Р
Е
Ш Е Н И Е № 1308
гр.
Пловдив 31.10.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански
състав в закрито заседание на тридесет и
първи октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Румяна
Андреева
Членове: Пламен
Чакалов
Бранимир
Василев
като разгледа
докладваното от съдия Чакалов гр. д. №2178 по описа за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е разпределение № 2/26.09.2017г. изготвено по изп. д. № 20128200400330
по описа на ЧСИ Т. Луков.
Жалбоподателят Х.К.К., ЕГН **********, който е длъжник по
изпълнителното дело моли съда да отмени разпределението по съображения,
подробно изложени в жалбата.
Длъжниците К.Х.К.,
с ЕГН ********** и И.П.К. с ЕГН **********, първоначалният взискател „АЙ ДИ ИМПЕРИАЛ“
ЕООД с ЕИК ********* и присъединените взискатели С.И.А. с ЕГН ********** и Държавата
чрез НАП, ТД Пловдив не вземат становище по жалбата.
Съдебният изпълнител представя
мотиви, в които изразява становище за допустимост на жалбата, но счита същата
за неоснователна.
Предвид доказателствата съдът намери
за установеното следното:
Жалбата е подадена е в срока по
чл. 462, ал. 2 ГПК, от легитимирано да обжалва разпределението лице срещу акт
на съдебния изпълнител, който попада в обхвата на т.1, изречение последно от
диспозитива на ТР № 2/26.06.15г. по тълк. д. № 2/13г. на ОСГТК на ВКС и затова
е допустима, по същество е основателна.
Производството по изп. дело №
20138200400330 по описа на ЧСИ Т. Луков с рег. № 820 с район на действие ПОС е
образувано въз основа на изпълнителен лист издаден на 13.11.2013г. на основание
заповед за изпълнение № 1041/13.11.2013г. по ч. гр. д. № 1660/2013 г. на Районен
съд Димитровград за събиране вземането на взискателя „АЙ ДИ ИМПЕРИАЛ“ ЕООД, гр.
Пловдив против солидарните длъжници И.П.К., К.Х.К., и Х.К.К. дължимо на
основание запис на заповед издаден на 13.06.2013г.
По реда на чл. 459 от ГПК по
изпълнителното дело като взискатели са присъединени Държавата срещу И. П. К., К. Хр. К., и Х. К. К., а С.И.А. с
ЕГН ********** само срещу длъжника И.П.К..
Изпълнението е насочено срещу вземания
на солидарните длъжници И.П.К. и Х.К.К. чрез налагане на запори на банковите им
сметки.
Предмет на настоящето разпределение
е сумата от общо 11977.57лв. Същата е събрана по изпълнителното от запор,
наложен от съдебния изпълнител върху
банковата сметка на длъжника Х.К. в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД.
В мотивите на съдебния изпълнител
е посочено обстоятелството, че запорираната сума е с неясен произход и затова
същата е секвестируема поради което подлежи на разпределение. Всъщност това е и
основният спорен въпрос по делото – секвестируема ли е сумата по банковата
сметка на жалбоподателя.
Твърдението на съдебния
изпълнител, че сумата от 11 977.57лв. е секвестируема не се подкрепя от
доказателствата по делото. На л. 261 от изп. дело е приложено съобщение по
смисъла на нормата на чл. 508, ал.1, т.1 от ГПК от Държавен фонд „Земеделие“ до
ЧСИ Т. Луков, във връзка с получено запорно съобщение изх. № 14753/29.11.13г.
по описа на съдебния изпълнител, от което става ясно, че средствата по посочената
банкова сметка ***ии по схеми и мерки за директни плащания за площ за кампания
2013г. с бенефециент е Х. К.. Следователно запорираната и разпределена сума
представлява субсидия преведена на селскостопански производител за провеждане
на мероприятие на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз.
Налице е утвърдена съдебна
практика (например Р. № 143/25.10.17г. по гр. д. № 4666/16г. на ВКС, ІІІ г. о.,
Р. № 40/28.03.18г. по в. ч. гр. д. № 10818г. на ВнАС), според която финансовата
помощ от Европейския съюз за земеделските производители по мерките по директни
плащания за съответната кампания са целево предоставени и са обект на специален
режим, поради което са несеквестируеми. Както е посочено и в цитираните решения
този извод се извежда и от анализа на вътрешната и общностна нормативна уредба:
§ 47, ал.2 от ПЗР на ЗДБРБ за 2013г., чл. 17а от Закона за подпомагане на
земеделските производители, чл. 11 от отменения по настоящем, но действал към
релевантния момент, Регламент (ЕО) на Съвета от 21.06.2005г. и др., според
които отпуснатите от европейски фондове средства (субсидии) представляват
публични финансови средства, които не могат да се използват за погасяване на
държавни вземания и такива на трети лица.
С разпоредбите на Регламент (ЕС)
№ 1306/2013 на Европейския парламент и Съвета от 17 декември 2013 година
относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска
политика изрично е указан обществения характер на целта на отпусканите директни
плащания на дребни земеделски стопани, а именно - допринасяне пряко за
жизнеспособността на селските райони.
-стр.3
от решение по гр. д. № 2178 на ПдОС-
Следователно, налице са норми с
императивен характер, установени в обществен интерес.
Изложеното обосновава извода, че
средствата по банковата сметка на жалбоподателя, които имат за източник
субсидии от ДФ "Земеделие", представляват несеквестируемо вземане на
основание чл. 444, т. 8 ГПК.
Ето защо насочването на
принудителното изпълнение към тях е незаконосъобразно и затова разпределянето
на запорираната субсидия по реда на чл. 460 от ГПК е неправилно, поради което разпределение
№ 2/26.09.2017г. изготвено по изп. д. № 20128200400330 по описа на ЧСИ Т. Луков
следва да се отмени.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпределение № 2/26.09.2017г. изготвено по изп. д. №
20128200400330 по описа на ЧСИ Т. Луков намиращо се на л. 891 – 893, т. ІІІ от
изпълнителното дело.
Решението може да бъде обжалвано в
едноседмичен срок от съобщаването му пред Пловдивския апелативен съд.
Председател: Членове:1.
2.