Решение по дело №153/2021 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 октомври 2021 г. (в сила от 5 октомври 2021 г.)
Съдия: Силвия Иванова Димитрова
Дело: 20217160700153
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 август 2021 г.

Съдържание на акта

Р   Е    Ш   Е   Н   И   Е

№ 130

 

Гр. Перник, 05.10.2021 година.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

    ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

                      СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

 

при секретаря А.М. и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа, докладваното от съдия Силвия Димитрова КАНД № 153/2021 година по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „***“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ***, представлявано от изпълнителния директор Я.К., против Решение № 260233 от 19.05.2021 година, постановено по АНД № 00336/2021 година по описа на Районен съд Перник, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24 от 05.02.2021 година, издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – София /РИОСВ – София/.

Касаторът излага съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Твърди, че административнонаказателното производство е опорочено още при образуването му със съставянето на АУАН, тъй като са нарушени разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 42, т. 7 от ЗАНН. Счита, че неправилно е прието, че АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, респективно на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Навежда аргументи за нарушение на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.

В проведено съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от юрисконсулт С.С., който поддържа касационната жалба и доводите в нея. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.

В проведено съдебно заседание ответника по касационната жалба редовно призован, се представлява от процесуалния си представител старши юрисконсулт М. Д., която оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да остави в сила решението на районния съд.

В проведеното съдебно заседание, Окръжна прокуратура Перник, редовно призована се представлява от прокурор Бисер Ковачки, който дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага да се остави в сила решението на районния съд.

Административен съд – Перник, в настоящият съдебен състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и                     чл. 220 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което постановеното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

С Наказателно постановление № 24 от 05.02.2021 година, директорът на РИОСВ – София, на основание чл. 165, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ и чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ е наложил на „***“ АД – гр. Перник имуществена санкция в размер на 8 000 /осем хиляди/ лева за извършено административно нарушение по чл. 155, ал. 2, във връзка чл. 166, т. 3 от ЗООС, за това че дружеството не е изпълнило задължително предписание, дадено на основание чл. 155, ал. 2 от ЗООС.

С Решение № 260233 от 19.05.2021 година, постановено по АНД № 00336/2021 година Районен съд Перник е потвърдил наказателното постановление. Извършвайки цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административното наказание, след приобщаване на преписката и събиране на посочени от страните доказателства, е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Достигнал е до извод, че наказателното постановление е законосъобразно. Приел е, че АУАН е съставен от компетентно за това лице и съответства на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на предвидената процедура, със съдържание, посочено в нормата на чл. 57 от ЗАНН, и при наличие на предпоставките за издаването му. Счел е, че от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства по безспорен начин е установена отразената в АУАН фактическа обстановка и към същата са приложени съответните правни норми. Приел е, че касационният жалбоподател е извършил деянието, съдържащо всички признаци от състава на вмененото му нарушение по чл. 155, ал. 2, във връзка чл. 166, т. 3 от ЗООС, поради което правилно и законосъобразно срещу него е образувано административнонаказателно производство, а впоследствие е била ангажирана административнонаказателната му отговорност и му е наложено предвиденото в закона административно наказание, чийто размер е съобразен с критериите по чл. 27 от ЗАНН.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Перник намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му и след сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо, но неправилно.

Изводът на районния съд, че административнонаказателното производство е протекло при спазване на уреждащите го процесуални правила е неправилен.

В случая АУАН № 98 от 10.08.2020 година е съставен извън преклузивния срок по чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Съгласно посочената законова разпоредба не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на административно нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Следователно нормативно регламентирания начален момент, от който започва да тече срока по                  чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН за съставяне на АУАН, е моментът на откриването на нарушителя т.е когато има необходимите и достатъчни данни за извършване на нарушение и за самоличността на нарушителя и са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение. От събраните по делото доказателства е безспорно, че на 17.03.2020 година при извършената проверка настоящия касационен жалбоподател не е изпълнил даденото на основание чл. 155, ал. 2 от ЗООС предписание, поради което към посочената дата е налице открито нарушение и нарушител по смисъла на чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Ето защо към 10.08.2020 година е изтекъл законово регламентирания преклузивен срок по чл. 34, ал.1, изр. второ от ЗАНН, с оглед на което неправилен и материално незаконосъобразен е изводът на въззивния съд, че образуването на административнонаказателно производство за санкциониране на настоящия касационен жалбоподател е било допустимо, тоест нямало е процесуална пречка за съставянето на АУАН. С оглед на изложеното в случая е опорочено издаденото въз основа на съставения АУАН наказателно постановление.

Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но несъответстващо на процесуалния закон, поради което са налице касационни основания за отмяната му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да бъде отменено наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Предвид липсата на претенции от касационния жалбоподател за присъждане на направени по делото разноски съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р   Е   Ш   И   :

 

          ОТМЕНЯ Решение № 260233 от 19.05.2021 година, постановено по АНД № 00336/2021 година по описа на Районен съд Перник И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24 от 05.02.2021 година, издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – София /РИОСВ – София/, с което на основание чл. 165, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ на „***“ АД – гр. Перник, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ***, представлявано от изпълнителния директор Я.К. е наложена имуществена санкция в размер на 8 000 /осем хиляди/ лева за извършено административно нарушение по чл. 155, ал. 2, във връзка чл. 166, т. 3 от ЗООС, като незаконосъобразно.

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:/п/

 

 

 

                       /п/