Определение по дело №1613/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1844
Дата: 17 май 2019 г.
Съдия: Емилия Колева Енчева
Дело: 20195530101613
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 март 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

.........                           17.05.2019 г.                          Гр. Стара Загора

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД          ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 17 май                                                   2019 г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                          Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА                                                       

 

Секретар:

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

гр. дело № 1613 по описа за 2019 година.

 

         СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

 

 Постъпила е искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София, в която твърдят, че на 25.10.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД /Заемодател/ и Т.Д.Ц. /Заемател/ бил сключен Договор за паричен заем с № 3065050, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 1500,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждал от Договора и Общите условия към него. Съгласно клаузите на договора, страните били постигнали съгласие, че договорът за заем имал силата на разписка, видно от което заемната сума по договора е била предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване на договора, т.е. реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване на договора. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на Заемателя, съставлявала изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се задължил да изплаща на Заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на Договора и бил посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 1751,00 лв. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 251,00 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се задължил да върне кредита в срок до 23.08.2018 г. на 10 равни месечни погасителни вноски, в размер на 175,10 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил 26.11.2017 г., а падежът на последната погасителна вноска - 23.08.2018 г.

Твърдят, че с подписването на Договора за заем Заемателят удостоверявал, че Заемодателят го уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласявал се с тях, и че желаел договорът да бъде сключен.

На основание сключения Договор за паричен заем, в случай че Заемателят забавил заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължал на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане било забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябвало да заплати заемателят, не можело да надхвърлят 45,00 лв.

На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника била начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв.

Твърдят, че съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, Заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаряло на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход трябвало да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не бил заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД; да нямал неплатени осигуровки за последните две години; да нямал задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад трябвало да е със статус не по-лош от 401 „Редовен”, като поръчителите подписвали договор за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която била издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да била валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл. 4, ал. 2 от договора, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 1190,50 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 10 равни вноски, всяка в размер на 119,05 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Начислената неустойка била с конкретно определен размер в договора за заем, като не е изчислена в процентно съотношение. Така, погасителната вноска, която следвало да заплаща Заемателят е в общ размер на 294,15 лева.

Заявяват, че на основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 27.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва била 97,36 лева, която е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.

Отвеникът не извършил плащане по дължимия паричен заем към Дружеството. Срокът на договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 23.08.2018 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем.

На 01.05.2018 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД, произтичащо от договор за паричен заем № 3065050/25.10.2017 г. било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания” АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК *********.

Считат, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 99, ал. З от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ на ответника Т.Д.Ц. било изпратено Уведомление за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ с Изх. № УПЦ-П-ИАМ/3065050 от 04.05.2018 г. Уведомлението било изпратено от „Изи Асет Мениджмънт” АД, чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с известие за доставяне /обратна разписка/ на постоянния адрес, който бил посочен от ответника в подаденото възражение, като в обратната разписка било отбелязано, че същото е получено. В случай, че ответникът оспорвал действията по извършеното уведомяване, следвало същият да се счита за уведомен за извършената цесия с приложеното към настоящата искова молба, Уведомление за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ с Изх. № УПЦ-П-ИАМ/3065050 от 04.05.2018 г. от „Изи Асет Мениджмънт” АД, чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД. Доколкото законът не поставял специални изисквания за начина, по който следвало да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не можело да бъде игнорирано - така и съгласно практиката на ВКС на РБ по чл. 290 от ГПК - Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК.

Заявяват, че в тази връзка, за „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. 6238/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора била издадена Заповед за изпълнение. Срещу заповедта било входирано възражение, което от своя страна обуславяло подаването на настоящата искова молба.

Молят съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено по отношение на Т.Д.Ц., ЕГН **********, че същият дължи на ,Агенция за събиране на вземания” ЕАД следните суми:

- 1500 лв. /хиляда и петстотин лева / - главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението;

251 лв. /двеста петдесет и един лева/ - договорна лихва за периода от 26.11.2017 г. до 23.08.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска);

- 45,00 лв. /Четиридесет и пет лева/ - Такса разходи;

- 1190,50 лв. /Хиляда сто и деветдесет лева и 50 стотинки/ - Неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 26.11.2017 г. до 23.08.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска)

- 97,36 лв. (Деветдесет и седем лева и 36 стотинки) - Обезщетение за забава за периода от 27.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, или обща сума в размер на 3083.86 лв. (три хиляди осемдесет и три лева и 86 ст.) Молят да им бъдат присъдени и разноските за държавна такса в размер на 61.68 лв. (шестдесет и един лева и 68 ст.) както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева на основание чл. 13, т. 2 и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и направените по ч.гр.д. № 6238/2018 г.

 

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Т.Д.Ц..

 

  От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че предявеният иск е с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК. Този иск е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6238/2018 г. по описа на СтРС  съществува. Страните следва да докажат всички твърдени от тях факти и обстоятелства в исковата молба и отговора. Ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му, а ответникът – възраженията си срещу вземането.

СЪДЪТ:

ПРИКАНИ страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.

  НАПЪТВА  страните към медиация – доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице – медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.  Спорът може да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.

 

Съдът счита, че следва да приеме като писмени доказателства приложените към исковата молба документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по смисъла на ГПК, следва да приложи ч.гр.д. № 6238/2018 г. по описа на РС-Стара Загора.

Предвид изложеното, съдът

 

                                        О П Р Е Д Е Л И  :

 

 ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: Договор за паричен заем № 3065050 от 25.10.2017 г. ; Предложение за сключване на договор за паричен заем № 11201562820; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. Между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно с пълномощно за извършване на уведомяване във връзка с чл. 99, ал. З от ЗЗД; Приложение № 1  от 01.05.2018 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД от дата 16.11.2010 г. както и Уведомително писмо с Изх. № УПЦ-П-ИАМ/3065050 от 04.05.2018 г. от „Изи Асет Мениджъмт” АД, чрез „Агенция за събиране на вземания” АД, ведно с известие за доставяне.

 

ПРИЛАГА ч. гр. д. 6238/2018 г.  по описа на Районен съд - Стара Загора.

          

НАЗНАЧАВА съдебно - счетоводна експертиза, вещото лице по която, след като се запознае с материалите по делото да отговори на въпроси, поставени в исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице ЛЪЧЕЗАР КИРОВ МАРЧЕВ.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 150 лв., които да се внесат от ищеца в 3 дневен срок от съобщението и в същият срок да приложат по делото банковото бордеро.     

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 2.07.2019 г. от 10.30 ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице.

 

  ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на страните.

 

  Разпореждането не подлежи на обжалване.   

 

        

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: