№ 230
гр. П., 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
като разгледа докладваното от Николинка Попова Въззивно гражданско дело
№ 20225200500341 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 437 във връзка с чл. 435 ал. 2 т .2 и следващите от
Гражданския процесуален кодекс.
Постъпила е жалба от адв. Ч.Ч. , като процесуален представител на длъжника в
изпълнителното производство ИВ. Г. КР. ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. П., ул.
„И.В. „ № 18, ет.2 против действия на ЧСИ – М.А. с рег. № 884, с район на действие ПзОС -
по чл. 435 ал.2 т.2 ГПК насочване на изпълнението върху имущество , което длъжника
смята за несеквестируемо по изп. дело № 20198840400028. Твърди се в жалбата , че против
имущество на длъжника са насочени принудителни изпълнителни действия- насрочване на
публична продан , а именно по отношение на : 1/2 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 03592.503.244, находящ се в гр.Б., ул.“Й.Г.“№40, обл.П., по кадастралната
карта и кадастрални регистри на гр.Б., ведно с находящите се в имота 1/2 ид.част от
СГРАДА с идентификатор 03592.503.244.1, с предназначение ЖИЛИЩНА СГРАДА -
ЕДНОФАМИЛНА, 1/2 ид.ч от СГРАДА с идентификатор 03592.503.244.2; 1/2 ид.ч от
СГРАДА с идентификатор 03592.503.244.3; 1/2 ид.ч от СГРАДА с идентификатор
03592.503.244.4 и 1/2 ид.ч от СГРАДА с идентификатор 03592.503.244.5.Жалбоподателят
сочи, че това е единственото му жилище и не притежава друго такова, което да обезпечи
жилищните му нужди- неговите и на неговото семейство. Нямало данни за да се приеме , че
несеквестируемостта следва да отпадне съгласно чл. 445 ГПК. Нямало данни жилището да
надхвърля жилищните нужди на жалбоподателя, както и от надвишаващата част да се
обособи отделен обект. Освен това проданта била насрочена и по отношение на сгради от
допълващо застрояване , които имали несамостоятелно обслужващо значение и поради това
1
също –със статут на несеквестируемост. Моли за отмяна на действията на частния съдебен
изпълнител, насочени срещу единствения му жилищен имот.
Не е подаден отговор на жалбата от взискателите в изпълнителното производство.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви към жалбата, като счита, че същата е
допустима, но неоснователна. Аргументира неоснователността на жалбата с
обстоятелството, че жилищната сграда построена в процесния имот е с площ от 124 кв.м. и
надхвърля жилищните нужди на длъжника и неговата съпруга , а другите сгради построени
в имота нямат жилищно или обслужващо жилищната сграда предназначение. По тези
съображения моли жалбата да бъде отхвърлена.
Съдът, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, мотивите на частния
съдебен изпълнител и прецени данните по делото, приема за установено следното от
фактическа страна:
Изпълнително дело № Дело № 20198840400028 по описа на ЧСИ М.А. с рег. №
884, с район на действие ПзОС, е било образувано по молба на взикателя Н.Г. Илчев и
приложени изпълнителни листове , издадени против длъжниците И.Г. К. и Д. ИВ. М. за
сумата в размер на 1697,34 лв. главница, 754,90 лихва за забава – общо 2452,24 лв. - по
изпълнителен лист от 10.07.2014 по ч.гр.д. № 1408/2014 г. по описа на ПРС и за главница от
7920,00 лв. и лихва за забава 3451,83 лв. общо вземане в размер на 11371,83 лв. - по
изпълнителен лист от 30.09.2014 г. по ч.гр.д. № 2951/2014 г. по описа на ПРС.
От данните съдържащи се в кориците на копието от изпълнителното дело се
установява, че съгласно протокол № 669 /09.05.2022 г. е било издадено обявление и е
насрочена публична продан на описания в жалбата недвижим имот , собственост на
длъжника ИВ. Г. КР..
Съобщението за тази публична продан е получено от длъжника на 16.05.2022 г. ,
като жалбата против това действие на ЧСИ е постъпила с вх. № 4314/16.05.22 г.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна в
изпълнителното производство - длъжника по изпълнението И.К. против подлежащ на
обжалване акт на ЧСИ - насочено изпълнение чрез обявяване на публична продан върху
недвижим имот за който длъжникът смята , че е несеквестируем.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
По изпълнителното дело е приложен нотариален акт, № 52 / 1975 г. , от който
документ , както и от представените извлечения от вписванията в СВ при ПРС и отчасти от
заключението на допуснатата ЧСИ съдебно- оценъчна експертиза се установява, че
жалбоподателят е собственик на следния имот : 1/2 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 03592.503.244, находящ се в гр.Б., ул.“Й.Г.“№40, обл.П., по кадастралната
карта и кадастрални регистри на гр.Б., ведно с находящите се в имота 1/2 ид.част от
СГРАДА с идентификатор 03592.503.244.1, с предназначение ЖИЛИЩНА СГРАДА -
ЕДНОФАМИЛНА, 1/2 ид.ч от СГРАДА с идентификатор 03592.503.244.2; 1/2 ид.ч от
2
СГРАДА с идентификатор 03592.503.244.3; 1/2 ид.ч от СГРАДА с идентификатор
03592.503.244.4 и 1/2 ид.ч от СГРАДА с идентификатор 03592.503.244.5. Установява се още
, че УПИ се намира в гр. Б.- в централната част на кв. Малко Б. и попада в урбанизирана
територия с начин на трайно ползване – ниско застрояване. В имота е построена
еднофамилна жилищна сграда на два етажа с площ от 124 кв.м. състояща се от приземен и
един жилищен етаж . Според експерта двата етажа се обслужват самостоятелно и могат да
се разглеждат като два самостоятелни обекта в сградата. В същия имот има построени още
четири обекта : сграда с идентификатор 03592.503.244.2, представляваща едноетажна
паянтова сграда с тухлена зидария , покрита с керамични керемиди на дървена покривна
конструкция, която се използва за отглеждане на животни, сграда с идентификатор
03592.503.244.3, представляваща едноетажна сграда с лека метална конструкция , която се
използва за кафе, сграда с идентификатор 03592.503.244.4 представляваща едноетажна
масивна сграда долепена западно до основната жилищна сграда , което се използва за склад
и сграда с идентификатор 03592.503.244.5 представляваща сграда на един етаж с
предназначение за гараж.
По делото не се твърди и не са събрани доказателства, длъжникът да разполага с друг
жилищен имот освен процесния.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Съгласно императивната разпоредба на чл. 444, т. 7 от ГПК, изпълнението не може
да бъде насочено върху жилището на длъжника – физическо лице, ако той и никой от
членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от
това дали длъжникът живее в него, като единствено в случай, че жилището надхвърля
жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с Наредбата за
жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейството, приета с ПМС № 31
от 15.02.2008 г. /ДВ, бр. 20 от 26 февруари 2008 г./, надвишаващата част от него се продава и
то ако са налице условията на чл. 39, ал. 2 от ЗС. Нормата на чл. 444, т. 7 ГПК следва да
бъде съобразявана служебно от съдебния изпълнител.
В разглеждания случай длъжникът се позовава на несеквестируемост на целия имот -
1/ 2 ид.ч. от УПИ и от построените в него пет сгради.
В пар. 5, т. 30 от ПЗР на ЗУТ законодателят е дефинирал като "жилище" съвкупността
от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и
пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищните нужди.
Целта на разпоредбата на чл. 444, т. 7 ГПК е да гарантира на длъжника и неговото
семейство подслон – жилище, който да имат възможност необезпокоявано да обитават. В
случая от доказателствата по делото се установи, че длъжникът притежава в режим на СИО
една втора идеална част от недвижимия имот и построените в него обекти , които са
отбелязани със самостоятелни идинтификационни номера. От съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства / данни по ЗМДТ, вписвания и отбелязвания в СВ при
3
ПРС , справки за адресни регистрации и данните дадени от вещото лице лицензиран
оценител/ се установява, че построената в процесния имот масивна жилищна сграда се
използва за задоволяване на жилищните нужди на длъжника И.К. , като съответно там е
регистриран и постоянния му адрес – неговия и на неговата съпруга. На следващо място не
е спорно , че семейството на длъжника е двучленно. Съобразно чл. 2 ал.1, т.1 от Наредбата
за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство , нормата за
жилищни нужди на двучленно семейство е определена на 40,00 кв.м. жилищна площ. От
представените в изпълнителното производство доказателства се установява,че жилищната
сграда е с площ от 124,00 кв.м. , състои се от приземен и жилищен етажи , като всеки един
от тях се обслужват самостоятелно и могат да се разглеждат като самостоятелни обекти в
сградата. Следователно това жилище надвишава жилищни нужди на длъжника , съобразно
критериите на Наредбата, но по делото не са събрани категорични данни от ЧСИ , че по
отношение на надвишаващата част са налице условията на чл. 39 ал.2 ЗС макар , че на
принудително изпълнение подлежи само секвестируемата част от него.
Това налага извода , че принудителното изпълнение е следвало да бъде насочено по
отношение на цялата жилищна сграда само след изрично предварително установяване на
реалната поделяемост на жилището, както и ограничено – само върху допустимата за
продажба жилищна площ от него , собственост на длъжника, което не е сторено с
обжалваните от ЧСИ изпълнителни действия. Ето защо следва да се приеме , че в нарушение
на разпоредбата на чл. 444 ал.7 ГПК , ЧСИ не е изследвал действително несеквестируемата
част от единственото жилище на жалбоподателя , при което незаконосъобразно е насрочил
публична продан върху собствената му 1/ 2 ид.ч. от това жилище. В тази част жалбата
следва да бъде уважена , като бъдат отменени тези изпълнителни действия на ЧСИ.
Тези съображения обаче не са в сила по отношение на останалите обекти в обявения
за продажба имат , както и по отношение на продажбата на собствените на длъжника 1/ 2
ид.ч. от УПИ. На първо място , безспорно се установява и от оценителския доклад и от
представените по делото скици , че два от процесните обекта са със самостоятелно
предназначение – гараж и сграда от лека метална конструкция , която се използва /
използвала се е / за кафе. Тези обекти не подадат в категорията жилищни сгради и по
отношение на тях несеквестируемостта не е приложима. Така също в имота са построени
още две сгради със самостоятелни идинтификационни номера - обект предназначен за
отглеждане на животни и масивно складово помещение , които дори и да имат
несамостоятелно значение, не представляват обекти които обслужват единствено
несеквестируемата част от жилището. Същото важи и за самия УПИ , тъй като безспорно по
силата на СИО , длъжникът жалбоподател притежава 1/ 2 ид.ч. от него и тази идеална част
може да бъде предмет на принудителното изпълнение.
Съгласно разяснението по т.1 ТР № 2 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС , насочването на
изпълнението се обжалва , когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост /
пълна или частична / , като съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имуществения
обект за събирането на предявеното вземане. Ако с жалбата се иска отменянето на – запор ,
4
възбрана , опис , оценка , назначаване на пазач, , насочване на продан и др., съдът се
произнася по тези искания, само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са
несъвместими с несеквестируемостта и я нарушават. Пояснено е още, че в хипотезата на
насочване на изпълнение върху несеквестируемо жилище , възбраната , описа и
назначаването на длъжника / или на лице от неговото домакинство за пазач / не са действия,
които да са несъвместими с несеквестируемостта, тъй като с тях не се засяга социалната цел
на забраната по чл. 444 т.7 ГПК.
В случая от анализа на доказателствата следва да се приеме , че построената в
процесния имот жилищна сграда е частично несеквестируема , поради което насочването на
публичната продан по отношение на цялата жилища сграда е незаконосъобразно.По
отношение на тази жилищна сграда принудително изпълнение за удоволетворяване на
вземнето на взискателя , може да бъде насочено само по отношение на секвестируемата
част. След отмяна на изпълнителното действие в тази му част, ЧСИ следва да прецени
отново предпоставките на закона за секвестируемост и ако жилището надхвърля
жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му определени с Наредба на
МС , само надвишаващата част от него да бъде продадена, ако са налице условията на чл. 39
ал.2 ЗС.
По тези съображения жалбата е частично основателна и следва да бъде уважена по
отношение на масивната жилищна сграда с идентификатор 03592.503.244.1,тъй като следва
да се съберат данни и се установи от ЧСИ , каква част от нея е секвестируема. В останалата
част , обжалваните действия на ЧСИ са законосъобразни и следва да бъдат потвърдени.
Водим от изложеното ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 4314/16.05.2022 г. по регистъра на ЧСИ М.А. с рег. №
884 подадена от адв. Ч.Ч. , като процесуален представител на длъжника ИВ. Г. КР. ЕГН
**********, със съдебен адрес : гр. П., ул. „И.В. „ № 18, ет.2 по изпълнително дело №
20198840400028 по описа на ЧСИ М.А. изпълнителните действия изразяващи се в
насочване на принудителното изпълнение / обявяване на публична продан / върху частично
несеквестируемо имущество на длъжника : 1/2 ид.част от СГРАДА с идентификатор
03592.503.244.1, с предназначение ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА,находяща се в
ПИ с идентификатор 03592.503.244 в гр.Б., ул.“Й.Г.“№40, обл.П., по кадастралната карта и
кадастрални регистри на гр.Б..
ПОТВЪРЖДАВА изпълнителни действия на ЧСИ М.А. рег. № 884, с район на
действие ОС - П. по изп.д. № 20198840400028, изразяващи се в насочване на изпълнението
върху : 1/2 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 03592.503.244, находящ се
в гр.Б., ул.“Й.Г.“№40, обл.П., по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.Б., ведно
с находящите се в имота 1/ 2 ид.ч. от СГРАДА с идентификатор 03592.503.244.2; 1/2 ид.ч от
СГРАДА с идентификатор 03592.503.244.3; 1/2 ид.ч от СГРАДА с идентификатор
5
03592.503.244.4 и 1/2 ид.ч от СГРАДА с идентификатор 03592.503.244.5.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6