията в
съответния устройствен план, с което е извършена и индивидуализацията на обекта на
собственост /Решение № 225 от 06.07. ***1 г. по гр.д. № 559/***0 г. на ВКС/.
В случая към решението на поземлената комисия са прилоЖ. изискуемите се скици, с
което административната процедура по възстановяване на собствеността е приключена.
Относно възраЖ.ята, направени в писмените защити, както на ответниците по иска с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, така и по иска с правно основание чл. 108 ЗС, че
решението на поземлената комисия не е влязло в сила, следва да се отбележи, че такова
възраЖ.е не е направено в срока за отговор и въвеждането му едва с писмените защити е
преклудирано, тъй като насрещната страна е лишена от възможността да представи
доказателства за опровергаването му. За пълнота следва да се посочи, че легитимирано да
обжалва посоченото решение лице е само заявителят А. О.В. – наследодател на третите
лица-помагачи на ищеца, а в случая те извеждат придобивното си основание от него. По
отношение на оспорването от ответниците на заповедта на кмета, с която е одобрена
застроената част от имота, направено при изслушване на заключението, следва да се посочи,
че съгласно Тълкувателно решение № 5 от 18 октомври ***1 г. по тълкувателно дело №
8/***0 г. на ВАС граждани и организации, с изключение на претендиращите възстановяване
на правото на собственост върху земеделски земи и подали заявление за това, не могат да
обжалват по реда на АПК заповедите на кметовете на общини по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ
за определяне на застроената част от имоти, намиращи се в границите на урбанизирани
територии. От така даденото тълкуване следва да се приеме, че други граждани, извън
заявителя, не могат да навеждат възраЖ.я срещу решението за възстановяване, оснoвани на
посочената заповед, тъй като производството по чл. 11, ал. 4 от ЗСПЗЗ е обслужващо
8
производството за реституция.
По наведеното от ответниците възраЖ.е, че са придобили имота на основание
упражнявано давностно владение, съдът намира следното:
Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продълЖ.е на 10 години. За да е налице оригинерното
придобивно основание, следва да са се осъществили двата елемента от фактическия състав
на придобивната давност, а именно, да е упражнявана фактическа власт върху имота в
продълЖ.е на предвидения в закона срок; тази фактическа власт да е осъществявана с
намерението за придобиване на вещни права върху имота. Чл. 69 ЗС въвежда оборима
презумпция относно намерението за своене. Трайно обобщените необходими признаци на
владението са същото да е несъмнено, явно, непрекъснато и спокойно.
Свидетелите К.В.Б. и Е. В. А. имат впечатления от имота след 2020 г., а искът е
предявен през 2024 г., с което давностното владение на купувача В. А. е прекъснато. От
техните показания се установява, че свидетелят Б. посетил имота след закупуването му през
2021 г., а свидетелят А. /брат на ответника В. А./ преди това - през 2020 г., при което видели,
че имотът е неоградена ливада и никой нямал претенции.
От показанията на свидетелите Г.Г.Р. и Д.К.Д. се установява, че първият не живее в с.
*** но два-три пъти в периода през 2004 г. - 2005 г. до към ***7 г. е помагал на С. да косят
мястото, а вторият живее в селото от един месец, но е виждал С., жена му и синовете му да
го косят. Липсват конкретни данни кога са се осъществили тези факти, но дори да се приеме,
че в период от 10 години ответниците са косили 3-4 пъти мястото, от това не може да се
направи извод, че са упражнявали несъмнено, явно, непрекъснато и спокойно владение
върху процесния имот.
В тази връзка от показанията на свидетелите П.Ц.Б., А.Б. С., П.К.М. и А. К.П. се
установява, че А. - наследодателят на третите лица-помагачи Ц. А. В. и Н. А. С., косил
мястото две-три години преди да почине /като видно от удостоверението за наследници, че
смъртта му е настъпила на 17.08.2008 г./, а след това по нареждане на дъщерите му са го
косили други лица.
Обстоятелството, че различни лица са косили процесния имот през годините не е факт,
от който да бъде направен извод за осъществявано давностно владение от което и да е от тях.
По делото липсват данни, че ответниците са оградили имота, манифестирайки своенето му
само за себе си и отблъсквайки владението на лицата, които се легитимират като такива на
основание възсtановеното право на собственост.
С оглед изложеното, съдът намира, че ответниците не са установили възраЖ.ето си, че
са придобили имота по давност.
По излоЖ.те съобраЖ.я, съдът прави извод, че предявеният иск с правно основание чл.
124 ГПК е основателен и следва да бъде уважен.

9
По искането с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК:
От заключението на вещото лице се установява, че Нотариален акт № ***, том I, рег.
№ *** дело № **** г. с район на действие ПРС, има идентичност в частта с имот пл. № ***
с площ 807 кв.м., а останалите площи се явяват придаваеми към УПИ V-***, ***. С оглед
изложеното и предвид извода по иска с правно основание чл. 124 ГПК съдът намира, че
ответниците не се легитимират като собственици на процесния имот, поради което на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК следва да бъде отменен Нотариален акт № ***, том I, рег. №
*** дело № **** г. с район на действие ПРС за собственост върху недвижим имот, придобит
на основание давностно владение, в частта за имот пл. № ***, в ***, находящ се в
землището на с. *** община Перник, с площ 807 кв.м.

По исковете с правно основание чл. 108 ЗС:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи в условията на
пълно и главно доказване, че е придобил правото на собственост върху процесния недвижим
имот на соченото в исковата молба придобивно основание, както и че същият се владее от
ответниците.
От обсъдените по-горе доказателства съдът достигна до извод, че ищецът се
легитимира като собственик на основание договор за покупко-продажба на процесния имот.
В първото открито съдебно заседание по делото е прието за безспорно и ненуждаещо
се от доказване, че ответниците В. А. и Р. К. упражняват фактическа власт върху имота.
Предвид изложеното, съдът прави извод, че предявеният иск с правно основание чл.
108 ЗС е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда за ищеца, който претендира
извършването на такива в размер на 51,85 лв. – държавна такса за образуване на делото,
11,30 лв. – такса вписване на искова молба, 10,00 лв. – такса за вписване на допълнителна
искова молба, 400,00 лв. – депозит за вещо лице, 5,00 лв. – такса за СУ, и 1500,00 лв. –
адвокатско възнаграждение, от което 1000,00 лв., платени в брой, за което е приложен
договор за правна защита и съдействие на л. 17, и 500 лв. – платени в брой съгласно
прилоЖ.е договор на л. 226 от делото.
По възраЖ.ето на ответниците С. и Д. К.и, чрез пълномощника им адв. В., за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира следното:
Съгласно Наредбата за л. 7, ал. 5, вр. ал. 2, т. 2 /с оглед размера на данъчната оценка
3006,00 лв./ възнаграждението по иска с правно основание чл. 108 ЗС е 600,60 лв., като по
аналогия следва да се приеме, че това е възнаграждението и за иска по чл. 124, ал. 1 ГПК,
поради което следва, че препоръчителният минимален размер на възнаграждението на
адвоката по делото е 1***,20 лв. В случая по делото е депозирана искова молба за
10
конституиране на още един ответник по чл. 228, ал. 3 ГПК, поради което първото открито
съдебно заседание е отложено за вписване на исковата молба в СВ-Перник, след което са
проведени три редовни открити съдебни заседания, първото от които е продължило от 11,00
ч. до 15,29 ч., а следващите приблизително по един час, изслушани са осем свидетели,
приети са заключение по основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза, както и
множество писмени доказателства. С оглед изложеното, съобразявайки фактическата и
правна сложност на делото, съдът намира, че размерът на адвокатското възнаграждение не е
прекомерен.
По горните съобраЖ.я, ответниците следва да заплатят сторените от ищеца разноски в
пълен размер, възлизащи на 1978,15 лв., като всеки от тях бъде осъден да заплати по ¼ от
тях, а именно по 494,54 лв.

Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Р. М. П., ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу С. С. К., ЕГН **********, и Д. К. К., ЕГН **********, двамата с адрес:
***, ул. „****“ *искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ИЩЕЦЪТ Е
СОБСТВЕНИК на недвижим имот, а именно: поземлен имот, представляващ дворно място
с площ от ***кв.м., находящ се в землището на *** и означен по скица като имот пл. № ***,
в квартал**, по плана на с. *** община Перник, утвърден със Заповед № ****. на Кмета на
Община Перник, при граници: от югозапад – улица, от северозапад – имот пл. № 200, от
североизток – имот пл. № *** и от югоизток – УПИ VI-***, заедно с подобренията и
приращенията в имота, на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт №***** г. на нотариус Р.М..
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК Нотариален акт № ***, том***, рег. № ***
дело № **** г. на нотариус М. М., в частта, с която С. С. К. и Д. К. К. са признати за
собственици на основание давностно владение на урегулиран поземлен имот № ***, в
квартал ***, в землището на с. *** община Перник, с площ***.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Р. М. П., ЕГН **********, с
адрес:***, срещу В. В. А., ЕГН **********, с адрес: ****, и Р. М. К., ЕГН **********, с
адрес: *** искове с правно основание чл. 108 ЗС, че Р. М. П., ЕГН **********, Е
СОБСТВЕНИК на недвижим имот, а именно: поземлен имот, представляващ дворно място
с площ от*** кв.м., находящ се в землището на *** и означен по скица като имот пл. № ***,
в квартал 7, по плана на с. *** община Перник, утвърден със Заповед №*** г. на Кмета на
Община Перник, при граници: от югозапад – улица, от северозапад – имот пл. № *** от
североизток – имот пл. № ***, и от югоизток – УПИ VI-***, заедно с подобренията и
приращенията в имота, на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт № ***г. на нотариус Р.М., и ОСЪЖДА В. В. А., ЕГН
11
**********, и Р. М. К., ЕГН **********, ДА ПРЕДАДАТ на Р. М. П., ЕГН **********,
владението върху имота.
ОСЪЖДА С. С. К., ЕГН **********, с адрес: ***, ул. „****“ № *** ДА ЗАПЛАТИ на
Р. М. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *** сумата 494,54 лв. /четиристотин деветдесет и
четири лева и петдесет и четири стотинки/ - разноски за производството по делото.
ОСЪЖДА Д. К. К., ЕГН **********, с адрес: ***, ул. „****“ № 7, ДА ЗАПЛАТИ на Р.
М. П., ЕГН **********, с адрес: гр. **, сумата 494,54 лв. /четиристотин деветдесет и
четири лева и петдесет и четири стотинки/ - разноски за производството по делото.
ОСЪЖДА В. В. А., ЕГН **********, с адрес: **, ет. 4, ап. 10, ДА ЗАПЛАТИ на Р. М.
П., ЕГН **********, с адрес: гр.****, сумата 494,54 лв. /четиристотин деветдесет и
четири лева и петдесет и четири стотинки/ - разноски за производството по делото.
ОСЪЖДА Р. М. К., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Р. М. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Перник, ***, сумата 494,54 лв. /четиристотин деветдесет и
четири лева и петдесет и четири стотинки/ - разноски за производството по делото.
Решението е постановено при участието на Ц. А. В., ЕГН **********, с адрес: ***, и
Н. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр. **** в качеството на трети лица-помагачи на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

12