№ 37
гр. Поморие, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Нася Ив. Япаджиева
при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева
като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Гражданско дело №
20222160100564 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството пред РС Поморие е образувано въз основа на подадена искова молба
от Л. С. И. с пълномощник адв. А. Й. против П. Т. Т. Първанова в качеството й на ЕТ
„МАЕ-ПОМОРИЕ-П. ПЪРВАНОВА“. Ищецът твърди, че по силата на сключен с ответника
на 20.06.2019г. договор за наем на недвижим имот предоставил на ответника гараж № 1 и
гараж №2, като страните уговорили месечен наем в размер на 450.00лв. Договора страните
сключили за срок от една година, считано от 01.07.2019г., като при сключване на договора
наемателя предал и 450лв. депозит който при прекратяване на договора следва да бъде
върнат, ако наемателя е заплатил всички консумативи. Сочи, че на 18.08.2020г. получил на
ел. поща, предизвестие за прекратяване на договора, а ответника е плащал наем до м.
януари 2020г. и не са платени наемите за 7 месеца. Ищецът след уточнение на исковата
молба, моли да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 3150лв. представляваща
неплатени 7 бр.наеми за месеците, февруари, март, април, май , юни, юли и август 2020г.
Претендира направените разноски. В допълнително становище възразява срещу изявлението
на ответника за прихващане на един от дължимите наеми от заплатения депозит при
сключване на договора, тъй като счита, че не са изпълнени предвидените в договора условия
за връщането на депозита и оспорва изложеното в отговора на исковата молба, че наема за
м. февруари е платен, като твърди, че наемателя е плащал със закъснение и в тази връзка
няма плащане на наем за м.февруари. В съдебно заседание подържа иска.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника, който оспорва иска за
1
сумата над 1200лв. Твърди, че е платен наема за м. февруари и не дължи такъв за м.юли и м.
август, тъй като договора е сключен за една година и след като не е сключен анекс към
договора, то същия не е продължен след изтичането на срока за който е сключен. Признава,
че дължи наем за м.април, май и до 20 юни 2020г. в размер на 1200лв., като наема за м.март
следва да се приспадне от платения депозит в размер на 450лв. при сключване на договора.
Твърди, че за периода от 09.03.2020г. до 24.06.2020г. е спряла дейността на фирмата поради
пандемията и не е ползвала помещението. За сумата от 1200лв. е съгласна да сключи
споразумение.
Предявения иск е с правно основание чл. 232, ал.2 ЗЗД .
ПРС, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните
и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен договор за наем сключен между страните по делото на 20.06.2019г.
видно от който ищецът – Л. С. И., считано от 01.07.2019г. е предоставил за временно и
възмездно ползване на наемателя - ЕТ МАЕ-Поморие-П. Първанова гараж № 1 и гараж №2,
находящи се в гр. Несебър, които ще се ползват за учебен център, срещу задължението на
наемателя да заплаща месечен наем в размер на 450.00лв. и плащането да се извършва по
посочена в договора сметка на ищеца, като при сключване на договора наемателя платил
сумата от 450.00лв. гаранционен депозит, който се връща на наемателя при прекратяване на
договора, в случай че коректно е изпълнил договорните си отношения – заплатил е всички
дължими суми към имота за момента на неговото ползване, няма неплатени месечни наеми
и не е увредил имота. Договора е сключен за срок от една година, като е предвидено, че ако
след изтичането на наемния срок наемателят продължи да ползва имота със знанието и без
противопоставянето на наемодателя, договорът се счита за продължен за неопределен срок
посредством подписване на анекс към настоящия договор между страните. Предвидено е, че
наемателя няма право да пренаеме имота без изричното писмено съгласие на наемодателя.
Страните са уговорили, че настоящият договор може да бъде изменян или допълван само по
взаимно съгласие между страните, изразено в писмена форма /чл.6/ представляващо
неразделна част от договора и че договора се прекратява : с изтичане на срока; по взаимно
съгласие между страните; с едномесечно писмено предизвестие, направено от която и да е
от страните до другата; при забава на плащането на който и да е месечен наем, продължило
повече от 10 /десет/ дни, едностранно от наемодателя без предизвестие. Представено е
предизвестие отправено от П.Първанов до Л. С. И. изпратено по ел. поща, с което наемателя
отправя едномесечно предизвестие за прекратяване на договора считано от 01.08.2020г.
Предизвестието е получено на 18 август на ел. поща на ищеца.
Представено е извлечение от разплащателна сметка на ищеца от което са видни постъпили
средства, превеждани от П. Първанова и Йовка Бумбарова с посочени основания за
2
плащането-наем и ток както следва: 08.10.2019г. за 229.59евро –наем гараж 1 и гараж 2 ;
26.08.2019г. - 232.68 евро – наем и ток; 24.07.2020г. – 56,14евро – ток; 11.11.2019г. –
230евро – наем; 23.12.2019г.- 242.86евро - наем; 20.01.2020г. – 252.04евро – наем и ток;
13.02.2020г. - 275.51 евро – наем и ток. Ответницата във връзка с възражение относно
претенцията за наем за м.февруари 2020г. като твърди, че наема за м.февруари е платен,
представя разписки за плащания както следва: от 07.10.2019г. за сумата 454.46лв.; от
11.11.2019г. за сумата 451.00лв.; от 23.12.2019г. за сумата 476.00лв.; от 20.01.2020г. за
сумата 494.00лв.; от 13.02.2020г. за сумата 540.00лв. Не представя доказателства за плащане
наема за м. септември и м. август. Представени са две декларации на самоосигуряващо се
лице от 16.03.2020г. видно от която ответницата прекъсва дейността си, считано от
09.03.2020г. и я възобновява от 24.06.2020г.
При така изяснената фактическа обстановка настоящата инстанция, счита, че така
предявения иск е частично основателен.
Безспорно е установено по делото, че между страните са били налице
облигационни отношения и договора между тях е прекратен. Предвидено е, че с при
подписването на договора наемателя заплаща на наемодателя еднократно „гаранционен
депозит“ в размер на 450 лева, които наемодателят се е задължил да върне, ако наемателя е
коректно е изпълнил договорните си отношения – заплатил е всички дължими суми към
имота за момента на неговото ползване, няма неплатени месечни наеми и не е увредил
имота. Тълкувайки тази разпоредба, съдът приема, че волята на страните е била депозита да
бъде върнат след прекратяване на договора, когато именно страните уреждат окончателно
финансовите си отношения. Ищецът не оспорва, че е получил сумата от 450лв. – депозит и
не е върнал на ответника сумата, както и че не е упражнил правото си да приспадне
платения депозит от други задължения на ответника.
За да се прецени каква е дължимата на ищеца сума следва да се прецени, кога е
прекратен договора за наем и съответно до кога ответника дължи наем и основателно ли е
искането на ответницата с платения при сключването на договора „гаранционен депозит“ да
се погаси един от дължимите месечни наема, което съдът възприема като направено от
ответника възражение за прихващане. Ответника признава иска за сумата от 1200лв.
включваща месеците март, април, май по 450лв. и наем за десет дни от м.юни в размер на
150лв., като внесения депозит от 450лв. при сключване на договора следва да се приспадне.
Установи се, че дейността която е упражнявана от ответника е прекъсната във връзка с
наложените противоепидемични мерки.
Доколкото в самия договор е предвидено, че договор може да бъде изменян или
допълван само по взаимно съгласие между страните, изразено в писмена форма,
представляващо неразделна част от договора и че ако след изтичането на наемния срок
наемателят продължи да ползва имота със знанието и без противопоставянето на
наемодателя, договорът се счита за продължен за неопределен срок посредством подписване
на анекс към настоящия договор, съдът счита че договора е прекратен с изтичането на
3
едногодишния срок Не се доказа договора да е бил продължен по предвидения в договора
начин, чрез сключване на анекс, като никоя от страните не е отправяла към другата такова
искане. Анекс между страните не е сключен, затова и съдът счита че договора е прекратен с
изтичането на едногодишния срок, а именно на 1.07.2020г. и наем се дължи до 30 юни
2020г. Не бе доказано по категоричен начин след 01.07. 2020г. помещенията да си били
ползвани от наемателя, като ако те са ползвани са ползвани без основание и в нарушение на
договора. Настоящия състав, счита, че договора е сключен за една година, считано от
01.07.2019г. до 01.07.2020г. не е продължен и претенцията за наем за м.юли и август е
неоснователна.
Страните спорят, за дължимия наем за м.февруари, като ищецът твърди, че наемателя е
плащал със закъснение и наема за м. февруари не е платен, а плащането направено през
м.февруари е за м. януари, а през м. септември няма никакво плащане. Тъй като в
представените от ответника разписки, не е посочено за кой месец е плащането, а е видно че
не е спазван срока за плащане на дължимия наем, така както е предвиден в договора и
наемателя е плащал със закъснение, съдът счита възражението, касаещо претенцията за
м.февруари за неоснователно. От представеното неоспорено извлечение от сметката на
ищеца се установява, че няма направено плащане през м. септември, а са направени такива
от м. август до м. февруари - преведени са 6 вноски, като страните не спорят че за м.юли
плащането е било при подписване на договора и не е било по банков път. Ответницата не
представи доказателства да е платила 7 наема от м.август до м. февруари /вкл./, а представи
5 разписки за плащане и не доказа да е направила плащане през м. септември и в тази
връзка с представената от нея разписката за плащане през м.февруари да е платен наема за
м. февруари. Съдът счита, че наема за м.февруари не е платен и ищцата дължи плащането
на 5 вноски считано от м. февруари до м. юни включително или общо сумата в размер на
2250лв.
По възражението за прихващане:
Не се спори, че ответницата е платила депозит в размер на 450лв. – „гаранционен
депозит“ при сключване на договора и този депозит не е върнат.
Дали ищецът дължи връщане на платената „гаранционната вноска или следва да я
задържи е въпрос който рефлектира върху размера на задължението.
В договора е предвидено, че сумата се връща, ако наемателят коректно е изпълнил
договорните си отношения – заплатил е всички дължими суми към имота за момента на
неговото ползване, няма неплатени месечни наеми и не е увредил имота.Задържането на
вноската следва да стане при неплатени наеми, като тя отива именно за да погаси
неплатеното задължение. Затова становището на ищеца, че гаранционния депозит не
подлежи на връщане на наемателя, но не следва да се приспадне от задължението за
неплатен наем, не се споделя от настоящия състав. Ищецът не твърди наетите помещения да
са оставени в състояние което налага извършване на ремонтни дейности за които да се
използва тази вноска и не е предявил такава претенция към ответника.
4
С оглед изложеното съдът приема, че ответника – ЕТ-МАЕ-Поморие-П.
Първанова има вземане срещу ищеца за сумата в размер на 450 лева, платен гаранционен
депозит по договора. Безспорно между страните е, че към настоящия момент договора за
наем е прекратен, поради което и вземането на ответницата е изискуемо. Със сумата от 450
лева – платен депозит, съдът прихваща част от вземането на ищеца в размер на 450 лева –
дължимия наем за месец февруари 2020 г., и след извършеното прихващане ответницата
дължи наемните вноски за 4 месеца от м. март до м. юни 2020г. и иска следва да бъде
уважен за сумата от 1800лв. За сумата в размер на 1350лв. иска е неоснователен и следва да
се отхвърли, като за част от тази сума в размер на 450лв. е погасен чрез прихващане.
И двете страни претендират направените по делото разноски, като ищецът е направил
разноски в размер на 676лв., а ответницата 300лв. С оглед на изхода, съдът следва да
присъди на ищеца направените разноски в настоящото производство в размер на 386лв.
съразмерно с уважената част , а на ответницата в размер на 129лв. съразмерно с
отхвърлената част.
Мотивиран от изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Т. Т.-Първанова в качеството й на ЕТ „МАЕ-ПОМОРИЕ-П.
ПЪРВАНОВА“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Поморие, ... с
пълномощник адв.К.М. да заплати на Л. С. И., ЕГН ********** с адрес гр. Бургас, ... с
пълномощник адв. А. Й. сумата от 1800 / хиляда и осемстотин/ лева дължим наем за 4
месеца /от м. март 2020г. до м. юни 2020г. вкл./ дължима по договор за наем от 20.06.2019г.,
като иска за останалата част от 1350 / хиляда триста и петдесет/ лева отхвърля, като за
сумата от 450 / четиристотин и петдесет/ лева - наем за м. февруари погасен чрез
прихващане.
ОСЪЖДА П. Т. Т.-Първанова в качеството й на ЕТ „МАЕ-ПОМОРИЕ-П.
ПЪРВАНОВА“, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр. Поморие, ... с
пълномощник адв. К.М. да заплати на Л. С. И., ЕГН ********** с адрес гр. Бургас, ... с
пълномощник адв. А. Й. сумата от 386 /триста осемдесет и шест/ лева разноски по делото
съразмерно с уважената част
ОСЪЖДА Л. С. И., ЕГН ********** с адрес гр. Бургас, ... с пълномощник адв. А.
Й. да заплати на ответника - П. Т. Т.- Първанова в качеството й на ЕТ „МАЕ-ПОМОРИЕ-
П. ПЪРВАНОВА“, ЕИК *********, с пълномощник адв. М. сумата от 129 / сто двадесет и
девет/ лева разноски по делото съразмерно с отхвърлената част.
5
Решението подлежи на обжалване пред ОС гр.Бургас в двуседмичен срок от
получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
6