Решение по дело №430/2019 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Харманли,  28.11.2019 год.

Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

          

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

 

Образувано е по жалба от Ю.А.Г. с ЕГН ********** *** против наказателно постановление №16-0271-000507/ 31.10.2016г. на Началника на РУ Харманли към ОД МВР Хасково, с което на основание чл.183 ал.4 т.7 пр. 1 от ЗДвП  му е наложено наказание „Глоба” в размер на 50лв., за нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП; на основание  чл.185 от ЗДвП му е наложено наказание „ Глоба” в размер на 20лв. за нарушение по чл. 147, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в размер на 10 лв. за нарушение по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП.

НП е обжалвано от наказаното физическо лице в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН. С нея жалбоподателят счита, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. 

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично.

Административнонаказващият орган - РУ на МВР  Харманли, редовно призован, не изпраща представител и не представят становище по жалбата.

 Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.10.2016 г. към 13,20 в гр. Харманли на ул. „Македония” до автокъща  „Коджаманови” свид.  Д.Т.Ч. и свид. Р.К.П., двамата  полицейски инспектори „ Пътен контрол”  в РУ - Харманли заедно са осъществявали пътен контрол и  са извършили проверката на лек автомобил „Рено Туинго” с рег № ** собственост на Ел П, З,с ЕГН********** от гр. София, като същите са констатирали, че водачът по време на движение не ползва обезопасителен колан. От направената  проверка на документите  полицейските инспектори са констатирали, че автомобилът не е преминал задължителен годишен технически преглед, видно от представените документи, както и водачът не носи контролен талон към свидетелството за управление на МПС. Нарушителят е бил установен до автокъща „Коджаманов” на ул. „Македония” в гр.Харманли. 

С оглед така установените обстоятелства, срещу последния, в негово присъствие, е съставен от свид.  Д.Т.Ч. Акт за установяване на административно нарушение серия Д, № 000507 от 21.10.2016г.  бл. № 675005, за нарушение по чл. 137А, ал.1 от ЗДвП,  чл. 147, ал.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП. Предявен е на жалбоподателя, който е го е подписал, като в него е вписал, че няма възражения.

Възражения срещу съставения акт не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок.   

Изложената по- горе фактическа обстановка, съдът прие въз основа на събраните по делото гласни доказателства – показанията на актосъставителя Д.Т.Ч., (л.24 ), на свидетеля  Р.К.П.( л.24 гръб ). заверен препис на Заповед №8151з-748/24.06.2015 г. на министър Румяна Бъчварова, а и същата не се отрича от нарушителя. Напротив жалбоподателя Ю.А.Г. с ЕГН ********** сочи, че   е  управлявал лек автомобил „Рено Туинго” с рег № СА,,ТС, собственост на Е П З с ЕГН********** от гр. София, без обезопасителен колан. Също така лекият автомобил не е преминал технически преглед на автомобила и не е носил контролен талон на автомобила, тъй като не е разполагал с него.

Разпитани в съдебното производство свидетелят Д.Т.Ч. и свид. Р.К.П. сочат, че са били съвместен наряд. На 21.10.2016 г. в гр.Харманли на ул. „Македония” близо до автокъща „Коджаманов” жалбоподателят управлявал лек автомобил „Рено Туинго” с рег № САТС собственост на Е П З с ЕГН********** от гр. София, без предпазен колан, автомобилът не е преминал годишен технически преглед и водачът не носи контролен талон на МПС-то. Свид. Д.Ч. му е съставил  АУАН, който бил съставен в присъствие на жалбоподателя и на свид. П..  АУАН бил прочетен, предявен, връчен  на жалбоподателя, койт оне направил възражения по него.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.  

По приложението на процесуалния  закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма. 

Според съда в АУАН са посочени всички изискващи се реквизити съгласно чл. 42 от ЗАНН по т.1 и т.3 от АУАН. АУАН е съставен при спазване на изискванията на чл. 40 от ЗАНН. Освен това съвсем точно и ясно е описано нарушението и обстоятелствата при които са извършени, както и датата и мястото на нарушенията по т.1 и т.3. Налице според настоящият състав на съда е и съответствие на описаното нарушение с  правната квалификация по т.1 и т.3 от АУАН. При издаването на НП са на лице всички изискващи се реквизити по чл. 57 от ЗАНН и не са на лице съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната на НП на това основание по посочените нарушения по т.1 и т.3 от него. НП  е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му. Съставеният акт за установяване на административно нарушение обаче не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и конкретно на тези по т. 3 и т. 4 от цитираната разпоредба в частта относно визираното нарушение по чл. 185, вр.147, ал. 1 от ЗАНН . В конкретната хипотеза относно деянието по пункт 2 от НП актосъствителят е вписал, че водачът управлява посоченото в него моторно превозно средство, без да го е "представил на ГТП", като не е отчел, че за да е съставомерно поведението на дееца по първата от цитираните разпоредби не е достатъчно превозното средство просто да не е представено  за технически преглед, а това да не е сторено в определения срок и то без уважителни причини, по арг. чл. 181, т. 1 от ЗДвП каквито твърдения не са въведени в съставения АУАН. Единствено посочено е бланкетно, че водачът не бил представил управляваното от него превозно средство на задължителен ГТП без да се сочи годината за която се отнася липсата на годишен преглед, с което се пресъздава съдържанието на правната норма, но само отчасти, без да се визира в какво конкретно се изразява поведението на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, съобразно изискванията на фактическия състав на визираната разпоредба. Не е уточнено какъв е срокът, в който е следвало най - късно превозното средство да бъде представено за ГТП, от кога започва да тече, кога изтича, според актосъставителя, за да може се прецени дали деянието е въобще съставомерно. Предвидени са и случаи, в които субект на нарушението може да бъде само собственик на ППС или собственик и/или водач, но на различно правно основание, както в случая за деянието по пункт. 2 от НП, доколкото нарушението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП се ангажира по отношение на собственик или дл. лице на основание чл. 181, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а за водача по чл. 185 от ЗДвП, а в текста на чл. 145 от ЗДвП е направена диференциация дори между приобритател и праводател при прехвърляне правото на собственост. В този смисъл са необходими изрични твърдения за това, за коя година е дължимо поведението на нарушителя за представяне на годишен технически преглед, за да се ангажира отговорността за деянието по пункт 2  от НП. В обобщение, липсват и в АУАН, и в НП, твърдения за  должимото поведение на нарушителя за представяне на МПС за ГТП, без да се сочат изложените по- горе факти е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените при описание на нарушението, по начин довел до ограничаване правото на защита на лицето, привлечено към наказателна отговорност. Това лице следва да знае и да е наясно за всички факти, от състава на нарушение, което се твърди, че е извършило, а контролните органи е необходимо да изложат ясни, конкретни и вътрешно безпротиворечиви твърдения за тяхното осъществяване. Нещо, което по изложените съображения не е изпълнено и по този начин е налице основание за отмяна на издаденото НП в същата част - по пункт 2 от НП относно нарушението по  чл. 185, вр. чл. 147, ал. 1 от ЗДвП на процесуално основание, без да се обсъждат въпроси по същество относно това нарушение. Последното впрочем се явява и невъзможно без твърдения за неговите белези, които да бъдат изследвани от съда в осъществявания контрол за законосъобразност. 

По приложението на материалния закон

Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта за установяване на административно нарушение и в НП в частта относно нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1, вр. чл. 137а, ал. 1 от   ЗДвП, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място жалбоподателят Ю.А.Г. с ЕГН ********** *** е управлявал лек автомобил „Рено Туинго” с рег № САТС собственост на Е П З с ЕГН********** от гр. София,без обезопасителен колан по време на движение с който автомобилът е оборудван, за което превозно средство няма спор, че е категория М, съгласно чл. 149, ал.1, т.2 ЗДвП, без да използва обезопасителен колан. Факт, възприет от пряко и лично от свид. Д.Т. Черкезон и свид. Р.К.П. в момента на движение на превозното средство, непосредствено преди и след подаване на сигнал за спирането му, а и този факт нито се оспорва от жалбоподателя, нито се представиха писмени и гласни доказателствени средства за опровергаването му.

Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл.183, ал.4 т.7,  предл. 1 вр.чл.137А,ал.1 от ЗДвП, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган при липса на възражения, респ. доказателства за наличие на факти, сред визираните в ал. 2 на цитирания текст, обосноваващи изключение от задължението по ал. 1, за което на жалбоподателя е ангажирана отговорността. Това е така, тъй като Ю.А.Г. не е доказал, че попада в изключенията на чл. 137а, ал.2, т.2 и т.3 от ЗДвП, тъй като тези хипотези касаят лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан, както и лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди. В случая не е  установено наличието на отличителен знак или друго обстоятелство, което да показва, че водачът е инвалид и автомобилът е адаптиран спрямо нуждите му. Не се събраза доказателства също, че физическото състояние на водача, не му позволява ползването на обезопасителен колан, защото последният управлявал автомобила, и не е била установена обективна медицинска причина, поради която жалбоподателят да не може да постави колан. 

По този начин на жалбоподателя е ангажирана  административно-наказателна отговорност и следва да понесе предвиденото в разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7, предл.1 от ЗДвП наказание за извършеното адм.нарушение. Наказанието е в точно фиксиран от закона вид и размер - "Глоба" от 50.00 лева и е приложено правилно от наказващия орган. 

Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - Чл. 100., ал. (1) (Предишен текст на чл. 100 - ДВ, бр. 6 от 2004 г.) Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: т. 1. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. По силата на чл. 183, ал. 1, т. 1от ЗДвП - чл. 183. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Наказва се с глоба 10 лв. водач, който: 1. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., доп., бр. 103 от 2005 г., изм. и доп., бр. 51 от 2007 г.) не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. Следователно, деянията, за които е наложена глоба на жалбоподателя са обявени от закона за наказуеми с административна санкция. 

Следователно посочената  разпоредба задължава водача на МПС да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и консумиращо административно наказателен състав, с квалификация –чл. 100, ал.1,т.1 ЗДвП, съдът намери НП за правилно и обосновано, издадено изцяло в съответствие с приложимия материален закон. От събраните по делото безпротиворечиви гласни доказателства – показанията на св. Д.Ч. и свид. Р.П., се установява, че жалбоподателят е управлявал МПС на посочената в акта дата, както и отрицателния факт , че  не е носил контролен талон от свидетелството за управление на МПС. Свидетелите, дават преки сведения, както за обективното обстоятелство, че той не е носил надлежния документ – официално издадено от съответния орган – МВР- КАТ, контролен талон от свидетелството за управление на МПС.Предвид тези фактически данни, несъмнено осъщественото изпълнително деяние, изразило в бездействие е в пряк разрез с императивното изискване на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Поради изложеното съдът намира, че издаденото НП в т.3 за нарушенията по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП извършено от жалбоподателя  Ю.А.Г. следва да бъде потвърдено.

Съдът приема, че с наложеното наказание по т.1 и т.3 от НП ще бъдат изпълнени изискванията на закона за превенция - да се въздейства предупредително и възпитателно върху дееца, да се поправи и превъзпита към спазване на законите, а по отношение на т.2 от НП същото следва да се отмени.

 Поради изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът намира, че наказателното постановление следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №16-0271-000507/ 31.10.2016г. на Началника на РУ Харманли към ОД МВР Хасково, с което на Ю.А.Г. с ЕГН ********** *** на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП  му е наложено наказание „Глоба” в размер на 50лв., за нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП и на основание   чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в размер на 10лв. за нарушение по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №16-0271-000507/ 31.10.2016г. на Началника на РУ - Харманли към ОД МВР Хасково, с което на Ю.А.Г. с ЕГН ********** *** на основание  чл.185 от ЗДвП  е наложено наказание „ Глоба” в размер на 20 лв. за нарушение по чл. 147, ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                        СЪДИЯ: