Р Е Ш Е Н И Е № 695/15.10.2019г.
гр. Ямбол, 15.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия
в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
с участието на
секретаря Т.К. като разгледа докладваното от съдия Г.Георгиев гр. дело № 106/
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
р-н Младост,ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от
законен представител: М. П. Ф.– изпълнителен директор,чрез пълномощник адвокат
със съдебен адрес за призоваване и получаване на съобщения гр.С.,ул***-адв.И. В.-САК
против Т.И.Н. *** установителен иск, с който се претендира признаване за
установено по отношение на ответника, че съществува вземането на ищеца за
сумата от 183,74 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда
до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е била издадена
заповед за изпълнение на парично вземане по ч.гр.д. № ***/2018 г. по описа на
ЯРС.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни
права,при твърдения да е налице търговско отношение,възникнало с ответника въз
основа на сключен договор за мобилни услуги от 19.03.2016 г. с предпочетен
номер +359***, с продължителност 24 месеца Ответника не изпълнявал задълженията
си по договора в общ размер на 95,72 лв.,представляваща неплатени абонаментни
такси и използвани услуги за отчетен период 01.08.2016 г. -31.10.2016 г.
На същата дата 19.03.2016 г.
и по повод посочения по горе договор за мобилни услуги,мобилния оператор като
лизингодател, сключил с ответника Т.И.Н.
в качеството му на лизингополучател договор за лизинг, с който лизингодателя предоставил за временно и
възмездно ползване устройство марка ***,като същия следвало да бъде изплатен посредством 23 месечни лизингови вноски. По договора за лизинг ответника дължал
заплащане на сумата в общ размер на 88,02 лв. формирана от лизинговите вноски
за отчетен период 01.08.2016 г. -31.12.2016 г. Описва се подробно как са изчислени исковите суми,
какви са били задълженията на страните по договорите, както и условията за
прекратяването им. В исковата молба се посочва, че по заявление на ищеца е
издадена ЗИ по ч.гр.д.№ ***/2018 г. по
описа на ЯРС, като длъжникът е уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК , което
поражда правният му интерес от предявяване на настоящия иск. Иска се уважаване на исковете, както и
присъждане на разноски за заповедното и исковото производство.
В с.з. ищецът не
изпраща представител.
В депозирания
отговор исковете се оспорват като неоснователни,като се прави възражение за
липса на доказателства,че договора за мобилни услуги бил предсрочно
прекратен,като била настъпила предсрочната изискуемост,като в тази насока
липсвала кореспонденция между страните,както и доказателства,че издадените
фактури са връчени на ищеца. Същото така се прави възражение,че ОУ не били
връчени на ответника,като липсвал негов подпис, и не ставало ясно дали е
запознат с тях. Клаузата в чл.75 ОУ била нищожна,като противоречала на
закона-чл.143,т.10 ЗЗП,като била и неравноправна и нищожна на осн.чл.146 ЗЗП.
Недействителен бил иска за заплащане на лизингови вноски по договора за
лизинг,като липсвала кореспонденция между страните относно изпълнението на
договора.Не били представени доказателства,че договора бил прекратен и това
обстоятелство да било обявено на ответника,като не било посочено и дали е
плащал някакви лизингови вноски и в какъв размер са същите и как била изчислена
търсената сума.
В с.з. ответника не
се явява,като същия се представлява от назначения му особен представител.
Съдът въз основа на
доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно
сключването на описаните в исковата молба договори между страните, представени
по делото. Също така е представен и договор за лизинг от 19.03.2016 г.сключен
между страните и
издадените фактури,цитирани от ищеца с настъпил падеж.
Към исковата молба
са приложени приложение-ценова листа за абонаментните планове за частни лица от
19.02.2016 г.,както и ОУ на мобилния оператор и декларация-съгласие от 19.03.2016
г. за получаването им.Представени са още фактура от 01.09.2016 год. с получател ответника, на стойност 60,74
лв. – включваща абонаментна такса,използвани услуги и лизингова вноска,като по
същата е извършено частично плащане в размер на 2,11 лв. с която сума са
погасени част от задълженията за
абонаментна такса и използвани услуги и с остатък на стойност 58,63 лв. ;
фактура от 01.10.2016 за сумата 25,88
лв. – включваща абонаментна такса и лизингова вноска; фактура от 01.11.2016 за сумата 25,88 лв. – включваща абонаментна
такса и лизингова вноска и фактура от 01.11.2016 за сумата 354,87 лв. – включваща лизингова
вноска и неустойка,като сумата от 73,35 лв. представлявала всички начислени
лизингови вноски които не били платени.
Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните
вземания, видно от приложеното ч.гр.д. № ***/2018 г. на ЯРС. Заповедта е
връчена на ответника на основание
чл.47,ал.5 ГПК,с оглед на което в едномесечния срок ищеца е депозирал настоящия
установителен иск.
Въз основа на
горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 пр.1 ЗЗД.
Съгласно
чл. 79 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има
право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска
обезщетение за неизпълнение.
В случая вземането
на ищеца произтича от сключени между страните договор за предоставяне на
мобилни телефонни услуги и договор за лизинг.
Валидността на договорите не е оспорена в частта относно предоставянето на услугите и
заплащането им, в която част договорите са валидни и пораждат правни последици.
Изпълнението на задължението си за
предоставяне на услугите на ответника,
ищецът е установил с представените фактури, в които подробно са посочени
времето на разговорите, мобилните оператори, обслужващи избраните телефонни
номера, размера на задължението. Фактурите са генерирани автоматично от
системата за отчитане на потреблението на абоната и доколкото не се твърди
същата да е манипулирана неправомерно, отразяват действителното потребление. Въпреки така предоставените услуги ответника не е заплатил същите, което
сочи на неизпълнение на поетите от него договорни задължения, поради което дължи на ищеца
стойността на същите в размер на 95,72лв. Съдът приема предявения иск
за доказан по размер, посредством представените фактури за дължимите суми за
процесния и с оглед на обстоятелството, че ответника, не е представил
доказателства, че сумите са недължими.В тази връзка са неоснователни релевираните
възражения от особения представител на ответника,като липсвали доказателства че договора за мобилни услуги
бил предсрочно прекратен,като била настъпила предсрочната изискуемост,като в
тази насока липсвала кореспонденция между страните,както и доказателства,че
издадените фактури са връчени на ищеца. Твърдяното от ответната страна в отговора на исковата молба , не
кореспондира с приетите и неоспорени от тях доказателства по делото. Съгласно чл. 26 от Общите условия на
мобилния оператор „Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна
фактура, която се издава на името на абоната. При сключване на договора Теленор уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който
ще му бъде издавана фактура,като „Неполучаването на фактурата не освобождава
абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми.“ Неоснователно се явява и
възражението,че клаузата в чл.75 ОУ била нищожна,като противоречала на
закона-чл.143,т.10 ЗЗП,като била и неравноправна и нищожна на осн.чл.146 ЗЗП.
Посочената клауза от ОУ предвижда,че при неспазване на което и да е задължение
по част XIII от тези общи условия или в
случай,че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя
Теленор има право да ограничи предоставянето на услугите или при условията на
т.19б и т.19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключването на
нов договор. В настоящия случай мобилния оператор поради неизпълнение от страна
на потребителя да заплаща предоставените му услуги е предпочел да прекрати
едностранно договора,поради неизпълнение на поетите от ответника договорни
задължения.
По иска с който се претендира
признаване за установено по отношение на
ответника,че дължи на ищеца сумата в размер на 88,02 лв.,представляващи незаплатени лизингови вноски по договор за
лизинг. В случая вземането на ищеца произтича от сключен с ответника договор за
лизинг на 19.03.2016 г. Валидността на договора за лизинг не е спорна,като
договора е валиден,като е породил съответните правни последици.В тази връзка
ищеца е изпълнил задължението си и е представил на ответника лизинговите вещи –
посоченото устройство марка ***,като
насрещните задължения на потребителя не са погасени до приключване на съдебното
дирене.Поради това иска се явява основателен и като такъв следва да се уважи.Неоснователно
се явява възражението на особения представител на ответника за недължимост на
посочената сума поради
липса на кореспонденция между страните относно изпълнението на договора,както и
след прекратяването на същия,това обстоятелство да бъде обявено на ответника. В
настоящия случай ищеца безспорно установи,че след получаване на лизинговата вещ
ответника е платил само три лизингови вноски,като дължи останалите с оглед на
това,че лизинговата вещ му е предадена,като ответника в тази насока не релевира
доказателства за заплащането на останалите дължими лизингови вноски.
Искането на ищеца
за присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78
ал.1 от ГПК.Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да присъди разноските
по заповедното производство в
исковото производство.
Водим от горното
ЯРС
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.И.Н. ***, ЕГН **********, дължи на „Теленор
България“ ЕАД -гр.София ЕАД, ЕИК********* гр.София, район Младост, жк Младост 4, Бизнес Парк
София, сграда 6,
сумата от 183,74 лв. , представляваща потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги и лизингови вноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда - 22.10.2018 г. до изплащане на сумата, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2018 г. на
ЯРС.
ОСЪЖДА Т.И.Н. ***, ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“
ЕАД -гр.София направените по делото разноски в размер на 625,00 лв., както и
разноски по заповедното производство в размер на 385,00 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: