Решение по дело №441/2021 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

22.10.2021г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

съд

състав

На

29.09.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

Мариана Гунчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Росица Петрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдия Гунчева

Гр.д.

дело номер

441

по описа за

2021

година.

            Предявена е искова молба от С.А.М. *** , в която сочи, че с решение № 82/02.08.2017г. по гр.д. № 398/2017г. на РС-Кърджали  бракът й с ответника бил прекратен , като упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете Б.М.М.  били предоставени на ответника М.М.М. , а ищцата била осъдена да заплаща издръжка на детето в размер на 115 лева , считано от 02.08.2017г. до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на друга изменяваща или погасяваща издръжката причина, ведно със законната лихва при забава за всяка просрочена вноска.

            В изпълнение на това решение С.А. периодично превеждала на М.М.М. суми за издръжка , които многократно надвишавали  присъдената такава от съда.

            Въпреки това обстоятелство ответникът образувал дело за увеличение на издръжката и по гр.д. № 89/2020г. по описа на РС-Ардино  при постигната между страните спогодба издръжката била увеличена  от  115.00 лева на 250.00 лева.  Ответникът се снабдил с изпълнителен лист по гр.д. № 89/2020г. на КРС и образувал изп.дело № 909/2020г. по описа на ЧСИ Р.С..  ЧСИ Р.С.  наложил запор на банковата й сметка в ДСК, като от сметката на ищцата по принудителен ред на 11.01.2021г. били изтеглени 6 297.42 лева. Ищцата твърди , че тази сума не дължала за издръжка на детето Б., предвид обстоятелството, че била заплатила доброволно и своевременно дължимите суми за издръжка.

            Ищцата и ответника  живеели и работили в Кралство Дания. Предвид това и в изпълнение на решение № 82/02.08.2017г.  по гр.д. № 398/2017г. на КРС за периода от постановяване на решението по гр.д. № 398/2017г. – 02.08.2017г. до одобряване на спогодбата по гр.д. № 89/2020г. по описа на РС-Ардино – 30.07.2020г. ищцата заплатила на ответника за издръжката на детето  64 127 датски крони , равняващи се на 16 673 лева.  Това плащане било извършено периодично чрез мобилно приложение за плащане със смартфон Mobil pay, действащ на територията на Кралство Дания.  Така за тези 36 месеца ответникът получил издръжка на детето в размер на сумата от 16 673 лева , вместо дължимите по силата на съдебното решение 4 140.00 лева.

            Отделно от това ищцата заплатила и продължавала да плаща по 250.00 лева ежемесечна издръжка на детето. Също така на 25.07.2019г. открила на името на сина им детски спестовен влог в „Банка ДСК“ като внесла по него парична сума в размер на 5 000 лева.

            Ответникът въпреки , че получил парична сума за издръжка на детето, равняваща се на 16 673 лева , вместо дължимите по силата на съдебното решение 4 140 лева за периода от 02.08.2017г. до 30.07.2020г. , без основание завел изпълнително дело  №909/2020г. по описа на ЧСИ Р.С. , по което повторно получил сумата от 6 297.42 лева.

            Ищцата веднага след като узнала за принудителното изпълнение уведомила ЧСИ да възстанови паричните суми, които й били взети без основание, като представила и съответни доказателства, но  ЧСИ не отговорил на молбата й и не предприел  действия за възстановяване на сумата от 6 297.42 лева.

            Това обуславяло правния й интерес от предявяване на иска по чл. 439 от ГПК като иска установяване несъществуване на задължението й за заплащане на сумата от 6 297.42 лева като издръжка на детето.    Също така се обективирал правния й интерес от предявяване на иска по чл. 55, ал.1 от ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 6 297.42 лева, с която неоснователно се обогатил и които получил без правно основание.

            В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа исковете.

Ответникът М.М.М. в отговора , както и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва исковете като сочи, че след прекратяване на брака им , с ищцата се завърнали в Кралство Дания, където и двамата работили, а синът им останал да живее в Република България при неговите родители, на които ежемесечно той предоставял суми за издръжката на сина им в размер около 1000.00 лева на месец, която сума не включвала подаръците и извънредните разходи, като например поставянето на брекети на детето, за които заплатил над 5000.00 лв. Твърди, че ищцата не само не участвала с лични или чрез нейните родители грижи в отглеждането на детето, но и не заплащала дължимата съгласно решение № 82 / 02.08.2017 г., постановено по гражданско дело № 398 от 2017 г. по описа на Районен съд - гр. Кърджали, ежемесечна издръжка в размер на 115лв., като въпреки молбите му към ищцата да преведе лично на него или баща му, дължимите за детето издръжки, това така и не се случило. Също така, за периода от 02.08.2017 г. до 02.08.2019 г., ищцата продължила да получава детските добавки за детето, изплащани й от Кралство Дания, в размер около 1000 датски крони на месец или около 24000 датски крони за целия период, като обещала, че ще преведе получените за детето суми, но това така и не се случило. Сочи, че за периода от м. 12.2018 г. до м. 07.2019 г. вкл. от сметката му е удържана от наемодателя сума в размер на 97964.97 датски крони, от които ищцата следвало да му заплати половината, а именно сумата в размер на 48982.49 датски крони, като освен наемната цена, ответникът заплащал и сметките за ток, като ищцата следвало да преведе и половината от тяхната стойност считано от м.08.2019г.,  както и половината от стойността на покупките за пазаруване. Излага съображения, че в края на м.07.2019 г., ищцата се завърнала в Република България, и синът им споделил с нея, че има спестени над 5000.00 лв., които суми са получени като подаръци за поводи и празници от близки. Оспорва обстоятелството, че ищцата е превела по банковата му сметка сума в размер на 64127.00 датски крони, като видно от представените от ищцата платежни документи, е че същата е превела суми в общ размер на 48860.00 датски крони, която сума не покрива нейната част от наемната цена на жилището, което двамата били наели. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявената искова претенция като неоснователна и недоказана, както претендира и разноски.

Съдът, за да се произнесе съобрази следното:

По делото не се спори относно обстоятелството , че с решение № 82/02.08.2017г. по гр.д. № 398/2017г. на РС-Кърджали  бракът й с ответника бил прекратен , като упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете Б.М.М.  били предоставени на ответника М.М.М. , а ищцата била осъдена да заплаща издръжка на детето в размер на 115 лева , считано от 02.08.2017г. до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на друга изменяваща или погасяваща издръжката причина, ведно със законната лихва при забава за всяка просрочена вноска. Не се спори и относно това , че  с определение от 30.07.2020г. по гр.д. № 89/2020г. по описа на РС-Ардино  при постигната между страните спогодба издръжката била увеличена  от  115.00 лева на 250.00 лева.

Разпоредбата на чл. 439, ал.1 от ГПК предвижда , че длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението , извършено в хода на образуваното изпълнително производство, което в случая е сторено по и.д. № 909/2020г. по описа на ЧСИ Р.С. , като ЧСИ е наложил запор на банковата  сметка на ищцата в Банка ДСК и от сметката й по принудителен ред на 11.01.2021г. са изтеглени 6 297.42 лева. По силата на чл. 154 ГПК всяка от страните следва в хода на съдебното производство да проведе пълно главно доказване относно обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, като извлича изгодни за себе си правни последици. По правилата на гражданския процес, главното доказване (онова, за което страната носи доказателствена тежест) трябва да бъде винаги пълно: да създаде абсолютна достоверност - сигурно убеждение на съда в истинността или неистиннността на съответното фактическо твърдение; само насрещното доказване може да се задоволи да бъде непълно. Ако страната не се справи с доказателствената тежест, дори да съществува вероятност, но не и несъмненост, то в резултат на последиците от разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес, за съда този факт или обстоятелство не се е осъществило. В случая ищцата твърди, че е изпълнявала задължението си за заплащане на присъдената на детето Б.М. издръжка. Това е задължение , което произтича от писмен акт – съдебното решение, с което същата се присъжда. По делото ищцата представя редица извлечения от сметка за извършени преводи от нейна банкова сметка ***. В никое от тези извлечения , обаче не се съдържа посочване на основание за извършените в полза на ответника преводи. Преведените суми са на различна стойност и извършвани по няколко пъти в месеца. От тези извлечения не може по никакъв начин да  се направи безспорен и категоричен извод, че ищцата е превеждала на ответника суми за издръжка на детето, а установяването на това обстоятелство е изцяло в нейна тежест. Такъв извод не може да се направи и предвид оспорването от страна на ответника , че помежду им съществували и други облигационни отношения след развода , касаещи  заплащане на месечен наем  и режийни разноски за ползваната от тях обща квартира. Така , че съдът е в невъзможност да прецени кои суми са били изплащани като издръжка за детето и кои като изплащане на задълженията им по съвместното съжителство, респективно от материалите по делото не може да се направи извод, че удържаната в изпълнителното производство сума не е била дължима и се явява повторно платена. Ето защо иска по чл. 439, ал.1 от ГПК следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Основателността на втория иск при квалификацията на чл. 55, ал. 1 от  ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на елементите: извършена от ищеца в полза на ответника престация на определено благо – в случая, парична сума в размер на 6 297.42 лева, при липсата на основание за нейното извършване, респ. получаване, което да съдържа задължение за извършването й и да оправдава имущественото разместване. Общи елементи от фактическите състави, пораждащи вземания за неоснователно обогатяване, независимо дали произтичат от престационна /чл.55 ЗЗД/ или непрестационна кондикция /чл.59 ЗЗД/, са намаляването на имуществото на едно лице и увеличаването на това на друг правен субект, т.е. обедняване и обогатяване.

Тъй като в настоящото производство първият иск се отхвърли като неоснователен и недоказан, то като негова последица следва да се отхвърли и втория иск по чл. 55, ал.1 от ЗЗД, тъй като не се установи по делото неоснователно имуществено разместване в патримониума на страните, което да води до неоснователно обогатяване на ответника и възникване на задължение за връщане на неоснователно престираната сума.

При този изход на делото следва ищцата да заплати на ответника сторените по делото разноски от 500.00 лева за адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното, съдът

 

 

                                               Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОТХВЪРЛЯ  предявените от С.А.М. с ЕГН ********** *** против  М.М.М. с ЕГН ********** *** искове за установяване спрямо ответника несъществуване на задължение на ищцата  за заплащане на сумата от 6 297.42 лева за издръжка на детето  им Б.М.М. за периода от 02.08.2017г. до 30.07.2020г., както и за осъждане на ответника да ѝ заплати сумата от 6 297,42 лева , с която сума ответникът неоснователно се е обогатил като получена без основание, като неоснователни и недоказани.

 

ОСЪЖДА С.А.М. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ  на  М.М.М. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски от 500.00 лева за адвокатско възнаграждение.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                          Районен съдия: