№ 502
гр. Ямбол, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20222330101496 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от Г. П. Д. от гр. Я. срещу Главна дирекция "ПБЗН" при
Министерство на ВР- гр. С., в която ищецът твърди, че работи в РС „ПБЗН”- гр. Я. на смени
от по 24- часови дежурства, като работното му време се изчислява сумирано на тримесечен
период. За периода от 28.01.2020 – 09.07.2020 г. е положил нощен труд-от 22,00 ч. до 6,00 ч.,
който следва да бъде преизчислен в дневен съобразно утвърдената в Наредба за структурата
и организацията на работната заплата методика- с коефициент 1,143. В резултат на това
преизчисляване ищецът счита, че е налице положен извънреден труд от 50 часа, за който му
се дължи възнаграждение в увеличен размер. Твърди се, че ответникът му дължи сумата от
300 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд за периода
28.01.2020 – 09.07.2020 г. и сумата от 50 лв. – лихва за забава от 1-во число на месеца след
изтичане на тримесечния период до 02.06.2022 г. (датата на завеждане на иска). Въз основа
на горното се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумите, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на исковата молба и направените по делото
разноски.
В хода на делото искът се поддържа. Подадена е молба от ищеца чрез пълномощника
му адв. В. М. от АК-С., с която е предприето изменение на размера на предявените искове,
като главният е намален в размер на 160.31 лв., а акцесорният - 31.25лв.
В отговора си ответникът оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва
съществуването на служебното правоотношение и полагането на 24-часови дежурства на
смени, както и тримесечното сумирано отчитане на работното време. Твърди, че по
отношение на държавните служители в МВР не са приложими разпоредбите на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ,
касаеща само работници и служители по трудово правоотношение. Не е налице празнота в
1
нормативната уредба спрямо служителите на ответника, за които са приложими специалните
правила на ЗМВР. Съгласно чл. 187 ал.3 от последния нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа. Положеният от ищеца нощен труд е в рамките на тази
продължителност, не се преизчислява в дневен, а се заплаща с уреденото в Заповед № 8121з-
791/28.10.2014г. на министъра на ВР увеличение. На ищеца е изчислено правилно
допълнително възнаграждение за нощен труд и е заплатено, поради което не му се дължи
претендираната сума. Приложима е и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., която не
предвижда претендираното преизчисляване на нощния труд, както и Наредба №8121з-
36/07.01.2020 г., в сила от 01.01.2020 г., възпроизвеждаща правилото на чл. 187 ал.3 от
ЗМВР. Ответникът счита, че това нормативно разрешение е възприето и в решение на СЕС
от 24.02.2022 г. по дело С-262/2020 г. За израз на последователността на законодателя по
този въпрос намира и последното изменение в ЗМВР от 11.07.2020 г., според което
нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24- часов
период. Направено е възражение, че адвокатското възнаграждение на пълномощника на
ищеца е прекомерно, съобразно Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че между тях е съществувало служебно правоотношение за
длъжността „командир на екип в РС „ПБЗН”- гр. Я. през процесния период /съгласно
Кадрова справка от 28.06.2022 г./, както и че ищецът е полагал труд на 24-часови дежурства,
вкл. и през нощта (22.00 – 06.00 часа), при сумарно тримесечно отчитане на работното
време.
От заключението на вещото лице по счетоводната експертиза се установява, че на база
представените от ответника Протоколи за отчитане на отработеното време между 22 ч. и
6.00 ч., времето на разположение и положения труд по време на официални празници в
РСПБЗН - Я. по тримесечия и по месеци за исковия период, и графици за дежурство на
дежурните смени в РС”ПБЗН”- Я. за същия период, справки и платежни бележки, през
процесния период ищецът е полагал труд на 24 – часови смени по график, включително и за
времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., т.е. и през нощта – общо 26 дежурства. Нощният труд,
преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 19 часа. Допълнителното неплатено
възнаграждение за положения извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от
160.31 лв., изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР. Мораторната липва
за периода 01.07.2020 г.-01.06.2022 г. е 31.25лв.
В с.з. вещото лице сочи, че, прилагайки метода на изчисления, зададен в чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, с коефициентът 1,143 при
изчисляване на нощните часове, се получават 19 часа, които не са изплатени. Първото
тримесечие от процесния период е от 28.01.2020 г. до 31.03.2020 г., т.е. е непълно и се
получава дисбаланс с нормата, която трябва да се отработи, затова часовете извънреден труд
се получават по-малко от претендираните. През м. януари 2020 г. няма положено нито едно
2
дежурство от ищеца, т. к. е ползвал отпуск или болничен.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.178, ал. 1,
т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и с правно основание чл.86 ЗЗД.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на ВР ЗМВР) брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение
на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд
(178, ал. 1, т. 3 ЗМВР).
Легално определение на понятието „извънреден труд” се съдържа в чл.143 от КТ: това е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Извънредният труд по правило е забранен. Това
съдържание на понятието следва да важи и за служебните правоотношения, както приема и
ответната страна.
Според действалата през исковия период редакция на чл. 187, ал. 1 ЗМВР (до изм. бр.
60 от 2020 г.) нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а според ал. 3, изр. 1
работното време се изчислява в работни дни – подневно, като за работещите на 8, 12 или 24-
часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. последно ЗМВР, преди
изменението с бр. 60 от 09.07.2020 г.). При тълкуване на последната разпоредба следва да се
има предвид, че часовият период от 22,00 и 6,00 ч. обхваща точно 8 часа и нощният труд
изначално не би могъл да ги надвиши. Т.е. разпоредбата не определя нормалната
продължителност на непрекъснатия нощен труд в рамките на една смяна, а предвижда
друго-средната продължителност на работните часове при полагането на труд и през нощта.
Чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР (редакция до изменението с бр. 60 от 09.07.2020 г.)
урежда, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за
служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на ВР (чл. 187, ал. 9 ЗМВР до изменението с бр. 60 от 09.07.2020 г.).
През процесния период е действала Наредба №8121з-36/07.01.2020 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
3
за отдих и почивките на държавните служители в МВР, в сила от 01.01.2020 г. Разпоредбата
на чл.3, ал.2 от наредбата възпроизвежда законовата норма, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В действащата през
процесния период наредба обаче липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от
Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се
умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период. В чл. 33 от Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. е предвидено, че
отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата,
които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
Доколкото липсва специално правило относно превръщането на отработените
нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която
следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния
труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Ако се приеме обратното становище,
държавният служител в МВР би бил поставен в неравностойно положение спрямо
работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо съдът намира за
неоснователни възраженията на ответника относно неприложимостта на установения в чл.
9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение.
Налице е практика на ЯОС в редица решения /напр. по в.гр.д.№ 542/2020 г., в.гр.д.№
430/2020 г., в.гр.д.№ 460/2020 г., в.гр.д.№ 429/2020 г., в.гр.д.№411/2020 г., според която от
тълкуването на чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР (в редакцията преди изменението с бр. 60 от
09.07.2020 г.) не може да се направи категоричен извод, че нормата определя
продължителността на нощния труд по ЗМВР, която да е 8 часа, а по-скоро - разрешава
полагането на нощен труд средно по 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва
приравняването му към дневен и съответно без да изключва приложение на правилата за
заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. Прието е и, че Конституцията на РБ
утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично
прогласява гаранции за пълноценната му реализация, в т.ч. утвърждава като основен
принцип равенството в третирането. Обстоятелството, че едно лице полага труд по
служебно правоотношение само по себе си не е основание за пренебрегване на принципно
признатите права на предоставящите работната си сила по трудово правоотношение.
4
Именно защото основният закон гарантира равенство на лицата, предоставящи наемен труд,
без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си
на труд, следва да бъдат поставени при еднакви условия работещите по трудови
правоотношения и тези, работещи по служебно правоотношение. Ето защо и при принципно
утвърдения режим на работа през деня, логично се явява съотнасянето на положения нощен
труд при специфичната организация на 8-, 12- и 24-часови дежурства към дневния
посредством нормативно установеното съотношение в нормата продължителност при
различните условия.
В съответствие с гореизложеното е и отговорът на Съда на европейския съюз на
поставения въпрос по дело С-262/20 г., че не се налага приемане на национална правна
уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за
работниците от публичния сектор като полицаите и *** е по-кратка от предвидената за тях
нормална продължителност на труда през деня, но при всички случаи в полза на такива
работници трябва да се вземат други мерки за защита, които да компенсират особената
тежест на полагания от тях нощен труд - под формата на продължителност на работното
време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки. В мотивите си СЕС припомня
предходна практика, според която, ако не е основана на такъв обективен и разумен
критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в
областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници,
намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в
такъв случай националният съд да тълкува националното право във възможно най-голяма
степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи,
за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение,
съответстващо на преследваната с нея цел. Както приема и ЯОС, в случая при липса на
други приложени мерки, именно уважаването на претенцията за заплащане на положения
извънреден труд през нощта дава тази компенсация за тежестта на положения от ищеца
нощен труд.
В настоящия случай искът за заплащане на извънреден труд за процесния период,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, е основателен.
Същият е доказан от икономическата експертиза, от която се установява, както
продължителността на извънредния труд, размера на дължимото за него възнаграждение и
факта, че не е заплатено от ответника. Заключението е обективно, обосновано и съдът го
кредитира. Поради това искът следва да бъде уважен за претендираната сума, която
посочената в заключението на експерта като неплатена надвишава. Следва да се уважи
искането за присъждане на законната лихва върху претендираната сума от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Искането за присъждане на направените от ищеца разноски следва да се уважи,
съобразно минималните размери по чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Т.е. минималното възнаграждение е
5
300 лв., което следва да се присъди предвид основателното възражение на ответника за
прекомерност по чл. 78 ал.5 от ГПК, доколкото не се касае за дело с голяма фактическа и
правна сложност.
При този изход от делото, на основание чл. 78 ал.6 от ГПК, ответната страна следва да
бъде осъдена да заплати държавна такса за иска и платените съдебни разноски за вещо лице.
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГД „ПБЗН” гр.С. към МВР, гр.С., ул.”***, да заплати на Г. П. Д., ЕГН
**********, със съд. адрес гр. С., ***, чрез адв. В. М., сумата от 160.31 лв., за извънреден
труд през периода 28.01.2020 – 09.07.2020 г., мораторна лихва върху нея в размер на
31.25лв. за периода 01.07.2020 г.-02.06.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
02.06.2022 г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски в размер на
300 лв..
ОСЪЖДА ГД „ПБЗН” гр.С. към МВР, гр.С., ул.”*** да заплати държавна такса в
размер на 50 лв. и съдебни разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лв. по
сметката на ЯРС.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните пред
ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6