№ 35652
гр. София, 27.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20251110116560 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Наведеното с отговора на исковата молба възражение за недопустимост на
производството поради липса на пасивна процесуална легитимация с доводи, че към датата
на подаване на исковата молба ответникът не е кредитор по процесния договор за бизнес
кредит, се явява неоснователно. Пасивната процесуална легитимация като абсолютна
предпоставка за валидното упражняване правото на иск се определя от въведените в
исковата молба твърдения. Отделно, по делото не са ангажирани доказателства,
удостоверяващи твърдяното прехвърляне на вземания от страна на ответника.
Неоснователно се явява и релевираното с отговора на исковата молба възражение за
неподведомственост на делото. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ГПК страните по имуществен спор
могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет
вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово
правоотношение или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1
от ДР на Закона за защита на потребителите. В процесния случай между страните
съществува правен спор относно качеството на ищеца – дали е търговец, или е потребител.
Към исковата молба и насрещната искова молба са представени писмени доказателства,
които съдът намира за допустими, относими и необходими за разрешаване на правния спор,
предмет на делото, с оглед което следва да се допусне събирането им. Представените с
исковата молба писмени доказателства не отговарят на изискванията на процесуалния закон,
поради което на ответника следва да бъдат дадени указания в тази насока.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събирането на представените към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства, като по приемането и прилагането им по делото съдът ще се
произнесе в открито съдебно заседание с участието на страните с нарочно определение.
УКАЗА на ищеца на основание чл. 183, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от получаване
на настоящото определение да представи заверен препис на приложените с исковата молба
писмени доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.10.2025г. от
15:00 часа, за които дата и час да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от писмения отговор.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Производството е образувано по искова молба на М. В. В., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. София, ж.к. „.. № 22, бл. 22А, вх. Д, ет. 2, ап. 91, действаща лично и в
качеството си на ЕТ „Марелла – М. В.“, ЕИК: .., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „.. № 22, бл. 22А, вх. Д, ет. 2, ап. 91, срещу „..: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. „Калофер“ № 1, ет. 5, с която са предявени в условията на
обективно евентуално съединяване следните искове:
- установителен искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 24, ал.
1, т. 9 ЗКНИП /противоречие със закона/ за прогласяване нищожността на Договор за бизнес
кредит № 8518 от 14.07.2023г.
- установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 27, ал.
2 ЗКНИП /противоречие със закона/, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД /противоречие с
добрите нрави/ за прогласяване нищожността на чл. 4, ал. 4, т. (i) от Договор за бизнес
кредит № 8518 от 14.07.2023г.
- установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 27, ал.
2 ЗКНИП /противоречие със закона/, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД /противоречие с
добрите нрави/ за прогласяване нищожността на чл. 2, ал. 1 (b), т. (i) от Договор за бизнес
кредит № 8518 от 14.07.2023г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
14.08.2023г. в качеството си на едноличен търговец сключил с „Лено“ АД целеви Договор за
бизнес кредит № 8518, по силата на който ответникът се задължил да му предостави заемна
сума в размер на 5 000 евро на два етапа. Допълва, че на първия етап – към момента на
подписване на договора, кредитодателят му отпуснал сумата от 1 187,75 евро, от които
838.02 евро били удържани за погасяване на такса за юридическо и административно
2
обслужване, 196.34 евро били преведени по сметка на трето лице за извършване на
експертна оценка на имуществото на кредитополучателя, а 153.39 евро – удържани за
погасяването на задължение за връщане на парична сума, отпусната във връзка с Писмо-
ангажимент за отпускане на кредит от 04.07.2023г. Сочи, че остатъкът от кредита му били
предоставен като оборотни средства по посочена от него банкова сметка. Твърди, че с
процесната сделка страните уговорили фиксирана лихва на стойност от 20 % годишно върху
усвоената и непогасена част от главницата, неустойка в размер на 0,27% върху непогасената
главница за всеки ден при забавено изпълнение, но не повече от 2 пъти от размера на
кредита, както и такса за управление на кредита в размер на 7% годишно. Поддържа, че бил
уговорен 80-месечен срок за изплащане на отпуснатия кредит, както и правна възможност за
предсрочно погасяване на кредита при заплащане на съответната такса. За обезпечаване
вземанията на кредитодателя бил учредена договорна ипотека върху ½ идеална част от
недвижим имот с идентификатор 68134.4356.417.1.26. Излага подробни доводи, че макар
формално да е подписал договора в качеството си на едноличен търговец, притежава
качеството потребител, доколкото договорът бил сключен изцяло с оглед личните
потребителски на ищеца потребности, никога не е осъществявал, нито е получавал доходи от
търговска дейност, като регистрацията му като ЕТ била предназначена единствено за
отпускането на кредита, поради което се ползвал с потребителската защита по ЗКНИП.
Счита, че договорът за бизнес кредит е нищожен поради противоречие с чл. 24, ал. 1, т. 9
ЗПНИП с аргументи, че в процесната сделка не бил посочен ГПР, не било описани кои
разходи формират този компонент, както и че незаконосъобразно в ГПР не били включени
таксите за юридическо и административно обслужване, за извършване на експертна оценка
на имуществото и за годишната такса за управление на кредита, което от своя страна
представлявало и заблуждаваща търговска практика. Поддържа, че процесните такси
незаконосъобразно били включени в размера на главницата, в резултат на което се достигало
до тяхното капитализиране. В условията на евентуалност навежда доводи за нищожност на
чл. 2, ал. 1 (b), т. (i) и чл. чл. 4, ал. 4, т. (i) от Договор за бизнес кредит № 8518 от
14.07.2023г. поради противоречие с чл. 27, ал. 2 ЗКНИП, тъй като с процесната клауза се
предвиждало събиране на такси, които са свързани с управлението и усвояването на
кредитора. Счита, че процесните уговорки са в разрез и с добрите нрави, доколкото
предвиждат заплащането на такси за „услуги“, които са част от преддоговорните и
договорните задължения на финансовата институция. Моли за уважаване на предявените
искове, както и да се постанови заличаване на вписаната в полза на ответника договорна
ипотека. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпила насрещна искова молба, в която се излага
становище за неоснователност на предявените искове. Релевира възражение ищецът да
притежава качеството потребител по смисъла на чл. 13, т. 1 ЗКНИП, както и приложимостта
на ЗКНИП. Поддържа, че липсата на ГПР не опорочава договора за бизнес кредит,
доколкото последният представлявал двустранна търговска сделка и спрямо него се
прилагали по-строгите изисквания към търговците. Навежда доводи, че клаузите на чл. 2, ал.
1 (b), т. (i) и чл. чл. 4, ал. 4, т. (i) от Договор за бизнес кредит № 8518 били законосъобразно
3
начислени и кореспондирали с добрите нрави. Счита за недопустимо искането за заличаване
на договорната ипотека с аргументи, че заличаването може да се осъществи единствено ако е
предявен и уважен отрицателен установителен иск. Моли за отхвърляне на исковите
претенции. Релевира възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение.
Претендира разноски.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да установи в условията на пълно и главно
доказване следните обстоятелства: 1/ че на 14.07.2023 г. между него и „Лено“ АД е бил
сключен договор за бизнес кредит № 8518; 2/ обстоятелствата, от които произтича, че
договорът е недействителен на заявените правни основания – че е налице противоречие със
закона и добрите нрави; 3/ че ищецът има качеството на потребител.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже обстоятелствата, на които
основава своите възражения.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че на 14.08.2023г. между ищеца и ответника е сключен
Договор за бизнес кредит № 8518 с описаното в исковата молба съдържание.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 143, ал. 2 от ГПК в първото по делото съдебно
заседание ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът - да посочи и
представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на
исковата молба, а съгласно ал. 3 страните са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че ответникът може да иска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу него, ако той
не се яви в първото по делото заседание , не е взел становище по отговора на исковата молба
и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба като им разяснява, че ако използват
способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по
производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5