№ 19281
гр. София, 29.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:В.М.
като разгледа докладваното от В.М. Гражданско дело № 20241110154851 по
описа за **** година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими и
необходими и приемането им е допустимо.
По искането за допускане на ССчЕ по поставените от ищеца в исковата
молба задачи, съдът ще се произнесе в първото по делото заседание след
изслушване становището на страните.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 14.05.2025 г. от 15.00 часа, за която дата и час да се
уведомят страните с препис от настоящото определение.
ДОПУСКА събирането на документите, представени с исковата молба
като писмени доказателства по делото.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по искането на ищеца за допускане на
ССчЕ за първото по делото заседание след изслушване становището на
страните.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-
взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Предявен са кумулативно и обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 221, ал. 2 КТ, чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД
и чл. 203, ал. 1 вр. чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ.
1
Ищецът „С.“ ЕООД твърди, че с ответника Е. П. Г. са били в трудово
правоотношение, възникнало с трудов договор от 08.05.**** г. и прекратено
на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със заповед № ДО-6/22.07.**** г., връчена
на ответника на 24.07.**** г. Поддържа, че трудовото правоотношение е
безсрочно с уговорен срок на предизвестие при прекратяването му от три
месеца, а размерът на брутното трудово възнаграждение, получено от
ответника през месеца, предхождащ налагането на дисциплинарно наказание
„уволнение” бил 933 лева. Моли съда да осъди ответника да му заплати
сумата от 2799 лева, представляваща обезщетение при дисциплинарно
уволнение за срока за предизвестието, ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 13.09.**** г. до окончателното плащане.
Излага, че ответникът е заемал отчетническа длъжност, като с разходен
касов ордер на 28.05.**** г. ответникът получил служебен аванс в размер на
50 евро, равняващи се на 97,79 лева, като от посочената сума ответникът
разходвал 10 евро, а остатъкът от 40 евро или 78,23 лева не бил отчетен. Сочи,
че ответникът е похарчил 15 лева собствени средства, които следва да се
приспаднат от неотчетената сума от 78,23 лева, което определя неотчетена
сума към ищеца в размер на 63,23 лева. Моли съда да осъди ответника да му
заплати сумата от 63,23 лв., представляваща липса, ведно със законната лихва
от предявяване на иска – 13.09.**** г. до окончателното плащане.
Сочи, че ответникът е извършил отчет на така посочените суми на
28.06.**** г., която дата следва да се счита за датата на откриване на липсата
за целите на дължимостта на законната лихва по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 2
КТ. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 1,86 лв.,
представляваща лихва от деня на откриването на липсата - 28.06.**** г. до
датата на подаване на исковата молба – 13.09.**** г.
Излага, че ответникът е управлявал влекач „С.“ с рег. номер *********,
като на 15.06.**** г., в 16.30 часа влекачът и ремарке марка К., с рег. номер
******* бил паркиран в гараж/база на „С.“ ЕООД, с. К., ****, С. община, ул.
„С. С.“ № 13. При огледа на камиона било установено счупване на капака на
хладилника, за което бил съставен нарочен протокол от 18.06.**** г. Ремонтът
на вратата на хладилника бил на стойност 285,13 лв. без ДДС или 342,16 лв. с
ДДС. Посочената сума представлявала вреда, причинена на работодателя по
небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения. Моли
съда да осъди ответника да му заплати сумата от 342,16 лв., представляваща
вреда, причинена на работодателя по небрежност при или по повод
изпълнение на трудовите задължения, ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 13.09.**** г. до окончателното плащане.
Претендира разноски.
Ответникът Е. П. Г. в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал писмен отговор
на исковата молба.
По иска по чл. 221, ал. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже възникнало
трудово правоотношение между страните; налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение” на ответника; размер на брутното трудово
възнаграждение, получено от ответника през месеца, предхождащ налагането
2
на дисциплинарно наказание „уволнение”.
В тежест на ответника е да докаже плащане в погашение на съдебно
предявеното вземане.
По иска по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже
съществуване на трудово-правно отношение с ответника към момента на
установяване на липсата; възложена на последния отчетническа функция;
получаването на ценностите от работника (служителя) в качеството на
отчетник; и наличието на липса, която трябва да е с неустановен произход,
както и нейния размер.
В тежест на ответника е да установи разходването на предоставените му
средства и материални ценности по предназначение; да опровергае
презумцията, че липсата е причинена от него или по негова вина.
В тежест на ответника е да докаже плащане в погашение на съдебно
предявеното вземане.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
съществуването на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
В тежест на ответника е да докаже плащане в погашение на съдебно
предявеното вземане.
По иска по чл. 203, ал. 1 вр. чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е
да докаже имуществена вреда; противоправно поведение на работника или
служителя – отчетник; причинна връзка между неизпълнението на трудовите
задължения и настъпилия вредоносен резултат и вина – под формата на
небрежност.
В тежест на ответника е да докаже плащане в погашение на съдебно
предявеното вземане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3