Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

 

                                  №

 

                               град Свиленград, 31.05.2021 година

 

                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                                       

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

при секретар Ренета Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело (АНД) № 213 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

                                   

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 191/2021 от 10.03.2021 година на Началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване (МРР) Южна морска”, Главна дирекция (ГД) „МРР”, Централно митническо управление (ЦМУ) при Агенция „Митници”, в което на С.Ф.А. с ЕГН ********** ***№ 12, със съдебен адрес:***, чрез адвокат А.Г., за нарушение на чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 11 858 лв. (пункт ІІ) и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата 55 броя смарт телефони (пункт І).

 Жалбоподателят С.Ф.А. чрез пълномощника си – адвокат А.Г., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като счита същия за незаконосъобразен, неправилен и необоснован – жалбоподателят не бил извършил процесното нарушение, не били изяснени всички факти и обстоятелства и наложените наказания били несправедливи.

В съдебната фаза, редовно призован, респ.уведомен, жалбоподателят С.Ф.А., се явява. За него се явява адвокат А.Г., който пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като не била дадена възможност на доверителя му А. да декларира носените стоки; респ. за намаляне размера на наложената Глоба до стойността, посочена в представената Фактура. Претендират се разноски по делото. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажират гласни доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – Началникът на Отдел „МРР Южна морска”, редовно призовани на посочения съдебен адрес, респ.уведомени, изпращат представители – Старши юрисконсулт Елена Гъчева и Юрисконсулт Джунейед Муса, които сочат че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му. Молят същото да бъде потвърдено изцяло, тъй като жалбоподателят е върнат за митническа проверка от паспортния контрол, т.е. след като вече е бил преминал митническия такъв; както и да не се кредитира Заключението на вещото лице Б., тъй като не било налице съвпадение между процесните телефони и тези, посочени в представената Фактура и тъй като цената по Фактурата била нелогична и нереално ниска. Претендират се разноски по делото. Не е представен Списък на разноските. Наведено е възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. 

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 15.01.2021 година, около 18.20 часа на Митнически пункт  (МП) „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Изходящи леки автомобили и автобуси”, на път от Република България за Република Турция пристига лек автомобил марка „Мерцедес” с български държавен регистрационен номер СВ 69 11 РХ, управляван от българския гражданин Симеон Симеонов Симеонов. В автомобила пътува и жалбоподателя С.Ф.А. и още две лица, между които и свидетеля Руска Стоянова Петрова.

Автомобилът и пътуващите в него лица преминават митническия контрол, където пътуващите, включително жалбоподателят А. не декларират нищо и при граничния (паспортния) контрол, служител на Гранична полиция подава Искане с № 61 от същата дата за извършване на съвместна проверка с митническите служители.

Преди започване на тази митническа проверка, инициирана по повод посоченото Искане, пътниците отново устно са поканени от митническия служител – свидетеля П.В.С. да декларират носените от тях стоки, валутни ценности и лични вещи. Същите отново не декларират нищо.

В изпълнение на служебните си задължения и на основание чл. 16, ал. 1, т. 9 от ЗМ, митническият служител - свидетелят П.В.С., извършва личен преглед на жалбоподателя А. в присъствието на свидетеля К.М., при който са открити в ластични колани около кръста му укрити и недекларирани вещите – предмет на нарушението. Съставен е Протокол за личен преглед с № 6 от дата 15.01.2021 година.

В Личното си обяснение, изискано на основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ от митническите служители за нуждите на проверката, каквото и дава в писмена форма жалбоподателят С.А., сочи, че телефоните били в колан около кръста му, не знаел че трябва да ги декларира и не носел Фактура за тях.

При тези фактически обстоятелства, след разкриването на контрабандираните процесни стоки, в този смисъл открито деяние и неговият извършител, свидетелят П.В.С. пристъпва на основание чл. 230 от ЗМ към съставянето на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) № 103/15.01.2021 година против жалбоподателя С.А.. След съставянето на АУАН, жалбоподателят е запознат със съдържанието му и е връчен лично, като с подписа си С.А. удостоверява получаването на екземпляр от него, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ, датирана от 15.01.2021 година, като жалбоподателят сочи, че няма възражения срещу констатациите в Акта.

Посочените по–горе недекларирани смарт телефони са иззети с Разписка № 01933262.

С Приемателно–предавателен протокол от дата 15.01.2021 година, процесните стоки са предадени на отговорно пазене в склад на Териториална дирекция Южна морска.

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.

Определена е стойност на стоките – предмет на нарушението в общ размер на 11 858 лв.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Отдел „МРР Южна морска” в качеството на наказващ орган с делегирана компетентност, издава процесното НП № 191/2021 на 10.03.2021 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 22.03.2021 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно подписано, се намира приложено в Административнонаказателна преписка (АНП), с отбелязване и имената на получателя му, а именно: С.Ф.А. - лично. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят С.Ф.А. е извършил нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, тъй като е направил опит да пренесе през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи, стоки. Извършеното деяние не представлява престъпление. За това нарушение на основание чл. 233, ал. 1 от ЗМ на нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 11 858 лв. (100 % от стойността на недекларираната стока) и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата недекларираните стоки.

Описаната в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването му № 191/20.01.2021 година на ГД „МРР”, ЦМУ при Агенция „Митници”, както и от показанията на изслушаните в съдебното заседание, проведено на 26.04.2021 година свидетели П.В.С., М.Г.Ю. и К.Л.М..

Приетата – приложена по преписката Заповед № ЗАМ – 42/32-8714 от 07.01.2019 година на Директора на Агенция „Митници” доказва материалната компетентност на АНО по отношение на Началника на Отдел „МРР Южна морска” в ГД „МРР”. С цитирана Заповед, наказващият орган по закон - Директорът на Агенция „Митници” делегира правомощията да издават НП за нарушения по ЗМ на Началниците  на териториалните отдели „МРР”. Персоналното заемане на тази длъжност от издателя на процесното НП – Иван Добрев Пасков, е служебно известно на Съда. Т.е. Началникът на Отдел „МРР Южна морска” в ГД „МРР” се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директорът на Агенция „Митници” по надлежния ред с индивидуален административен акт - Заповед.

По делото бе допуснато и разпитано в процесуалното качество на свидетел лицето Руска Стоянова Петрова, която установи пред настоящия Съдебен състав, че познава жалбоподателя А. отдавна, че процесните телефони закупили, включително и тя, от град София от лице на име Иван и че митническите органи не дали възможност да бъдат декларирани процесните телефони.

Представена е и Фактура, ведно с превод, относно стойността на закупуване на процесните телефони. Фактурата е оспорена от страна на процесуалните представители на АНО.  

По делото е назначена и изслушана Съдебно-икономическа експертиза, от Заключението на която става ясно, че стойността на процесните телефони при износ на базата на наличната по делото Фактура е в размер на 960.08 лв., а стойността при износ от Република България е в размер на 11 687.50 лв. В съдебно заседание вещото лице О.Б. поддържа представеното Заключение. Заключението е прието без възражения.

Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с  изложената в АУАН и възприетата от АНО в НП, Съдът изведе въз основа на анализа на писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени в хода на производството по съответния процесуален ред. От кръга на гласните доказателствени средства, Съдебният състав прие да кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелите П.В.С., М.Г.Ю. и К.Л.М., предвид тяхната безпротиворечивост, систематиката и взаимното им допълване, така и цялостната им корелация с писмените източници, които ги подкрепят. Същите са изчерпателни, с ясна конкретика за фактите, при еднозначност в изнесените твърдения относно основните факти от предмета на доказване, както и са формирани от непосредствени възприятия на свидетелите от случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. От тук предпоставена е преценката за правдивост и достоверност. Липсват основания за тяхната критика, тъй като те не се опровергават в съотнасяне помежду си, така и с останалите писмени доказателства, които Съдът кредитира; обратно, убедително се подкрепят от същите, от друга страна при отсъствие на индиции за предубеденост на свидетелите не възникват съмнения за недобросъвестност или необективност на депозираните показания. Не се установява лицата П.В.С. и М.Г.Ю. да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелски показания на С., Ю. и М. не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на Агенция „Митници”, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. С тези съображения Съдебният състав даде вяра на показанията на свидетелите П.В.С., М.Г.Ю. и К.Л.М., считайки ги обективни и достоверни. А досежно доказателствената им стойност, те са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение, авторството и времето на извършването му, като потвърждават и фактическото му осъществяване от жалбоподателя С.Ф.А., установявайки обективните факти на излизането му от страната, отивайки за Република Турция, моторно превозното средство, с което е пътувал, липсата на действия от негова страна за митническото оформяне на носените процесни стоки – смарт телефони, респ. тяхното деклариране при редовния митнически контрол, още и резултатът от митническата проверка - намирането на определено количество смарт телефовни, така и тяхната принадлежност и държането им, свързани с неговата личност. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

Идентична правна оценка, на кредитиране с доверие, се налага и относно писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от страните. Същите Съдът цени за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

С доверие се оцениха от Съда, показанията на свидетеля Руска Петрова – допусната до разпит в съдебното производство по искане на жалбоподателя, изключая частта, касаеща твърдението, че митническите органи не били дали възможност на жалбоподателя да декларира носените от него смарт телефони. Същите се възприемат, тъй като не се опровергават от кредитираните показания на другите разпитани свидетели (П.В.С., М.Г.Ю. и К.Л.М.) и от писмените доказателствени средства по делото. В частта, касаеща твърдението, че митническите органи не били дали възможност на жалбоподателя да декларира носените от него смарт телефони, показанията на посочения свидетел са в пряко противоречие и се опровергават от другите свидетелски показания (, кредитирани от Съда), като остават изолирани и не се подкрепят дори косвено и от писмените доказателствени източници – няма как да не е била дадена възможност за деклариране на жалбоподателя, тъй като митническата проверка, при която са открити процесните телефони е извършена след като вече веднъж жалбоподателят е преминал през митническия контрол и е бил върнат отново за митническа проверка от граничния контрол. Поради това, Съдът не кредитира с доверие показанията на този свидетел в обсъжданата им част, считайки ги тенденциозни и неправдоподобни, както с оглед тяхната противоречива насоченост спрямо останалите доказателства, така и поради близките отношения на посочения свидетел с жалбоподателя, от тук и пряката заинтересованост от изхода на делото, както и предвид факта, че свидетелят Петрова също не е декларирала пренасяните от нея смарт телефони.

Доказателствената сила на представената по делото Фактура не се опроверга от събраните по делото доказателства, т.е. направеното оспорване от страна на АНО не бе проведено успешно. Този извод на Съда не се променя предвид факта, че от представената от страна на АНО справка става ясно, че фирмата, издала процесната Фактура, няма търговия с мобилни телефони в предмета си на дейност, тъй като това не възпрепятства възможността да извършва подобна търговия. Фактът, че посочената фирма отчита големи печалби и обороти е ирелевантен за настоящото производство. 

Съдебният състав не кредитира Становището на митническите органи,  касаещо стойността на процесните стоки, тъй като не е изготвено на базата на наличните по делото доказателства, а именно предоставената в съдебно заседание Фактура. Наличната по делото Фактура бе оспорена от насрещната страна (от АНО) по надлежния ред, но доказателствената й сила не бе оборена и Съдът е длъжен да се съобрази с данните, съдържащи се в нея. Съгласно § 1, т. 38 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, „Стойност на стоки при износ” за целите на административнонаказателната отговорност е цената на стоката при продажбата за износ франко българска граница или пазарната цена на стоката без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока между лица, които не са свързани, с включени в нея съпътстващи разходи, като комисиона, опаковане, транспорт, застраховка, и други разходи, пряко свързани с доставката до българска граница.”. Т.е. в конкретния случай е налична пазарна цена на процесната стока, посочена в цитираната Фактура, чийто оспорване не бе проведено успешно от страна на АНО и приета като доказателство по делото. Няма данни по делото страните по покупко-продажбата, обективирана в представената Фактура да са свързани лица. Разходи като комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и т.н., пряко свързани с доставката до българска граница на процесните стоки, няма. С тези съображения, Съдът приема, че стойността на процесната стока е 960.08 лв. (55 броя стоки с единична цена от по 7.50 евро). Съдът не възприема становището на процесуалните представители на АНО, че не било налице съвпадение между процесните телефони и тези, посочени в представената Фактура, тъй като от събраните по делото доказателства не се установи такова нещо (в подкрепа на изложеното е обстоятелството, че недекларираните телефони са без принадлежности, така както е посочено и в представената Фактура). По отношение изразеното мнение на процесуалните представители на АНО, че цената по Фактурата била нелогична и нереално ниска следва да се отбележи следното – цената не звучи да е нелогична и нереално ниска предвид факта, че в Германия телефоните се предоставят дори безплатно при сключване на Договори с мобилните оператори (подобна е ситуацията и в страната ни).

По дефиниция производството по ЗАНН е по-опростено, макар и състезателно, като типични за него са и процесуалната бързина и експедитивност за реализиране на административнонаказателната отговорност (аргумент от установените процесуални срокове), поради което несъвместимо с този основен негов принцип, в частност, би било директното обвързване и стриктно формално следване, с изпълнение всички процесуални изисквания, установени в нормите на НПК. Изложеното относно субсидиарното приложение на НПК в административнонаказателното производство се отнася и до доказателствения способ – обиск, уреден в раздел V, чл. 164 от НПК. Достатъчно е реално фактически да е извършен обиска, необходим за изясняване на фактите и обстоятелствата, установяването на които да се изисква във връзка с реализиране на административнонаказателна отговорност на нарушителя, относима към извършването на съставомерно деяние, преценката на неговата обществена опасност и/или наказването – определяне размера на Глобата или нейната индивидуализация - изобщо в установените параметри от закона. В случая, всички тези минимум изисквания досежно обиска са спазени според Съда в контекста на изложеното. Обискът е извършен от лице от същия пол – свидетеля П.С. и в присъствието на лице от същия пол – свидетеля К.М.. Казано по друг начин - разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 10 от ЗМ дава право на митническите служители да извършват личен преглед и изземвания на стоки, които са били или е трябвало да бъдат обект на митнически надзор и контрол, при спазване разпоредбите на НПК. В случая обаче е приложен специалният ред за личен преглед и задържане на стоките - предмет на митническо нарушение, предвиден в чл. 266, ал. 3 от ЗМ, който не изисква предварително разрешение на Съд за извършване на тези действия, нито последващо одобрение по отношение на съставения Протокол, нито присъствие на поемни лица при извършването на такива действия и който специален ред дерогира общият такъв, предвиден в НПК. Предаването на вещите от санкционираното лице с Разписка и издаденият във връзка с нея Приемателно-предавателен протокол са годни и допустими процесуални способи за приобщаване към доказателствения материал на вещите - предмет на нарушението.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във  връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е частично основателна.

 

                ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

 

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата, на която е депозирана в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.

 

      ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

 

       Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на актовете.

        Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП, не се констатираха допуснати процесуални нарушения във фазата на производството по издаването им, развила се пред наказващия орган. Спазени са формата и редът при постановяването им.

Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН, т.е. същите имат изискуемите реквизити на минимално необходимото съдържание съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното административното нарушение и да организира адекватно защитата си. Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият орган не е изписал конкретната хипотеза на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, не води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на наказания, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е нарушена.

Действително в АУАН не е посочено ЕГН на свидетеля Ю., но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена и местоработата, е налице пълно индивидуализиране на посоченото лице и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. призоваването му в съдебно заседание. От друга страна констатираният пропуск не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.

За пълнота на настоящото изложение следва да се отбележи, че в Разписката за задържане е посочено, че става дума за внос, вместо за износ, което не представлява съществено нарушение съгласно изложеното в предходния абзац.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ. Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от митническите органи. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 15.01.2021 година актосъставителят П.В.С. е заемал длъжността „Старши инспектор” в сектор „Борба с наркотрафика”, отдел „Борба с наркотрафика Южна морска”, ГД „МРР”, ЦМУ при Агенция „Митници””, т.е. бил е митнически орган. В тази насока е и изявлението на свидетеля С., направено в открито съдебно заседание, проведено на 26.04.2021 година. Лицето, подписало НП – Иван Добрев Пасков, заема към момента на издаването му длъжността „Началник на Отдел „МРР Южна морска” в ГД „МРР”, ЦМУ при Агенция „Митници”” и деянието е извършено в зоната на отговорност на Отдел „МРР Южна морска”.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. 

        Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт. От тук, съответно липсват формални основания за неговата отмяна.

                ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

 

   Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, неговият извършител и предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено по отношение на посоченото нарушение.

Обжалваното НП е правилно и обосновано, обсъдено с оглед приложението на материалния закон и при възведената правна квалификация – чл. 233, ал. 1 от ЗМ, приета от АНО, която е вярна (както вече бе посочено), съответстваща на фактите, съдържими се в обстоятелствената част на Акта. Същите и категорично се доказаха от събраните доказателства в хода на съдебното производство, в съвкупност обосноваващи безспорен извод за осъществяването на изпълнително деяние от страна на жалбоподателя, обективно и субективно съставомерно като митническо нарушение във фактическия състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ.

Въз основа на кредитираните гласни доказателства – пряко, както и косвено от приобщените писмени доказателствени източници от преписката, установи се и че посочените стоки лицето С.Ф.А. не е обявило пред митническите органи, поради което не е разполагал и не е представил митнически документи, удостоверяващи надлежното им деклариране или задействане на митнически режим за тях. Свидетелите, са единодушни и относно съпричастността на лицето към пренасяните стоки и неговото лично отношение на своене и държане на същите, както и относно вида и естеството на носените вещи, представляващи смарт телефони и тяхното количество. С оглед посоченото същите, несъмнено попадат в легалната дефиниция на понятието „стоки”, дадена в § 1, т. 14 от ДР на ЗМ, която т. 14 е отменена и към настоящия момент легалното определение на понятието „стоки” се съдържа в чл. 5, ал. 1 от ЗДДС, който нормативен акт е най-съотносим към митническото законодателство, а именно: „„Стока” е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер.”. Според българския тълковен речник, „стоката” е материално благо, продукт, произведен с цел задоволяване на определени нужди, потребности на хората в зависимост от техните вкусове и предпочитания. С оглед така дадените определения стоки са и процесните предмети – смарт телефони. Поради това, с оглед събраните доказателства по делото Съдът приема за доказано по безспорен начин, от обективна страна, че на 15.01.2021 година през МП „Капитан Андреево” при излизането си от страната за Република Турция, жалбоподателят С.Ф.А. е направил опит да носи, т.е. фактически е направил опит да пренесе през държавната граница и да изнесе от страната стоки с търговски характер и количество, без знанието и разрешението на митническите органи. С това е осъществил състава на митническото нарушение „митническа контрабанда”, дефиниран в чл. 233, ал. 1 от ЗМ, в третата от предвидените изпълнителни форми - „направи опит да пренесе” през държавната граница. За съставомерността на деянието достатъчно е обективно да е липсвало знание и разрешение на митническите органи, конкретните стоки да напуснат митническата територия на страната, съвпадаща и с държавната такава, но административно организирана, като проверка преди реалното напускане на страната. Т.е. съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ, който направи опит да пренесе през държавната граница стоки без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда. В случая държавната граница на Република България съвпада с линията на митническата проверка предвид спецификата на разположение на службите за контрол на митническите пунктове, чийто служители не са на самата държавна граница (, което е практически невъзможно), а вътре в територията на Република България. Именно в тази връзка при преминаване на редовния митнически контрол, действащо е задължение за деклариране на изнасяните стоки, респ. въвежданите от лицата,  установено с  материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ – общото задължение и в частност това за писмено деклариране, произтичащо Регламенти на Европейския съюз (ЕС), които имат директно действие за вътрешното ни законодателство след присъединяването на България към ЕС. Според текста на чл. 66 от ЗМ, всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими при определени условия писмено или устно деклариране. Отрицателният факт за отсъствието на деклариране от страна на жалбоподателя С.Ф.А. на носените от него смарт телефони, в релевантния момент на извеждането им от митническата територия на Република България, пряко се установява от показанията на тримата свидетели – митнически служители, които са категорични, че той не е декларирал процесните пренасяни стоки. В конкретния случай, съобразно видът и количеството на стоката, дължимото за нея и надлежно деклариране е било писменото. Тъй като този им брой изключва нетърговски характер, обратно сочи търговско предназначение, т.е. процесните стоки не могат да бъдат определени като нетърговски такива. Устно деклариране е допустимо когато стоките са с нетърговски характер, когато стоките са с търговски характер, но се съдържат в личния багаж на пътника и т.н. Именно това свое задължение за писмено деклариране не е изпълнил жалбоподателят С.Ф.А. при излизането си от страната за Република Турция, като той несъмнено е бил субект на същото, възникнало за него в момента на започване на формалностите по митническия контрол - първоначален. Доколкото не е направено деклариране в дължимата и изискуема форма - с писмена митническа декларация (унифициран формуляр ЕАД), то налице е липса на деклариране. Бездействието от негова страна по отношение на задължението за деклариране, което той не е изпълнил и то по надлежния ред и форма, изключва знанието на компетентните митнически органи, субсумира и липсата на дадено разрешение от тях за изнасянето на стоките от територията на страната. От тук следователно доказан е и вторият съставомерен признак на нарушението. След като това е така, безспорно с деянието си жалбоподателят С.Ф.А. е консумирал от обективна  страна  административнонаказателния състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, осъществявайки опит за контрабанда на стоки с търговски характер и количество, тъй като не е изпълнил задължението си да ги декларира при преминаването през първоначалния митнически контрол, макар реално да е носил такива, като те са били открити вече при последващата митническа проверка. Поради това напълно основателно и правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност и направените изводи от АНО са изцяло правилни и законосъобразни, като се споделят от Съда. Осъществяването от обективна страна на деянието се установява, както вече се посочи от преките гласни доказателства на митническите служители, които Съдът цени и относно авторството, с оглед изясненото от свидетелските показания цялостно поведение на нарушителя в хода на проверката, обективният факт на откриването им в ластични колани около кръста му.

В конкретния случай, съобразно видът на стоките те не подлежат на освобождаване от митни сборове и подлежат на деклариране. 

Предвид изложеното жалбоподателят следва да понесе предвидената в закона административнонаказателна отговорност за това нарушение.

Деянието, извършено от С.Ф.А. е съставомерно и по субективен признак, същото е извършено виновно – при пряк умисъл, категорично правно съждение за което се налага от факта на укриването на носените стоки в ластични колани около кръста му, от тук разкрива се и пряко целения резултат – настъпването на общественоопасните последици – укриването и даването на невярна информация на митническите органи, при наличие и на представа за обвързващото задължение за деклариране на пренасяните стоки, въпреки това напълно съзнателно и със знанието за общественоопасния характер на деятелността си, жалбоподателят С.Ф.А. е бездействал при митническия контрол. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръко­води постъпките си. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия и поведение в хода митническата проверка. Същият е следвало да знае, както и е знаел действащия митнически режим, респ. и задължението за писмено или устно деклариране му е било известно. Още повече многократно е пътувал извън страната видно от Справката за пътуванията му. От друга страна и местоживеенето му в страна от ЕС, са обстоятелства, даващи основание да се приеме, че той е бил добре запознат с митническия режим, действащ в Общността и допустимите норми за пренос на стоки, т.е. жалбоподателят С.Ф.А. е бил длъжен и е следвало да знае. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана неговата административнонаказателната отговорност. С тези правни съображения Съдът прие обжалваното НП за правилно и законосъобразно от материалноправна страна, издадено при правилно приложение на материалния закон.

Налице е опит, тъй като за да има довършено нарушение трябва да е довършено изпълнителното деяние, а в случая жалбоподателят е върнат на линията на митнически контрол и изпълнително деяние е останало недовършено по независещи от него причини.

  Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на своя предмет – смарт телефони.

По убеждение на настоящия Съдебен състав процесното административно нарушение, за което жалбоподателят С.Ф.А. е наказан с обжалваното НП, не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не разкрива характеристиките на такъв.  Дори и само предвид голямото количество на контрабандирани стоки, деянието не разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род нарушения, още по-малко пък изобщо – липса на такава. Отделно от това, в случая се касае за формално нарушение - на просто извършване, без значение е настъпването на вреди от същото; отделно като релевантен аргумент Съдът съобрази и характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка – административнонаказателна, с оглед действащия режим на митническия контрол – в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на публичните, фискални интереси на Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84 от  ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата преценка на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, Съдът споделя за правилна. Поради изложеното, не може да се обоснове маловажност на случая, следователно и във връзка с приложението на чл. 28 от ЗАНН не са налице предпоставки за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на административно нарушение.

 

                       ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

 

Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ за митническа контрабанда на стоки на виновните лица се налага Глоба в размер от 100 % до 200 % от стойността на недекларираните стоки при износ; а съгласно съответно чл. 233, ал. 6 от същия закон недекларираните стоки - предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на Държавата, независимо чия собственост са.

Административното наказание е правилно и законосъобразно определено в минималния размер от 100 % от стойността на недекларираните стоки. Така проведената индивидуализация, според Съда е правилна и законосъобразна, тъй като е съобразена с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и указаните в нея критерии при отмерване на наказанието – за преценка на всички релевантни за отговорността обстоятелства – смекчаващи и отегчаващи такива. Като очевидно отчетено е конкретното количество на контрабандно пренесените стоки – значително, което обстоятелство безспорно е отегчаващо и предопределя по-висока тежест на деянието. Като смекчаващи вината обстоятелства, се установиха младата възраст на жалбоподателя, факта, че не е направил опит да осуети или възпрепятства проверката и липсата на данни в кориците на делото за други нарушения. Не се констатира обществената опасност на деянието и на дееца да са завишени. Предвид така установените релевантни за отговорността обстоятелства, преценени в съвкупност и съобразно относителната им тежест, очертаващи с превес са смекчаващите такива, поради което обосновано, при спазване критериите на чл. 27 от ЗАНН, законосъобразно, както и справедливо - съответно по тежестта си на извършеното, е било индивидуализирано наказанието в минимален размер, в който именно е и наложената Глоба – формирана от 100% от стойността на стоката. В този смисъл извършената от АНО преценка относно режима на индивидуализация е правилен относно процентното отношение на наложеното административно наказание.

Но с оглед некредитирането на Становището на митническите органи, касаещо стойността на процесните стоки, размерът на административното наказание следва да е 960.08 лв., а не 11 858 лв., тъй като стойността следва да се определи съгласно § 1, т. 38 от ДР на ЗМ и по реда на чл. 70 – 73 от  Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, т.е. на базата на пазарната цена на стоките, респ. на договорната стойност. Т.е. в случая следва да се вземе предвид договорената и действително платената цена на стоката, за която има данни по делото и по-конкретно Фактура, чието съдържание Съдът намира, че не се опроверга от доказателствата, представени от АНО. А направеното оспорване от АНО не бе проведено успешно. С оглед изложеното Съдът намира, че следва да вземе предвид като база за определяне на стойността именно тази Фактура макар и с доста по-ниска единична стойност на стоките.

Така редуцираното и определено наказание „Глоба” в размер на 960.08 лв., Съдът намира за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.        

       НП е законосъобразно и правилно в частта на постановеното отнемане в полза на Държавата на стоките - предмет на нарушението – пункт І. Подобно разпореждане е напълно законосъобразно, приложено на съответното правно основание - чл. 233, ал. 6 от ЗМ. Правната разпоредба е императивна и обвързва във всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както правилно е подходил и АНО, позовавайки се на същата норма, като друго различно разрешение не следва и предвид доказаното извършване на конкретното митническо нарушение, обвързано с приложението й.

По разноските:

По делото се констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя в общ размер на 1 250 лв. (съобразно представения Списък на разноските), от които 1 000 лв. за адвокатски хонорар съобразно представения Договор за правна защита и съдействие и 250 лв. за възнаграждение за вещо лице, и от страна на АНО – 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение.

        Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая се констатират разноски в общ размер на 1 250 лв. – 250 лв. за вещо лице и е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от които е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв.

Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В този ред на мисли е основателно искането на АНО, направено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от жалбоподателя. Посочената разпоредба от ГПК препраща към чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Според така направената препратка към Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният (нормативният) размер, определен в чл. 18, ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2, т. 4 е 885.74 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на адвокатите по това дело се състои в явяване в две съдебни заседания, написване на Жалба и представяне на писмени доказателства и направата на доказателствени искания, т.е. налице е несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права и Съдът счита, че в съответствие с т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 година, постановено по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 година на ОС на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, следва да намали подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК до размер от 885.74 лв. Фактът, че по делото участваха двама адвокати не променя горните изводи на Съда.

Основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на разноски, които са в размер на 80 лв. Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсултите по това дело се състоеше в явяване в две съдебни заседания и представяне на писмени доказателства, поради което юрисконсултско възнаграждение в посочения размер е справедливо. Фактът, че по делото участваха двама процесуални представители на АНО не променя горните изводи на Съда.      

С оглед изхода на делото и обстоятелството, че НП следва да бъде потвърдено в частта му по пункт І и изменено в частта му по пункт ІІ, следва в полза на жалбоподателя да се присъдят част от направените по делото разноски в размер на 505 лв., изчислени след съответното намаляне на адвокатския хонорар по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, а в полза на АНО – 45 лв., или по компенсация следва АНО да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 460 лв.                    

Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от органите на Агенция „Митници”, е отговаряла Агенцията, а не поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице съгласно чл. 3, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенция „Митници”), Съдът намира, че следва да осъди именно Агенция „Митници” да заплати сторените в настоящото производство разноски.

По отношение на Решението в частта за разноските АНО не може да иска изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от тяхна страна.

       Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

 

                                     Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 191/2021 от 10.03.2021 година на Началник на Отдел „МРР Южна морска”, ГД „МРР”, ЦМУ при Агенция „Митници”, в частта, с която от С.Ф.А. с ЕГН ********** ***№ 12, на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата 55 броя смарт телефони (пункт І).

ИЗМЕНЯ НП № 191/2021 от 10.03.2021 година на Началник на Отдел „МРР Южна морска”, ГД „МРР”, ЦМУ при Агенция „Митници”, в частта, с която на С.Ф.А. с ЕГН ********** ***№ 12, за нарушение на чл. 233, ал. 1 от ЗМ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 11 858 лв., като НАМАЛЯ размера на административното наказание „Глоба” от 11 858 лв. на 960.08 лв. (пункт ІІ).

На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА Агенция „Митници” с адрес: град София, ул.„Георги Сава Раковски” № 47, ДА ЗАПЛАТИ на С.Ф.А. с ЕГН ********** ***№ 12, сумата от 460 лв., представляваща част от направените разноски за адвокатско възнаграждение и за възнаграждение за вещо лице по АНД № 213/2021 година по описа на Районен съд - Свиленград. 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ :

                                                                               (Кремена Стамболиева)