№ 480
гр. Бургас, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20232100500292 по описа за 2023 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от М. И. Д., ЕГН **********, от гр. Б.,
ж.к. „С., бл. **, вх. *, ет. ** и Д. И. Т., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. „М. р.“,
бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Раковски“ № 7,
офис 2, против Решение № 2703 от 24.11.2022 г., постановено по гр. дело №
8957/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е отхвърлил
както неоснователни претенциите по сметки на въззивниците против П. Д. С.,
ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. „М. р.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, за
осъждането му да им заплати сумата от 310,97 лева на всяка една от тях –
обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот за периода от
06.04.2021 г. до 13.04.2022 г. ведно със законната лихва върху посочената
главница, начиная от 20.10.2022 г. до окончателното изплащане. Със същото
решение БРС е изнесъл на публична продан процесния недвижим имот с
идентификатор 07079.651.190.4.12 по КК и КР на гр. Бургас
Недоволство от така постановеното съдебно решение в обжалваната му
част, с която се отхвърля като неоснователна исковата претенция по сметки с
правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, изразяват въззивниците, които молят съда
1
да отмени решението в тази му част и удовлетвори претенцията по сметки.
Считат постановения съдебен акт за неправилен и необоснован, като оспорват
изложената фактическа обстановка от съда, която не отговаря на
действителната такава. Позовават се на заключението на вещото лице по
допуснатата експертиза, както и на обстоятелството, че процесуалния
представител на въззиваемата страна не е оспорил претенцията, а е поискал
същата да бъде съобразена с експертното заключение. Излагат съображения.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
П. Д. С., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. „М. р.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **,
чрез адвокат Нели Гюмова, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Сливница“ №
26, ет.2, с който моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно
и законосъобразно и присъди на доверителя й сумата от 400 лева – разноски
по делото. Счита жалбата за неоснователна, а постановения акт за правилен и
законосъобразен в обжалваната му част. Излага съображения.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК,
от легитимирано лице и е процесуално допустими.
Производството пред Районен съд - Бургас е за делба на недвижим
имот и се намира във втората фаза.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира
постановения съдебен акт за валиден и допустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Няма спор по делото, че въззивниците своевременно са предявили
претенции по сметки с правно основание чл.346 от ГПК във вр. с чл.31 ал.2 от
ЗС. Твърди се във въззивната жалба, че тъй като имотът години наред се е
ползвал само и единствено от единия съделител – П. С., то въззивниците са
изпратили надлежна покана чрез ЧСИ Таня Маджарова до въззиваемия, която
е получена лично от него на 06.04.2021 г. В поканата претендираната месечна
сума като обезщетение е в размер на 100 лв. или по 50 лева месечно за всяка
една от въззивниците. В поканата е отправено искане въззиваемият да
заплаща сумата от 100 лв. в седмодневен срок считано от датата на
получаване на настоящата покана. В последствие, месеци след депозиране на
исковата молба за делба на процесния апартамент, на 13.04.2022 г.
2
въззивниците са поканени да се явят в кантората на нотариус Надежда
Маркова с рег.№409 от регистъра на НК от 15 часа на която дата да получат
ключове за процесния недвижим имот. Според въззивниците тази насрещна
нотариална покана е отправена от въззиваемия година след първоначалната и
в този смисъл се считала за признание на претенцията.
Настоящата съдебна инстанция като съобрази представените по делото
доказателства и изложените становища на страните счита въззивната жалба за
неоснователна. Следва да се отбележи, че срещу постановеното решение в
частта му, с която процесния недвижим имот е изнесен на публична продан не
е подавана въззивна жалба и в тази си част решението е влязло в сила. По
отношение на претенцията по сметки във вр. с чл.31 ал.2 от ЗС съдът
съобрази изложеното в решение № 172/06.07.2011 г. на ВКС по гр.д.
№996/2010 г., Трето г.о., Гражданска колегия, в което изрично е посочено, че
уважаване на претенция с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС „е обусловено от
следните предпоставки: процесната вещ да е съсобствена, вещта да се ползва
само от един или няколко от съсобствениците, съсобственикът да е лишен от
възможността да ползва вещта съобразно правата си, същият да е отправил
покана до ползващия вещта съсобственик /съсобственици/ да му предостави
ползването й съобразно правата му и последния да е отказал или да се е
противопоставил на това. В тежест на ищеца по претенцията с правно
основание чл.31 ал.2 от ЗС е да установи при условията на пълно и главно
доказване елементите от фактическия състав, който обуславя претендираното
от него право на обезщетение.“ Съобразно разпоредбата на чл.31 ал.2 от ЗС и
във връзка с ТР №7/02.11.2012 г. на ВКС, тълк. дело №7/2012г. на ОСГК по
смисъла на разпоредбата на ЗС, лично ползване е всяко поведение на
съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици
да ползват общата вещ съобразно правата им, без да се събират добиви и
граждански плодове, което в случая е налице спрямо ползващия имота
въззиваем.
Както правилно е приел първоинстанционният съд, в случая е
безспорно, че вещта е съсобствена, ползва се само и единствено от
въззиваемия, въззивниците са лишени от възможността да ползват имота и са
отправили покана до въззиваемия. В случая обаче не е налице последната
предпоставка, а именно: въззиваемият П. С. да се е противопоставил на
осигуряване право на ползване на останалите съделители. Следва да се
3
отбележи и обстоятелството, че с получената от въззиваемия покана на
06.04.2021 г. не е отправено искане за осигуряване достъп до имота,
респективно предоставяне на ползване върху част от апартамента. Видно от
поканата отправено е искане за плащане на месечен наем в размер на 100 лв.,
а в последствие, с отправена от въззиваемата страна покана на 13.04.2022 г.,
видно от констативния протокол на нотариус Маркова, на същата дата
въззиваемият е предоставил ключове на двете съсобственички.
При така изяснената по делото фактическа обстановка съдът намира,
че не са налице условията за уважаване на заявената претенция по сметки. По
делото не се установи отказ от страна на въззиваемия, касаещ ползването на
имота, както и действия от негова страна водещи до противопоставянето му
спрямо правото на въззивниците да ползват процесния апартамент. Липсват
доказателства де факто за лишаване на въззивниците от възможността да
ползват жилището, нещо повече в последствие въззиваемият им е
предоставил ключове от съсобствения имот. Предвид обстоятелството, че
въззиваемият не е бил поканен да предаде ключ от процесния имот и не се е
противопоставил на ползването, претенцията се явява неоснователна което
налага обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде
потвърдено. На въззиваемият се дължат разноски в размер на 400 лв. за
въззивната инстанция.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2703 от 24.11.2022 г., постановено по гр.
дело № 8957/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА М. И. Д., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. „С., бл. **, вх. *,
ет. ** и Д. И. Т., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. „М. р.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап.
*, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Раковски“ № 7, офис 2, да заплатят на П.
Д. С., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. „М. р.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **,
сумата от 400 лева – разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5