Решение по дело №2574/2021 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1988                                     14.12.2021 година                         гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд,          XXII-ри административен състав,

на седми декември                           две хиляди и двадесет и първа година,

В публично заседание в следния състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА

 

при секретаря Галина Драганова

като разгледа докладваното от съдията Колева административно дело № 2574 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

            Съдът е сезиран с жалба, подадена от Н.Д.З., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** против Заповед № 21-0804-000433/15.08.2021г., издадена от Началник РУ-Сливен, ОДМВР Сливен, за налагане на принудителна административна мярка, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 190 дни, считано от 02,25ч. на 15.08.2021г., като са отнети документи –два броя регистрационни табели с № А 0545 НН и СРМПС №*********.

            Жалбоподателят оспорва издадената заповед за налагане на ПАМ, като сочи съществени процесуални нарушение при издаването на процесната заповед- непосочване на фактическите и правните основания за издаването й, непосочване на административното нарушение, нарушената правна норма, не е ясен периодът на ПАМ, начинът и срокът за изпълнение, правата или задълженията произтичащи от заповедта. Иска се съдът да отмени оспорената заповед. Възразява, че не е извършил вмененото му нарушение, тъй като лицето Р.А. е управлявало автомобила без изричното му разрешение. Иска се отмяна на заповедта. Не претендира разноски.

            В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Излага съображения по отношение на фактическата обстановка, като посочва, че  неправоспособното лице е управлявало автомобила за около две минути. Посочва, че в автомобила има инструменти и при новата регистрация на колата ще получи нови номера, а иска старите. Не ангажира доказателства.

            Ответникът – Началник РУ-Сливен, ОДМВР Сливен, наложил принудителната административна мярка –не се явява в съдебно заседание. Представя писмено становище, в което счита, че издадената заповед е законосъобразна и жалбата следва да бъде отхвърлена.Представя административната преписка. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

            Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства счита за установено от фактическа страна следното:

Фактическите основания за издаване на заповедта са следните: На 15.08.2021г., около 02,25ч. в с.Драгоданово-посока с.Зимница по път ІV-70054 жалбоподателят като собственик на МПС –лек автомобил Хонда Акорд с рег.№ А 0545 НН допуска или предоставя управлението на неправоспособен водач Р.А..

            За извършеното административно нарушение на Р.Г.А.бил съставен АУАН №119520/15.08.2021г. от полицейския служител В. Ч.. АУАН бил връчен незабавно на А., която го подписал без възражения. Издадено е наказателно постановление №21-0804-002438 от 27.08.2021г., с което е наложено наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.

На основание съставения АУАН №119520/15.08.2021г. и в съответствие с т.1.2 от заповед № 343з-86 от 20.01.2017г. на директора на ОД на МВР гр.Сливен, началник РУ-Сливен издал Заповед № 21-0804-000433/15.08.2021г.,  за налагане на принудителна административна мярка, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 190 дни, считано от 02,25ч. на 15.08.2021г., като са отнети документи –два броя регистрационни табели с № А 0545 НН и СРМПС №*********.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Заповедта е връчена на 27.10.2021г., а жалбата е подадена на 08.11.2021г. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № № 343з-86 от 20.01.2017г. на директора на ОД на МВР гр.Сливен издадена на основание заповед № 8121з-48/16.01.2015г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. т.1.2 от посочената заповед Началник РУ-Сливен, ОДМВР Сливен, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за липса на мотиви на оспорения административен акт, което би било съществено нарушение на процесуалните правила и в частност на изискването по чл.59 ал.2 т.4 и т.5 АПК. В процесния случай административният орган не е описал в цялост фактическа обстановка, която да визира необходимите според приложимата норма обстоятелства, но е препратил към фактическите основания в акта за установяване на административно нарушение, където е посочена датата и мястото на нарушението. Обстоятелството, че лицето на което е предоставено управлението е неправоспособен водач е вписано в оспорената заповед. В този смисъл съдът счита, че заповедта е издадена при посочване на фактическите основания. За да приеме този свой извод съдът се съобрази със задължителното тълкуване на закона, дадено от ВАС и ВС. Съгласно тълкувателно решение № 16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС ако административният акт е издаден на основание на надлежно служебно съставени подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт, т.е. негови мотиви. Съгласно т.4 от тълкувателно решение № 1/18.04.2006г. по а.д. № 1/2006г. на ВАС, задължението за мотивиране на административните актове е залегнало и в чл.59 ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс. То е прокарано постепенно в съдебната практика и утвърдено с приемането на ППВС № 4/1976 г., т. 7; ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС и ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС. По отношение на разпоредителната част на административния акт, съдът не намира допуснато нарушение-определени правата и задълженията, както и начинът и срокът на изпълнението-190дни.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: Съгласно чл.171, т.2а от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо собственик който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред или свидетелството му е временно отнето, както и на собственик чийто МПС е управлявано от лице за което са налице сочените обстоятелства.

При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установяване на управление на МПС от неправоспособен водач. Релевантният за приложението на  чл.171, т.2а от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя.

В конкретния казус е налице хипотезата-собственото на физическото лице-жалбоподател МПС е управлявано от лице, което не притежава правоспособност. Настоящата инстанция счита, че от доказателствата по делото се установяват обстоятелствата попадащи в хипотезата на чл.171 т.2а б“а“ ЗДвП и обуславящи прекратяването на регистрацията на МПС на собственик, чиято кола се управлява от неправоспособен водач. Нарушението на водача е констатирано с издаден АУАН, който има обвързваща сила до установяване на противното съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП, ПАМ се налага за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Отношенията между собственика на автомобила и лицето управлявало автомобила, времето на управление са ирелевантни за прилагане на принудителната административна мярка, тъй като ПАМ имат за цел преустановяване на административни нарушения, а не цел наказване на определено лице. От тази гледна точка принудителните мерки винаги засягат собственика на вещта, независимо от това кой я е ползвал и на какво основание, след като с нея е осъществено нарушението.

При определяне срока на наложената ПАМ, административният орган правилно е преценил конкретните обстоятелства и е определил минималния предвиден от законодателя срок – 190 дни. В този смисъл липсата на мотиви за определяне срока на наложената ПАМ, не води до нейната незаконосъобразност, тъй като такива биха били необходими при определяне на срок различен от минималния.

В случая не са налице и отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Също така, с прилагането на ПАМ се изпълнява и целта на чл. 22 от ЗАНН, във връзка с чл. 171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водач, който управлява ППС без да е правоспособен, тоест тя има и преустановителен ефект.

По изложените съображения, следва да се приеме, че правилно административния орган е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка, след като е установил наличието на материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Оспореният административен акт е валиден, издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, съдържащ правни и фактически основание, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което подадената жалба, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото следва на основание чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ, да се уважи претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се определи такова към минимума в размер на 100 лв.

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесет и втори състав

                                          

                                          Р    Е    Ш    И:

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Д.З., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** против Заповед № 21-0804-000433/15.08.2021г., издадена от Началник РУ-Сливен, ОДМВР Сливен.

          ОСЪЖДА Н.Д.З., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР Сливен, сума в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП.

 

                                                       СЪДИЯ: