№ 17
гр. Варна , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица С. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20213000500166 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
пълномощника на Т. С. Г., действата като майка и законен представител на М.
Т. Г. срещу решение № 260650/26.10.2020 г. по гр.дело № 2250/2019 г. на
Окръжен съд – Варна в частта му, с която ответницата е осъдена да заплати на
„Здравец тур – комерс“ ЕООД, гр.Варна, сумата от 62248.00 евро, с която се е
обогатила за сметка на ищеца чрез пропускане да я заплати на Д.Е.Л.-Д. при
заплащането на продажната цена по договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в НА №126/31.08.2015 г., том II, рег. №2543,
н.д.№276/2015 г. на нотариус Д.Б. при ВРС, ведно със законната лихва върху
сумата от предявяване на иска – 15.10.2019 г. до окончателното й плащане, на
осн. чл.59 ЗЗД. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на
закона, с молба за отмяна и за постановяване на ново решение по съществото
на спора, с което исковете бъдат отхвърлени.
Пълномощникът на въззиваемото дружество оспорва въззивната жалба.
1
Контролиращата страна – „Агенция за социално подпомагане“ – Варна
не изразява становище.
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е
процесуално допустима. В отхвърлителната му част, рещшението е влязло в
сила.След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната
съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната
фактимеска обстановка:
Предявен е иск по чл.59 от ЗЗД от представляващия „Здравец тур -
комерс“ ЕООД - Варна, срещу М. Т. Г., чрез нейната майка и законен
представител Т. С. Г., за заплащане на сумата от 62248.00 евро, с която
ответницата се е обогатила за сметка на ищеца при заплащането на
продажната цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, описан
в исковата молба, ведно със законната лихва и лихва за забава.
Ответницата оспорва изцяло иска по основание и размер и прави
възражение за изтекла погасителна давност.
Не се спори между страните, установява се от писмените доказателства,
че на 15.10.2014 г. ищецът„Здравец тур – комерс“ ЕООД е превел по сметка
на третото за делото лице Д.Е.Л.-Д. сумата от 62248 евро с посочено
основание за плащането „анекс по предв. дог.“.
С НА №126/31.08.2015 г., том II, рег.№ 2543, н.д.№276/2015 г. на
нотариус Д.Б. при ВРС Д.Е.Л.-Д. е продала на ответницата М. Т. Г., чрез
родителите й Т.Г.Г. и Т. С. Г., правото на собственост върху апартамент в гр.
Варна, ул.Хан Крум №42, ет.2, за цена от 120000 евро, платена изцяло по
банковите сметки на продавача.
Безспорно е, че в приложения препис от нотариалното дело не се
съдържа платежен документ, удостоверяващ плащането на уговорената цена -
нотариусът не разполага с него, тъй като всички документи, извън
нормативно изискуемите, само се представят при изповядване на сделката и
се върщат на станите; в нотариалното дело се съдържа декларация от Т.Г.Г. и
от Т. С. Г., като родители на малолетната М. Т. Г. относно произхода на
средствата за заплащане на цената - стопанска дейност на деклараторите.
2
Страните не спорят, че около година след закупуването на процесния
имот, той е бил продаден на трето лице.
Показанията на свид.Х.С. – търговски пълномощник на дружеството от
2013 г., преценени с оглед чл.172 ГПК, установяват постигнато съгласие и
предварителен договор между родителите на ответницата и Д.Е.Л., за
закупуване на жилището й за сумата от 120000 евро, която да се заплати на
два пъти. След сключване на предварителния договор, Т.Г. – баща на
ответницата, казал на свидетеля да нареди в полза на Д.Е.Л. сумата от 60-
62000 евро, което той изпълнил, тъй като бил пълномощник на всички фирми
на Т. и на Е.Г.и. За извършването на паричния превод свидетелят бил изрично
упълномощен от управителя на ищеца Е.Г.. Окончателният договор бил
сключен след около година, като тогава остатъкът от сумата бил платен от
Таня.
При твърдения, че ищецът има изискуемо и парично задължение спрямо
ответника, следва да се приеме, че искът е допустим. Тъй като в случая се
сочи правоотношение само между ответника и третото лице, по което ищецът
е платил дълг на ответника към третото лице, но без да има правен интерес от
това, искът не следва да се квалифицира по чл.74 ЗЗД, а по субсидиарния
състав на чл.59 ЗЗД.
Безспорно е установено, че на 15.10.2014 г. „Здравец тур – комерс“
ЕООД е превело по сметка на третото за делото лице Д.Е.Л.-Д. сумата от
62248 евро. Доказани са твърденията, че това плащане е по повод
предварителен договор между третото за делото лице Д.Е.Л.-Д. и
ответницата, който договор е съществувал към момента на плащането. Макар
да не е представен по делото, съществуването на предварителния договор към
момента на плащането може да се приеме за доказано от показанията на
свид.Хр.С., присъствал при сключването. Забраната на чл.164, ал.1,т.1 от ГПК
е неприложима за установяването на този факт, тъй като за ищеца - трето
лице за сделката, няма друг начин за доказване на частноправна договореност
без негово участие.
С НА №126/31.08.2015 г. по н.д.№ 276/2015 г. на нотариус Д.Б., Д.Е.Л.-
Д. е продала на ответницата М. Т. Г. собствеността върху апартамент в гр.
Варна, ул.Хан Крум №42, ет.2, за цена от общо 120000 евро, като продажната
3
цена „е платена изцяло по банковите сметки на продавача“, без да се сочи от
кого.
Страните спорят дали плащането - обедняването на ищцовото
дружество е функционално свързано с договорите между ответницата и
третото лице и дали то е за сметка на обогатяване ответницата, която си е
спестила разход.
Показанията на св.Х.С. следва да се кредитират съобразно чл.172 ГПК,
тъй като той е търговски пълномощник по ТЗ на ищцовото дружество от 2013
г. и като такъв носи отговорност по ТЗ. Свидетелят е пряк очевидец на
сключването на предварителния договор и е фактическият наредител на
плащането, извършено на 15.10.2014 г. Тъй като по делото няма няма
доказателства, опровергаващи показанията му, следва да се приеме за
доказана функционалната връзка между плащането на сумата 62248.00 евро
на 15.10.2014 г. в полза на Д.Е.Л.-Д. и подписания пред свидетеля
предварителен договор, респ. последвалия го окончателен, за закупуването на
имота на ул.„Хан Крум“ № 42. Доказана е причината за плащането –
указанието на Т.Г. свидетелят да заплати първите около 62000 евро от общата
продажна цена от 120000 евро, от банкова сметка на ищцовото дружество,
управлявано от сина му, като управителят на длужеството Е.Г. е
упълномощил свидетеля да направи това.
Ответницата не е навела твърдения за плащане от нея, чрез законните й
представители на продажна цена, поради което следва да се приеме, че
твърденията на ищеца за обедняване са сметка на обогатяване на ответницата,
са доказани.
Неоснователно е възражението за изпълнение на нравствен дълг от Е.Г.
към Т.Г. - съгласно т.3 от ППВС 1/1979 г. съзнателното изпълнение на
нравствен дълг е налично само в случаите на начална липса на основание по
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, но е неприложимо в хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД.
Неоснователно е и възражението за погасяване по давност на
претенцията, тъй като плащането е извършено на 15.10.2014 г., а исковата
молба е продадена в последния ден от петгодишния срок - 15.10.2019 г.
4
Тъй като извършеното от ищеца плащане в полза на третото за делото
лице е функционално свързано с предварителния и окончателния договори
между ответницата и третото лице, а ответницата е пропуснала да намали
активите си и е спестила разходи в размер платените от ищеца 62248 евро на
15.10.2014 г., е налице обедняване на ищеца за сметка на ответницата.
Предявеният иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД е доказан по
основание и размер и следва да бъде уважен. Обжалваното решение следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260650/26.10.2020 г. по гр.дело №
2250/2019 г. на Окръжен съд – Варна в обжалваната му част. В необжалваната
му част, решението е влязло в сила.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5