Р
Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 23 .05 .2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Търговско
отделение, VІ-3 с-в, в съдебно заседание
на 10.03.2014г. в състав:
СЪДИЯ:
Лилия Илиева
При участието на секретаря А.Р. като
разгледа т.д. № 757/ 13г., за
да се произнесе, взе предвид:
Предявен e иск за установяване съществуването на
неприето вземане в производство по несъстоятелност с правно основание чл.694 от ТЗ.
Ищецът твърди, че вземането му се основава
на предварителен договор, сключен с ответното дружество на 08.04.2008г. с предмет недвижим имот в новоизграждащ се комплекс „Д.О.” в гр.Б.,квартал
„Стражите” с № 155105, по плана на курорта. Имотът представлявал апартамент № В 507 със застроена площ от 67.29кв.м. Той трябвало да бъде част от жилищна сграда за колективно обитаване
със сезонен характер
Съгласно чл.3 от договора продавачът- ответник трябвало да завърши строителството най-късно до 01 юни 2008г.с подписан акт за
установяване годността за приемане на строежа.
„С.-БГ” не изпълнил поетото задължение по предварителния
договор.Акт обр.15 за секция „Б” бил подписан на 30.08.2008г.- т.е. след
договорения падеж.
Наред с това при подписване на акт 15
приемателната комисия е установила
недостатъци на извършени
работи като липса на монтиран асансьор, водомери, електромери и
осветителни тела.
От горното следвало, че въпреки
подписването на акт 15 ответникът не е изпълнил надлежно задължението си за
завършване на сградата. Констатираните недостатъци не били отстранени и до
момента.Поради това ответникът бил в забава от 02.07.2008г. А по този начин
продавачът не изпълнил и задължението си за сключване на окончателен договор и
прехвърляне на собствеността.
Ищецът твърди, че е изпълнил точно и
своевременно насрещните си парични задължения като е платил общо 128 523 евро,
която сума надвишавала първоначално договорената с 6 876 евро, които се явявали недължимо платени.Цената
по предварителния договор била изцяло платена.
Задълженията на „С.” ЕООД по
предварителния договор били непарични. С обявяването му в неплатежоспособност
те се трансформирали в парични по пазарната им стойност към датата на решението
за откриване на производство по несъстоятелност.Ищецът смята, че пазарната
стойност на задължението е определена по съгласие на страните в предварителния
договор и това е посочената в него цена.
Ищецът сочи и евентуални основания за
уважаване на искането му.
Претендира се и дължимост на мораторна
неустойка съгласно чл.6.2. от
предварителния договор начиная от 02.09.2008г.- 60 дни след изпадането на
ответника в забава, която продължавала и до момента.Неустойката била в размер
на 3 649 евро равностойни на 7 136 лв., дължима до датата на решението за
откриване производство по несъстоятелност. От тази дата обаче се
претендира законната лихва за забава до
окончателното плащане на главницата.
Ищецът предявил вземанията си в
производството по несъстоятелност на ответника и те били приети изцяло- 237
920.85лв.- главница, ,13 448лв.- платени при начална липса на основание и 7
136лв. неустойка.
Поради оспорване на приемането на тези
вземания от друг кредитор с определение на съда по несъстоятелност същите били
изцяло изключени от списъка с приети вземания.
Иска се постановяване на решение, с което
исковете да бъдат уважени.
Ответникът оспорва иска и смята, че
определението на съда, с което вземанията на ищеца са изключени от списъка с
приети вземания, е правилно.Смята, че предварителният договор е невалиден.
Въз основа на събраните по делото
доказателства и тяхната преценка, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Безспорен е фактът на обявена
неплатежоспособност на ответника „С.-БГ” ЕООД. Безспорно е установено, че в
рамките на законовия срок ищцът е предявил своите вземания срещу ответника,
произтичащи от предварителен договор за покупка на апартамент в гр.Б.. Безспорно
е , че вземането е било прието от синдика и включено в списъка на кредиторите с
приети вземания, предявени в срока по чл.685,ал.1 от ТЗ.
С определение на съда по
несъстоятелност от 01.02.2013г. ,постановено
по т.д. № 1249/2011г. е прието, че процесното вземане е неоснователно и
то е изключено от списъка с приетите вземания. Решаващият съдия не е изложил
ясни мотиви защо смята , че вземанията са приети неправилно.
С оглед изложеното настоящият състав
приема, че ищецът има право и интерес от завеждане на иска по чл.694 от ТЗ тъй като е спазена
изцяло процедурата по предявяване на вземане, респективно били са направени
възражения по списъците с приети вземания и е налице произнасяне на съда по
несъстоятелност по одобряване на списъка след разглеждане на възраженията и
внасяне на корекции в него.
Разгледан по същество предявеният иск е
изцяло основателен и доказан.
Между страните е сключен предварителен
договор на 08.04.2008г., с който ответникът се е задължил да прехвърли на
ищеца собствеността и да му предаде
владението върху процесния недвижим имот.По силата на т.3.1 от договора- л.24
от делото- продавачът се е задължил да изгради изцяло обекта в срок до 1 юли
2008г. до с подписан Констативен акт за
установяване годността за приемане на
строежа. Продавачът трябвало да предаде владението на имота в деня на
нотариалното изповядване на сделката.
Предмет на сделката е апартамент № В507, Д.О.,
със застроена площ от 67.29кв.м., находящ се в сграда, която ще се построи в
поземлен имот № 155105 в землището но гр.Б..
Цената на имота е определена на 121 647
евро, като купувачът е имал задължение да я заплати на 4 вноски, като плащането е обусловено от
достигнат етап на строителството.
По делото е доказано, че ищецът е извършил
всички посочени от него в исковата молба плащания от приложените извлечения за
банкови преводи от Банка HSBC,
потвърдителни писма от посочения в предварителния договор посредник по
сделката „Б.С.Т. Л.”, признание на ответника,
изразено чрез управителя му от
08.03.2011г.
Съдът споделя разбирането на ищеца, че за
пазарната стойност на насрещната престация, дължима от ответника, е уговорената
в предварителния договор цена- 121 647 евро и затова главният иск следва да
бъде изцяло уважен.
И тъй като ищецът е платил по-голяма сума
от определената цена в договора, основателна е и претенцията му по чл.55 от ЗЗД
за платено при начална липса на основание в размер на 13 448лв.
Вземането за неустойка се претендира на
основание чл.6.2 от договора- л.27 от делото.Тя е в размер на 7 136лв. този иск
също следва да бъде уважен.
Безспорна е дължимостта на законната
лихва върху главницата начиная от 18.02.2012г. до окончателното й плащане.
Доводите на ответника за
неоснователност на иска са толкова абсурдни, че изобщо не следва да бъдат
обсъждани. В логиката се използва правилото довеждане до абсурд /Reductio
ad absurdum/ , при което смисълът
на текста се разкрива чрез установяване логическата несъстоятелност на други
тълкувания. Законът гласи, че ако дадено положение води до своето отрицание ,
то трябва да се приеме като невярно. В настоящият извод не се налагат особени
умозаключения, за да се стигне до извода, че никое от възраженията на ответника
не е основателно. В частност
възражението за изтекла погасителна давност не може да бъде
уважено.Бившият управител на ответника с писмено волеизявление е направил отказ
от изтекла погасителна давност, а вземанията, за които давността е била изтекла,
са били признати, с което течението на давността относно тях е била прекъсната-
чл.116 от ЗЗД. И тъй като признанието носи подписа на ответното дружество, то
негова е била тежестта да доказва неавтентичността на този документ, което не е
сторено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на неприето необезпечено вземане за главница в размер на 121 647 евро с левова равностойност 237 920.85 лв.,необезпечено вземане по чл.55 от ЗЗД в размер на 6 876 евро равностойни на 13 448 лв.,необезпечено вземане за неустойка за
забава по чл.6.2. от предварителния
договор за периода от 02.09.2008г. до достигане на уговорения от страните лимит
от 3% от цената на договора в размер на 3
649 евро с левова равностойност 7
136лв. и необезпечено вземане за законна лихва за забава върху главницата от 121 647 евро за периода от
18.02.2012г.до окончателното й изплащане и необезпечено
вземане за законна лихва за забава
върху главницата от 6 876 евро за периода от 27.02.2012г. да окончателното й
изплащане, които вземания П.Р.С.
роден на 30 септември 1971г. в Хага,
гражданин на Обединеното кралство на В. и Северна И. с
адрес Ч.Р., Сънъри он Темс, Мидълсекс TW 16
7 LN, Великобритания има срещу
„С.” ЕООД ***.
ОСЪЖДА
„С.- БГ” ЕООД-н. да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 10
340. 20 лв.
Решението може да
се обжалва пред Софийски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: