Определение по дело №597/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1582
Дата: 24 април 2019 г.
Съдия: Галина Чавдарова
Дело: 20193101000597
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 16 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…/…...04.2019г.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

                                                             МИЛА КОЛЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Чавдарова

въззивно частно търговско дело № 597 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл.413, ал. 2 и чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано  е  по частна жалба, подадена от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр.София, р-н Оборище, ул. "Панайот Волов" No 29, ет. 3, действащо чрез ю.к.Д.Александрова, срещу разпореждане № 8368/25.02.19г., постановено по ч.гр.д. №2860 по описа за 2019 година на ВРС, в частта, в която е отхвърлено подадено заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника М.В.М.  за сумата от 161,73лв, претендирана като неустойка за неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение, начислена за периода от 19.03.17г. до 27.09.17г.

В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно и необосновано. Счита, че в производството по чл.410 ГПК не се проверява дали вземането съществува, като заявителят не е длъжен да приложи доказателства за това, като спора относно претендираното вземане следвало да се реши по исков ред. Счита, че претедираната неустойка има санкционна функция и е следствие от виновно неизпълнение на договорно задължение от длъжника , както и че размерът й не надвишава размера на законната лихва, и тъй като не се претендира обезщетение за забава липсвало нарушение на чл.33 ЗПК. Моли да бъде отменено разпореждането и да се постанови издаването на заповед за изпълнение за претендираната неустойка.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството по ч.гр.д. №2860/2019г. на Районен съд Варна е образувано по заявление на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение  по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника М.В.М.,   за следните суми: 467,13лв- главница по договор за заем от 15.03.17г.; 23,65лв – догов.лихва, 160,48лв-такса, 161,73лв-неустойка, 12,37лв- законна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на вземането, придобити от него по силата на Приложение №1 от 01.10.2018г. към рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г., сключен с предходния кредитор – цедент „ВИВА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********.

За да откаже издаване на заповед за изпълнение в обжалваната част районният съд е приел, че е налице отрицателна предпоставка на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, тъй като искането противоречи на закона и добрите нрави.

За да прецени основателността на подаденото заявление съдът се ръководи както от положителните предпоставки, визирани в чл.410, ал.1 ГПК, така и следи за липсата на отрицателните такива, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК.

В т.12 на заявлението кредиторът е пояснил, че поради неизпълнение на договорни задължения за предоставяне на обезпечение на длъжника е била начислена неустойка, която се начислява еднократно в момента на допускане на неизпълнението. Посочено е и конкретното договорно задължение, чието неизпълнение се твърди. Въз основа на тези твърдения и като се има предвид начина на уговаряне на неустойката (като глобална сума, начислявана след изтичане на тридневния срок от подписването на договора за предоставяне от страна на заемателя на обезпечение на задълженията му по договора) обосновано би могло да се приеме, че претендираната неустойка не се отнася до вредите от неизпълнението на главното задължение на заемателя, а съставлява уговорено отнапред заместване на обещанието за предоставяне на поръчителство или банкова гаранция с оскъпяване на заема с посочената сума, т.е. компенсира се риска за кредитора от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. Такова договаряне обаче противоречи на изискването към търговеца - доставчик на финансовата услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя (чл.16 ЗПК) и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции. Такава уговорка поражда значително фактическо оскъпяване на ползвания заем, тъй като по естеството си позволява на заемодателя да получи сигурно завишено плащане и то в размер съизмерим с половината от кредита, без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране (чл.19 ЗПК). Представянето като неустойка за неизпълнение на действителната цена за ползване на необезпечен кредит явно цели отклоняване на кредитора от задължението да посочи това плащане в ГПР като основен критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената сделка. При тези фактически и правни констатации съдът заключава, че искането в частта му относно сумата 161,73лева, съставляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на закона, поради което и на основание чл.411, ал.2, т.2 от ГПК заповед за изпълнение на това парично задължение не може да бъде издадена.

Доводите на жалбоподателят, че първоинстанционният съд е излязъл извън пределите на проверката, която следва да се извършва в заповедното производство, са неоснователни предвид разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, която изрично вменява на съда, задължение да извърши проверка дали искането на заявителя не е противоречие със закона или с добрите нрави.

По тези съображения съставът на въззивния съд приема, че обжалваното разпореждане е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.

Въз основа на изложените мотиви, съдът

 

                                  О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №8368/25.02.19г., постановено по ч.гр.д. №2860 по описа за 2019 година на ВРС, в частта, с която е отхвърлено заявление вх.№13543/21.02.19г., подадено от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр.София, р-н Оборище, ул. "Панайот Волов" №29, ет.3, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу М.В.М.  за сумата от 161,73лв, претендирана като неустойка за неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение, начислена за периода от 19.03.17г. до 27.09.17г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: