Определение по дело №95/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.62, ал.2 от СК.

Ищцата Н. М. М. сочи в исковата молба, че с ответника Ш. Ф. Х. били съпрузи от 22.03.2004 г., като по време на брака им не се родили деца. От месец май 2010 г. се разделили и не живеели заедно и нямали никакви съпружески отношения. След раздялата отношенията им се влошили, поради което било образувано производство по ЗЗДН. С решение № 29/21.03.2013 г. по гр.д. № 18/2013 г. по описа на РС – К. бракът между страните бил прекратен по взаимно съгласие. През месец септември 2012 г. ищцата заживяла на съпружески начала с Б. С. Ш. от гр.Джебел, от което съжителство на 22.07.2013 г. се родило детето М.. Поради презумпцията на чл.61, ал.1 от СК детето М. било записано с имената на бившия съпруг на ищцата – Ш. Ф. Х.. Твърди, че детето М. не е дъщеря на ответника Ш. Ф. Х. и не произхожда от него, а била дете на Б.С. Ш., който бил неин биологичен баща, с когото съжителствала и отглеждали детето си. Заявява, че оспорва бащинството на ответника Ш. Ф. Х., посочен като баща на детето М. Ш. Х. и сочи, че бил налице правен интерес от предявяването на иска по чл.62, ал.2 от СК. Моли съда да постанови решенÞе, с което да признае за установено по отношение на ответника Ш. Ф. Х., че същият не е баща на детето М. Ш. Х. и да разпореди препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на Община Кърджали за отразяване на промяната в произхода на детето. В съдебно заседание, лично и чрез своя процесуален представител, поддържа предявения иск.

Ответницата М. Ш. Х. - малолетна, представлявана от назначения й особен представител, е представила отговор на основание чл.131 от ГПК, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Твърди се, че от приложените към делото доказателства не се установявало по безспорен начин, че ответника Ш. Ф. Х. не е баща на детето М.. В съдебно заседание особеният представител на ответницата моли съда да постанови решение в съответствие със събраните по делото доказателства.

Ответникът Ш. Ф. Х. не е представил отговор на основание чл.131 от ГПК и не взема становище по предявения иск. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не взема становище по предавения иск.

След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представеното като доказателство по делото заверено копие от решение № 29/21.03.2013 г., постановено от Крумовградския районен съд по гр.д. № 18 по описа за 2013 г. на същия съд, влязло в сила на 21.03.2008 г., се установява, че гражданският брак между Н. М. М. и Ш. Ф. Х. е прекратен с цитираното решение.

От представеното като доказателство заверено копие от удостоверение за раждане № * с дата 26.07.2013 г., издадено от Община Кърджали въз основа на акт за раждане № 1039/26.07.2013 г., се установява, че детето М. Ш. Х. е родено на 22.07.2013 г., т.е. 107 дни след прекратяване на гражданския брак между Н. М. М. и Ш. Ф. Х..

Видно от приетите по делото заверени копия от определение № 127/24.06.2011 г., постановено по гр.д № 104/2011 г. по описа на РС – К. и заповед за незабавна защита от 24.06.2011 г., издадена по посоченото дело, в полза на Н. М. Х. е била наложена мярка за незабавна защита от домашно насилие срещу Ш. Ф. Х., като същия е бил задължен да се въздържа от домашно насилие, бил е отстранен от съвместно обитаваното жилище в гр.К., У.Я. № 4 и му е било забранено да приближава Н. М. Х. и жилището й, находящо се в гр.К., У.Я. № 4.

По делото е приета като доказателство история на бременността и раждането № 10444 на Н. М. М. и история на новороденото № 10406 на лицето М. Ш. Х., издадена от М. “Д. Ат.Д.” – Г., от която се установява, че Н. М. М. е родила дете - М. Ш. Х..

От писменото заключение на вещото лице Д. Й. Р. по назначената съдебно-гинекологична експертиза, както и от разпита на същата в съдебно заседание, които съдът приема, се установява, че Н. М. М. е постъпила в АГО на М. “Д. Ат.Д.” – Г.. На 22.07.2013 г. е родила чрез цезарово сечение дете от женски пол и е била изписана на 30.07.2013 г. след нормален следоперативен период. Установява се също, че най-вероятния период на зачеване на детето М. Ш. Х. е от 22 до 28.11.2012 г., с най-вероятна дата - 25.11.2012 г.

От писменото заключение на вещото лице Д. Д. Т. Г. по назначената съдебно-медицинска експертиза, както и от разпита на същата в съдебно заседание, които съдът приема, се установява, че дете от кръвна група А (бета), каквато е кръвната група на детето М. Ш. Х., родено от майка с кръвна група А (бета), каквато е кръвната група на Н. М. М., може да има баща от кръвна група А или АВ. Ответникът Ш. Ф. Х. е от кръвна група А (бета) и следователно той не може категорично да бъде изключен като вероятен биологичен баща на детето М. Ш. Х..

От показанията на разпитаните по делото свидетели А. С. М. и Ю. Б. Б. се установява, че Н. М. М. и Ш. Ф. Х. са били съпрузи, като след пролетта на 2010 г. са били във фактическа раздяла. През месец септември 2011 г. Н. М. М. се лекувала в болнично заведение, когато Ш. Ф. Х. я посетил в нетрезво състояние и й нанесъл удар. Установява се също, че след раздялата си с Ш. Ф. Х., Н. М. М. заживяла на съпружески начала с друг мъж на име Б.. На 22.07.2013 г. се родило детето М., за което се грижили ищцата и Б..

При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.62, ал.2 от СК е основателен и доказан. От събраните по делото доказателства се установи, че детето М. Ш. Х. не е могло да бъде заченато, респ. не произхожда от ответника Ш. Ф. Х.. Това а е така защото към най-вероятната дата на зачеване – 25.11.2012 г., а и много преди това Ш. Ф. Х. и Н. М. М. са били във фактическа раздяла, отношенията им са бил влошени и не са имали никакви контакти помежду си. Това обстоятелство се установява най-напред от представените по делото определение № 127/24.06.2011 г., постановено по гр.д № 104/2011 г. по описа на РС – К. и заповед за незабавна защита от 24.06.2011 г., издадена по посоченото дело, съгласно които Ш. Ф. Х. е бил задължен да се въздържа от домашно насилие, бил е отстранен от съвместно обитаваното с ищцата жилище в гр.К., У.Я. № 4 и му е било забранено да приближава Н. М. Х. и жилището й, находящо се в гр.К., У.Я. № 4. Разпитаните по делото свидетели А. С. М. и Ю. Б. Б. също установяват, че отношенията между Ш. Ф. Х. и Н. М. Х. са били влошени и те са били във фактическа раздяла, като не са имали контакти помежду си. Същевременно свидетелите посочват, че по време на вероятното зачеване на детето М., ищцата Н. М. М. е живяла на съпружески начала с друг мъж на име Б., с когото полагат грижи за малолетното дете. С оглед на така събраните по делото доказателства се налага извода, че ответникът Ш. Ф. Х. не е баща на детето М. Ш. Х.. Законовата презумпцията на чл.61, ал.2 от СК е оборена с предвидените в ГПК доказателства и доказателствени средства, което обосновава основния извод на съда да основателност на предявения иск.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че Ш. Ф. Х. не е баща на детето М. Ш. Х., родено от майка Н. М. М. и вписано в регистрите за населението при Общ.К. с акт за раждане № ****/26.07.2013 г. Препис от решението след влизането му в сила следва да се изпрати на Общ. К. за отразяване на настъпилите промени в акт за раждане № 1039/26.07.2013 г. и в регистрите на населението на основание чл.73 и сл. от ЗГР. Разноски не се претендират, поради което не следва да бъдат присъждани.

Ето защо и на основание чл.62, ал.2 от СК, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ш. Ф. Х. от гр.К., У.Я. № 4, с ЕГН * и М. Ш. Х. от С., О.К., М.”З. № 9, с ЕГН *, че Ш. Ф. Х. от гр.К., У.Я. № 4, с ЕГН * не е баща на детето М. Ш. Х., с ЕГН *, родено от майка Н. М. М. от С., О.К., М.”З. № 9, с ЕГН * и вписано в регистрите на населението при Общ. К. с акт за раждане № ****/26.07.2013 г.

Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на Община Кърджали за отразяване на настъпилите промени в акт за раждане № ****/26.07.2013 г., изд. от Общ. К. и в регистрите на населението на основание чл.73 и сл. от ЗГР.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: