№
/18.10.2016 година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІХ с-в, в закрито заседание на осемнадесети октомври 2016 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
като
разгледа докладваното от съдията адм.дело №2127/2016 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
С
определение №2291/10.09.2016г е оставена без разглеждане жалбата на Сдружението
за оптимизиране на правосъдието и администрацията – Варна, представлявано от Ю.Ч.,
против мълчаливия отказ по тяхно заявление лег.№ДОИ16000036ВН/09.03.2016г до
кмета на Община Варна, и против Решение рег.№ДОИ16000036ВН_004ВН/23.03.2016г, с
което по повод заявлението на Сдружението от 09.03.2016г им е предоставен пълен
достъп до поисканата информация, и е прекратено образуваното по жалбата съдебно
производство. Прекратяването е предприето на осн.чл.159 т.4 от АПК – поради
констатирана липса на положителна процесуална предпоставка – правен интерес за
оспорване, тъй като по заявлението е постановен валиден административен акт, с
който изцяло се удовлетворява заявеното искане за достъп до обществена
информация.
В
срока за обжалване на прекратителното определение, с молба
с.д.№14320/26.09.2016г, адв.И. И. – пълномощник на Сдружението, е поискал допълването
му на по реда на чл.248 от АПК с произнасяне за присъждане в тяхна полза на
сторените в производството разноски – 10лв. ДТ и адвокатски хонорар в размер на
300лв, с позоваване на разпоредбата на чл.143 ал.2 от АПК.
В
срока по чл.248 ал.2 от ГПК не е постъпило становище от ответната страна.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Искането
за допълване на прекратителното определение с произнасяне относно поисканото
юрисконсултско възнаграждение е депозирано своевременно – в срока за обжалване
на същото, и от легитимиран субект, поради което е допустимо, но разгледано по
същество е неоснователно, понеже е несвоевременно отправено.
Видно
от съдържанието на жалбата, депозирана лично от представляващия Сдружението и
поставила началото на настоящото производство, в нея липсва формулирано искане
за присъждане на разноски. Такова искане не присъства и в нито една от
последващите молби, депозирани по делото било от Ю.Ч., или от адв.И., както
следва: с.д.№12301/08.08.2016г; с.д.№12537/12.08.2016г;,
с.д.№12657/17.08.2016г; с.д.№13085/29.08.2016г; и с.д.№13578/09.09.2016г. За
първи път искането за присъждане на разноски е направено едва с молбата за
допълване на определението по чл.248 от ГПК, което квалифицира същото като
несвоевременно заявено и безалтернативно налага оставянето му без уважение.
Следва
да бъде отбелязано, че принципно прилагането по делото на адвокатско
пълномощно, включващо размер на адвокатско възнаграждение, не е основание за
присъждане на разноски при положение, че такова изрично и своевременно искане
не е било отправено към съда.
Така
мотивиран съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Сдружението за оптимизиране на
правосъдието и администрацията – Варна, представлявано от Ю.Ч., за допълване на
определение №2291/10.09.2016г по адм.д.№2127/2016г по реда на чл.248 от АПК
чрез присъждане в полза на Сдружението на разноски в размер на 310 (триста и
десет) лева.
Определението
не подлежи на обжалване на осн.чл.248 ал.3 от ГПК вр.чл. 268 ал.2 от ДОПК.
Преписи
от определението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: