№ 320
гр. Стара Загора, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20235500500506 по описа за 2023 година
Производството е на осн. чл.267- 269 от ГПК във вр. с чл.61 и чл.82- 86
от ЗЗД и във вр. с чл.16 от ЗЗЖ.
Въззивното дело е било образувано по подадена в законния 2- седмичен
срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№ 12236/12.05.2023г. от
ищеца- СНЦ “З.ж.-Б.“- гр.С.З. изцяло негативното за него първоинстанционно
Решение № 326/21.04.2023г. по гр.д.№ 5612/2022г. по описа на PC- гр.Стара
Загора, с което са били напълно отхвърлени облигационните й искове против
ответника- публичноправния субект Община- гр.С.З. за сумата от общо 873
лв. главница, ведно със законните лихви върху тях за парично обезщетение за
извършени от нея ветеринарно- медицински манипулации върху намерено
куче, без чип, за която твърди, че с нея ответникът неоснователно се е бил
обогатил за нейна сметка. Излага подробни фактически и правни аргументи в
подкрепа на доводите си. Считат, че атакуваното първоинстанционно
Решение на РС било постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила, в нарушение на материалния закон, немотивирано и
при пълна доказаност на отхвърлените искови претенции. Моли настоящия
въззивен ОС да отмени изцяло това отхвърлително първоинстанционното
Решение, и да постанови ново, с което да уважи изцяло всички нейни искови
претенции, като изцяло основателни, доказани и законосъобразни по
основание и по размер. Няма свои нови доказателствени искания пред
въззивната инстанция. Претендира разноските си пред двете съдебни
инстанции. Жалбоподателят не се е явил лично или чрез процесуален
1
представител и не пледирал пред настоящата въззивна съдебна инстанция.
В законния 2- седмичен срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
Отговор вх.№ 18103/12.07.2023г. от ответника- въззиваем /публичноправния
субект/ Община- гр.С.З., който счита, че въззивната жалба се явявала изцяло
неоснователна и недоказана, че атакуваното с нея първоинстанционно
Решение било напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, поради
което моли то да бъде изцяло потвърдено, със законните последици от това.
Излага подробни фактически и правни аргументи в своя защита. Няма свои
нови доказателствени искания пред настоящата въззивна инстанция.
Претендира разноските си пред въззивния съд. В този смисъл е и пледоарията
на процесуалния й представител- юрисконсулт.
Настоящият въззивен съд, след като обсъди доводите на всяка от
страните, като провери мотивите и диспозитивите на атакуваното
първоинстанционно съдебно Решение, и като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установена следната фактическа и
правна обстановка по делото :
Видно от мотивите на атакуваното от ищцата изцяло негативно за нея
първоинстанционно Решение на РС- гр.Ст.Загора, в същото са обсъждани
подробно всички събрани писмени и гласни доказаталства, като
първоинстанционния съд за да отхвърли предявеният иск е приел за
безспорно установено, че процесното животно/куче/ е живеело на улицата,
без надзор, не е било чипирано, поради което не било безспорно установено,
че в процесния период то е било безстопанствено, който фактически и правен
извод на РС противоречи на посочената наредба, както и на безспорно
установеното по делото обстоятелство, че същото е било без надзор на
обществено място/улица/, което и самият съд е посочил в мотивите си. В
мотивите си РС действително посочва легалната дефиниция на понятието
„безстопанствено животно” от смисъла на § 1, т.1 от ДР на Наредба №
4/01.02.2021г. за прилагане на Националната програма за овладяване
популацията на безстопанствените кучета на територията на Р.България и за
процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност,
според която това е всяко изоставено, изгубено, родено на улицата или
домашно куче, оставено на обществено място без надзор. И при наличните
събрани по надлежния процесуален ред писмени и гласни доказателства
първоинстанционният съд е следвало да приеме, че процесното куче е
безспорно безстопанствено, понеже липсата на собственик на животното,
който да бъде задължен да полага грижи за него се формира от мястото на
което е било намерено, неговото състояние, липсата на каишка, друг външен
белег, както и липсата на други доказателства за собствеността му. Като без
никакво правно значение за възникване правото на собственост е неговата
регистрация или липса на такава, а издаването на паспорт и поставянето на
чип са мерки насочени към идентификация на кучето във връзка с
административно регистрационния режим, но непоставянето на чип не е
основание да се приеме, че животното не е безстопанствено, какъвто е
2
неправилния извод на РС.
Практически PC е обсъждал непредявен пред него правен иск, понеже за
да отхвърли исковата претенция той е приел, че в настоящия случай липсвали
твърдения, че изпълнението на задълженията на ответника Община- С.З. от
ищеца без пълномощие е било оправдано, тъй като е било предотвратено
настъпването на вреди в правната й сфера, като препраща към търсене на
отговорност на Общината по други процесуални способи. Макар, че видно от
исковата молба, в същата липсва и няма твърдения за понесени от ищцовата
страна/въззивницата/ вреди, а единствено за направени разходи за лечението
и храненето на процесното животно, което обосновава и претенцията по чл.61
от ЗЗД.
В тази връзка РС неправилно е приел, че липсвали доказателства, които
при условията на пълно и главно доказване да водят до фактическия и правен
извод, дали е било наистина необходимо съдействието на
въззиваемата/ответна/ Община- С.З. за оказване спешна помощ на
безстопанственото куче, като неправилно РС е приел, че ответната Община-
С.З. била реагирала своевременно на подадения сигнал, въпреки безспорно
установения факт по делото, че това куче дори не е било чипирано.
Нормативното изискване за надзора над животните, включително и
върху безстопанствените кучета по чл.47, ал.З, изр.2 от ЗЗЖ носи местната
Община, поради което при постъпване на сигналите от въззивника/ищеца
ответната Община- С.З. е следвало да предприеме действия по изпълнение на
законовите си задължения по ЗЗЖ, предприемайки незабавни мерки за
осигуряване на ветеренаро-медицинска помощ по силата на чл.16, ал.2 от
ЗЗЖ след получаване на официалните първия сигнали. Като нито пред РС,
нито сега пред ОС не са били представени каквито и да са писмени и/или
гласни доказателства Общината да е била изпълнил тези свои законови
задължения своевременно или поне с някакво закъснение. Поради което и
предвид тежкото здравословно състояние на животното, Общината не е
действала своевременно, което е принудило въззивника/ищец/ спешно да
започне сам мерки за лечението на кучето.
Не се установи и доказа от доказателствата по делото неправилния
фактически и правен извод на РС, че Община- С.З. била поставена в
невъзможност да изпълни задължението си по чл.47 от ЗЗЖ, поради
неоказано съдействие от страна на молителя- ищец/въззивника/.
Безспорно въззивницата /ищца/ не е била упълномощавана по какъвто и
да било начин да извършва фактически и правни действия от името и за
сметка на публичноправния субект Община- С.З. и в подадените до Общината
сигнали въззивника/ищец/ ясно и недвусмислено е заявил на въззиваемата
/ответница/, че желае Общината да поеме разходите по лечението на
безстопанственото животно и тъй като ответникът е бездействал, това го е
принудило да се заеме с воденето на чужда работа без пълномощие, което е
било и единствения начин да се спаси живота на процесното бездомно куче.
Проведеното лечение на кучето е било необходимо и навременно,
3
проведеното лечение на животното е било неотложно, поради което РС е
следвало да приеме, че предприетата дейност, за която отговорност по закон
носи местната Община- С.З., е осъществена изцяло в неин интерес, понеже
първоначалното състояние на бездомното животно са наложили вземането на
спешни медицински мерки.
Съгласно приетите по делото писмени доказателства и показанията на
разпитаните по делото свидетели пред РС, в процесния случай работата е
била водена уместно, тъй като ищцовата организация е завела кучето в
съответната Ветеринарна амбулатория в гр.С.З., понеже никой правен субект
няма как да знае кой точно ветеринарен специалист има сключен договор с
местната Община, за да потърсят именно него при нужда. Самите разходи за
лечението са безспорно, документално и законосъобразно доказани с
приетите по делото на РС писмени документи, явяват се относими към
проведеното лечение и цените са актуални и съпоставими относно
извършените към онзи момент манипулации.
Въззивният съд счита, че воденето на чужда работа без пълномощие е
извъндоговорен източник на облигационни отношения и представлява
доброволно извършване на чужда работа без натоварване/възлагане/, като
гестията представлява юридически факт от категорията на юридическите
постъпки. Правоотношението, което се поражда при наличие на всички
елементи е двустранно и сложно, и за да е налице водене на чужда работа без
пълномощие е необходимо да е предприета чужда работа/правни или
материални действия в чужд интерес/, да съществува намерение да се
управлява чужда работа и това да е извършено доброволно, а не задължение
по закон. Поради което заинтересованият публичноправен субект е длъжен по
закон, ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана, да
изпълни задълженията, които сдружението е водело от негово име, да го
обезщети изцяло за личните задължения, които то е поело и да му възстанови
всички доказани разноски, които е направил съгласно разпоредбата на чл.61,
ал.1 от общия закон/ЗЗД/.
Същевременно съгласно нормата на чл.16, ал.1 от специалния
закон/ЗЗЖ/, който намери болно или наранено животно е длъжен да
информира приюта за животни, съответните органи на местната власт,
областната дирекция по безопасност на храните, РУ на МВР или
териториалните поделения/ТП/ на Изпълнителната агенция по горите/ИАГ/,
които органи от своя страна са длъжни да съдействат за осигуряване на
спешна ветеринарномедицинска помощ и настаняване на животното в приют
или друг обект предвид разпоредбата на чл.16, ал.2 от ЗЗЖ.
В конкретния случай Община- С.З. е от органите, които дължат по
закон съдействие за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ
по смисъла на чл.16, ал.2 от ЗЗЖ, като съгласно легална дефиниция в §1, т.1
от ДР на Наредба № 4/01.02.2021г. за прилагана на Националната програма за
овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на
Р.България, „безстопанствено куче“ е всяко изоставено, изгубено, родено на
4
улицата или домашно куче, оставено на обществено място без надзор. При
съвкупната преценка на доказателствата по делото е установено, че
процесното куче е „безстопанствено“ и то няма свой собственик, който да
бъде задължен да полага грижи за него. Намерено е от членове на
сдружението на улицата и в много лошо видимо здравословно състояние, без
признаци да е собственост конкретно на някого. Съгласно нормата на чл.47,
ал.3, изр.2 от ЗЗЖ надзора над животните/в т.ч. безстопанствените кучета/ се
осъществява от местната Община и е нейна отговорността за установяване
контрол над популацията на безстопанствените кучета, включително и за
залавянето и настаняването им в приюти при сигнал на граждани. При
постъпването в Общината на съответните сигнала от сдружението, Общинана
е следвало да предприеме спешни фактически и правни действия по
изпълнение на законовите си задължения съгласно чл.41, ал.1, чл.40в, чл.47,
ал.1 и ал.3 от ЗЗЖ, както и да предприеме незабавни мерки за осигуряване на
ветеринарномедицинска помощ по силата на чл.16, ал.2 от ЗЗЖ.
По първоинстанционното дело липсват каквито и да са доказателства
местната Община да е изпълнил тези свои задължения, не са налице и каквито
и да са твърдения в този смисъл. Наред с това по делото няма твърдения и не
се установява въззивното сдружение да е било по някакъв начин
упълномощавано да извършва фактически и правни действия от името и за
сметка на самата ответната Община. В подадените сигнали сдружението ясно
и недвусмислено е заявило на Общината, че желае тя да поеме
разходите/финансовите разноски/ и тъй като очевидно Общината е
бездействала, това го е принудило да се заеме с воденото на чужда работа без
пълномощие. Подадените сигнали и молбата за съдействие до местната власт
опровергават твърденията на Общината. Напротив- проведеното лечение на
животното има характер на спешност и необходимост, като сдружението е
предприело дейност, за която отговорност носи въззиваемия/ответник/ и тази
дейност е осъществена в негов пряк и непосредствен фактически и правен
интерес. Следователно са налице всички елементи за парично заплащане на
обезщетение при гестия в хипотезата на чл.61, ал.1 от ЗЗД, при безспорното
наличие на доброволно извършване от страна на ищеца на действия по
управление на чужда работа, липса на доказателства, че ищеца е бил
надлежно натоварен от задълженото за действия лице да извърши последните
вместо него, като последиците от тези действия на ищеца настъпват изцяло в
правната сфера на ответника, и за последния наличието на интерес от
осъществяване на тези действия произтича по силата на самия нормативен
акт/закон/.
Стойността на проведеното лечение на безстопанственото куче възлиза
на общо 873 лв., и тъй като тези разходи са направени безспорно от ищеца за
осъщественото навременно и необходимо медицинско лечение на процесното
животно, те следва да му бъдат заплатени от въззиваемата Община, със
законните последици от това. Ето защо РС немотивирано, незаконосъобразно
и неправилно е отхвърлил предявения иск за заплащане на разходите за
5
лечение, заедно със законната лихва върху нея, считано от датата на
входиране на исковата молба в РС/16.12.2022г./ до окончателно изплащане на
задължението. Поради което атакуваното първоинстанционно Решение
следва да се отмени изцяло, ведно със законните последици, като се
постанови ново въззивно такова, с което да се уважат исковите претенции за
парично възмездяване на направените разходи за лечение на
безстопанственото куче в размер на установените и доказани общо 873 лв.,
ведно със законната лихва върху тях от 16.12.2022г. до окончателното
изплащане на сумите съгласно чл.82- 86 от ЗЗД.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на осн. чл.273 във вр. с
чл.78, ал.1 от ГПК въззиваемият/ответника/ следва да бъде осъден да заплати
на въззивника/ищец/ съобразно уважената част от исковите претенции
неговите разноски за възнаграждение на един адвокат- повереник и за
внесени дължими ДТ пред двете съдебни инстанции, в размер на общо 875 лв.
съгласно представения по делото списък по чл.80 от ГПК.
Предвид крайния резултат от въззивното производство, размера на
исковите парични обезщетения от 873 лв. в размер под законовата граница от
5 000 лв. по чл.280, ал.3, т.1, пр.1 от ГПК, настоящото въззивно съдебно
Решение е окончателно и не подлежи на по- нататъшно касационно
обжалване пред по- горен съд.
Ето защо предвид гореизложеното и на осн. чл.269- 273 и чл.78, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.16 от ЗЗЖ и чл.61 и чл.82-86 от ЗЗД, въззивният ОС-
Ст.Загора
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 326/21.04.2023г. по гр.д.№ 5612/2022г. по
описа на PC- гр.Стара Загора, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА ОБЩИНА- гр.С.З.- ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление- 6000, гр.С.З., *** да заплати на СНЦ „З.Ж. - Б.“- ЕИК *** със
седалище и адрес на управление в гр.С.З., *** общо сумата 873
лв./осемстотин седемдесет и три лева/, ведно със законната лихва върху общо
873 лв. от завеждането на иска в съда на 16.12.2022г. до окончателно
изплащане на сумите, които суми представляват направени необходими и
полезни разноски при водене на чужда работа без пълномощие, изразяващи
се в заплащане на разноски за оказване на ветеринарно- медицинска помощ
на безстопанствено животно/куче/ в периода от 03.05.2022г. до 11.05.2022г.
включително, както и разноските в размер на общо 875 лв./осемстотин
седемдесет и пет лева/ пред двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7