№ 42035
гр. София, 10.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20251110139445 по описа за 2025 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.
3 ГПК:
Ищцата Е. Д. С. е предявила срещу „П.К.Б.“ ЕООД кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19
ЗПК, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с които се иска да бъде провъзгласен за
недействителен договор за потребителски кредит П.К.С. № 40010402184 от 27.06.2022 г.
поради противоречие на закона и за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 6
924,31 лв., като платена без основание.
Ищцата твърди, че е сключила на 27.06.2022 г. договор за потребителски кредит №
40010402184, по силата на който ответното дружество й е предоставило в заем сумата от 3
500 лв. за срок от 30 месеца, при фиксиран ГЛП в размер на 41 % и ГПР в размер на 48,46
%, с обща дължима сума по кредита в размер на 5 649,49 лв., включваща главница и лихва.
Твърди, че към тази обща сума е добавено възнаграждение за закупени допълнителни услуги
„Ф. и „Ф.“ в размер на общо 4 025 лв., като вноската по тези услуги се прибавяла към
месечната погасителна вноска по кредита, с което общо дължимата сума ставала в размер на
9 674,49 лв. Счита, че уговорената възнаградителна лихва – ГЛП в размер на 41 % е
прекомерна, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва, поради което
клаузата противоречи на добрите нрави и е нищожна, съответно нищожен е и целият
договор за потребителски кредит. На следващо място счита, че е нарушено изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като макар да е посочен ГПР в размер на 48,46 %,
същият не отговаря на действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по
кредита – възнаграждението за допълнителни услуги „Ф. и „Ф.“. Сочи, че липсва ясно
разписана методика на формиране на ГПР – кои компоненти точно са включени в него и как
се формира същият. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере
какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов ресурс. Счита, че
допълнителните услуги са такива по усвояването на кредита, и разходите за тях следва да
бъдат включени при изчисляването на ГПР, с което неговият размер би надхвърлил
законоустановеното ограничение по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че кумулирането на таксата за
услуги „Ф. и „Ф.“ води до „скрито“ оскъпяване на кредита и до неоснователно обогатяване
на кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната
страна, извън посочените ГПР и ГЛП. Добавя, че услугите „Ф. и „Ф.“ по същество не
представляват предоставена допълнителна възможност или преференциално условие, от
което кредитополучателят да може да се възползва и което да носи допълнителни ползи за
него. Счита, че клаузите регламентиращи заплащане на възнаграждение за услуги „Ф. и „Ф.“
вменяват в тежест на потребителя да заплати на кредитора освен договорна
(възнаградителна) лихва за ползване на предоставената в заем сума, още и възнаграждение
за допълнителни услуги, които по естеството си представляват действия по усвояване и
управление на кредита, за което разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява плащане на
1
такси, поради което клаузите, предвиждащи заплащане на допълнително възнаграждение са
нищожни поради противоречие с чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК. Счита, че
клаузите са и неравноправни. Твърди, че е заплатила сумата от 10 424,31 лв. по процесния
договор за кредит, като съответно е надплатена сумата в размер на 6 924,31 лв., тъй като е
платена при начална липса на основание – нищожен договор за потребителски кредит. Моли
за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове. Не оспорва сключването на договора за потребителски кредит с
посоченото в исковата молба съдържание, както и изрично признава, че ищцата е заплатила
над главницата сумата в размер на 6 924,31 лв. Твърди, че всички императивни изисквания
на ЗПК са спазени по отношение на процесния договор. Счита, че размерът на ГЛП не
противоречи на добрите нрави, тъй като с оглед принципа на свобода на договаряне и по
своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит с посочения
размер на ГЛП. Твърди, че ЗПК определя зависимост на ГПР от законната лихва, но не и на
ГЛП. Счита, че при евентуална недействителност на уговорения лихвен процент съдът
следва да приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Сочи, че тъй като лихвеният процент е
фиксиран, не е необходимо изготвянето на методика за определянето му, което се отнася и за
ГПР. Сочи, че посоченият ГПР е правилен, както и че в договор са описани всички дължими
суми. Твърди, че двете допълнителни услуги не е следвало да бъдат включени към ГПР, а
дори и да е трябвало да се включат, то последицата е недължимост на сумите, с които се
надвишава размерът по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но не и недействителност на целия договор за
потребителски кредит (чл. 19, ал. 6 ЗПК). Посочва, че закупуването на допълнителните
услуги не е било задължително условие за сключването на договора за кредит. Твърди, че
евентуално неправилното посочване на ГПР не може и не трябва да се приравни на липса на
ГПР, тъй като правото на потребителя на информираност не е нарушено. Оспорва
предявения осъдителен иск, доколкото твърди, че заплатените от ищцата суми са заплатени
на годно правно основание.
По доказателствената тежест:
По искa с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК и чл. 19 ЗПК, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП в тежест на ищцата е да докаже сключването на
процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че
договорът, респективно оспорените клаузи са нищожни на посочените в исковата молба
основания, а именно, че нарушават закона и са неравноправни.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да
бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
договора, както и индивидуалното уговаряне на клаузите от договора, за което не сочи
доказателства.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже
заплащането на посочената в исковата молба сума в полза на ответника.
В тежест на ответника е да докаже наличие на основание за задържане на същата.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно, че между тях е сключен
соченият договор за потребителски кредит с описаното съдържание, по силата на който на
ищцата е отпусната заемна сума от 3 500 лв.; че ищцата е заплатила по процесния договор за
потребителски кредит над сумата от 3 500 лв. сумата от 6 924,31 лв., включваща и
възнаграждение за допълнителни услуги „Ф. и „Ф.“ в размер на 4 025 лв., което не е било
включено при изчисляването на ГПР, посочен в договора за потребителски кредит в размер
на 48,46 %.
Съдът обявява на страните, че служебно следи на основание чл. 7, ал. 3 ГПК за
неравноправност на клаузите, включени в съдържанието на договора за потребителски
кредит, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да
ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от
договора.
По доказателствата:
2
Представените с исковата молба писмени доказателства следва да се приемат като
допустими, относими и необходими за правилното решаване на спора.
Ищцата е направила искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която
следва да се остави без уважение, тъй като за отговор на въпроси а) и b) не са необходими
специални знания, а отговорът на въпрос с) касае безспорни между страните обстоятелства.
Ищцата е направила искане по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи
цялото кредитно досие, включително договора за потребителски кредит, всички прилежащи
към него приложения и анекси, общите условия за отпускане на този потребителски кредит,
както и извлечение за всички платени от ищцата суми, което искане следва да се остави без
уважение, тъй като посочените доказателства са приложени към исковата молба и не са
оспорени от ответника.
На ищцата следва да се укаже на основание чл. 127, ал. 4 ГПК да посочи банкова
сметка или друг начин за плащане при евентуално благоприятен изход от спора.
Съдът констатира, че е налице несъответствие между посочената цена на осъдителния
иск в началото на исковата молба – 6 174,49 лв. и формулирания петитум – 6 924,31 лв.,
което следва да бъде отстранено, за което на ищцата да се дадат указания. За процесуална
икономия делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищцата Е. Д. С. в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с
писмена молба, с препис за насрещната страна, да посочи цената на осъдителния иск по чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – 6 174,49 лв. или 6 924,31 лв., като при неизпълнение на указанията в
срок съдът ще приеме, че искът е предявен за сумата в размер на 6 924,31 лв. – в какъвто
смисъл е формулираният петитум на исковата молба.
УКАЗВА на ищцата Е. Д. С. на основание чл. 127, ал. 4 ГПК в едноседмичен срок от
получаване на съобщението, с писмена молба, с препис за насрещната страна, да посочи
банкова сметка или друг начин на плащане, по която да й бъдат преведени сумите по делото,
при евентуално благоприятен за нея изход от спора.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.11.2025 г. от
09:20 часа, за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищцата по чл. 190 ГПК и за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза.
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на ищцата - и
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4