№ 42
гр. Враца , 08.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на осми юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселка Ц. Иванова
като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело
№ 20211400200290 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на Ц. П.
А., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание
лишаване от свобода.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на
Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наказанието и неизтърпения
остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план за
изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на
осъдения.
Договорният защитник на осъденото лице-адв.М.М., не се явява в съдебно
заседание, но в депозирано писмено становище излага подробни аргументи за
уважаване на молбата на А. за условно предсрочно освобождаване.
В съдебно заседание участието на осъдения е осигурено чрез видеоконферентна
връзка със затвора по скайп. Същият поддържа молбата и писменото становище на
защитника си и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на
остатъка от наложеното му наказание.
Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС,
изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с поведението
си осъденият не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Представя
актуална справка за изтърпяното наказание лишаване от свобода и размера на
неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца дава
становище за неоснователност на молбата с аргумент, че е налице само една от
предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част
от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на
осъдения, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по
следните съображения:
Ц. П. А. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 6 месеца,
съгласно одобрено споразумение по н.о.х.д. № 1688/2020 г. по описа на РС-Монтана, за
деяние по чл.343в, ал.2 НК.
Осъденият е постъпил в Затвора гр.Враца за изтърпяване на наказанието на
01.02.2021 г. На 25.02.2021 г. е преместен в ЗОЗТ "Бойчиновци". Към датата на
постановяване на настоящото определение-08.06.2021 г., от това наказание осъденият
1
е изтърпял 4 месеца и 18 дни, от които 4 месеца и 7 дни фактически, а от работа 11 дни.
Остатъкът за изтърпяване е 1 месец и 12 дни.
От изложеното е видно, че фактически е изтърпял повече от 1/2 от наложеното
му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК. Следователно,
налице е първата законова предпоставка, необходима за постановяване на условно
предсрочно освобождаване.
На следващо място съдът следва да прецени дали осъденият е дал доказателства
за своето поправяне. В тази връзка на изследване и преценка подлежат всички данни за
неговата личност и действителните доказателства за неговото поправяне и
положително личностно развитие по време на наказанието.
Представените от затворническата администрация доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС и индивидуален план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС
сочат липсата на реален напредък и трайна позитивна промяна в нагласите и начина на
мислене на осъдения А.. Според доклада по чл.155 ЗИНЗС първоначалната оценка на
риска от рецидив при осъдения е 47 точки в границите на средните стойности.
Дефицити при него са наблюдавани в зоните: отношение към правонарушението,
начин на живот и обкръжение, умение за мислене. Оценката на риска от вреди за
обществото също е в средни граници и се определя от криминалното му минало,
свързано с осъждания за престъпления по чл.343б, ал.2, чл.343в, ал.2 и чл.150 от НК.
Към настоящия момент рискът от рецидив и от вреди остават непроменени.
В доклада е посочено, че осъденият е полагал доброволен труд по чл.80 ЗИНЗС,
като общ работник за периода 01-29.04.2021 г., а от 05.05.2021 г. работи като бръснар.
Освен това по време на престоя си в затвора не показва враждебни нагласи, нито
склонност към агресия при попадане в конфликтни ситуации и не е наказван, поради
което оценката на риска от вреди към служителите и останалите лишени от свобода е с
ниски стойности. Няма и награди. За периода 05.04.-28.04.2021 г. е включен в курс
"Опознай родината".
В доклада е посочено, че въпреки проведените корекционни мероприятия,
осъденият е със слаба критичност към криминалното си поведение, не осъзнава
проблемите си, не мисли за последствията от действията си и е склонен системно да
повтаря едни и същи грешки, което сочи на неустойчивост в нагласите за промяна на
досегашния начин на живот.
Планът на присъдата не е изпълнен в пълен обем, с оглед на което е предложено
корекционната работа с осъдения да продължи до края на присъдата с цел изграждане
на по-трайна мотивация за законосъобразно поведение след освобождаването му
/постигане на позитивна промяна в отношението към извършените правонарушения,
осъзнаване на проблемите и предвиждане на последствията от действията/.
Крайната оценка на затворническата администрация е, че осъденият А. все още
не е дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за водене на
законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за условно предсрочно
освобождаване.
Отрицателно мнение относно условното предсрочно освобождаване на осъдения
е изразено и в становището на началника на Затвора гр.Враца.
Доводите във всеки един от посочените доказателствени източници са
еднопосочни и покриващи се по смислово съдържание. В тази насока съдът не намира
причина да не им се довери, доколкото те изхождат от лицата, имащи най-преки
впечатления от поведението на осъденото лице, като част от администрацията на
пенитенциарното заведение, пряко ангажирана с изпълнение на наказанието и с
процеса на поправяне на осъдения.
Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание за
извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият Ц.А. не е дал убедителни
2
доказателства за своето поправяне, съгласно чл.439а НПК. Към момента рискът от
рецидив и от вреди за обществото са непроменени в границите на средните стойности,
което на фона на осъжданията му в миналото, включително и на ефективно наказание,
сочи на реалистична прогноза за голяма вероятност от криминален рецидив и
причиняването на вреди. Липсват и доказателства за трайна промяна на личността,
ориентирана към спазване на законите, тъй като осъденият продължава да е слабо
критичен към извършените престъпления и е с неустойчива нагласа за промяна на
досегашния си начин на живот. Участието му в трудовия процес и в обучителен курс
"Опознай родината", примерното поведение, което демонстрира при сегашния си
престой в затвора, навеждат на извод, че е налице известна положителна тенденция в
развитието му, но тези положителни прояви не са достатъчни за извод за настъпил
необратим процес на поправяне и превъзпитание. Поправянето поначало изисква
превъзпитателен процес, в който осъденият да е изградил отрицателно отношение към
извършеното от него, да има съзнание за неговата укоримост и да е показал, че това
поведение няма да рецидивира, както и че няма да има каквито и да е противоправни
прояви.
За периода на изтърпяване на наказанието осъденият не е дал категорични
доказателства за своето поправяне. След като не осъзнава в необходимата степен
наличните си проблеми и не полага достатъчно усилия за преодоляването им, не може
да се приеме, че той е трайно позитивно променена личност. Напротив, отчетените
дефицити в нагласите и мисленето говорят, че при него съществува риск от бъдещо
противоправно поведение. От значение за преценката за отсъствие на сериозен
поправителен процес е и обстоятелството, че институтът на условно предсрочно
освобождаване вече е бил прилаган по отношение на осъдения А.. От намиращата се в
личното му досие справка за съдимост е видно, че спрямо него чл.70 НК е бил
задействан през 2017 г., когато осъденият е освободен от изтърпяване на наказанието
от 4 години лишаване от свобода по н.о.х.д. № 30094/2014 г. по описа на РС-Монтана
за престъпление по чл.150 НК. Определението по ч.н.д. № 268/2017 г. на ОС-Враца е
влязло в сила на 19.06.2017 г., определеният с него изпитателен срок е изтекъл на
11.08.2018 г. и само две години по-късно осъденият е извършил ново престъпление по
транспорта по чл.343в, ал.2 НК. С оглед на всичко това съдът намира, че по отношение
на А. следва да продължи процесът на поправително въздействие в условията на
пенитенциарното заведение до края на наказанието, тъй като не е показал дефинитивно
поправяне и не е дал убедителни доказателства, че не би представлявал риск за ново
престъпно поведение.
При това положение съдът приема, че е налице само една от предпоставките за
условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно осъденият Ц.А. е
изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче
втората предпоставка, тъй като той все още не е дал убедителни доказателства за
поправянето си. Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за
условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му
наказание.
При горните съображения и на основание чл.441 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Ц. П. А., роден на *** г. в
гр.Монтана, българин, български гражданин, понастоящем в Затвора гр.Враца, ЕГН
********** да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната
част от наказанието от 6 месеца лишаване от свобода, наложено му по н.о.х.д. №
3
1688/2020 г. по описа на РС-Монтана, с остатък 1 месец и 12 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен
срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
4