14.10.2019г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното
заседание
на четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Йорданка Попова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№750 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.118
от Кодекс за социално осигуряване.
Образувано е по
жалба от С.Т.С. *** – чрез пълномощник адв.Ч., против Решение №1012-26-230-1/07.06.2019г.
на Директор на ТП на НОИ Хасково, с което се отхвърля жалба против Разпореждане
№О-26-999-00-**********/22.04.2019г. на Ръководител по изплащане на
обезщетенията и помощите, с което на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1
от Наредбата за паричните обезщетения и
помощи от държавното обществено осигуряване е отказано отпускане на парично
обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. Твърди се,
че оспореното решение било неправилно и незаконосъобразно. Неправилно било
приложено материалното право, тъй като към датата на настъпване на осигурителния
риск жалбоподателят имал качество на самоосигуряващо се лице като земеделски
производител, но административният орган неправилно разширил чрез тълкуване
приложението на чл.10 от КСО. Счита се, че приложението на посочената
разпоредба било неотносимо. Иска се да бъде постановено съдебно
решение, с което да бъде отменено оспореното решение, като
преписката бъде върната за правилно прилагане на материалното право, като бъдат
присъдени и направените по делото разноски.
Ответникът - Директор на ТП
на НОИ Хасково, чрез процесуален представител счита, че жалбата е неоснователна
и недоказана, като се претендират разноски. Настъпването на временната
нетрудоспособност било преди съответното лице да е било осигурено за този риск.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На 07.03.2019г. от ДКЦ
Св.Георги ЕООД – П., е издаден Болничен лист №Е20196636796 на С.Т.С. за
настъпила временна неработоспособност поради общо заболяване, считано от 25.01.2019г.
до 08.02.2019г. С удостоверение Приложение №9 по чл.8 и 11 от Наредба за паричните обезщетения
и помощи от държавното обществено осигуряване – вх.№Р14-26-000-00-**********/14.03.2019г., са
представени пред НОИ данни относно правото на парично обезщетение.
В административната преписка е
представен Констативен протокол №КП-5-26-00552672/15.04.2019г., по който
установените факти не са спорни между страните по делото – жалбоподателят е
регистриран като земеделски производител през февруари 2016г. /входирано на
13.02.2016г./, а считано от 17.02.2015г. му е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст; на 29.01.2019г.
е подал декларация с желание за осигуряване от 01.01.2019г. – като
земеделски стопанин за общо заболяване и майчинство и за инвалидност поради
общо заболяване за старост и за смърт; при започване на трудовата дейност като
земеделски производител на 05.05.2015г. лицето не е заявило желание да внася
осигурителни вноски към фонд ДОО. Същите обстоятелства се установяват и от
представената от жалбоподателя в с.з. справка , ведно с Удостоверение за
декларирани данни №260191901575189/24.06.2019г. на НАП. В КП е направен извод,
че началото на осигуряването – 01.01.2019г. не е съобразено с указания срок в
чл.1, ал.2 от Наредба за обществено
осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в
чужбина и морските лица. Освен това започването на осигуряване на С. от
29.01.2019г. било в период на временна неработоспособност, поради което
декларацията пораждала правни последици след изтичането на периода на временна
неработоспособност, посочен в болничния лист , т.е. от 09.02.2019г. Преди
издаване на констативния протокол във връзка с определяне правото на
обезщетение за временна нетрудоспособност съществува кореспонденция между НОИ и
НАП, видно от която – л.16-17 от делото, са установени вече посочените
обстоятелства.
С Разпореждане
№О-26-999-00-**********/22.04.2019г. на Ръководител по изплащане на
обезщетенията и помощите на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от НПОПДОО
е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност
поради общо заболяване по посочения болничен лист, тъй като при извършена
проверка от контролен орган на ТП на НОИ Хасково се установило, че към датата
на настъпване на осигурителния риск по представения болничен лист не е
възникнало осигуряване по смисъла на чл.10 от КСО за жалбоподателя – земеделски
производител. Недоволен от така постановеното
разпореждане С. е оспорил акта пред директора на ТП на НОИ – Хасково с жалба
вх.№1012-26-230/10.05.2019г. по повод на която е издадено и оспореното в
настоящото производство решение. С последното на основание чл.117, ал.3 от КСО
е отхвърлена жалбата против издаденото разпореждане. В мотивите на решението
административният орган е възприел изцяло основанията за отказ за изплащане на
исканото обезщетение изложени в посоченото разпореждане.
При така установената фактическа обстановка, като взе
предвид и разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът извърши преценка за
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, като направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на
оспорения акт, за която е налице пряк и непосредствен интерес от обжалването, в
срока по чл.118, ал.1 от КСО. Жалбата отговаря на изискванията за форма и
реквизити, като не се установяват пречки за разглеждането ѝ. При тези
съображения съдът приема, че подадената жалба е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Оспореното решение на Директор ТП НОИ
Хасково и потвърденото с него разпореждане на Ръководител по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП НОИ Хасково са валидни актове, издадени от
административни органи в кръга на тяхната компетентност и в предписаната от
закона форма, като относно тези въпроси не е формиран спор.
Основният и единствен спорен въпрос е от кой
момент жалбоподателят – земеделски производител, започнал дейност през 2015г.,
регистриран към началото на 2016г., с отпусната ЛПОСВ от 17.05.2015г.,
придобива право на обезщетение за временна нетрудоспособност след като е подал
на 29.01.2019г. декларация за начало на осигуряването, считано от 01.01.2019г.,
а за времето от 25.01.2019г. до 08.02.2019г. има издаден болничен лист.
Регистрираните земеделски стопани
и тютюнопроизводителите са обособени в обща група като самоосигуряващи се лица
- на основание чл.4, ал.3, т.4, и са задължително осигурени за инвалидност
поради общо заболяване за старост и за смърт, като във вр. с ал.4 могат да се
осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
Съгласно пар.1, т.3 от ДР на КСО -
осигурено е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова
дейност съгласно чл.10, продължава и през периодите на чл.9, ал.2, т.1 - 3 и 5.
Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са
внесени дължимите осигурителни вноски. В чл.10, ал.1 от КСО изрично е посочено,
че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват
трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ.
От посочените разпоредби следва извода, че законодателят изисква кумулативно
упражняването на дейност и внасяне на осигурителни вноски.
Жалбоподателят С. е регистриран като земеделски производител към Областна
дирекция Земеделие Хасково с валидна първоначална регистрация от 05.05.2015г.,
като считано от 17.02.2015г. за лицето е отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, а при започване на дейността лицето не е заявило желание да
внася осигурителни вноски към фонд ДОО. Желание за осигуряване като земеделски
стопанин за общо заболяване и майчинство и за инвалидност поради общо заболяване
за старост и за смърт, считано от 01.01.2019г., жалбоподателят е заявил с
подадена декларация на 29.01.2019г. Съгласно чл.1,
ал.6 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица,
българските граждани на работа в чужбина и морските лица лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 – 6 от КСО /между
които е и жалбоподателя/, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое
желание по предвидения с наредбата ред, като на тези, на които е отпусната
пенсия, осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията по
ал.2, т.е. в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. С оглед на
установените обстоятелства и събраните
доказателства следва да се приеме, че на 29.01.2019г. жалбоподателят е подал за
първи път декларация за започване на осигуряването за общо заболяване и
майчинство и за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. Така
именно от тази дата следва да започне за посочения риск осигуряването на
самоосигуряващото се лице, но следва да се има предвид, че към тази дата С. е в
период на временна неработоспособност. Поради това подадената декларация
придобива правни последици едва след изтичане на срока, през който лицето е във
временна неработоспособност, т.е. от
09.02.2019г. и то при условие, че лицето възобнови упражняването си на трудова
дейност.
В този смисъл към датата на настъпване
на осигурителния риск временна нетрудоспособност жалбоподателят не отговаря на
условията по чл.10 и чл.40 от КСО и съответно няма право на обезщетение за
временна нетрудоспособност по представения и обсъден болничен лист.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
Решение №1012-26-230-1/07.06.2019г. на Директор на ТП на НОИ Хасково, е
законосъобразно – издадено е от компетентен орган; в предвидената от закона
форма; постановено е в съответствие с материалноправните разпоредби на които се
основава и пълно съответствие с целта на закона, както и при спазване на
административнопроизводствените правила. Жалбата се явява неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена. Жалбоподателят дължи на ответната страна
направените по делото разноски за юрк възнаграждение в минимален размер – 100
лева.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Т.С. *** – чрез
пълномощник адв.Ч., против Решение №1012-26-230-1/07.06.2019г. на Директор на
ТП на НОИ Хасково, с което се отхвърля жалба против Разпореждане
№О-26-999-00-**********/22.04.2019г. на Ръководител по изплащане на
обезщетенията и помощите, с което на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1
от Наредбата за паричните обезщетения и
помощи от държавното обществено осигуряване е отказано отпускане на парично
обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, като
неоснователна.
ОСЪЖДА С.Т.С., ЕГН **********,***, да заплати
на ТП на НОИ Хасково направените по делото разноски в размер на 100 лева
юрк.възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред ВАС на
РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: