Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 260072 /14.10.
Година 2020 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд III – ти наказателен състав
На 16септември Година 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Богдан Велев
Съдебни заседатели:
Секретар: Наташа Динева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административно-наказателно дело № 01233 по описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С електронен фиш, серия К, № 1697661
на ОД МВР – Перник, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.1, т.5 от
ЗДвП на З.С.М.
,ЕГН ********** е наложена глоба в
размер на 600 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Против електронния фиш е постъпила
жалба, в която се внасят доводи за незаконосъобразност,свързани със липсващо описание в ЕФ на техническото
средство ,данни за годност,при този вид реализиране на административно
наказателна отговорност могат да се използват само стационарни
средства/системи/,сочат се и определени давностни срокове/чл.82 ал.1 от ЗАНН/.
В съдебно заседание –страната-жалбоподател
не се явява, не е изпратила и процесуален представител.
Въззиваемата страна – ОДМВР – Перник,
не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание, представител не е
участвал.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.84
от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира
за установено следното:
На 07.08.2017г.,
в 14:17 часа, в гр. Перник, път I-6 на км.74+600,кв.“Бела вода“, до
бензиностанция Дилас , в посока на
движение към гр.София,се движело МПС –ТОЙОТА АВЕНСИС 2,2 Д4 ,с рег. № *******.
В същия
район с мобилно автоматизирано
техническо средство ТFR 1 – М”, № 576, монтирано в полицейски автомобил, се извършвало
измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни средства.
А
ограничението на максимално разрешената скорост е въведено чрез ПЗ Д11,за
начало на населено място,при регламента,установен чрез чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата.
В 14:17 часа през обсега на АТСС преминал и горепосоченият автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител
попълнил протокол /приложение към чл.10, ал.1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г./.
Впоследствие,
при снемане на записаната информация от АТСС се установило, че след навлизане
на превозното средство в контролираната зоната
е измерена скорост на движение от 103 км/ч., което превишавало с 53 км/ч.
разрешената за населено място скорост от 50 км/ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. След съответно
приспадане на допустимата грешка при измерването превишението на скоростта било редуцирано до 50 км/ч..
След
справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е
извършено нарушението е собственост на З.С.М.,
затова и с оглед разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП бил издаден електронен
фиш, серия К, №1697661 на ОД МВР –
Перник,като този фиш е бил връчен на 07.06.2020г.
След
връчване на електронния фиш липсват данни
да са упражнени правата по чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП.,
Гореизложената фактическа обстановка
съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид приетите като
писмени доказателства справка от централна база данни – КАТ, разписка, снимков
материал от АТС TFR1-М 576 , протокол
за използване на АТСС на 07.08.2017г., протокол 02-29-17 от проверка на
мобилна система за видеоконтрол TFR-1М 576 от 05.06.2017
г. на Лаборатория за проверка на СИ в Полицейска техника.
Въз основа на установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата.
Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда
на ЗАНН, като жалбата се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е
направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за
анулиране на фиша.
Евентуално просрочие на същата /в случай, че ЕФ е бил редовно връчен/,
не мотивира друг извод, съображенията за което са
следните:
В съдържанието на ЕФ не е посочено
в какъв срок и пред кой съд може да се обжалва, което безспорно ограничава
възможността на наказания субект да упражни правото си на жалба. По тази
причина, пропускането на срока не следва
да рефлектира върху правната сфера на наказания субект, тъй като е следствие от
пропуск на издателя на оспорения административен акт ясно да означи начина на
обжалването му. Затова и с оглед установените в националното и общностното
законодателство правни гаранции за упражняване правото на защита срещу актове, засягащи правата и интересите на
гражданите, дори и подадена след законоустановения срок, жалбата следва да се
приеме за процесуално допустима.
Разгледана по същество обаче,жалбата
се явява неоснователна.
При
извършена служебна проверка за законосъобразност, съобразявайки и възраженията на жалбоподателката, съдът не
констатира допуснати
съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на
електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал.
4 от ЗДвП.
Същата
е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй като
по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и заснето
с автоматизирано техническо средство/система TFR 1-М, с идент. № 576, с каквито съгласно чл.189, ал.4
/изм., ДВ, бр.19/2015 г., в сила към датата на нарушението/, може да се
установяват и заснемат нарушения в тази
хипотеза. Съгласно §6, т.65 /нова, ДВ бр.19/2015г./, "автоматизирани
технически средства и системи" са
уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни –
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес“.
Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което
е установено и заснето процесното нарушение е мобилно, прикрепено към служебен
полицейски автомобил с рег. №*******и е обслужвано от полицейски служител,
поставящ начало и край на работния
процес.
Приетият по делото протокол на лаборатория за проверка на СИ в Полицейска техника при
ГД „НП“, безспорно доказва, че средство за измерване – мобилна система за
измерване на скорост, тип TFR-1М, с идент. №576 при извършените първоначална и последваща проверка е установено
съответствие с одобрения тип и с метрологичните изисквания, като
грешките не превишават максимално допустимите.
Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето
процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било технически
изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния
режим по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
С ДВ бр.54 от
2017г./05.07.2017г./е отпаднало
изискването на чл.165 ,ал.2 т.8
от Закона за движението по пътищата, пътният участък да е бил обозначен с
преносим пътен знак Е24
"Контрол с автоматизирани технически средства или системи", поставен преди
мястото за контрол ,чието разположение е документирано със снимка в съответствие
с изискването на чл.7, ал.2 от наредбата.
Същевременно,
използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е
удостоверено с протокол /приложение към
чл.10, ал.1 от наредбата/, съставен от обслужващия го полицейският служител, в
който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства - точното място на
контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък
скоростен режим, режима на измерване,
идентификация на служебния автомобил, в който е монтирано АТСС, началото и края на работната смяна и номерата
на първия и последния запис.
Данните в протокола,
ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен с мобилното АТСС
доказват, че нарушението е установено
в границите на населено място- кв.“Бела Вода“гр.Перник,/при допустима за процесното превозно средство
скорост на движение 50 км/ч.,въведена чрез пътен знак Д11“Начало на населено
място“,който факт е посочен в
електронния фиш,. съгласно чл.21, ал.1
от ЗДвП.
Тези
доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на
електронния фиш обстоятелства относно съответната пътна структура и скоростен
режим съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и
са оценени правилно, в съответствие с материалния закон, а оттук - че
квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е извършено
законосъобразно.
На
кадрите от снимковия материал, снет от записания клип се наблюдава ясно автомобила визиран в
електронния фиш, чието разположение и посока на движение в момента на
сработването на мобилното средство за видеоконтрол,изключват всяко съмнение чия
скорост е регистрирало АТСС, тъй като видно от данните на снимковия материал, заснемането е
осъществено при приближаващ трафик, съответен на движението на
превозното средство на жалбоподателя. Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал, изготвен с
техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес.
Безспорно доказано е, че жалбоподателят е лице ,
собственик на превозното средство, с
което е извършено нарушението, поради което законосъобразно
и обосновано /при
всестранна и обективна оценка на доказателствената съвкупност/, именно отговорността на З.С.М. е ангажирана за установеното и доказано
по несъмнен начин административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Не на последно място, обжалваният електронен фиш съответства
на утвърдения със Заповед № Iз - 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на
вътрешните работи образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, поради което
е редовен от процесуална страна.
Що се отнася до възражението в
писмената жалба относно преценка на срока, посочен като чл.82 , ал.1,б.“а“ от ЗАНН, според който текст „Административното наказание не се изпълнява, ако са
изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба“ съдът отбелязва, че
това е срок по отношение на т.н.“изпълнителна давност“,т.е.когато е налице
влязъл в сила акт, с който е наложено
наказанието/Наказателно постановление или Електронен фиш/.
Тъй като не се налага
административно наказания на моторно превозно средство ,а по процесния ред на
неговия собственик,или когато моторното превозно средство е собственост на
Юридическо лице,на неговия законен представител,е предвидена възможност
електронния фиш на бъде анулиран и издаден друг, на конкретен извършител на вменено нарушение
от този вид,на когото е предоставено управлението на моторното превозно
средство.
В настоящия случай спорен момент
е преследвателната давност ,която е
предмет на разглеждане и произнасяне с Тълкувателно постановление №1 от
27.02.2015г на ОСС от НК на ВКС и ОСС от
II колегия на ВАС,и при съобразяване с това произнасяне,при отчитане на
датата на нарушението, датата на връчването на ЕФ,не е изтекъл срока ,визиран в
чл.81 ал.3 вр.чл.80 ал.1 т.5 от НК ,към които разпоредби препраща чл.11 от ЗАНН,и при абсолютна преследвателна давност от четири години и шест месеца/от
датата на нарушението/ ,поради което защитните доводи съдът ги намира за
неоснователни.
Институтите на преследвателната
давност по НК са приложими в административнонаказателното производство не само
относно абсолютната давност, но и относно обикновената давност за преследване.
В
настоящия случай, специалните давностни срокове по чл. 34 от ЗАНН тук са
неприложими, доколкото те регламентират съставянето на АУАН и издаването на наказателно постановление, а
електронният фиш не е нито едното, нито другото.
Законовата препратка в чл.189, ал.14 ЗДвП не
се отнася за електронните фишове/така,както разпоредбата на чл.59 ал.1 от ЗАНН
не се отнася до фишовете,съставени по реда на чл.186 от Закона за движението по
пътищата/
Разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН/ДВ бр.11 от
2011г./ предвижда, че доколкото в този закон няма особени правила за
административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо
средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на ЗДвП.
Особени правила относно производството по издаване на електронни фишове ЗАНН не
съдържа.
Следователно, относно институтът
на погасителната давност за административнонаказателно преследване, по силата
на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, са приложими са разпоредбите на общата
част на Наказателния кодекс, в частност срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК
/ред. ДВ, бр.26/2010 г./, а именно 3 години.
Въпросното
административнонаказателното преследване е било възбудено със съставянето на ЕФ,
с който е наложено административно наказание на З.С.М. ,собственик на моторното
превозно средство,с което е извършено
нарушението.
ЕФ ,предмет на настоящото
производство е връчен на 26.06.2020г.-според посоченото в писмената жалба, а в
разписката –на 07.06.2020г.,датата на нарушението е 07.08.2017г. ,т.е. не е
изтекъл тригодишният срок, а към момента не е изтекъл и срока на абсолютната
преследвателна давност.
От друга страна,срокът на
абсолютната давност за преследване /в
случая четири години и половина/ е обвързан единствено с началния момент
на започването на давността за
преследване - датата на довършване на
престъплението/нарушението, не с датата на някое от действията, които я
прекъсват,а тази давност /абсолютната/ за наказателно преследване е приложима
когато не е изтекла обикновената
преследвателна давност.
По отношение вида и размера на наложеното административно наказание:
За констатираното нарушение –
превишаване на разрешената максимална скорост санкцията се съдържа в
разпоредбата на чл.182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в
зависимост от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта е превишена със 50 км/ч. /стойност,
получена след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване
скоростта на движение/, поради което за нарушението е приложима санкцията по т.5
от визираната разпоредба. Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост над 40 км/ч /но
извън приложението на т.6/,точно фиксирано по размер наказание – глоба от 600
лв., изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.
В случая именно такова наказание
е наложено на Милен Милчев и предвид
законосъобразното определяне,
обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден. Намаляване на наказанието
под законоустановения размер е недопустимо.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, № 1697661 на ОД МВР – Перник, с който на
основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП на З.С.М. ***1, ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 600 лева за
нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник
на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ