№ 44945
гр. София, 28.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110162125 по описа за 2023 година
намери следното:
Извършена е проверка по чл. 140, ал. 1 ГПК.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, допустими и
необходими за изясняване на обстоятелства, включени в предмета на доказване, поради
което следва да бъдат приети по делото.
Основателно е искането на ищеца за прилагане по настоящото дело на ч.гр.д. №
61962/2022г. по описа на СРС, 145 състав., по което е издадена процесната заповед за
изпълнение.
Не следва да се уважава доказателственото искане на ответника за задължаване на
ищеца да представи справка за погасяване на претендираните вземания, доколкото
разпоредбата на чл. 190, ал. 1 ГПК касае задължаване на страна да представи намиращ се в
нейно държане документ, а не да състави такъв, още повече, че ответникът е представил
доказателства за твърденията си в тази насока.
Налице предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора на
исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 61962/2022г. по описа на СРС, 145 състав, към производството
по делото.
1
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника, направено по реда на чл. 190, ал. 1
ГПК.
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 20.11.2025г. от
10.15 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът . дължи на ищеца . сумата от 179,21 лв., представляваща неплатен
остатък от неустойка при разваляне на договор за използване на електронни съобщителни
услуги ., партида ., . от 13.12.2019г. поради неплащане в срок на задълженията от абоната,
съизмеряваща се със стойността на месечните абонаментни такси до края на срока на
договора, сумата от 140 лв., представляваща неустойка при разваляне на договора и
невръщане на оборудване ., сумата от 4,58 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за неустойка при разваляне на договора, съизмеряваща се със стойността на
месечните абонаментни такси до края на срока на договора за период на забавата от
15.08.2022г. до 14.11.2022г. и сумата от 1,83 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за неустойка при разваляне на договора и невръщане на оборудване . за
период на забавата от 29.09.2022г. до 14.11.2022г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 61962/2022г. по описа на СРС, 145 състав.
Ищецът . твърди, че сключил с ответника . договор за използване на електронни
съобщителни услуги ., партида ., . от 13.12.2019г. Твърди, че с Приложение № . за срок от две
години по договора е била активирана услугата фиксиран интернет през мобилна мрежа . за
номер . със стандартна месечна такса в размер на 23,99 лв. с ДДС (19,99 лв. без ДДС). По
договора на абоната било предоставено за временно ползване оборудване – . устройство за
услугата с номер .. С .г. срокът на договора бил удължен с още две години – до 12.11.2023г.
Твърди, че поради неизпълнение на задълженията на ответника, изразяващо се в неплащане
на използвани мобилни услуги на .г. развалил договора на основание т. 54.12 и т. 83.1 от
Общите условия на ищеца – забава на плащането на дължимите суми от абоната с повече от
124 дни. Твърди, че в този случай абонатът дължал неустойка за неизпълнение и неспазен
срок на действие, уговорена в Приложенията за активиране на всяка отделна мобилна
услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие не е изтекъл, която се съизмерявала със
стойността на месечните абонаментни такси за мобилните планове без отстъпки, дължими
от абоната за съответните . карти до края на срока на договора, която в конкретния случай се
равнявала на сумата от 279,86 лв. Твърди, че след разваляне на договора ответникът не
върнал и предоставеното по договора устройство ., с оглед на което дължал и неустойка за
невърнато оборудване във фиксиран размер по ценоразпис на оператора в размер на 140 лв.
Твърди, че ответникът заплатил преди процеса сумата от 100,65 лв., част от неустойката в
размер на 279,86 лв., поради което останал да дължи сумата от 179,21 лв., заедно с
неустойката за невърнато оборудване в размер на 140 лв., за които суми били издадени
2
фактури с № .г. с падеж на .г. и с № .г. с падеж на .г. Тъй като посочените фактури не били
платени на падежа, ответникът изпаднал в забава и му дължал и обезщетение за забава в
размер на 4,58 лв. върху главницата за неустойка при разваляне на договора, съизмеряваща
се със стойността на месечните абонаментни такси до края на срока на договора, за период
на забавата от 15.08.2022г. до 14.11.2022г. и сумата от 1,83 лв. върху главницата за неустойка
при разваляне на договора и невръщане на оборудване . за период на забавата от 29.09.2022г.
до 14.11.2022г. Твърди, че за посочените вземания била издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 61962/2022г. по описа на СРС, 145 състав, срещу която
длъжникът подал възражение, което обуславя правния му интерес от предявяване на
установителни искове за вземанията, предмет на заповедта. Моли за уважаването на
исковете, както и за присъждане на законна лихва върху главните вземания от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.11.2022г. до
окончателното изплащане на вземанията, както и разноски за производството.
Ответникът . е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл.
131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявените искове. Прави възражение за нищожност поради
противоречие с добрите нрави на неустойката по т. 6.1 от договора, уговорена при разваляне
на договора, съизмеряваща се със стойността на месечните абонаментни такси до края на
срока на договора. Отделно от това твърди, че е платил претендираната неустойка в размер
на 179,21 лв. в брой в магазин на 21.12.2023г., която дата предхожда датата на получаване на
исковата молба от ответника. По отношение на другото главно вземане за неустойка за
невърнато оборудване поддържа, че ищецът е отразил в издадена от същия справка, че тази
неустойка е кредитирана на 19.12.2023г., като устройството е върнато, което също
предхожда получаването на исковата молба. Счита, че издадената от ищеца справка
представлява признание от негова страна за погасяване на претендираните вземания преди
получаване на исковата молба от ответника, поради което моли за отхвърляне на
предявените искове и присъждане на разноски за производството.
По исковете с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД ищецът
носи доказателствена тежест да докаже сключването на договор за използване на електронни
съобщителни услуги ., партида ., . от 13.12.2019г., ведно с Приложение № . към него и Анекс
№ .г. при Общи условия с твърдяното съдържание, включително уговорки за неустойки при
разваляне на договора в посочения размер, както и че е развалил договора с едностранно
изявление, което е получено от ответника.
По исковете с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за
забава.
В тежест на ответника е да установи възражението си за нищожност на т. 6.1 от
договора, както и че е платил претендираните вземания, респ. е върнал предоставеното
устройство за временно ползване.
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
3
твърдението си да е развалил договора за ползване на електронни съобщителни услуги,
сключен с ответника.
Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на
останалите факти, тежестта на доказването за които носят, като относно доказателствената
им стойност съдът ще се произнесе с решението.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 или на електронна поща:
********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се
постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-
нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4