№ 681
гр. Благоевград, 05.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500352 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.419 ГПК и чл. 420 ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба с вх. №3343/02.03.2022 г., по
описа на РС-Благоевград, подадена от П. ИВ. Г., ЕГН **********, адрес: гр.
Благоевград, ул. „В.“ №14, ет. 5, ап. 18, ИЛ. ИВ. Г., ЕГН **********, адрес:
гр. Благоевград, ул. „В.“ №14, ет. 5, ап. 18 и СН. Г. Г., ЕГН ********, адрес:
гр. Благоевград, ул. „В.“ №14, ет. 5, ап. 18, действащи чрез адв. В.У., против
Разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в Заповед №776 от
27.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
реда на чл. 417 от ГПК, постановена по ч. гр. д. №2681/2021 г. на РС-
Благоевград; както и частна жалба с вх. №4379/21.03.2022 г., подадена от
същите жалбоподатели срещу Определение №375/10.03.2022 г. на РС-
Благоевград, с което е отказано спиране на принудителното изпълнение на
Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК с №776/27.10.2021 г.,
издадена по ч. гр. д. №2681/2021 г., по описа на същия съд.
С частната жалба срещу Разпореждането за незабавно изпълнение се
релевират възражения, че представеното извлечение от счетоводни книги от
страна на кредитора „Ю.Б.“ АД не удостоверява подлежащото на изпълнение
вземане срещу жалбоподателя. Твърди се, че в счетоводното извлечение
неправилно са отразени размерът на сумата по договора за потребителски
кредит; погасената част от кредита без да е описан брой на платените вноски
по договора; изискуемата главница; възнаградителна лихва; мораторна лихва;
застраховки и такси по договора. Твърди се още, че след получаване на
уведомление от ЧСИ Б.В. за предсрочна изискуемост е подадена молба до
банката, като е било уговорено, че ще бъде продължено обслужването на
кредита по погасителен план. На следващото място, частните жалбоподатели
посочват, че претендираното от кредитора парично вземане се основава на
неравноправни клаузи в представения договор за кредит. Счита се, че
1
договорената между страните лихва, годишен процент на разходите и други
обезщетения надхвърля повече от три пъти законната лихва, което
представлявало нарушение на добрите нрави, критерии за норми на
поведение, установени в обществото. Навежда се, че в конкретния случай не
са спазени правни норми, регламентирани в Закона за потребителски кредит.
По изложените съображения се прави искане от съда да отмени
разпореждането за незабавно изпълнение, както и да бъдат присъдени
сторените съдебни разноски.
Ответната страна по тази частната жалба – „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******,
чрез пълномощника по делото адвокат С.З., оспорва жалбата като
неоснователна с искане да бъде оставена без уважение като излага
съображения против доводите в жалбата. Счита, че представения от банката
документ, послужил за издаване на заповедта за незабавно изпълнение –
извлечение от счетоводни книги, е редовен от външна страна. По отношение
на останалите възражения от жалбоподателите, се изразява становище, че
същите се отнасят по същество и не произтичат от съображения, извлечени от
актове по чл. 417 от ГПК.
С частната жалба срещу Определение №375/10.03.2022 г. на РС-
Благоевград, с което е отказано спиране на принудителното изпълнение на
Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК се релевира, че вземането
е било обезпечено с вписана договорна ипотека на имот в полза на „Б.П.Б.“
АД, което било старото наименование на настоящия взискател „Ю.Б.“ АД.
Счита, че обезпечението по чл. 180 от ЗЗД трябва да е в размер на дължимата
сума, ведно с лихвите до датата на депозиране на възражението, като цената
на имота, върху която е наложена ипотека значително ще надхвърли сумата,
която се претендира от заявителя. Твърди се, че видно от нотариалния акт,
имотът е с квадратура от 62.20 кв. м., ново строителство и с добра локация.
На следващо място се прави оспорване, относно наличието на неравноправни
клаузи, както и че е направено възражение, касаещо, че вземането,
претендирано от банката не се дължи. Навежда се още в частната жалба, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че представените по делото
доказателства надлежно удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане.
Претендира се още, че след връчване на уведомлението за предсрочна
изискуемост е била подадена молба до банката на 02.08.2021 г. и въз основа
на това са погасени забавите по кредита, като в последствие е бил обслужван
редовно.
Ответната страна по тази частната жалба – „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******,
чрез пълномощника по делото адвокат С.З., оспорва жалбата като
неоснователна с искане да бъде оставена без уважение като излага
съображения против доводите в жалбата. Счита, че представеният от банката
документ, послужил за издаване на заповедта за незабавно изпълнение –
извлечение от счетоводни книги, е редовен от външна страна. Твърди се още,
че не са налице основанията, визирани от законодателя в разпоредбата на чл.
420 от ГПК за спиране на изпълнението по процесната заповед за незабавно
изпълнение.
2
Окръжен съд-Благоевград, като взе предвид доводите на
жалбоподателите и прецени данните по делото, намира за установено
следното:
Производството пред РС – Благоевград е образувано по заявление с вх.
№2681/26.10.2021 г., подадено от „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******* за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на документ –
извлечение от счетоводните книги на банката-заявител и изпълнителен лист
срещу кредитополучателите П. ИВ. Г., ЕГН **********, ИЛ. ИВ. Г., ЕГН
********** и СН. Г. Г., ЕГН ********, за сумата от 13 056.35 евро и 22.00
лв., от които главница в размер на 11 846.15 евро; възнаградителна лихва от
669.99 евро; мораторна лихва от 540.21 евро и такси по договора в размер на
22.00 лв., дължими по договор за потребителски кредит за покупка на
недвижим имот HL 16834 от 22.03.2007 г., предсрочно изискуем, считано от
17.07.2021 г.
Към заявлението са приложени: извлечение от счетоводните книги на
банката-заявител за вземанията по посочения по-горе договор, както и
договорът и допълнително споразумение към него от дата 26.06.2020 г.;
общите условия за предоставяне на кредити на физически лица; уведомления
за предсрочна изискуемост, връчени на длъжниците от съдебен изпълнител на
17.07.2021 г., преди предявяване на заявлението.
Заявлението е уважено и е издадена Заповед №776/27.10.2021 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
и изпълнителен лист от 27.10.2021 г. за присъдените вземания.
Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело
№72 по описа за 2022 г. на ЧСИ Александър Цанковски, по което с поканата
за доброволно изпълнение на длъжниците са връчени Заповедта за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК на 22.02.2022 г. На 02.03.2022 г. /в
едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК/ са постъпили възражения от
длъжниците. В резултат на това в законоустановения едномесечен срок от
постъпване на възраженията срещу заповедта за незабавно изпълнение е
депозирана искова молба с вх. №6398/26.04.2022 г., по описа на РС-
Благоевград.
С оглед на така установените факти по делото, съдът достигна до
следните правни изводи:
Частна жалба с вх. №3343/02.03.2022 г., срещу Разпореждане за
незабавно изпълнение по ч. гр. д. №2681/2021 г. на РС-Благоевград, е
допустима – подадена е в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Предметът на производството по чл. 419 от ГПК е строго ограничен до
проверка предпоставките за допускане на незабавно изпълнение – дали
вземането на кредитора произтича от документ, посочен в чл. 417 от ГПК и на
следващо място дали актът е редовен от външна страна и удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане на длъжника. Съгласно чл. 418, ал. 2 от
ГПК, съдът издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,
3
след проверка на документа от външна страна, както и на обстоятелството,
дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Тази проверка
касае единствено външната редовност на документа, като при нея следва да
бъде съобразен видът на документа и евентуално съществуващите
нормативни изисквания за неговото издаване. Жалбата срещу разпореждането
за незабавно изпълнение може да се основава само на съображения,
извлечени от акта по чл. 417 от ГПК, като в случая това е извлечението от
счетоводните книги на банката. Проверката на съда също е ограничена
единствено до това, дали документът е сред изчерпателно посочените в чл.
417 от ГПК и дали е редовен от външна страна, респективно, дали
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. От това
следва, че оплакванията в частната жалба могат да са свързани и да
произтичат единствено от редовността на акта от външна страна.
В настоящия случай, процесното вземане се основава на извлечение от
счетоводните книги на банката - заявител, което е от категорията на
посочените в чл. 417, т. 2 от ГПК документи, установяващи вземания на
банки, въз основа на които е допустимо издаването на заповед за незабавно
изпълнение. Извлечението е надлежно оформено с всички изискуеми
реквизити, като съдържа достатъчно данни за пълната индивидуализация на
вземането, съответни на изложените в заявлението твърдения. Съобразно
разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, представеното извлечение от
счетоводните книги съдържа информация за броя на вноските, които не са
издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени и
общия размер на просрочената сума, общият размер на непогасената част от
общия размер на дължимата сума, включваща главница и непогасена
договорна лихва, както и размерът на обезщетението за забава за
просрочените плащания. Процесното извлечение съдържа договора за банков
кредит, допълнителните споразумения към него и датата на сключването им,
солидарно отговорните длъжници с индивидуализиращите за тях данни - три
имена и ЕГН, както и размерът на отпусната сума.
Така в извлечението от счетоводните книги е отразено, че длъжниците
С.Г., ЕГН **********, И. Г., ЕГН **********, П.Г., ЕГН ********** и И.Г.,
ЕГН **********, са кредитополучатели по сключен Договор за кредит за
покупка на недвижим имот №HL 16834, сключен на 22.03.2007 г., размерът на
отпуснатия кредит от 20 310 евро; погасената част от кредита – 8 463.85 евро;
крайният срок за погасяване /преди обявяване на предсрочната изискуемост/
- 02.06.2027 г.; датата на изпадане в забава - 17.07.2021 г., както и че имат 1
непогасена вноска за главница, считано от 17.07.2021 г. и 1 непогасени вноски
за лихва, считано от 17.07.2021 г.; общ размер на непогасената по договора за
кредит сума към 07.04.2021 г. Релеврирано е, че вземанията се претендират
поради настъпила предсрочна изискуемост на кредита, като е посочена датата
на обявяване на предсрочната изискуемост - 17.07.2021 г. Счетоводното
извлечение отразява претендираните суми, за които е поискано със
заявлението издаване на заповедта за незабавно изпълнение. Ето защо,
настоящият въззивен състав намира, че представеното извлечение от
счетоводните книги относно вземанията на банката по Договор за кредит за
4
покупка на недвижим имот HL16834 от 22.03.2007 г., както и допълнително
споразумение от 26.06.2020 г., представлява редовен от външна страна
документ по смисъла на чл. 417, т. 2 от ГПК. Същият съдържа данни относно
основанието и датата на настъпване на твърдяната от банката предсрочна
изискуемост, както и относно съответните размери и периоди на дължимост
за претендираните главница, лихви и разноски.
Следва да се има предвид, че в заповедното производство, съдът няма
право да проверява дали вземането действително съществува. За
производството по чл. 418 от ГПК, документът по чл. 417 от ГПК има
обвързваща съда доказателствена сила относно удостовереното в него
изпълняемо право. Данни, стоящи извън документа, могат да се ползват само
при условията на чл. 418, ал. 3 от ГПК, и то само относно изискуемостта на
вземането, а в случая безспорно се удостоверява правото на банката да обяви
кредита за предсрочно изискуем, както и че изявлението на банката е
достигнало до длъжниците на 17.07.2021 г. чрез връчването на уведомления
чрез ЧСИ Б.В. с рег. №890 и район на действие ОС-Благоевград.
По изложените съображения, настоящият състав намира за неотносими
в настоящото производство поставените в жалбата въпроси за недължимост
на вземането, за неправилно изчисляване на размера на вземането по
процесния договор за кредит, доколкото съдът не изследва действителното
съществуване на вземането и основателното начисляване на сумите. Така
изложените възражения на длъжниците не подлежат на разглеждане в
заповедното производство, тъй като касаят факти и обстоятелства, които
стоят извън документа по чл. 417 от ГПК и извън проверката, която се
извършва от съда по чл. 418, ал. 1 от ГПК, същите представляват материално-
правни възражения и следва да бъдат наведени в исковото производство по
чл. 422 от ГПК, при образуване на същото.
На следващо място, съдът намира за неоснователно искането за отмяна
на разпореждането, с което е уважена молбата за незабавно изпълнение, по
поддържаните възражения за наличието на неравноправни клаузи. Съгласно
чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В конкретния
случай съдът приема, че на този етап в заповедното производство не би могло
да бъде преценено наличието на поддържаните неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Доводите на жалбоподателите за неравноправност
на клаузите в договора следва да бъдат преценени в исковото производство
по реда на чл. 422 от ГПК при разглеждането на всички релевантни
възражения на страните.
В заключение, настоящият съдебен състав на окръжния съд споделя
крайният извод на районния съд за основателното заявяване от кредитора на
вземанията, за които е подадено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК.
5
По изложените съображения, депозираната частна жалба по чл. 419, ал.
1 от ГПК се явява неоснователна и като такава следва да се остави без
уважение, а обжалваното разпореждане като правилно следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото разноски се дължат на ответната страна, но
такива не се претендират и няма да бъдат присъдени с настоящото
определение.
По отношение на частна жалба с вх. №4379/21.03.2022 г., с която
жалбоподателите оспорват Определение №375/10.03.2022 г. по ч. гр. д.
№2681/2021 г. на РС-Благоевград, с която първоинстанционният съд е отказал
спиране по чл. 420 от ГПК, настоящата инстанция счита същата за
неоснователна поради следното:
За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е
приел, че не е налице свръх обезпечение на претендираното вземане, като
жалбоподателите не са представили обезпечение в размер до една трета от
вземането. Прието е още, че не е налице и хипотезата на чл. 420, ал. 2, т. 1 от
ГПК за спиране на изпълнението на издадената заповед за незабавно
изпълнение, тъй като представеното извлечение от счетоводните книги е
редовен документ от външна страна и удостоверява подлежащото на
изпълнение вземане. Според първоинстанционния съд, не са налице и
основанията за спиране по чл. 420, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, доколкото липсват
представени доказателства от жалбоподателите, че вземането се основава на
неравноправна клауза в процесния договор за кредит или пък, че неправилно
е изчислен размерът на вземането по договора.
Настоящият въззивен състав споделя изцяло мотивите на обжалваното
определение относно неоснователността на молбата, които са правилни и са
основани на установените по делото факти, поради което и на основание чл.
272, във вр. 278, ал. 4 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд. Независимо от това и във връзка с доводите по
жалбата следва да се добави и следното:
Съгласно действащата понастоящем редакция на чл. 420, ал. 1 от ГПК
(изм. с ДВ бр.100/20.12.2019 г.), възражението срещу заповедта за изпълнение
не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1-9 от ГПК
(сред която хипотеза попада и процесният случай), освен когато длъжникът
представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 от
ЗЗД, което е в размер до една трета от вземането, когато длъжникът е
потребител.
Според изменената разпоредба на ал. 2, т. 2 от същия текст на чл. 420 от
ГПК, незабавното изпълнение може да бъде спряно и без обезпечението по
ал. 1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени
доказателства, че: 1. вземането не се дължи; 2. вземането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; 3. неправилно е
изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.
В конкретния казус, заповедта за изпълнение е такава по чл. 417, т. 2 от
6
ГПК, но длъжникът не е представил надлежно обезпечение за кредитора по
реда на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД, което е в размер до една трета от вземането.
Договорната ипотека, която длъжникът е учредил в полза на кредитора по
кредитен договор, не може да изпълнява функцията на обезпечение по чл. 180
и 181 от ЗЗД. В тази насока е константната практика на ВКС - Определение
№453 от 25.06.2010 г. по ч. т. д. №478/2010 г., ІІ т. о.; Определение №375 от
18.07.2011 г. по ч. гр. д. №340/2011 г., ІІІ г. о., и Определение №14 от
06.01.2011 г. по ч. гр. д. №685/2010 г., ІV г.о., последното от които е
постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, след селектиране на частната
касационна жалба съобразно критериите на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Ето защо,
независимо, че към настоящата частна жалба е представен нотариален акт, от
който е видно, че при сключването му е учредена ипотека в полза на банката,
но същата не може да служи като обезпечение на кредитора по смисъла на чл.
420, ал. 1 от ГПК за постановяване спиране на изпълнението на издадената
заповед за изпълнение. В цитираните съдебни актове най-общо се приема, че
когато по реда на чл. 420, ал. 1 от ГПК се оспорва вземане, обезпечено вече с
ипотека, е необходимо длъжникът да представи отново обезпечение по чл.
180 и чл. 181 от ЗЗД, различно от това, което вече е послужило за
обезпечаване на задължението му за заплащане на парични суми по
документа по чл. 417, т. 2 от ГПК. В случая, безспорно се установява от
материалите по делото, че такова обезпечение не е представено. Ето защо и
изпълнението на заповедта за изпълнение не може да бъде спряно при
условията на чл. 420, ал. 1 от ГПК.
На следващо място трябва да се отбележи, че по делото не са налице и
останалите основания за допускане на исканото спиране. Употребеният израз
от законодателя в нормата „писмени доказателства“ в чл. 420, ал. 2 от ГПК,
има предвид доказателства за недължимост на вземането, както и извод за
недължимост на вземането, който да следва пряко от наличните по
заповедното производство доказателства. В молбата по чл. 420 от ГПК и в
частната жалба, изложените доводи, касаещи неравноправни клаузи в
договора за кредит, както и недължимост на вземането, не са подкрепени с
писмени доказателства, на които да се позоват пряко жалбоподателите,
поради което не могат да обосноват и наличието на основания за спиране по
чл. 420 от ГПК.
В заключение се налага обобщаващият извод, че данните по делото не
обосновават наличието на хипотезите по чл. 420 от ГПК за спиране
изпълнението на процесната заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК.
Ето защо, атакуваното определение следва да се потвърди, респективно
частната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото разноски се дължат на ответната страна, но
такива не се претендират и няма да бъдат присъдени с настоящото
определение.
Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. №4/2013 г. на ОСГТК, въззивните определения, постановени в
заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване.
7
С оглед на гореизложените мотиви, Окръжен съд-Благоевград,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане за незабавно изпълнение,
обективирано в Заповед №776 от 27.10.2021 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК, постановена
по ч. гр. д. №2681/2021 г. на РС-Благоевград.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №375/10.03.2022 г. на РС-Благоевград,
с което е отказано спиране на принудителното изпълнение на Заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК с №776/27.10.2021 г., издадена по ч.
гр. д. №2681/2021 г., по описа на същия съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8