Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 17.03.2021
г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Казанлъшкият районен съд II граждански състав
На осемнадесети февруари Година две хиляди двадесет и първа
В публичното
заседание в следния състав
Председател: Стела Георгиева
Секретар: Мариана
Матанова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Георгиева гражданско дело № 2602 по описа за ****
година, за да се произнесе взе предвид следното:
В
исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество адв. В. Г. заявява, че въз
основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу М.Ю.А. е било образувано ч.гр.д № ****/****
г. по описа на РС – К.. Против длъжника била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение в размер на 2 190.37
лв. за незаплатени мобилни услуги.
Във
връзка с връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, от името на доверителите ѝ предявява
на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК иск за установяване на вземането по
издадената заповед за изпълнение в размер на 1 178.34 лв., която сума
представлява потребени и незаплатени мобилни услуги в размер на 717.17 лв. и
начислена договорна неустойка в размер на 461.17 лв.
Наред с
установителния иск по чл. 422 ГПК и при условията на обективно кумулативно
съединяване, с исковата молба предявяват и осъдителен иск срещу ответника за
заплащане на дължими лизингови вноски в размер на 1 012.03 лв.
В
исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество заявява, че по повод договор
за мобилни услуги от 01.05.2014 г., сключен с мобилния оператор „Т.Б."
ЕАД, ответникът М.Ю.А. бил абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с
клиентски номер № *******и титуляр по предпочетения мобилен номер ******* с
избрана абонаментна програма GLOBUL Unlimited 13.99, с уговорен
срок на действие за 24 медеца до 01.05.2016 г., като правоотношението било
новирано, посредством подписването на Допълнително споразумение от
03.09.2016г., като абонатът е предпочел да ползва абонаментен план Нон Стоп
29,99 промо 24,99, с уговорен срок на действие до 03.09.2018 г.
Като
лоялен абонат на Оператора и при възползване от преференциални условия да
ползва повече от една услуга, абонатът-ответник е взел мобилни номера, както
следва:
- Мобилен
номер *******, с избрана абонаментна програма Интернет 6500 Коледа 15, с
уговорен срок на действие за 24 месеца, до 26.01.2018 г., съгл. Допълнително
споразумение от 26.01.2016г.;
- Мобилен
номер *******, с избран абонаментен план Нон Стоп 29,99 промо 24,99, съгласно
Допълнително споразумение от 03.09.2016г., с уговорен срок за 24 месеца до
03.09.2018 г. При възползване от преференциални условия на Оператора абонатът е
сключил и Договор за лизинг от същата дата 03.09.2016 г., по силата на който е
взел мобилно устройство ******* на изплащане
посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 8,49 лв. всяка, съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия договор.
- Мобилен
номер *******, с избран абонаментен план Нон Стоп 40,99 промо 30,99 с уговорен
срок за 24 месеца до 27.05.2018г. /съгл. договор за мобилни услуги от дата
27.05.2016/. Към абонамента за този
номер е сключен и Договор за лизинг от дата 27.05.2016 г., по силата на който
абонатът е взел мобилно устройство АРРLE модел *******на
изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 33,79лв. всяка,
съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
- Мобилен
номер *******, с предпочетен абонаментен план Тотал 10,99 лв., за срок от 24
месеца до 17.05.**** г., съгл. договор за мобилни услуги от 17.05.2017 г., като
възползване от преференциални условия на Оператора абонатът е сключил и Договор
за лизинг от същата дата 17.05.2017 г., по силата на който е взел мобилно
устройство *******Grey на изплащане посредством 23 месечни
лизингови вноски в размер на 51.09 лв. всяка, съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия договор
Въз
основа на посочените договори ответникът е ползвал предоставяните от
Дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския
номер на абоната № *******.
Съгласно
чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на
ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издави ежемесечно
на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител-страна
по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана
фактура, Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението
муза заплащане на дължимите суми.
За
потребените от абоната-ответник услуги за периода от 05.09.2017г. до 04.02.2018
г. Теленор е издал:
- фактура
№ *******/05.10.2017 г. за отчетения период на потребление
05/09/2017-04/10/2017г., с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 218,29лв. /с ДДС/, от които:
За
мобилен номер *******: 20.82 лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план Нон
Стоп, 8.49 лв. за месечна лизингова вноска.
За
мобилен номер *******: 9,16 лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план Тотал и
51.09 лв. за. месечна лизингова вноска.
За мобилен
номер *******: 16,66 лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план Интернет 6500
За
мобилен номер *******: 25,82лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план Нонстоп,
33.79 лв. за месечна лизингова вноска и потребление, разходвано извън месечния
пакет в размер на 2.43лв./без ДДС/.
За
мобилен номер *******: 20.82лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план Нон Стоп,
4.16 лв. /без ДДС/ за Допълнителен пакет Call Abroad
с минути към международна Зона 1,2 и Балкани и потребление, разходвано извън
месечния пакет в размер на 0.50 лв. /без ДДС/. Дължимата
сума е платима в срок 20.10.2017 г. Към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
- фактура № *******/05.11.2017 г.
за отчетения период на потребление 05/10/2017-04/11/2017 г., с начислена за
периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 225,38лв. /с
ДДС/, от които:
За
мобилен номер *******: 20.82 лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план Нон
Стоп, 8.49 лв. за месечна лизингова вноска.
За
мобилен номер *******: 9,16 лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план Тотал и
51.09 лв. за месечна лизингова вноска.
За
мобилен номер *******: 16,66 лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план Интернет
6500.
За
мобилен номер *******: 20.82 лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план Нон
Стоп, 4,16 лв. /без ДДС/ за Допълнителен пакет Call Abroad
с минути към международна Зона 1, 2 и Балкани
За
мобилен номер *******: 25,82 лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план Нонстоп,
33.79 лв. за месечна лизингова вноска, 1,24 лв. за такса временно
възстановяване на изходящия трафик и потребление, разходвано извън месечния
пакет в размер на 7.58лв. /без ДДС/
Дължимата
сума е платима в срок 20.11.2017г. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер.
- фактура
№ *******/05.12.2017 г. за отчетения период на потребление
05/11/2017-04/12/2017 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 210,30 лв: /с ДДС/, от които:
За
мобилен номер *******: 20.82 лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план Нон
Стоп, 8.49 лв. за месечна лизингова вноска.
За
мобилен номер *******: 9,16 лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план Тотал и
51.09 лв. за месечна лизингова вноска.
За мобилен
номер *******: 16,66 лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план Интернет 6500.
За
мобилен номер *******: 25,82 лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план Нонстоп
и З3,79 лв. за месечна лизингова вноска.
За
мобилен номер *******: 20.82 лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен абонаментен
план Нон Стоп 4,16 лв. /без ДДС/ за Допълнителен пакет Call Abroad
с минути към международна Зона 1, 2и Балкани.
Дължимата
сума е платима в срок 20.12.2017г. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер.
Абонатът
е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 653,97 лв.,
фактурирани за три последователни отчетни месеца - месец 09.2017 г., месец
10.2017 г. и -месец 11.2017 г. Към всяка от фактурите има приложена детайлизирана
справка за потреблението
За
следващият отчетен период било издадено Кредитно известие № *******/05.01.2018
г. за извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на 30.17
лв. /с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на
абонаментите такси, начислени са дължимите се лизингови вноски за всяко
устройство, които възлизат в общ размер на 93.37 лв., е отразен незаплатения
баланс в размер на 653.97 лв., за предходните три отчетни периода: При което
задължението за плащане възлиза на сума в размер на 717.17 лв.
Неизпълнението
на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги
на стойност 717.17 лв., е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11
от процесния договор за услуги, като във връзка с чл. 75, вр. с чл. 19б, в) от
ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалните
договори на ответника М.Ю.А. за ползваните абонаменти и е издал по абонатен
номер № *******на дата 05.02.2018 г. крайна фактура №*******5/05.02.2018 г. с
начислена обща сума за плащане в размер на 2 190.37 лв.
В
издадената крайна фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване
на договорите за мобилни услуги в размер на 461.17 лв.; фактурирана е цената на
дължимите се лизингови вноски в общ размер на 1 012.03 лв. и е включена сумата
за потребените мобилни услуга от предходните три отчетни периода в размер на
717.17 лв.
Датата на
деактивация на процесния абонамент е била 28.12.2017 г., като същата се гененрира
автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано
плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в
месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на
действие на ползвания абонамент.
Заявява,
че в тази връзка абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е
спазил крайния срок за ползване, а именно:
- на абонамента. Нон Стоп 29,99 промо 24,99
за мобилен номер ******* до 03.092018 г., съгласно Договор за мобилни услуги от
дата 03.09.2016 г.;
- на абонамента
Интернет 6500 Коледа 15 за мобилен номер ******* до 26.01.2018г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата
26.01.2016 г.,
- на абонамента Нон
Стоп 29,99 промо 24,99 за мобилен номер ******* до 03.09.2018 г., съгласно
Договор за мобилни услуги от дата 03.09.2016 г.,
- на абонамента Нон
Стоп 40,99 промо 30,99 за мобилен номер ******* до 27.05.2018 г. съгласно
Договор за мобилни услуги от дата 27.05.2016г.;
- на абонамента Тотал
10,99 лв. за мобилен номер ******* до 17.05.**** г., съгласно Договор за
мобилни услуги от дата 17.05.2017 г.
Сочи, че
неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да
ангажира договорна отговорност на
абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т. 11 от индивидуалния
договор за мобилни услуги, като начисли в крайната издадена фактура неустойка
за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Предвид влизане в сила на
постигнатата Спогодба между Теленор и Комисия за защита на потребителите
относно начина на формиране на
неустойките, претендирани при предсрочно прекратявнае на договорен абонемент
начислената на абоната неустойка в размер на 461.17 лв. е формирана съобразно
новите правила за изчисление, а не по начина, уговорен в т. 11 от договорите за
услуги, които клаузи от договорите са обявени за нищожни такива.
Твърди,
че претендираната неустойка е в размер на 461.17 лв., представляваща стойността
на три месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки ползван номер.
Новата клауза гласи още, че в случай, че към абонаментен план е предоставено
устройство за ползване на услуги, абонатът ще дължи и такава част от разликата
между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент съгласно ценова
листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при
предоставянето му в брой или съответно обща лизингова цена. В случая абонатът
е, ползвал следните абонаментни планове, за които е начислена неустойка, както
следва:
Абонаментен
план Интернет 6500 Коледа 15 /с номер *******/ и съответно начислена неустойка
в размер на 15.84 лв.
Абонаментен
план Тотал 10,99лв., /с номер *******/ и съответно начислена неустойка в размер
на 27.48 лв., където стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 9,16
лв. х 3 =27.48 лв.
Към
Абонаментен план Тотал е начислена и неустойка за устройство за ползване на
услуги в размер на 32.78 лв., представляваща разликата между стандартната цена
по ценова листа без абонамент и общата лизингова цена, която абонатът е
следвало да заплати по уговорен
погасителен план за ползване на устройството 32.78 лв.
Абонаментен план Нон Стоп 40,99
промо 30,99 /за номер *******/ и съответно начислена неустойка в размер на
135.14 лв., където стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 44.16 лв. х 3 = 102.42 лв., а разликата до
начислената неустойка 135.14 лв. представлява ползвана от абоната отстъпка от
месечния абонамент, подлежаща на връщане.
Към
Абонаментен план Нон Стоп 40,99 промо 30,99 е начислена и неустойка за устройство
за ползване на услуги в размер на 55.01 лв., представляваща разликата между
стандартната цена по ценова листа без абонамент и общата лизингова цена, които
абонатът е следвало да заплати по уговорен погасителен план за ползване на
устройството 55.01 лв.
Абонаментен
план Нон Стоп 29,99 промо 24,99 /за номер *******/ и съответно начислена
неустойка в размер на 97.46 лв., където стойността на месечния абонамент с
взета без ДДС, или 24,99 лв. х 3 = 74,97 лв., а разликата до начислената
неустойка 97.46 лв., представлява
ползвана от абоната отстъпка от месечния абонамент, подлежаща на връщане.
Абонаментен
план Нон Стоп 29,99 промо 24,99 /за номер *******/ и съответно начислена
неустойка в размер на 97.46 лв., където стойността на месечния абонамент е
взета без ДДС, или 24,99 лв. х 3 = 74,97 лв., а разликата до начислената
неустойка 97.46 лв.
Заявява,
че поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и преустановяване на
предоставяните услуги, на основание т. 12, ал. 2 от Общите условия, приложени
към лизинговите договори дължимите месечните вноски за предоставените на
абоната мобилни устройства марка *******, марка АРРLE
модел *******и марка *******Grey
са обявени за предсрочно изискуеми.
Съгласно
чл. 3(2) от договора за лизинг, сключен към абонамента за
мобилен номер *******, за мобилен номер ******* и за мобилен номер
*******, „Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат
от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на
задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги,
съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и
Общите условия на „Т.Б." ЕАД".
При
сключване на процесния договор е посочена предпочетена дата на фактуриране на
услугите 05-то число от месеца. Така, падежът на лизинговите вноски е указания
в месечните фактури срок за заплащане на фактурираните услуги.
Поради
неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора
месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на
индивидуалния му абонамент за ползваните мобилни номера, на основание чл. 12,
ал. 2 от Общите условия към договора за лизинг /„Месечните вноски и други
плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за
мобилни или фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно
тези договори плащания“/, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите
вноски, дължими след месец 02/2018 г., когато е издадена крайната фактура № *******/05.02.2018 г.,
съгласно уговорения погасителен план, както следва:
За
устройство марка *******, взето във връзка с
мобилен номер *******, се дължи цената в размер на 59.43 лева след месец
02/2018 г. Съответно периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите
лизингови вноски, е след м. 02/2018 г. до м. 08/2018 г.
За
устройство марка АРРLE модел *******,
взето във връзка с мобилен номер *******, се дължи цената в размер на 135.16
лв. след месец 02/2018 г. Съответно периодът, за който са дължими предсрочно
изискуемите лизингови вноски, е след м. 02/2018 г. до м.04/2018 г.
За
устройство марка *******Grey, взето във връзка с
мобилен номер *******, се дължи цената в размер на 817,4 лв. след месец 02/2018
г. Съответно периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите лизингови
вноски, е след м. 02/2018 г. до м. 04/**** г.
Сочи, че
като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор
„Теренор България" ЕАД ответникът М.Ю.А. се е съгласил и е приел Общите
Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефони
услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор има право да получава в срок
всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на
уговореното място. Според чл. 71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените
от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи
условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след
датата на издаването ѝ“.
Заявява,
че неизплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор /чл. 75 от ОУ/ да
прекрати едностранно индивидуалния договор на М.Ю.А.. При неспазване на което и
да е задължение по част ХIII от тези Общи условия
или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на
потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите, или при условията на чл. 19б, в) да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с
него".
Съгласно
сключените договори за мобилни услуги, страните имат права и задължения,
описани в тях и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към
индивидуалните договори се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те
са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза
в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в
индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на
мобилни услуги.
Пълномощникът
на ищцовото дружество сочи, че в чл. 20 от Общите условия е посочено, че,
всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени,
съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл. 23, б) месечния
абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор
и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя
ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не
освобождава потребителя от задължението му за заплащане на дължимата сума.
Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнително
(извънредни) разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени
по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във
фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18
дни след датата на издаването ѝ. При неспазване срока, потребителят дължи
неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
Твърди,
че в конкретния случай ответникът М.Ю.А. е подписал договори за услуги с
мобилния оператор, ползвал е описаните мобилни номера и не е изпълнил
задължението по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с
това си поведение е изпаднал в забава. Издадени
са фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно
договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността
си.
Сочи, че
представените фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но
длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна
услуга, задължил се е да заплаща цената на предоставеното устройство, съгласно
уговорения погасителен план, респ. същият е в неизпълнение на договора си.
С оглед на изложеното до момента и
на основание на чл. 415, във вр. с чл. 422 от ГПК, моли съда да постанови
Решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника М.Ю.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, Дванадесета 11, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „Т.Б."
ЕАД, ЕИК *******,със седалище и адрес на управление ***, ***********,
представлявано от Д.К.К.и М.С., в размер на 717.17 лв.
представляваща потребени и незаплатени мобилни услуги по Договор за мобилни
услуги с абонатен номер № *******, потребени в периода от 05.09.2017 г. до 04.02.2018
г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата.
Моли съда
да признае за установено по отношение на ответника М. Юсеии А. ЕГН **********,
че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „Т.Б." ЕАД в размер на
461.17 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договори за
мобилни услуги с абонатен номер № *******, и представляваща трикратния размер
на стандартните месечни абонаменти на ползвания абонаментен пакет.
Моли съда
да осъди ответника М.Ю.А., ЕГН ********** да заплати на ищеца „Т.Б." ЕАД,
ЕИК ******* сума в размер на 1 012.03 лв., представляваща незаплатени лизингови
вноски, както следва:
59.43
лева - по Договор за лизинг от 03.09.2016г. с абонатен номер № *******, за
мобилно устройство *******, за периода от м.
02/2018 г. до м. 08/2018 г.,
135.16
лв. - по Договор за лизинг от 27.05.2016 г. с абонатен номер № *******, за
мобилно устройство АРРLE модел *******за
периода от м. 02/2018 г. до м. 04/2018 г.
817,44
лв. - по Договор за лизинг от 17.05.2017 г. с абонатен номер № *******, за
мобилно устройство *******Grey за периода от м.
02/2018 г. до м. 04/**** г.
Моли съда
да постанови осъдителен диспозитив спрямо ответника за разноските, положени в
настоящото исково производство, представляващи доплатена държавна такса и
адвокатски хонорар.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор ответника М.Ю.А.,
чрез назначения му особен представител адв. М. Д., с който заявява, че счита исковете за
процесуално допустими, а предявените в исковата молба претенции за
неоснователни.
Особеният представител на ответника адв. Д. излага
следните аргументи:
В
Заявлението по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № ****/**** г. е
посочено, че паричното вземане е в размер на 2 190,37 лв., от които 1 729,20
лв. представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление
на мобилни услуги и 461,17 лв. – представляващи неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги. Като основание за претенциите се
посочва Договор за предоставяне на мобилни услуги от 01.05.2014 г. Не е посочен
мобилен номер.
Сочи, че
видно от исковата молба, общата сума на претенцията е отново 2 190,37 лв., но
направената разбивка на сумите вече е различна: 717,17 лв. за ползвани мобилни
услуги, 461,17 лв. неустойка и 1 012 лв. - лизингови вноски и счита, че това се
явява по същество нова претенция, която не е била обект на разглеждане в този
си вид в заповедното производство.
В обстоятелствената част на исковата
молба, освен цитирания договор от 01.05.2014 г., като основание за претенциите
се появяват Допълнително споразумение от 26.01.2016 г., Допълнително споразумение от 03.09.2016 г., Договор за
мобилни услуги от 27.05.2016 г., Договор за мобилни услуги от 17.05.2017 г.,
договори за лизинг от 03.09.2016, 27.05.2016 г. и 17.05.2017 г.
В петитума на исковата молба се
говори за сумата от 717,17 лв., представляващи потребени и незаплатени мобилни
услуги по Договор за мобилни услуги с абонатен номер *******, т.е. един
договор, а в обст. част на стр. 2 при индивидуализирането на мобилните номера,
са посочени 3 договора от различни дати и две допълнителни споразумения.
Обръща
вниманието на това и по повод изложеното на стр. 3 последен абзац от исковата
молба, че незаплащането на потребените услуги на стойност 717,17 лв. „е
ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за
услуги...“. Въпросът е по т. 11 от кой
Договор, като те са три от 01.05.2014, от 27.05.2016 и от 17.05.2017 г. ?
Твърди,
че от исковата молба не става ясно по кой от договорите следва да се приеме за
установена дължимостта на сумата от 717,17 лв. и в този смисъл намира
претенциите на ищеца за недоказани.
Заявява, че в петитума на исковата
молба се претендират неустойки в размер на 461,17 лв. по Договори за мобилни
услуги с абонатен номер *******, като отново липсва индивидуализация на претенциите
по кой от договорите и/или допълнителните споразумения каква неустойка се
претендира. Счита, че дори предявена по този начин претенцията за заплащане на
сумата от 461,17 лв. е неоснователна. По делото не са представени
доказателства, от които да е видно, че ответникът е уведомен за едностранното
прекратяване на договорите и допълнителните споразумения от страна на мобилния
оператор и че е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по тези договори
и допълнителни споразумения, както и че следва да заплати неустойки
Сочи, че в представената по делото
фактура № ******* / 05.02.2018 г. е отразено като основание „Неустойки
предсрочно прекратяване на договори за услуги", без индивидуализация за
кои договори се касае и от коя дата е настъпило прекратяването, с оглед
установяване достоверността на претендираната сума и дали са дължими неустойки
по допълнителните споразумения, след като не са изрично посочени в приложената
по делото фактура.
Счита, че
претенцията за заплащане на сумата от 1 012,03 лв. произтича от Договори за
лизинг от 03.09.2016, 27.05.2016 и 17.05.2017 г. и по своята същност това не са
договори за предоставяне на мобилни услуги и претендираната по тях сума не може
да бъде включена в общата претендирана стойност в Заявлението по чл. 410 ГПК,
освен ако не е изрично посочено , че се касае за отделни договори, което в
конкретния случай не е направено. Подробно описание на Датите и стойностите по
всеки от лизинговите договори е направена едва в петитума на исковата молба.
Намира за удачно да отбележи, че
Договор за предоставяне на мобилни услуги от 01.05.2014 г., със срок на
действие 24 месеца – до 01.05.2016 г. и е предоставен мобилен номер *******. В
исковата молба е посочено, че „правоотношението е новирано посредством
допълнително споразумение от 03.09.2016 г.". Счита, че е недопустимо към
договор, чийто срок е изтекъл на 01.05.2016 г. да служи като база за сключване
на допълнително споразумение четири месеца по-късно.
Твърди,
че по отношение на моб. номер *******е представено само допълнително
споразумение, но не е представен основния договор, а съшия е посочен като
основание за подписване на допълнителното споразумение.
По отношение на моб.
номер *******е представено само допълнително
споразумение, но не е
представен основния договор, а съшия е посолен като
основание за
подписване на допълнителното споразумение.
Счита, че
ищецът следва да представи основните
договори за двата
мобилни номера,
посочени по-горе, с оглед установяване на обстоятелството
дали допълнителните
споразумения са сключени в срока на основния договор.
По отношение на моб. номер *******в
обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че е избран абонаментен
план съгласно договор за мобилни услуги от 27.05.2016 г. Такъв договор не е
приложен като доказателство по делото. Приложено е допълнително споразумение от
същата дата.
Заявява, че от исковата молба не
става ясно по кой от договорите следва да се приеме за установена дължимостта
на сумата от 717,17 лв. и в този смисъл намира претенциите на ищеца за
недоказани.
С оглед
изложеното, счита, че предявените претенции за заплащане на главници в общ
размер 747,69 лв. са неоснователни и недоказани, респ. неоснователни са и
исковете за претендираните лихви за забавено плащане. Неоснователни са и
претенциите на ищеца за заплащане на разноските по ч.гр.д. № ****/17 г. и
ч.гр.д № ****/17 г. с оглед на обстоятелството, че за пръв път в исковата молба
се предявяват осъдителни искове за неустойка и лизингови вноски, а не
установителни по чл. 422 ГПК. В съдебно заседание адвокат М. Д., моли съда да остави
исковата молба без уважение като неоснователна. Подробни съображения излага в
писмена защита по делото.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното частно гражданско дело №****/****
г. по описа на Районен съд – К., на основание чл.410 от ГПК съдът е издал
заповед за изпълнение №***/21.05.****г.
за изпълнение на парично задължение срещу длъжника М.Ю.А., за сумите:
1 729.20 лева представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги
от 01.05.2014 г., потребени в периода от 05.09.2017 г. до 04.02.2018 г., за
които Операторът е издал крайна фактура № *******/05.02.2018 г. платима в срок
до 20.02.2018 г., 461,17 лева неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, представляваща
трикратен размер на стандартните месечни абонаменти на ползвания абонаментен
пакет; 202.70 лева мораторна лихва за забава за периода от 21.02.2018 г. до
18.04.**** г. и законна лихва върху главницата, считано от 20.05.**** г. до
изплащане на вземането, както и сумата 286,37 лева - разноски по делото.
Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства : дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по
договор за мобилни услуги от 01.05.2014 г., сключен между „Т.Б.“ ЕАД и М.Ю.А.,
потребени в периода от 05.09.2017 г. до 04.02.2018 г., за които Операторът е
издал крайна фактура № *******/05.02.2018 г. платима в срок до 20.02.2018 г.
Предоставяните по договора услуги са фактурирани под индивидуален клиентски
номер на абоната № *******.
Заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса.
По
делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че
страните са били в договорни отношения по сключен между тях Договор за мобилни
услуги от 05.01.2014, с клиентски номер № *******и титуляр по предпочетен
мобилен номер ******* за срок от две
години до 01.05.2016г.
За
предоставените по процесните договори услуги „Т.Б.“ ЕАД е издал следните
фактури: фактура № ********/05.10.2017
г.; фактура № *******/05.11.2017 г.; фактура № *******/05.12.2017 г.; фактура №
*******/05.01.2018 г.; фактура № *******/05.02.2018 г. Към всяка от фактурите е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
По
делото е назначена съдебно икономическа експертиза, чието заключение,
неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно и добросъвестно
изпълнено. От експертизата се установява, че общата сума на задължението,
формирано от данни, съобщения и други такси и услуги, месечни такси
/абонаментни такси, лизингови вноски, пакетни минути и други е в размер на
717.17 лева. Посочено е, че общия размер на
лизинговите вноски за *******,
АРРLE модел *******и *******Grey е в размер на 2 240.88 лева. По
лизингите са извършвани плащания в размер на 1 228.85 лева. Размерът на
начислената неустойка за процесните мобилни номера, като се съобрази крайният
срок на договора е 461.17 лева.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи :
В
производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта,
от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде разпределена с оглед
на конкретните твърдения на страните. Твърденията на ищеца са, че е изпълнил
задълженията си по договора за мобилни услуги и по договора за лизинг, като е
предоставил посочените услуги и стока, от което следва, че в тежест на
ответника възниква задължението за заплащане на цената.
Неоснователни са възраженията на адвокат М.Д.
за липса на идентичност на вземането по заповедното и по исковото производство.
И в двете производства като основание, от което произтича вземането е
посочено договор за мобилни услуги от
01.05.2014г., с клиентски номер № *******. Съгласно т. 11 „б“ на Тълкувателното
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че в производство по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК е
допустимо въвеждането на друго основание, от което произтича вземането,
различно от това въз основа на което е
издадена заповедта за изпълнение и може да
се заяви чрез предявяване на
осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния
размер на вземането, при условията на чл. 210, ал.1 от ГПК може да се предяви осъдителен иск в
това производство. С оглед на гореизложеното, съдът преценя предявените искове
както допустими и дължи произнасяне по тях.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:
Ищцовото дружество е предявило иск за
установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение с правно
основание: чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, но не
в пълния размер, за който е издадена заповедта, а за сумата от 717.17 лева, като наведеното в исковата молба
основание за дължимост на посочената сума – договор за мобилни услуги от 01.05.2014 г.
съвпада с посоченото основание в заповедта за изпълнение – договор за
мобилни услуги от 01.05.2014г.
Видно
от представените договори, между страните са възникнали валидни облигационни
правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на абоната
телефонни номера и апарати, при съответни месечни такси и срокове на действие
на договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата-
абонаментни такси и вноски. Във всеки един от договорите се съдържа описание на
тарифните планове, ценовите условия, като са посочени и задълженията на абоната
и последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Договорите откъм съдържание
отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като
те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на
услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия,
които са неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната,
който не е оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и
е получило екземпляр от същите.
Приетата
по делото съдебно-икономическа експертиза установява, че ищецът е изпълнил
задълженията си по договорите, като е предоставил съответните услуги на
ответника, който ги е ползвал за периода, определен във фактурите. В тежест на
абоната е да докаже, че е изпълнил задълженията си по договорите да заплаща
месечните такси. С подписването на договорите за мобилни услуги, абонатът се е
съгласил с условията на същите. Безспорно установено е, че тъй като ответникът
не е изпълнил задължението си по цитираните договори за заплащане в срок на
предоставените услуги в съответствие с уговореното в договорите и
регламентираното в Общите условия, ищецът е прекратил едностранно същите. От
неоспореното заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява че
общата сума на задължението, формирано от данни, съобщения и други такси и
услуги, месечни такси е в размер на 717.17 лева. Искът за заплащане на сумата от 717.17 лева за ползвани услуги и
дължими месечни такси потребени в
периода 05.09.2017г. до 04.02.2018г. по договор за мобилни услуги от
01.05.2014г. се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен в
предявения размер.
По иска с правно основание чл. чл. 345, ал. 1
от ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, съдът намира следното:
В доказателствена тежест на ищцовото
дружество е да установи основанието, на което възниква вземането: договор за
лизинг, по силата на който лизингодателят се е задължил да предостави на
лизингополучателя лизингованата вещ за временно ползване срещу уговорено
възнаграждение и изпълнение на задължението на лизингодателя.
Не е
спорно, че между страните са сключени Договор за лизинг от 03.09.2016г. с
абонатен номер № *******, за мобилно устройство *******,
Договор за лизинг от 27.05.2016 г. с абонатен номер № *******, за мобилно
устройство АРРLE модел *******, Договор за лизинг
от 17.05.2017 г. с абонатен номер № *******, за мобилно устройство *******Grey съгласно
които ищцовото дружество, в качеството му на лизингодател, е предоставило на
ответника, в качеството му на лизингополучател, за временно и възмездно
ползване процесните мобилни устройства
Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от
лизингополучателя съгласно сроковете, условията
и начина за плащане на задълженията на получателя в качеството му на абонат на
мобилни услуги съгласно сключения между страните договор за предоставяне на
такива услуги и Общите условия на „Т.Б.“ ЕАД.
Именно
предвид неизпълнение на задълженията си по договорите за лизинг, на основание
чл. 12, ал. 2 от ОУ към договора за лизинг месечните му вноски за изплащане на
устройството са станали предсрочно изискуеми и са дължими в пълен размер. Няма
данни ответникът да е върнал лизинговите вещи при предсрочното прекратяване на
договорите за лизинг, което означава, че продължава да ги ползва и дължи
заплащането на всички лизингови вноски по договорите. От съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че по лизингите са извършвани плащания в размер на 1 228.85
лева, като оставащото задължение е в размер на 1 012.03 лева.
Ищецът
претендира и неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги от 01.05.2014г. с абонатен номер № *******- в размер
на 461.17 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението
на задължението и служи като обезщетение за вреди от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. По своята същност неустойката е едно предварително и
доброволно установяване на размера на обезщетението за вреди, които изправната
страна ще претърпи от пълното неизпълнение или неточното изпълнение на
задълженията на неизправната страна. Фактическият състав на отговорността за
неустойка включва установяване на неизпълнено от неизправната страна договорно
задължение и на вина за неизпълнението. Съгласно чл. 27 от Общите условия на
ищеца плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване
на срока потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за
всеки ден закъснение.
По
делото се установява, че ответникът не е бил изправна страна по договора и не е
заплащал дължимите суми за предоставените услуги. В този случай съгласно чл. 11
от процесния договор "Т.Б." ЕАД има право да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя. В сключения с ответника договор за мобилни
услуги страните са се уговорили в случай на прекратяване на договора по вина
или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всеки номер,
по отношение на който е налице неизпълнение, дължими до края на срока на
договора. Съдът приема посочената клауза за неравноправна и съответно нищожна,
на основание чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП във връзка с чл. 143, т. 5, т. 9 и т. 14 от ЗЗП, във връзка с чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на
неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на
договора се създава значителна неравнопоставеност между страните по договора. В
случая с оглед начина на попълване на договорите и обстоятелството, че полетата
се попълват от представител на ищеца-търговец, означава, че ответникът не е
имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за
неустойка, така че не може да се приеме, че е налице индивидуално уговорена
клауза между страните.
Допълнителен
аргумент, че уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно
прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от
потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от
прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна и
поради противоречие с добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, е, че по този начин мобилният
оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да
се предоставя ползването на услугата по договора. В този смисъл константната
практика на ВКС: Решение № 110/21.07.2016 по дело № 1226/2015 на ВКС, ТК, I т.
о., Решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, I т. о. и др.
По
настоящото дело не са представени никакви доказателства изявлението на ищеца за
прекратяване на договора да е достигнало до ответника, поради което искът за
заплащане на неустойка се явява неоснователен. Отделно от това, видно от
съдържанието на данъчната фактура, в която е начислена неустойката, същата по
никакъв начин не може да бъде обвързана с представения по делото договор, нито
пък става ясно за какво е тази неустойка.
На
следващо място по настоящото дело не са представени никакви доказателства
изявлението на ищеца за прекратяване на договора да е достигнало до ответника,
поради което искът за заплащане на неустойка се явява неоснователен. Отделно от
това, видно от съдържанието на данъчната фактура, в която е начислена
неустойката, същата по никакъв начин не може да бъде обвързана с представения
по делото договор, нито пък става ясно за какво е тази неустойка.
Предвид гореизложеното съдът счита, че претендираната от
ищеца неустойка, в размер на 461.17 лева по Договор за мобилни услуги от 01.05.2014 г. се явява недължима, поради това, че клаузата, с която е
уговорена е нищожна. Предявеният установителен иск в тази част, се явява
неоснователен.
По изложените съображения съдът намира, че следва да признае
за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 717.17
лева за ползвани услуги и дължими месечни такси потребени в периода 05.09.2017г. до 04.02.2018г.по
договор за мобилни услуги от
01.05.2014г., с абонатен № *******. Дължима се явява и законната лихва
от 20.05.****г. до изплащане на вземането присъдени със заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № ***/21.05.**** г.
по ч. гр. д. № ****/**** г. по описа на Районен съд – К.. В останалата част относно сумата 461.17 лева,
представляваща – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни
услуги 01.05.2014г с абонатен номер №*******,
установителният иск, като неоснователен, подлежи на отхвърляне.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 1 012.03 лева по
Договор за лизинг от 03.09.2016г. с абонатен номер № *******, за мобилно
устройство *******,
Договор за лизинг от 27.05.2016 г. с абонатен номер № *******, за
мобилно устройство АРРLE модел *******,
по Договор за лизинг от 17.05.2017 г. с абонатен номер № *******, за мобилно
устройство *******Grey.
С
оглед изхода на спора, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените разноски - в заповедното производство, както и в
настоящото производство разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Дължимите по ч. гр. д. № 179/2020 г. по описа на Районен съд – К., разноски са
в размер на 226.07 лева и в настоящото производство – в размер на 640.70 лева /
съобр. приложения списък на разноски, който включва разноски за държавна такса,
възнаграждение за един адвокат, възнаграждение за особен представитил и възнаграждение на вещо лице/.
Съгласно чл.80 от ГПК
страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на
разноските най – късно до приключване на последното заседание в съответната
инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за
разноските. В настоящия случай ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горните
мотиви съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на М.Ю.А., ЕГН **********,
с адрес *** съществуването на вземането на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** ***********,
представлявано от Д.К.К.– Изпълнителен директор, заедно с М.С. – член на Съвета
на директорите, съдебен адрес ***, чрез адвокат В. Г. за сумата от 717.17
лева, за ползвани услуги и дължими
месечни такси потребени в периода
05.09.2017г. до 04.02.2018г. по Договор за мобилни услуги 01.05.2014г с
абонатен номер №*******, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.05.**** г. до окончателното
ѝ изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № ***/21.05.**** г. по частно гражданско дело № ****/****
г. по описа на Районен съд – К., като отхвърля претенцията в частта и до
претендирания размер на 1 729.20 лева, като неоснователна.
ОСЪЖДА М.Ю.А., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** ***********, представлявано от Д.К.К.–
Изпълнителен директор, заедно с М.С. – член на Съвета на директорите, съдебен
адрес ***, чрез адвокат В. Г., на основание чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД
сумата от 1 012.03 лева.,
представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 03.09.2016г. с
абонатен номер № *******, за мобилно устройство *******, Договор за лизинг от 27.05.2016 г. с абонатен
номер № *******, за мобилно устройство АРРLE
модел *******, по Договор за лизинг от 17.05.2017 г. с
абонатен номер № *******, за мобилно устройство ***********.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** ***********,
представлявано от Д.К.К.– Изпълнителен директор, заедно с М.С. – член на Съвета
на директорите, съдебен адрес ***, чрез адвокат В. Г. против М.Ю.А., ЕГН **********, с адрес ***
установителен иск за сумата от 461.17
лева, представляваща – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги 01.05.2014г с абонатен номер
№00504127., като неоснователен.
ОСЪЖДА М.Ю.А., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** ***********, представлявано от Д.К.К.– Изпълнителен директор, заедно с М.С. – член на
Съвета на директорите, съдебен адрес ***, чрез адвокат В. Г. сумата от 226.07 лева, представляваща
разноски направени по частно гражданско дело № ****/**** г. по описа на Районен
съд – К..
ОСЪЖДА М.Ю.А., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** ***********, представлявано от Д.К.К.– Изпълнителен директор, заедно с М.С. – член на
Съвета на директорите, съдебен адрес ***, чрез адвокат В. Г., сумата от 640.70
лева,
представляващи направени по настоящото делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия :