Р Е Ш Е Н И Е
№ 101 28.11.2014г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 28.10.2014г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Съдия : Методи Величков
Секретар : Росица Игнатова,
като разгледа докладваното от
съдия Величков търговско дело № 494 по описа за 2014г., за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е по
реда на чл. 415, ал.1 вр. с чл. 422 ГПК.
По съображения
изложени в исковата молба, ищецът „Ю. Б.” АД
- гр. С. /с предишно наименование „Ю. И. Е. Д. Б.” АД/, моли да бъде
признато за установено по отношение на ответника „БГ Б. К.” ООД гр. П., че
ответникът му дължи сумите, предмет на Заповед № ***г. за незабавно изпълнение
по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, издаден въз основа на нея, издадени по
ч. гр. д. № 6431/2001г. по описа на П. районен съд, както следва :
Главница в размер
159 031,34 евро
Договорна лихва в
размер на 42 557,72евро
Такси в размер на
1986,59евро,
Такси /застраховки/
в размер на 590,47лв.,
/по Договор за
банков кредит продукт „Кредитна линия плюс за бизнес помещения” № ***г.,
изменен с Анекс № ***г./
Сумата 7975лв. –
държавна такса и сумата 10 650лв. – адвокатско възнаграждение, които суми
представляват направени съдебно – деловодни разноски в заповедното
производство.
Ищецът моли да му
се присъдят и направените в настоящето производство разноски.
Ответното дружество
„БГ Б. К.”, чрез адвокат Д., оспорва иска като неоснователен и моли да бъде
отхвърлен като такъв. Моли да му се присъдят направените по делото разноски.
Пернишкият окръжен съд, преценявайки събраните по делото
доказателства и доводите на страните, по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК,
приема за установено, следното :
Съдът намира, че
исковата молба е редовна. Същата е предявена от активнолегитимирана
страна, имаща правен интерес. Спорът е
между процесуално правоспособни и дееспособни субекти, който е подведомствен на
Пернишкия окръжен съд. Исковият процес е предшестван от заповедно производство
по ч. гр. д. № 6431/2011г. по описа на П. районен съд, по което е издадена
Заповед за незабавно изпълнение № ***г.
по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Въз основа на последния е образувано
изпълнително производство – дело № 20138410406307/2012г. на ЧСИ Н. М. с рег. № *** на КЧСИ. След подаване на възражения в срок от
длъжника в това производство – „БГ Б. К.” ООД, взискателят
в заповедното производство – „Ю. Б.” АД, в едномесечен срок от получаване на
съобщението е предявил установителния иск за вземанията си. Следователно искът се явява процесуално
допустим – налице са положителните процесуалните предпоставки за неговото
предявяване и не са налице отрицателни процесуални предпоставки, които да водят
до неговото погасяване.
Преценявайки
събраните доказателства по делото, както и доводите на страните, Пернишкият
окръжен съд намира следното:
Видно от договор за
банков кредит продукт „Кредитна линия плюс за бизнес помещения” № ***г.,
изменен с анекс № ***г., банката - ищец е предоставила кредит в размер на 150 000 евро за покупка на недвижим имот – подробно описания в него
апартамент, находящ се в ***, на *** надпартерен в
сградата на ***, с площ от
Кредитополучателят „БГ Б. К.” ООД е изплащал
уговорените месечни вноски, но впоследствие от 21.07.2009г. е спрял да плаща
лихвите по кредита, а от 21.08.2009г. е спрял да плаща изцяло месечните вноски.
На основание чл. 60 от ЗКИ, чл. 25, б. „г” и чл. 26, б. „в” от договора, банката
– кредитор е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем
преди крайния срок за погасяване. Това обстоятелство е било отразено в покана –
уведомление до „БГ Б. К.”, с което „Ю. и. е. д. Б.” го е поканило доброволно да
погаси задълженията си към банката, които към 07.04.2011г. са следните :
-главница: 159 031,34
евро,
-лихви: 31 763,44 евро,
-такси:
1 440,97евро.
Поканата –
уведомление е била изпратена по пощата с писмо с обратна разписка, на адрес
***. Писмото с обратната разписка са е завърнало в цялост с отбелязване „Х” на
втората графа „пратката не е потърсена от получателя” /л.66 и 67/.
Видно от
заключението на вещото лице Н.С.И., което съдът изцяло възприема като обективно
и компетентно дадено, към датата на извлечението от счетоводните книги,
дължимият остатък от кредита е в размер на:
159 031,34 евро главница,
42 557,72 евро
лихви за забава за периода от 21.07.2009г. до 21.10.2011г.,
1 986,59 евро
такси
590,47 лева – такса /застрахователна
премия/.
Горната фактическа
обстановка се установява от ч. гр. д. № 6431/2011г. по описа на П. районен съд,
договора за кредит и анекса към него, нотариалния акт
за учредяване на договорна ипотека /л.6 и сл., л.13 и сл., л. 16 и сл./, от
поканата – уведомление и писмото с обратна разписка /л.66, 67 и 68/, както и от
заключението на вещото лице Н.С.И., неоспорено от
страните.
При така
установената фактическа обстановка, Пернишкият окръжен съд намира за установено
от правна страна следното:
Доводът на
ответника, че извлечението от сметка не удостоверява процесното
вземане, се явява неоснователно. Процесното
извлечение от сметка е било от значение пред П. районен съд по образуваното
заповедно производство, който съд е следвало да го прецени от формална гледна
точка. П. районен съд е сторил това и е издал процесната
Заповед за изпълнение № ***г. Разпореждането за издаване на Заповедта за
изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителния лист е било обжалвано и в
производство по реда на чл. 419, ал.2 от ГПК, с определение № 6, постановено в
з.з. на 03.01.2014г. по възз. гр. д. № 986/2013г. по
описа на Пернишкия окръжен съд, разпореждането е било потвърдено. Що се отнася
до размера на погасените задължения, както и до размера на непогасените
задължения, то в настоящето исково производство, те са установени от заключението
на вещото лице Н.И..
Доводът на
ответника, че самото заявление за издаване на заповед за изпълнение било
нередовно, също се явява неоснователен. Пернишкият окръжен съд следва да
отбележи, че тези два довода не биха касали основателността на иска, а
допустимостта на самото исково производство, но както е отбелязано по – горе,
съдът намира, че искът се явява процесуално допустим.
По отношение довода,
че банката не е обявила договора за предсрочно изискуем,
тъй като уведомлението на това не е достигнало да знанието на кредитополучателя. Този довод се явява основен в настоящия
процес, като ответникът в тази насока се позовава на нарушение на т. 18 от
Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18. 06. 2014г. на ОСГТК на ВКС. В тази
насока Пернишкият окръжен съд намира следното:
Сключеният между
страните договор за банков кредит има силата на закон съгласно разпоредбата на
чл. 20а от ЗЗД. При подписване на договора за банков кредит на ***г., в
началото на същия е описано, че „БГ Б. К.” ООД е със седалище и адрес на
управление ***. Съгласно чл. 30 от договора – Всички уведомления и изявления
във връзка с настоящия договор трябва да бъдат направени в писмена форма и ще
се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по
пощата с обратна разписка, или с препоръчана поща, или с телеграма, достигнат
до адресите на страните, посочени в началото на договора /респективно в частта
за поръчителите/. Поканата – уведомление до „Б.К.” ООД е била изпратена в
писмен вид по пощата с писмо с обратна разписка и е достигнала до адреса на
дружеството ***, като се е завърнала в цялост с отбелязване, че пратката не е
потърсена от получателя. След като получателят „БГ Б. К.” не е потърсил
пратката на неговия адрес, където тя е била доставена /достигнала/, то е налице
бездействие от страна на длъжника и е налице хипотезата на чл. 30 от договора.
Следователно предсрочното обявяване на кредита за изцяло изискуем,
е достигнало на 05.05.2011г. /съгласно пощенското клеймо/ до знанието на „БГ Б.
К.” ООД гр. П., по смисъла на чл. 30 от договора за кредит от ***г. Заявлението
за подаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за процесните
суми е депозирано на 04.11.2011г., поради което съдът намира, че в конкретния
казус са спазени изискванията на т. 18 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на
ОСГТК на ВКС.
Доводите в писмената
защита на ответното дружество, че било изписано само „БГ Б.” като адресат, са
неоснователни. Като адресат на писмото е изписано изцяло името на „Б. К.” ООД,
***, а отстрани в десния долен ъгъл на писмото е изписано съдържанието на
пратката „***г.”, който е номера на договора за кредит и отдолу е изписано
„Покана БГ Б.”. Следователно доводът на
ответника, че кредитът не е станал предсрочно изискуем,
се явява неоснователен. Приложеното към писмената защита решение № 1740 от
01.08.2014г., постановено по т. д. № 1209/2014г. не е идентично с процесния казус, а дори напротив, касае казус, при който
банката не е обявявала кредита за предсрочно изискуем.
Следователно предявеният установителен
иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен така, както е
предявен.
С оглед изхода на делото, на осн.
чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените по
делото разноски в размер на 8175 лв., от тях: 7 975лв. държавна такса и
200лв. хонорар за вещо лице. Макар, че в списъка по чл. 80 от ГПК, представен
от ищцовата страна е посочена и сумата от
10 650лв. – адвокатско възнаграждение за исково производство, то по делото
няма доказателства такова възнаграждение да е изплатено нито на упълномощения
адвокат З.К., нито на преупълномощения адвокат Е.К.,
поради което такава сума не следва да се присъжда.
Водим от
гореизложеното и същия смисъл, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за установено по иска на ищеца „Ю. Б.” АД - гр. С. /с предишно наименование „Ю. И. Е.
Д. Б.” АД/, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, спрямо ответника
„БГ Б. К.” ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, че
ответникът „БГ Б. К.” ООД гр. П. му дължи сумите, предмет на Заповед № ***г. за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, издаден въз основа
на нея, издадени по ч. гр. д. № 6431/2001г. по описа на П. районен съд, както
следва :
Главница в размер 159 031,34 евро
Договорна лихва в
размер на 42 557,72евро
Такси в размер на 1986,59евро,
Такси /застраховки/
в размер на 590,47лева,
/по Договор за
банков кредит продукт „Кредитна линия плюс за бизнес помещения” № ***г.,
изменен с Анекс № ***г./,
Сумата 7975лева – държавна такса и сумата 10 650лева – адвокатско
възнаграждение, които суми представляват направени съдебно – деловодни разноски
в заповедното производство по ч. гр. д. № 6431/2011г. по описа на П. районен
съд.
ОСЪЖДА „БГ Б. К.” ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на „Ю. Б.” АД
- гр. С., сумата 8175лв.
/осем хиляди сто седемдесет и пет лева/,
представляваща направените разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред Софийския апелативен съд, в
двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.
Съдия
: