М О Т И В И
към присъда № 2 от 08.01.2020 година
по н.о.х.дело № 3178
на Старозагорския районен съд
по описа за 2019 година:
Обвинението против подсъдимия А.И.Н., ЕГН **********, е за извършено престъпление по чл.209, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, изразяващо се в това, че в периода от
14.06.2017 год. до 10.07.2017 год.
в гр.Стара Загора в условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си
имотна облага
възбудил и поддържал заблуждение у П.И.И. относно обстоятелството, че ще му
достави пет броя леки автомобили, като извърши вноса им от Република Италия, и с това причинил на П.И.И. и Д.А.Т. имотна вреда в размер общо на 7460
лева, както следва:
на
14.06.2017 год. в гр.Стара Загора с цел да набави за себе си
имотна облага
възбудил и поддържал заблуждение у П.И.И. относно обстоятелството, че ще му
достави лек автомобил, марка „БМВ“, модел „320“, от
Република Италия и с това причинил на П.И.И. и Д.А.Т. имотна вреда в
размер на 600 лева;
на
07.07.2017 год. в гр.Стара Загора с цел да набави за себе си
имотна облага
възбудил и поддържал заблуждение у П.И.И. относно обстоятелството, че ще му
достави лек автомобил, марка „Дачия“, модел „Сандера“, лек автомобил, марка
„Пежо“, модел „307“, и лек автомобил, марка „Опел“, модел
„Астра“, като извърши внос на автомобилите от Република Италия,
и с това причинил на П.И.И. и Д.А.Т. имотна вреда в размер на 4900 лева;
на
10.07.2017 год. в гр.Стара Загора с цел да набави за себе си
имотна облага
възбудил и поддържал заблуждение у П.И.И. относно обстоятелството, че ще му
достави лек автомобил, марка „Тойота“, модел „Раф 4“, като извърши внос на
автомобила от Република Италия, и с това причинил на
П.И.И. и Д.А.Т. имотна в размер на 1960 лева.
В съдебно заседание беше приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес предявения от пострадалите Д.А.Т. и П.И.И.
солидарно против подсъдимия А.И.Н. граждански
иск за
сумата от 7460,00 лева, представляваща обезщетение за причинените им
имуществени вреди вследствие на извършено спрямо тях през периода от 14.06.2017
год. до 10.07.2017 год. в гр.Стара Загора престъпление по чл.209, ал.1 във
връзка с чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, а пострадалите Д.А.Т. и П.И.И. бяха конституирани
като граждански ищци и частни обвинители в
наказателното производство.
Представителят
на Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвинението
и пледира подсъдимия да бъде признат за виновен,
като му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ около средния размер,
предвиден в закона за извършеното престъпление, изпълнението на което на
основание чл.66 от НК да бъде отложено за срок от три години. Счита, че
гражданският иск е основателен и доказан, и моли да бъде уважен.
Гражданските
ищци и частни обвинители Д.А.Т. и П.И.И., редовно призовани, не се явиха в
съдебно заседание. Повереникът им адв.Велина Атанасова поддържа обвинението и
счита същото за доказано, без да изразява становище по въпроса за наказанието.
Пледира гражданкския иск на доверителите й да бъде уважен в предявения му
размер.
Защитникът адв.И.М. оспорва обвинението
и пледира на подзащитния му да бъде оправдан.
Подсъдимият А.И.Н. дава обяснения по повдигнатото му обвинение, като не се признава
за виновен, поддържа пледоарията на защитника си и моли да бъде оправдан.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намери за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият А.И.Н. *** и не е осъждан по смисъла на НК.
Свидетелите Д.А.Т. и П.И.И. са съпрузи и са жители на
гр.Стара Загора.
Св.И.
се познавал с подсъдимия, с когото били съдружници в „АУТО СТАЗА“ ООД гр.Стара
Загора, извършващо внос и
търговия на автомобили и авточасти, автосервизна дейност и др. През
2009 год. св.И. прекратил участието
си в търговското дружество, като дяловете му в него били изкупени от подсъдимия и дружеството било
преобразувано в ЕООД с едноличен собственик и управител – подсъдимия, но отношенията между
последния и св.И. останали добри и те продължили да поддържат контакт помежду
си.
На
14.06.2017 год. св.И. провел телефонен разговор с подсъдимия,
който му предложил да му достави
от Република Италия лек автомобил, марка
„БМВ“, модел „320“, като му изпратил снимки на автомобила
по мобилното приложение „Viber“ (Вайбър). След като провели още няколко разговора по телофона за уточняване на
параметрите на доставката, св.И. се съгласил с предложението на подсъдимия,
който му обяснил, че за да му достави автомобила, трябва да му бъде преведена
като капаро сумата от 600 лв., и поискал парите да му
бъдат преведени по банковата сметка на св...., с която живеел на съпружески
начала – ... Св.И. се обадил
на съпругата си – св.Д.Т., казал й, че се е разбрал с подсъдимия да му достави лек
автомобил от Република Италия, и я помолил да преведе от
сметката си, в която били общите им
спестявания, сумата от
600 лв., представляваща капаро, по сметката
на св...., която подсъдимият му посочил. Още на същия ден -
14.06.2017 год., св.Т. отишла до клон на „Банка ДСК“
ЕАД в гр.Стара Загора и извършила превод на 600 лв. от сметката си по сметката на св....,
посочвайки като основание за превода „капаро за
автомобил“. Непосредствено след това св.Турлакова- И. се обадила на подсъдимия да го извести за извършения превод, след което в телефонен разговор помежду
им подсъдимят заявил на св.И., че тръгва за Италия и ще му достави автомобила
до две седмици.
Междувременно св.И. продължил да се чува по телефона с подсъдимия във
връзка с отправени му от последния предложения за доставка от Република Италия
и на други
автомобили, снимки на които той му изпращал по мобилното
приложение „Viber“. Св.И. проявил интерес
към три от тях – лек автомобил, марка „Дачия“, модел „Сандера“, лек
автомобил, марка „Пежо“, модел „307“, и лек
автомобил, марка „Опел“, модел „Астра“, и на
07.07.2017 год. в телефонен разговор
помежду им подсъдимият
обещал да му ги достави срещу капаро от 4900 лв., преведени отново по сметката на св..... Св.И. се обадил съпругата
си, разказал й за новата си договорка с подсъдимия и
поискал от нея да извърши превод от общите им спестявания на сумата, договорена
като капаро, по сметката, по която бил извършен предишния превод. На същия ден
– 07.07.2017 год., св.Т. отишла до клон на „Банка ДСК“
ЕАД в гр.Стара Загора и извършила превод на 4900 лв. от сметката си по сметката на св....,
посочвайки като основание за превода „капаро за
автомобили“.
На
10.07.2017 год. подсъдимият и св.И.
отново разговаряли по телефона и постигнали
договорка подсъдимият да достави от Република Италия на св.И. още един автовобил – „Тойота РАФ 4“, като за
извършването на доставката подсъдимият поискал да му бъде
преведена като капаро по сметката на св.... сумата от 1960
лв. и обяснил също, че общата сума за
доплащане на доставката на всички автомобили, включваща продажната им цена и вноса им в пределите на Република
България с приспадане на вече заплатените суми за капаро за всеки един от тях,
възлизала на 12000 лева и следва да
се заплати при финализиране на доставките на тези
автомобили. След разговора им св.И. се обадил на
съпругата си и я помолил да приведе от общите им спестявания по сметка
на св.... сумата от 1960 лв., представляваща капаро във връзка с новата му договорка с подсъдимия за доставка на още един лек
автомобил –„Тойота РАФ 4“. На същия ден –
10.07.2017 год., св.Т. отишла до клон на „Банка ДСК“
ЕАД в гр.Стара Загора и извършила превод на 1960 лв. от сметката си по сметката на св....,
посочвайки като основание за превода „за
автомобил“.
Впоследствие
св.... изтеглила от сметката си преведените й от св.Т. суми в
общ размер на 7460 лв. и ги предала на подсъдимия, който обаче не извършил доставките на автомобилите, за които се разбрал със
св.И., а в последвалите телефонни разговори с него му изтъквал различни причини, поради които доставките се бавят. Тъй
като доставките така и не били осъществени, св.И. и съпругата му провели
многократни разговори с подсъдимия да им върне парите, което той обещавал да
стори, определяйки различни срокове за това, но така и не спазил обещанието си.
Такива телефонни разговори (със същия предмет и резултат) били проведени с
подсъдимия пред (от св.Т. на включен високоговорител на телефона й) и от св.Светлана Людмилова
Комсийска, която била адвокат и към която св.Т. се обърнала за прфесианолен съвет и съдействие.
До настоящия момент подсъдимият не е доставил на св.И. автомобилите, за
които са имал договорка да му ги достави от Република Италия, и не е върнал на
пострадалите (св.И. и съпругата му) преведените му от св.Т. суми като капаро за доставката на автомобилите по сметка на св...., която
впоследствие му ги предала, като в обясненията си, дадени в съдебно заседание
твърди, че не е имал договорки със св.И. да му достави автовмобили, а
преведените му от св.Т. суми по сметката на св....
били за погасяване на стари задължения на св.И. към него, без обаче да ангажира
доказателства в тази насока.
Както св.И., така и подсъдимият твърдят, че за изложените от тях
обстоятелства (св.И. – за договорките му с подсъдимия да му достави 5 броя
автомобили от Италия, а подсъдимият – че св.И. му дължал пари) не са били
съставени писмени документи, които да ги удостоверят, тъй като към онзи момент
са били в добри отношения и са си имали доверие.
Описаните
по-горе деяния на подсъдимия
осъществяват поотделно един състав на едно и също
престъпление – измама по чл.209, ал.1 от НК,
и са извършени
през непродължителен период от време (в рамките един месец), при една и съща
обстановка и при еднородност на вината (пряк умисъл), като всяко последващо деяние се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото (предшестващите) го,
поради което се касае за едно продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
Измамата е користно и
рузалтатно престъпление, засягащо собствеността – деецът с
користна цел (да набави за себе си или за другиго имотна облага) възужда и/или поддържа неправилна (погрешна) представа относно определени обстоятелства, мотивираща измаменото лице да извърши акт на
имуществено разпореждане в негова полза, с който за измамения настъпва имотна вреда,
съставялваща имотна облага за дееца или друго лице в зависимост от това в
патримониума на кого постъпва облагата.
В случая подсъдимият през инкриминирания период
е въвел и подържал заблуждение у св.И., че ще му достави 5 броя автомобили от
Република Италия, ако за целта му преведи като капаро определени суми, като по
този начин го мотивирал да извърши акт на имуществено разпореждане – св.Т. превела тези суми от сметката си, в която били парите на нея и съпруга й,
т.е. съставляващи съпружеска имуществена общност, по посочена от подсъдимия
сметка с титуляр св...., с което за св.И. и съпругата му настъпила имотна
вреда, представляваща имотна облага за подсъдимия (преведените по сметката на
св.... суми били изтеглени от нея и предадени на подсъдимия).
Прекият умисъл и користната цел на подсъдимия (намерението му да се обогати
за сметка на пострадалите) се индицират от последващите му действия
(измислянето на различни причини за забавяне на доставката на автомобилите, а
когато тя не се осъществява, макар и със забава – обещаването да върне на
пострадалите парите, които е получил от тях като капаро за доставката им,
определяйки всеки път различни срокове за това, които обаче не спазва, а когато
по случая бива образувано наказателно производство – застъпването на версията,
че парите, които са били преведени от св.Т. по сметката на св.... и впоследствие последната му ги предала, са били за
погасяване на задължение на св.И. към него, произтичащо от неуредени в миналото
финансови отношения между тях), сочещи на изначалната липса на намерение у
подсъдимия да изпълни договорките си със св.И. да му достави петте автомобила, обуславяща
извода, че става въпрос именно за престъпление – измама, а не за
гражданско-правен спор.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от съвкупната преценка на
обясненията на
подсъдимия в хода на съдебното следствие, справката му за
съдимост, приета като писмено доказателсво в съдебно заседание, и прочетените в
хода съдебното следствие по реда на чл.283 от НПК (след дадено от страните по чл.371, т.1 от НПК и одобрено от съда с
определение по чл.372, ал.3 от НПК съгласие да не се разпитват всички
свидетели, посочени в списъка на лицата за призоваване към обвинителния акт, а
при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на протоколите от
разпитите им на досъдебното производство) протоколи и други документи,
приложени към досъдебното производство и имащи значение за изясняване на
обстоятелствата по делото (протокол
за разпит на св.П.И.И. от 24.07.2018 год., молба-заявление от П.И.И. от
08.05.2009 год., договор от 23.09.2009 год., протокол № 3 от 23.09.2009 год. на
общо събрание на „Ауто Стаза“ ООД гр.Стара Загора, фирмено досие на „Ауто
Стаза“, протокол за разпит на св.П.И.И. от 28.08.2018 год., протокол за разпит
на св.Д.А.Т. от 23.07.2018 год., протокол за разпит на св.... от 10.09.2018
год., протокол за разпит на св.П.И.И. от 08.05.2019 год., протокол за разпит на
св.Д. Атанасова Т. от 02.05.2019 год., протокол за разпит на св....от
09.05.2019 год., протокол за разпит на св.П.И.И. от 24.07.2019 год., писмо УРИ
349р-14593 от 03.07.2019 год. на ОД на МВР гр.Стара Загора, декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия от 16.03.2019
год., извлечение за периода от 14.06.2017 год. до 14.06.2017 год. от „Банка
ДСК“ ЕАД, извлечение за периода от 07.07.2017 год. до 07.07.2017 год. от „Банка
ДСК“ ЕАД, извлечение за периода от 10.07.2017 год. до 10.07.2017 год. от „Банка
ДСК“ ЕАД, писмо изх.№ 01-ИСК-03582 от 18.05.2018 год. на „Банка ДСК“ ЕАД), като в тази насока следва изрично да се
отбележи, че:
всички събрани и изброени по-горе доказателства (с изключение на обясненията на подсъдимия) кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, без да са налице съществени противоречия между тях, като
съответстват изцяло на приетата за установена от съда фактическа обстоновка, поради
което не се налага същите да бъдат обсъждани поотделно;
обясненията на подсъдимия (същият твърди, че не е имал договорки със св.И.
да му достави автовмобили от Република Италия, а преведените му от св.Т. суми по сметката на св.... били за погасяване на стари задължения на св.И.
към него) не само не намират подкрепа в което и да е от останалите
доказателства по делото, но и се опреваргават от тях (в частност – от
посоченото в банковите документи за процесните преводи, приложени към том втори
от досъдебното производство, основание за извършването им), поради което съдът
не ги кредитира с доверие в тази им част и ги възприе изцяло за защитна негова
позиция.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЯТА:
При така установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по
безспорен и несъмнен начин, че с описаното по-горе деяния подсъдимият А.И.Н.
е осъществил от обективна страна признаците от престъпния
състав на чл.209, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, като в периода от 14.06.2017 год. до
10.07.2017 год. в гр.Стара Загора в условията на продължавано
престъпление с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал
заблуждение у П.И.И. относно обстоятелството, че ще му достави пет броя леки автомобили,
като извърши вноса им от Република Италия, и с това причинил на П.И.И. и Д.А.Т. имотна вреда в размер общо на 7460
лева, както следва:
на
14.06.2017 год. в гр.Стара Загора с цел да набави за себе си
имотна облага
възбудил и поддържал заблуждение у П.И.И. относно обстоятелството, че ще му
достави лек автомобил, марка „БМВ“, модел „320“, от
Република Италия и с това причинил на П.И.И. и Д.А.Т. имотна вреда в
размер на 600 лева;
на
07.07.2017 год. в гр.Стара Загора с цел да набави за себе си
имотна облага
възбудил и поддържал заблуждение у П.И.И. относно обстоятелството, че ще му
достави лек автомобил, марка „Дачия“, модел „Сандера“, лек автомобил, марка „Пежо“,
модел „307“, и лек автомобил, марка „Опел“, модел
„Астра“, като извърши внос на автомобилите от Република Италия,
и с това причинил на П.И.И. и Д.А.Т. имотна вреда в размер на 4900 лева;
на
10.07.2017 год. в гр.Стара Загора с цел да набави за себе си
имотна облага
възбудил и поддържал заблуждение у П.И.И. относно обстоятелството, че ще му
достави лек автомобил, марка „Тойота“, модел „Раф 4“, като извърши внос на
автомобила от Република Италия, и с това причинил на
П.И.И. и Д.А.Т. имотна в размер на 1960 лева.
За да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, съдът
прие, че той е извършил деянията си при пряк умисъл, понеже е съзнавал
общественоопасния им характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните им
последици и е искал настъпването им. На този извод недвусмислено навеждат
механизмът и начинът на извършване на деянията и обстоятелствата, при които те са
били извършени, както и последващите действия на подсъдимия, обсъдени по-горе и
сочещи на изначалната липса на намерение у него да изпълни договорките си със
св.И. да му достави петте автомобила, обуславяща извода, че става въпрос именно
за престъпление – измама, а не за гражданско-правен спор.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне на вида и размера на наказанието
съдът взе предвид:
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието,
залегнали в чл.54 от НК, и целите на наказанието – генералната и специалната
превенция, визирани в чл.36 от НК;
предвиденото в закона наказание за извършеното престъпление – лишаване от
свобода от една до шест години;
фактът, подсъдимият не е осъждан по смисъла на НК, и тежкото имущестевно
състояние съобразно декларацията му в тази насока, приложена на л.86, том първи
от досъдебното производство, които съдът отчете като смекчаващи отговорността му
обстоятелства;
високият размер на причинените имуществени вреди, който съдът отчете като
отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство.
При тези данни съдът определи и
наложи на подсъдимия А.И.Н. наказание при превес на
смекчаващите отговорността му обстоятелства, а именно „лишаване от свобода” за
срок от една година и шест месеца.
Съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на подсъдимия, имайки предвид най-вече чистото му съдебно минало по
смисъла на НК, не се налага същият ефективно да търпи наложеното му с
настоящата присъда наказание, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК
отложи неговото изпълнение за срок от три години, считано от датата на влизане
в сила на присъдата.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Предявеният и приет за разглеждане граждански иск за имуществени вреди
намира правно основание в чл.45 и сл. от ЗЗД, като в случая, видно от
изложената фактическа обстановка, са налице всички елементи от състава на
непозволеното увреждане, а именно:
виновно поведение от страна на подсъдимия;
причинени на гражданските
ищци имуществени вреди в претендирания от тях размер – 7460 лева;
причинна връзка между тях.
При тези данни съдът осъди подсъдимия А.И.Н., както следва:
да заплати солидарно на гражданските ищци П.И.И. и Д.А.Т. сумата
от 7460 лева, представляваща обезщетение за
причинените им имуществени вреди вследствие на извършено спрямо тях през
периода от 14.06.2017 год. до 10.07.2017 год. в гр.Стара Загора престъпление по
чл.209, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, както следва: върху сумата от 600 лева – считано от 14.06.2017 год. до
окончателното й изплащане; върху сумата от 4900 лева – считано от 07.07.2017 год. до
окончателното й изплащане; върху
сумата от 1960 лева – считано от
10.07.2017 год. до окончателното й изплащане;
да заплати на Държавата в полза на Съдебната власт по
бюджетната сметка на Старозагорския районен съд сумата от 298,40 лева,
представляваща държавна такса за разглеждането на гражданския иск съобразно
уважения му размер.
ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: