РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 29.10.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен
състав в публично заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 34 по описа за 2019 година на
Ловешкия административен съд, и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211 от
Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във вр. с чл.197 ал.1 т.3
от същия закон.
Административното дело е образувано по жалба на И.В.Т. *** чрез адвокат Р. *** против Заповед № 297з-250/27.11.2018 г. на
Началника на РУП към ОДМВР Ловеч, РУ Луковит, с която на жалбоподателя е
наложено едно общо наказание „порицание“ за срок от шест месеца.
Релевираните в жалбата оплаквания
са за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на издаденият
административен акт с искане да бъде отменен.
Жалбоподателят навежда доводи, че обжалваната заповед е издадена
при неизяснена фактическа обстановка, от съдържанието й не може да се установи
какви по вид дисциплинарни нарушения се вменяват на наказаното лице, не съдържа
всички законови реквизити, тъй като не са описани ясно обстоятелствата на
извършване на нарушението. По същество се отрича извършването на нарушение на
служебната дисциплина, като се излага, че е изпълнявал задълженията си, не е
нарушил ЗМВР и подзаконовите актове, не е налице и умисъл за нарушенията. Като
допълнителен аргумент за незаконосъобразност на заповедта се сочи и наложеното
с нея едно общо наказание за описано само едно нарушение. В оспорената заповед не са описани обстоятелствата, при които е извършено
нарушението /кога, къде, какви действия не е извършил или какви действия е
следвало да извърши жалбоподателя/ и разпоредбите, които са нарушени. Счита, че
цитирането на разпоредбите им, не е описание на обстоятелствата, при които е
извършено дисциплинарното нарушение.
В съдебно
заседание, жалбоподателят лично и чрез процесуалният си представител поддържа жалбата на заявените в нея основания и моли
да се отмени заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, като претендира
направените по делото разноски по представен списък. Подробни съображения излага и в
писмена защита.
Ответника - Началника на Районно управление /РУ/ Луковит при
Областна дирекция на МВР гр.Ловеч чрез процесуалният си представител оспорва
жалбата.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На
09.10.2018г. в ОД на МВР Ловеч постъпва писмо с рег.№ 7855р-8308/09.10.2018г.
от Дирекция „Вътрешна сигурност” при МВР с данни за допуснати 19 /деветнадесет/ нарушения от служители на ОДМВР Ловеч във
връзка с изпълнение на организационно-тохнологичните правила за работ с АИС. В
писмото е изложено, че при преглед на видеофайлове на адрес \\videocontrol.mvr.bg\vpk$\
ODMVR_LOVECH\ AV TOMOBILI е установено, че при направен
преглед на директория „CВ9943КА\2018\09.16“ е установена липса на звук при
контакт с граждани /полицейските служители не използват микрофони/, и камера 01
монтирана в купето на служебния автомобил е неправилно насочена.
Писмото
е изпратено на Началника на РУ Луковит с резолюция за проверка и доклад в срок
до 26.10.2018г.
В
изпълнение на резолюцията, със Заповед № 297з-209/10.10.2018г. /л.22/, началника
на РУ Луковит относно извършване на проверка по чл.205 ал.2 от ЗМВР е възложил
на инспектор Л.Й.- ВИД н-к група „ОП“ в РУ Луковит при
ОД МВР извършването на такава за установяване служителите от РУ Луковит,
цитирани в писмо рег.№ 7855р-8308/09.10.2018г.
на дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР, изпратено до началника на
ОДМВР Ловеч в срок до 10.11.2018 г., с изготвяне незабавно докладна записка до наланика на
РУ Луковит /л.23/. Като с писмо от 10.10.2018 г. началника на РУ Луковит е изискал файловете от
директора на дирекция „Вътрешна сигурност“.
По
отправено от Началника на РУ Луковит искане, с писмо на Директора на Дирекция
„Вътрешна сигурност” при МВР с рег.№ 7855р-8582/16.10.2018г. заявителят е
уведомен, че в папка ODMVR_LOVECH, директория Proverki е предоставена папка с
номер (297р-17418) с изисканите видеофайлове от системата АИС-ВПК, съдържаща 19
установени нарушения.
На
23.10.2018г., комисия в състав инспектор Х.П. и инсп. Л.Й. съставя Протокол на
л.л.16-18 по делото, в който е обективиран прегледа на предоставените 19
видеофайла с установени нарушения, посочени в писмото от 10.10.2018г. на
ДСВ-МВР. В протокола са описани подробно констатациите от прегледа на
видеозаписите и е изложено, че по време на прегледа на посочените 19 видео файла няма аудио запис, а само шум.
В изпълнение на Заповед №
297з-209/10.10.2018 г. /л.22/ на началника на РУ Луковит, инспектор Л.Й. - ВИД
началник група „ОП“ в РУ Луковит при ОД МВР изготвя докладна записка рег.№
297р-19721 от 09.11.2018г. до Началника на РУ Луковит, в която след описание на
действията си, фактическата обстановка и обстоятелствата, при които е
установено нарушение на служебната дисциплина от мл.инсп. И.В.Т., прави извод,
че служителят виновно е нарушил чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР – „неизпълнение на
служебните задължения“, за което на основание чл.200 ал.1 т.11 предложение
първо от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“ за
срок от шест месеца до една година. В докладната записка са констатирани
нарушения на още двама служители на РУ
Луковит - мл.инсп. Й., мл.инсп. Т. и мл.инсп.Й.,
които за времето от 08,30 часа до 20.30 часа на 16.09.2018 година на територията обслужвана от PУ Луковит в ОД МВР
Ловеч и при проверка на МПС не използвали
безжичните микрофони № 1 и № 2, при проверка и контакт с гражданите, като не ги
включват, не са ги закачили на униформата си, и не се чува звук от тях.
С докладна записка рег.№297р-19721/09.11.2018г. ст.инспектор Л. Й. -
ВИД н-к гр. „ОП“ в РУ Луковит при ОД МВР е предложил да бъде образувано
дисциплинарно производство по чл.205 ал.1 от закона за Министерството на
вътрешните работи /ЗМВР/ на л.14/л.15 от делото за констатирани нарушения на
трима служители на РУ Луковит, които за времето от 08,30 часа до 20.30 часа на
16.09.2018 г. на територията обслужвана от PУ Луковит в ОД МВР Ловеч и при проверка на МПС не използвали безжичните микрофони № 1 и № 2, при проверка и контакт с
гражданите, като не ги включват, не са ги
закачили на
униформата си, и не се чува звук от тях. За мл.инспектор И.Т. е докладвано буквално цитирано, че „с деянието си виновно
е нарушил чл.6.1.“Назначените в наряд служители да използват
безжичните микрофони както следва:
- водачът на автомобила микрофон №1: вторият служител - микрофон № 2“ и
чл. 6.7. „Когато се намират в гнездата на приемниците микрофоните не работят, а
само се зарежда тяхната батерия. В случаите, когато се налага контакт с граждани
или започне извършване на проверка, микрофоните се изваждат от приемниците, с
което се въвеждат в работен режим. След приключване на контакта с гражданина,
микрофоните се поставят в гнездата за зареждане“, от раздел II Работа със
системата и тактика за контрол от Заповед № 8121з-1155/01.09.2017г. на МВР,
„Указания за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение,
монтирана в автомобил. Технически характеристики и правила за работа“,
представляващо нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.2
от ЗМВР, за което на основание чл.200 ал.1 т.11 предл. първо от ЗМВР
„неизпълнение на служебни задължения“ е предвидено налагане на дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година.
С покана от инсп. Л. Й. /на
л.12 от делото/ жалбоподателят е поканен за запознаване с обобщена справка от
проверка по чл.205 ал.2 от ЗМВР, възложена с Заповед № 297з-209/10.10.2018г.
/л.22/, началника на РУ Луковит, връчена му на 15.11.2018г.
Със същата
е указано на оспорващият, на основание чл.18 ал.1 от Инструкция №
8121з-470/27.04.2015г. за организацията на дейноста по установяване на
дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и
обработката на информацията за състоянието на дисциплината и дисциплинарната
практика в МВР, във връзка с чл.206 ал.1 от ЗМВР да се яви на 20.11.2018 г., в
09.00ч., в РУ Луковит, ет.2, стая 21, за да се запознае с обобщена справка
рег.№297р-19721/09,11.2018г. и всички материали от проверка по чл.205 ал.2 от ЗМВР, възложена със заповед № 297з-209/10.10.2018г. на Началник РУ Луковит. В дадения 24-часов срок
последният не подава такива. Възражение
е депозирано от другия служител от съвместния наряд на 16.09.2018г.-Г. Й..
В
резултат на проведеното производство дисциплинарно наказващият орган /ДНО/ –
Началникът на РУ Луковит, издава оспорената Заповед № 297з-250/27.11.2018г., с
която на основание чл.194 ал.2 т.2 чл.200 ал.1 т.11
предложение първо от ЗМВР и чл.204 т.4 от ЗМВР, налага на Т. едно общо наказание „Порицание” за срок от
шест месеца за извършено от последния нарушение на служебната дисциплина –
неизпълнение на служебни задължения. Жалбоподателят е запознат със заповедта,
видно от саморъчното отбелязване и подписа му на гърба ѝ.
Приел е, че младши
инспектор Т. бил назначен в съвместен наряд за изпълнение на ППД с
двама полицейски служители от охранителна полиция, за времето от 08,30 часа до
20.30 часа на 16.09.2018 г. на територията обслужвана от PУ Луковит в ОД МВР Ловеч и
при проверка на МПС, служителите не използват безжичните микрофони № 1 и
№ 2, при проверка и контакт с гражданите, като не ги включват, не са ги закачили
на униформата си, и не се чува звук от тях, представляващо виновно нарушение на
чл.6.1 и чл. 6.7 от раздел II Работа със
системата и тактика за контрол от Заповед № 8121з-1155/01.09.2017г. на МВР, „Указания
за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в
автомобил.
В мотивите си е посочил, че за извършеното нарушение на служебната дисциплина установено от проверка и изготвена докладна записка рег.№
295р-19721/09.11.2018г. от проверка по чл.205 ал.2 от ЗМВР, е наложил процесното наказание след оценка
всички доказателства, при съобразяване тежестта
на нарушенията и настъпилите
от тях последици, обстоятелствата, при които са извършени,
формата на вината и цялостното поведение на
държавния служител по време на службата –налага на младши инспектор едно общо наказание
порицание за срок от 6 месеца.
По
делото към административната преписка освен изброените по-горе доказателства са
представени от ответника часови график и ежедневна форма на отчет на наряда от
16.09.2018г., ежедневна форма на отчет за извършената дейност от наряда,
докладна записка относно извършената дейност по КАТ за времето от 08:30 ч. до
20:30 ч. на 16.09.2018г., справка за индивидуалната дейност на Т. и седмичен
график за определяне на полицейските органи, деня и времето за непосредственото
изпълнение на ПК и ППД в РУ Луковит за периода от 10.09.2018г. до 16.09.2018г.
Съдът е изискал представянето на
описаните за фактически основания в оспорения акт, а именно цитираните Заповед
№ 8121 з-1155/01 .09.2017 година на министъра на вътрешните работи / на л.61/;
Заповед № 8121 з-1154/01.09.2017 година на МВР/ на л.62/ и Заповед № 8121
з-1107/2017 година. Както и длъжностната характеристика и справка рег.№ 295р-3620/14.03.2019
година за наложени дисциплинарни наказания и награди на И.В.Т..
Със Заповед № 8121 з-1155/01.09.2017
година на министъра на вътрешните работи са утвърдени Указания за работа на
полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в
автомобили.Технически характеристики и правила за работа, посочени като
представляващи неразделна част от заповедта. Според Протокол на л.29 от делото,
служителите от РУ Луковит са запознати със заповед № 8121 з-1155/01.09.2017
година на министъра на вътрешните работи и в т.22 фигурира името на
жалбоподателят, като подпис и дата не се чете.
Със Заповед № 8121
з-1154/01.09.2017 година на министъра на вътрешните работи /на л.62/ са
утвърдени Организационно-технологични правила за работа с автоматизирана
информационна система „Видеозаснемане на пътен контрол“, посочени като
неразделна част от заповедта /л.л.63-65/.
Представените
с административната преписка писмени доказателства и тези, събрани в съдебното производство не са
оспорени от страните по реда и на основанията в чл. 193 от ГПК във вр. с чл.144
от АПК.
Въз основа на така приетото от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация, чийто интерес е засегнат
от оспорения индивидуален административен акт в установения от чл.149 ал.1 от АПК преклузивен срок, пред
местно компетентния да я разгледа административен съд и от външна страна
отговаря на
изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Оспорен е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол
за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл.211 от ЗМВР. Изложеното обуславя
процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество.
Разгледана по същество в
съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд,
четвърти административен състав намира жалбата за основателна по следните
съображения:
В съответствие
с изискванията на чл.168 ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол
за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания
административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът.
Оспорената заповед е издадена от материално компетентен административен орган, действал
в кръга на предоставените му правомощия и упражняващ дисциплинарната власт по отношение на
служителя.
На оспорващия, който е младши инспектор – полицай в група Охранителна
полиция в РУ Луковит, имащ
качество на държавен служител по смисъла на чл.142 и чл.143 от ЗМВР е наложено
наказание „порицание”, определено в нормата на чл. 197 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, със
заповед, издадена от началника на РУ Полиция Луковит при ОД на МВР – Ловеч, видно от представеното на л.9 от
делото удостоверение.
На основание чл. 204 т.4 от
ЗМВР, наказанията по чл. 197 ал. 1 т. 1 - т. 3 от ЗМВР се налагат със заповеди
от служители на висши ръководни и ръководни длъжности, какъвто в разглеждания
случай е Началникът на РУП Луковит в ОД на МВР –
Ловеч, който разполага с компетентност да налага
дисциплинарно наказание от посочения вид по отношение на жалбоподателя /порицание
– чл.197 ал.1 т.3 от ЗМВР/. Поради
изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна
компетентност.
Съгласно разпоредбата на чл. 210 ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното
наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват:
извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага;
срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта.
Оспореният акт е съставен в предвидената от закона
писмена форма и съдържа формално изброяване на всички задължителни реквизити, предвидени
в чл.210 ал.1 от ЗМВР, но посоченото в
обстоятелствената част на заповедта дисциплинарно
нарушение не е
достатъчно прецизно.
В обстоятелствената част на
атакуваната заповед
не е индивидуализирано нарушението, не е посочено в какво точно се изразява същото, кои конкретно служебни задължения не е
изпълнил, не са изследвани в
пълнота обстоятелствата, при които е
извършено деянието, не
е обсъдено цялостното поведение на жалбоподателят, т.е. цялостната негова
дейност в системата на МВР. Липсват
мотиви и относно последиците от деянието. Налице е и неизпълнение от ДНО на задължението при
определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание да обсъди тежестта на
нарушението и настъпилите вредни последици от него, обстоятелствата, при което
е извършено, вината и цялостното поведение на държавния служител по време на
неговата служба.
Процесното дисциплинарно производство е
започнало със Заповед № 297з-209/10.10.2018г. /л.22/, с която
началника на РУ Луковит относно извършване на проверка по чл.205 ал.2 от ЗМВР е
възложил на инспектор Л.Й. - ВИД началник група „ОП“ в РУ
Луковит при ОД МВР извършването на такава за
установяване служителите от РУ Луковит, цитирани в писмо рег.№
7855р-8308/09.10.2018г. на дирекция
„Вътрешна сигурност“ при МВР, изпратено до началника на ОДМВР Ловеч /л.23/.
Съдът намира, че са спазени регламентираните в чл.195
ал.1 от ЗМВР срокове, в които е предвидено да бъде
наложено дисциплинарното наказание. Съобразно
посочената разпоредба наказанието следва да се наложи не по-късно от два месеца
от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
Моментът на откриване на дисциплинарното нарушение е юридически факт, който
законодателят дефинира легално.
Съгласно нормата на чл.196 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито,
когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил
извършеното нарушение и самоличността на извършителя. В конкретния случай,
видно от представените и обсъдени в настоящото производство писмени
доказателства извършеното нарушение и самоличността на извършителя са станали известни с изготвената
Докладна записка от 09.11.2018г. на инспектор Й. /на л.14/, с която е запознат
срещу подпис оспорващия на 20.11.2018г. и относно констатациите на която не е
написал обяснения, респ. възражения. Изложените обстоятелства налагат извода,
че дисциплинарното наказание е
наложено на оспорващия в срока по чл. 195 ал. 1 във връзка с чл.196 ал.1 и ал.2
от ЗМВР. Наред с
това, в случая не е изминал и срок по-голям от една година между периода на
извършване на твърдяното нарушение и датата на налагане на дисциплинарното
наказание – 27.11.2018 година.
Следва да се отбележи, че в
приложената на лист 12 покана, отправена към оспорващият на основание чл.18 ал.1 от
Инструкция № 8121з-470/27.04.2015г. за организацията на дейноста по
установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания,
събирането и обработката на информацията за състоянието на дисциплината и
дисциплинарната практика в МВР, във връзка с чл.206 ал.1 от ЗМВР е поканен да
се яви на 20.11.2018 г., в 09.00ч., в РУ Луковит, ет.2, стая 21, за да се
запознае с обобщена справка рег.№297р-19721/09.11.2018г. и всички материали от
проверка по чл.205 ал.2 от ЗМВР, възложена със заповед № 297з-209/10.10.2018г.
на Началник РУ Луковит, каквато по делото и постъпилата административна
преписка под опис не е налична /посочения номер на цитираната в поканата
обобщена справка съвпада с този на изготвената докладна записка, но няма как да
се установи идентичност, поради различното наименование/. Доколкото посочената в поканата обобщена
справка се приема за завършващ
акт от провелото се дисциплинарно производство липсата й мотивира извод за
допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на
оспорващият да разбере какво дисциплинарно нарушение му се вменява, за да
представи доказателства и възражения в своя защита. Като краен резултат няма
данни оспорващият да се е запознал със сочената в Поканата обобщена справка от
проверка по чл.205 ал.2 от ЗМВР, възложена със Заповед № 297з-209/10.10.2018г. на началника на РУ Луковит, същият не е дал обяснения или възражения
до дисциплинарно наказващият орган относно посочените в обобщената справка
фактическа обстановка, правна квалификация на деянието и предложеното наказание.
Следва да се съобрази, че в придружителното писмо, с което е изпратена
преписката изрично е посочено, че на съда са изпратени заверени копия от цялата
преписка по издаване на оспорената заповед, което налага извода че сочената
обобщена справка не е изготвяна. За разлика от другият служител на наряда-Й.,
който според доказателствата по преписката е подал възражение /л.13/, което е
било уважено и според резолюция от 27.11.2018г. ДНО е приел възраженията му за
основателни и разпоредил да не се издава заповед за наказание.
Не са изпълнени изискванията на чл.207 ал.7 и ал.8 от ЗМВР, гарантиращи правото на защита на лицето,
срещу което се води дисциплинарното производство, което на практика не е уведомено за него и в
този смисъл не са му снети обяснения във връзка с дисциплинарното производство
по оспорената заповед за наказание. В този смисъл според доказателствата по
преписката оспорващият не е запознат за резултатите от разследването на дисциплинарно разследващият орган по смисъла на чл.207 ал.7 от ЗМВР.
С оглед на изложеното съдът намира, че в
хода на производството по издаване на оспорената заповед са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл.205 ал.3,
чл.206 ал.1 и чл.207 ал.3 ал.7 и ал.8 от ЗМВР, които са ограничили правото на
адекватна и своевременна защита на дисциплинарно наказаното лице, което е
самостоятелно основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.
Дисциплинарнонаказващият орган никъде в атакуваната заповед не посочва,
че до оспорващият е отправена покана в писмен вид за даване на обяснения, нито
пък такива реално са обсъдени в оспорения акт. Този пропуск
съставлява нарушение на специалните административно производствените правила,
което не може да се санира, тъй като тези
възражения следва да са предмет на обсъждане в заповедта за налагане на
наказание. Следва да се отбележи, че смисълът на разпоредбата на
чл.206 от ЗМВР е да осигури възможност на дисциплинарно наказващият орган /ДНО/
да получи непосредствени впечатления от поведението на служителя и да си
създаде мнение за отношението му към нарушението, като по този начин формира
лично становище относно вината и отговорността, като същевременно предостави на
привлечения към дисциплинарна отговорност възможност да изрази становището си
по случая, да обясни поведението си и да представи доказателства. В този смисъл
е съдебната практика на ВАС, застъпена в решение № 9349 от 24.06.2013 г. по
адм.дело № 11536 /
Съдът,
след съвкупна преценка на приобщените по делото доказателства намира, че
оспорената заповед е издадена и при неправилно приложение на материалния закон.
В заповедта е налице неяснота
относно извършените нарушения и правните основания, които обосновават нейното
издаване. Описано е само едно нарушение, подведено под нормата на чл.194 ал.2
т.2 от ЗМВР – неизпълнение на служебни задължения. Същевременно в диспозитива
на заповедта органът е наложил едно общо наказание, без да става ясно кои са
двете или повече едновременно установени нарушения на служебната дисциплина.
Безспорно разпоредбата на чл.197
ал.3 т.2 от ЗДМВР дава право на наказващия орган да наложи на служителя едно
общо наказание, но материалноправната предпоставка за приложението на горната
норма е служителят да е извършил две едновременно установени нарушения на
служебната дисциплина. Както бе посочено, в цялата дисциплинарна преписка и в
оспорената заповед на Т. се вменява само едно извършено нарушение, поради което
налагането на едно общо наказание е в противоречие с приложимите
материалноправни разпоредби и е самостоятелно основание за отмяна на заповедта като
незаконосъобразна.
Описано е част от станалото по време на дежурството, без да се посочва
кога, къде, какви действия не е извършил или какви действия е следвало да
извърши жалбоподателя. Посочването общо на нарушени норми, като се цитират
разпоредбите им, не е описание на обстоятелствата, при които е извършено
дисциплинарното нарушение. Следва да се опишат конкретните обстоятелства в
случая, и конкретни действия или бездействия, с които служителят е извършил
нарушение.
От съдържанието на заповедта не може да се
установи нарушение на кои точно служебни задължения се вменява на служителя,
тъй като липсва такова описание, като наличната в преписката длъжностна характеристика не се обосновава такъв
извод. В заповедта е посочено, че служителите
не използват безжичните микрофони № 1 и № 2, при проверка и контакт с
гражданите, като не ги включват, не са ги закачили на униформата си, и не се чува звук от
тях, представляващо виновно нарушение на чл.6.1
и чл. 6.7 от раздел II Работа със системата и тактика за контрол от
Заповед № 8121з-1155/01.09.2017г. на МВР, „Указания за работа на полицейските
служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, с които е
запознат срещу подпис съгласно протокол с рег.№ 297р- 14560/ 11.09.2017г. по
описа на РУ Луковит. В приложения по преписката протокол на служители от РУ
Луковит запознати със заповед № 8121з-1155/01.09.2017г. /л.29-гръб/ под точка
22 фигурира името на оспорващият, но подпис няма, а дата не се чете, при което следва
да се приеме за недоказано соченото в оспорената заповед, че Т. е запознат с
тази заповед на министъра. Поради
което субективният елемент от състава на
дисциплинарно нарушение, предполагащо същото да е извършено виновно не се доказва по безспорен и категоричен начин със събраните по делото доказателства.
Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в
рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на
служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания.
Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл.194 ал.2 от ЗМВР. За проявлението
на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на
правонарушение, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен
служител от МВР. Дисциплинарната отговорност по глава осма от ЗМВР е лична и
виновна отговорност и за да бъде наложено дисциплинарно наказание на един
държавен служител от състава на МВР, следва административният орган да докаже,
че той виновно /умишлено или по непредпазливост в двете й форми - небрежност и
самонадеяност/ е нарушил служебната дисциплина и е извършил дисциплинарно
нарушение по някоя от хипотезите на чл.194 ал.2 от ЗМВР. Следователно нарушение
на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите от
служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние
обективно несъответства на правнодължимото поведение на служителя, каквото в случая не е налице.
Прието е, че служителя не
изпълнява служебните си задължения, но последните не са конкретизирани, а за
посочения акт с които са възложени на служителя - Заповед №
8121з-1155/01.09.2017г. на МВР не са ангажирани безспорни доказателства, че
служителят е уведомен за тях. Отделно, ако се приеме че се касае за
неизпълнение на заповед, то нарушението неправилно е квалифицирано по чл.194
ал.2 т.2 от ЗВМР, вместо по чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР.
Оспорената заповед е издадена и в нарушение
на разпоредбата на чл.206 ал.2 от ЗМВР, според която при определяне вида и
размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението
и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено,
формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на
службата.
По
същество в заповедта липсва обсъждане на тежестта на нарушението и настъпилите
от него вредни последици, както и относно цялостното служебно поведение на
служителя. Не става ясно и как органът е определил формата на вината – умишлено.
При определяне вида и размера
на наказанието не е отчетно и цялостното поведение на държавния служител по
време на службата, няма приложена и кадрова справка, от която да може да се
установи има ли служителя предишни наказания или награди. Горните обстоятелства
не са обсъждани и в подготвителните за издаването на заповедта документи. Размерът на наложеното наказание
също подлежи на проверка от съда и при липса на конкретни обстоятелства, които
го обосновават съда не може да извърши такава. При това оспореният административен акт не
отговаря на изискванията на чл.146 ал.1 т.2 и т.4 от АПК, което също
представлява основание за отмяна на същия.
В този смисъл е и трайно
установената практика на Върховния административен съд по аналогични случаи,
застъпена в решенията по
адм.дело №2492/2013 год., адм.дело №1958 /2014 год., адм.дело №7025/2013 год.,
адм.дело №1114/2012 год., адм.дело №7025/2013
год., адм.д. №
12906/2015г., V отд., адм.д. № 6938/2015г., V отд., адм.д. № 39/2016г., V отд.,
адм.д. № 2272/2016г., V отд., и др.
По изложените съображения настоящият състав
намира, че обжалваната заповед е валиден административен акт, но е издаден в
нарушение на специалните административнопроизводствени правила, в противоречие
с материалния закон и в
несъответствие с целта на закона. Поради изложеното оспорването на Т. следва да бъде
уважено и обжалваната заповед на Началника на РУ Луковит към ОДМВР Ловеч следва
да бъде отменена като незаконосъобразна на основание чл. 146 т. 2 т. 3 т. 4 и т. 5 от АПК.
В
производството по делото жалбоподателят е бил представляван от адв. М.,
надлежно упълномощен, който своевременно в писмена молба и в съдебно заседание
е направил искане за присъждане на направените по делото разноски, за които е
представил списък. Т. е доказал реално направени разноски в производството по
адм. дело № 34/2019г. на АдмС Ловеч за внесена държавна такса в размер на 10
лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева, внесено изцяло и в
брой по договор за правна защита и съдействие № **********/19.12.2019г. При
този изход на спора съдът намира искането за основателно и ОД
на МВР Ловеч /като юридическо лице, в чиято структура е издателят на заповедта/
на основание чл.143 ал.1 от АПК следва да бъде осъдено да заплати на И.В.Т. реално направените от последния, своевременно поискани
и доказани съдебни разноски в размер на 360 /триста
и шестдесет/ лева.
С
§102 т.6 от ДР на ЗИД АПК /обн., ДВ бр.77/2018г., в
сила от 01.01.2019г./ е направена промяна в
чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, като
съгласно изречение трето от последната разпоредба решението на административния
съд по спорове за налагане на дисциплинарни наказания по чл.197 ал.1 т.1, 2, 3,
4, 5 не подлежи на касационно оспорване. Поради горното настоящото решение е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Воден от горните мотиви и на основание
чл.172 ал.2 предложение второ и чл.143 ал.1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/,
Ловешки административен съд, четвърти административен
състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № 297з-250 от 27.11.2018
година на Началника на Районно управление /РУ/ Луковит към Областна
дирекция /ОД/ на МВР Ловеч, с която на младши инспектор И.В.Т., полицай
в група „Охранителна полиция” в РУ - Луковит при ОД
МВР-Ловеч, с адрес:
с. ******, област ******, ул. ******№ 30, е наложено едно общо наказание
„порицание“ за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.
Ловеч с адрес гр. Ловеч, ул. Стефан Караджа №2, да заплати на И.В.Т. с ЕГН: **********
и адрес: ***, разноски за водене на
делото в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на оспорване на основание чл.211 изречение трето от ЗМВР.
Препис от решението да се изпрати на
страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: