ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
Гр.Русе, 28.06.2016г.
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение в закрито заседание на 28 юни през две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА
Като
разгледа докладваното т.д.№151 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, подадена от
Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, представлявано
от министъра И. М.. В обстоятелствената част на същата са твърди, че с решение
№16/10.01.2013г. за определяне на концесионер на пристанищен терминал
Русе-запад, част от пристанище за обществен транспорт с национално значение
Русе-обект публична държавна собственост е определен за концесионер „П. т. Р. запад“ДЗЗД,
а впоследствие договор за концесия е сключен с ответното дружество-„П. т. Р.-з.“АД.
Твърди, че с решение на Министерски съвет №98/13.02.2015г. е прекратен договора
за предоставяне на концесия, както и е упълномощен министъра на транспорта информационните
технологии и съобщенията, вкл. с права да представлява концедента
и по дела, свързани с изпълнението и прекратяването на договора, в т.ч. събиране
на дължимите суми по прекратения договор по съдебен ред. Твърди се, че във връзка
с прекратяване на договора, ответника дължи общо 182173.55лв., които
съставляват:32000лв.-дължими концесионни плащания с ДДС, начислени лихви върху тях-2573.55лв.,
ежемесечна неустойка 120000лв., считано от датата на прекратяване на договора
до 20.02.2016г., променливо плащане на база приходи съгл. чл.6.2.2.т.2, б.“а“ от договора, частично-100лв., неустойка по
чл.20.3.1 от договора-27500лв., които иска да бъде осъден да му заплати.
С разпореждане
№1275/17.05.2016г. исковата молба е оставена без движение като нередовна и на
ищеца са дадени указания в едноседмичен срок да уточни кой е ищец и от кого се
представлява, с оглед предмета на делото, да уточни обстоятелствата, на които
основава частичния иск за 100лв. и пълния му размер, да посочи период на претендираната лихва от 2573.55лв., да представи справка по
чл.366 ГПК, както и да формулира ясен петитум.
Разпореждането е връчено на 15.06.2016г., а по пощата /на 22.06.2016г./ е
подадена молба от ищеца вх.№6768/24.06.2016г.-РОС. В същата се уточнява, че по
силата на т.3.2 от решение №98/13.02.2015г. на Министерския съвет за
прекратяване на договора за концесия е упълномощен министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията да представлява концедента
при прекратяване на концесията, както и по дела, свързани с изпълнението и прекратяването
на договора, в т.ч. събиране на дължимите суми по прекратения концесионен
договор по съдебен ред. Сочи, че ищец е концедентът-М.
с., представляван от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията., В молбата уточнява периода на претендираната
лихва, както и пълния размер на частично предявеният иск, формулира петитум на исковете, прилага справка по чл.366 ГПК за всяка
от претенциите, неподписана.
Съдът
намира, че предявените искове са недопустими, поради липса на легитимация у
ищеца Министерски съвет да ги предяви,
поради следното: Съобразно посоченото по-горе уточнение, ищец е концедентът-М. с., представляван от М. на т.,
информационните технологии и съобщенията. От наведените в исковете молба твърдения
и приложените писмени доказателства става ясно, че претенциите касаят дължими
плащания по договор за концесия, представляващ държавна концесия по смисъла на
чл.15а, ал.1, т.1 ЗК, тъй като обекта е държавна собственост. За държавните
концесии концедент е Министерския съвет-чл.17, ал.1,
т.1 ЗК. Съобразно чл.95е от Закона за концесиите, по дела, които се отнасят до
изпълнение на концесионни договори, държавата се представлява от органа,
определен с решението на Министерския съвет по чл. 59, ал. 3, т.3 ЗК. Анализа на горепосочените
норми сочи, че легитимиран ищец по исковете е Д., а не М. с.. Несъмнено с оглед горното министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, тъй като е определен от решението на
МС има право да представлява държавата по дела, отнасящи се до изпълнението на
концесионния договор. Тъй като исковете се предявяват от М. с., същите се
явяват недопустими, поради което производството следва да бъде прекратено. В
този смисъл определение №123/16.02.2015г. на ВКС по ч.т.д.№40/2015г. I ТО.
По тези съображения,
Окръжният съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по
т.д.№151/2016г. по описа на РОС, поради недопустимост на исковете.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчването му на ищеца пред
АПЕЛАТИВЕН СЪД-ВЕЛИКО ТЪРНОВО.
Окръжен съдия: